Започват топлите сезони, октомврийче вятърът ще гони :)

Здравейте! Бясна е супер неточно и недостатъчно описващо как се чувствам в момента. Ще се оплаквам, та ако някой не му се чете да скролва.   Не знам аз ли не съм в час, в яслата ли са в комунизма, ама ми писна от тях. Май не остана сестра или леля, с която не съм се скарала и се чудя аз ли съм дребнава и сприхава... Май повечето хора ги търпят от няма и накъде, ама пък като търпим и мълчим нищо не се променя.
По същество:
1ви ден "донесете торбички за мръсните дрешки"
2ри ден "и да донесете торбички за мръсните дрешки" -  Аз - "донесох"
3ти ден - с тон и почти размахваща пръст ми вика едната леля "ДА ДОНЕСЕТЕ ТОРБИЧКИ, ЧЕ ВЧЕРА НЯМАШЕ КЪДЕ ДА МУ СЛОЖИМ НАСРАНИТЕ ГАЩИ" - еее кипна ми. Казах и да престанат с тяхните торбички донесла съм, отворих шкафа и и ги показах "ама зощо там долу сте ги сложили, аз чак там не се навеждам да търся" - Ами защото карта на шкафа нямам. ММ и той се ядоса и и вика "впрочем от 4 месеца сме без памперс, досега не се е случвало да се наака." Тука вече не знаела, ама какъв бил проблема нали са го измили и т.н. За да смекча тона и каза, че все пак детето е в нова среда, с нови хора, затова може би не казва, а той у дома тича сам за гърнето и казва "имам ако, гънето, гънето" . Но съм почти сигурна, че си е казал и никой не е чул.
Отивам да го взимам обсъдили сутришната случка и сестрата ми вика "не знам вкъщи как е, но тук не си казва", повтарям същото от сутринта.. Даниел е с лека задна хрема, за която имаме съмненията, че е алергична и от която се закашля(един път на 100 години, може цял ден да не кашля, или 15 мин да не спре да кашля) и докато си говорим той откашля и тя "кашлицата пък въобще няма да я коментирам, предполагам си я знаете...   Това пък какво значи "болен е, не ми го водете", "болен е, давайте лекарства" или ?   Факт, че у дома ако не бяга, не плаче не кашля. Спи спокойно и непробудно.
4ти ден - Оставям го и подреждам шкафа, че да им е удобен, хем да чуя ще спре ли да плаче, че сутрин голям рев и излиза панирана "Ама той много лошо се закашля", казвам и спокойно щом смятате така "доведете ми го, ще си ги прибера и заведа на лекар" .. Тя продължава да дудне "ама много лошо кашля, много лошо.. " Добре де викам, прибирам си го. Седнах аз да го обличам и обувам и след малко като влиза следващото дете - чувам сестрата "ама тя хем знае, че кашля и пак го води" .. Ехе като ми кипна   Такъв скандал и спретнах. Ако има нещо да ми каже, да ми го каже, а не да ме обсъжда с хората. Още повече станал е в 6ч и до 7.30ч с ръка на сърцето мога да кажа, че веднъж не е кашлял.  И и го рекнах, че е много грозно и ми е обидно така да ме обсъжда, а тя пак "ама той лошо се изкашля" - викам е нали затова си го взех, ама да казвате, че съм знаела. Освен това и вие знаете, че той е с алергична хрема, имате бележка. Ясно ви е, че от хремата се закашля. Нямало към какво там да прави алергия.. Сигурно килима проснат в средата на стаята не събира прах, перът го редовно и няма акари.   Например!

И сега седя и се чудя как след като не искам да ги виждам никога  повече ще си занеса аз там най-милото?   Ако имах възможност не бих го дала, ама уви нямам. Бяхме на лекар гърдите са чисти, пуснахме секрет, за да отхвърлим някой бацил и така.

И не не ми е проблем, че са ми го върнали, не ми е проблем, че нещо са ми поискали, проблем ми е начинът по който ми се повишава тон, начинът по който ме злепоставя и обсъжда зад гърба ми. Дума не съм казала и как вчера като го взех му вика "айде ревльо, идвай, мама е тука", а и това не приемам. Не смятам, че е удачно да обиждаш децата на ревльо и на не знам си какъв си и да размахваш хапче пред тях с думите "виждате ли, като много плачете, вижте какво става" Мен ме боли главата и без да ми плачат цял ден.

И пак седя и си мисля трябва ли да търпим и да мълчим, защото оставяш най-милото си при тях? И дали ако търпиш и мълчиш някога нещо ще се промени?

Извинявам се, ако съм ви натоварила. Просто имах нужда да си излея мъката..  

Здравейте, момичета!
Мира, много ти се е насъбрало, но аз те поздравявам, че си заела позиция и не си мълчала. На нас това ни е проблемът, за да сме на този хал - все си мълчим и от нас да мине. Естествено, че за детето си няма да скланяш глава и да си мълчиш. Аз бих постъпила по същия начин.
Чесно казано, като ви чета случките по ясли и градини, се радвам, че майка ми може да ми гледа детето. Макар и с нея понякога да имаме тежки разправии и да ми се е искало да не й водя малкия, а да съм независима, като го пусна на ясла. Все пак за него така е по0добре.
Олли, и ние имаме поръчани слушалки на Дядо Коледа. Дано вече да почне да ходи спокоен на лекар, макар че вече май скоро не се очертава преглед. Тежи 13,500 кг. и е висок 90 см. Според мен е в норма. Как са мерките на вашите дечица?
Съни, чудесна торта, браво за майсторлъка. Не се съмнявам, че е била много вкусна. Аз все се каня да направя торта за някой повод, но не се наемам. Може ли да споделиш рецептата?
Тони, браво на Кали, дано все така добре да се чувства в яслата и да е здравичка.
Анбибиан, надявам се Яна днес да е по-добре, а и ти да се закрепваш.
От нас нищо ново, затова и не съм писала. Голяма драма е сутрин, като тръгвам за работа. Пепчо изобщо не иска да се разделяме, плаче и ме изпраща до вратата. Хубаво, че после се заиграва с баба си и не мисли за мен. Иначе се вижда, че му липсвам, защото вечер, като ме види, почва да ме гушка и да стиска. Много ми е любвеобилен.
Хубав ден и до скоро!

Много благодаря olly    

Поздрави за всички дечица от темата да са ни живи и здрави и да ни радват ежесекундно 

Извинявам се на всички рожденици, които изпуснах и ще изпусна 
Всички да са живи и здрави и да носят повече радости на мама и тате   

Мира сега като те чета и си казвам - ето има още някой като мен, не съм аз побъркана  Ами да, аз почнах да си мисля, че нещо аз не съм наред, щом масово нередните неща се смятат за редни, пък аз все съм наопаки  Ама трябва да почна и да вземам пример от теб, понеже мен днес много ме обидиха в болницата, ама зад гърба, без да подозират, че съм чула, а пък аз съм избухлива като динамит и предпочетох да си затрая, понеже остава само ден и утре ни изписват, а пък ако не си затрая - няма просто да си поговоря с тях, а ще вдигна отделението на крака, както стана миналата година в другата болница. Та си затраях аз, но съм бясна на грозните думи, които чух зад гърба си и то не от кого да е, а точно от най-мърлявата санитарка, дето 5 дни не ни смени омазания с кръв чаршаф и вчера влиза и ми вика - аз тоя чаршаф май трябва да го сменя и до там. Ама кой май 2014 ли ще го смени аз не разбрах, защото вечерта пак си легнах върху засъхналата кръв, а навсичкото отгоре аз там и плащам по 30 лв. като на хотел!!!!
Сутринта тая злобна особа влиза да чисти и наша Яна нали много обича да къса хартия на дребно, успокоява се детето и аз й давам да къса тоалетна хартия в стаята. После я събирам и изхвърлям преди визитация, да ама се заврели там 2-3 миниатюрни парченца под шкафчето и тая ги измети и мърмори си под носа, след малко замете под другото шкафче от там пък изкочиха други боклуци - медицински, 100 % не наши и тая се размрънка ама какви били тия боклученца, извиних се аз най-културно и си затраях, не ми се разправяше.
На обяд отиваме на разходка и се връщаме, аз умислена в проблемите си, забравих да си сложа калцуните. Тая същата санитарка ме вижда и не ми казва там на вратата още да си сложа калцуните, а ни изчака да минем през цялото отделение с обувките от вън и вече като мислеше, че сме си влезли в стаята зад гърба ни се изкоментира - Тия двете са по битер и от циганките 
Ами да ви кажа, аз не разбрах, че за нас говори, докато не се заслушах как коментира, че се разхождаме с обувките и се усетих, че не съм си сложила калцуните. След, което се продължи да се дудне, че нашата стая била най-разхвърляна  това че е измела три хартии от земята не означава, че стаята е разхвърляна и чаршафа ни бил мръсен - ами болница е тече кръв и затова ли трябва да им се извинявам, че са ми наболи детето като игленик и му тече кръв, а тя не ни сменя чаршафа вече 5 дена  И като се обърнах аз, тя се беше шмугнала някъде из съседните стаи и като се знам каква съм като яхна метлата реших с нея днес да не се занивама, ама утре ако я видя.... не знам. Искам в очите да ми каже каквото ми каза зад гърба 
И най-много ме издразни не сравнението с циганите, а частта с ТИЯ ДВЕТЕ - е може ли такова отношение към детето - честно ви казвам - повдига ми се от такива мръсни хора 
Побеснях аз, насметох ММ да иде да ме сменя, че не издържам повече - ами вчера ходих на снимка и се оказа, че имам някакъв бронхит - остър ли е, перибронхиален ли е не знам какъв е, защото нямам време да си занеса снимките на лекарката само си чета тука описанието пулмо-усилен перебронхиален съдов рЕсунък  Нищо чудно, че кашлям цял месец, все ми е лошо и имам температура 37.5 

Мдааа имали сте и вие емоции абибиан . На затворена врата сигурно и аз нямаше да хукна да я гоня. Но при положение, че ни деляха три шкафчета и понеже бях клекнала не ме виждаше...  А бе не разбирам защо всичко трябва да става със скандали и на нож, но ефект има. Ходих вчера следобед да си взема нещата на детето от шкафчето и сестрата, която беше на смяна, разбрала за ситуацията, беше по- ниска от тревата. Ама мила, мила " спокойно, мила, не се притеснявай, недей така"  радваше се на Даниел влезе му донесе бисквитка.. Явно разбраха, че не съм поредната, която си затваря очите и ушите и ще се оплача. Успокоих я, че детето съм го водила и при ЛЛ и при УНГ, пуснала съм секрети и докато не излязат няма да им го водя.

Здравейте момичета!

Честит празник на всички, които имат именници вкъщи! Да са ви живи и здрави!

За жалост силно се съмнявам и без друго, че ги гушкат и целуват по цял ден... Както и да е ще си дадем малко почивка, хем да ни излязат и резултатите от секрета и ще го мисля. Но ме дразни, че съм супер безпомощна - ни да се обадиш, ни да не се обадиш.. 


Ама то и да имаш доброто желание да не сте само двете, като видях днес каква пустош беше как да стане.  Не си спомням откога не съм виждала толкова безлюдна градината в 10.30ч.

anbibian изписаха ли ви? И какво в крайна сметка ви имаше?

Честит Рожден Ден на Ая и Митко! Да много здрави и щастливи! Да имат едно прекрасно детство, изпълнено с много безгрижни игри и весели трепети!
    

Честит рожден ден на Ая и Митко! Да бъдат винаги здрави, обичани и щастливи!

Здравейте!

Да са ни живи и здрави днешните рожденици Ая и Митко! Много здравички, много щастливи и усмихнати да растат!            

Да са живи и здрави и всички наскоро отминали рожденици, както и близнаците Лили и Ивко на Съни!            

Съни, кога пък успя и торта да спретнеш??? Не ти ли стигат всичките грижи покрай децата? И изобщо кога намираш време да готвиш? Ама ти си фурия, а сигурно покрай увеличаващото ви се семейство си станала още по-организирана и експедитивна във всичко.    

Мира, направо съм възмутена от това, което описваш.     Няколко дни все мисля за тези неща и се чудя как може да има толкова неделикатни, неучтиви и ниско образовани хора... Думите "насраните гащи", "ревльо" и т.н. направо ме потресоха.     Ама как може да нарича децата така...??? Като разказах на ММ, той така остро реагира, каза че ако някой така се държи с неговото дете, щял да вдигне скандал до небесата. Аз все се притеснявам от момента, когато ще ми кажат нещо на въпреки заради пролапса на Лизи. Днес като казах на сестрата, която я прие в яслата ( днес й е първия ден на моята госпожичка), тя беше неприятно изненадана и си призна, че до сега не й се е случвало, но не реагира негативно де, по-скоро беше учудена. Накара ме да опиша всичко, как реагираме в такива ситуации, в картата за дете, която се попълва. ММ казва, че ако някой му направи забележка или му каже нещо на въпреки заради този проблем на детето, ще ги разнищи, каквото и да значи това. Щял да си отстоява правата и да вдигне скандал. По принцип не е войнствена натура и е много спокоен и търпелив човек, но стане ли въпрос за семейството му, направо настръхва и е готов за война. Дано не ни се случва, че само главоболия. Дръж се остро и ти с тях, ако отстъпиш или пък се покажеш притеснена и виновна за нещо, държиш се свито, те ще те нападат още повече. Тук става въпрос за нашите деца и за тяхното здраве и благосъстояние. На тях им плащат за това, това им е работата и ако не се държат както трябва с децата, ако ги тормозят и пренебрегват, ако не се грижат за тях, както трябва, сме си в правото да искаме обяснения и да вдигаме скандали. Ама как така ще ти нарича детето "ревльо"... Направо съм възмутена!!!     И ти защо не я попита тя на неговата възраст не е ли имала "насрани гащи". Ааааа, много побеснях и може би и на мене ако ми кажат нещо лошо, ще отвърна с лошо, нищо че по принцип съм свита и все гледам без скандали да минават нещата, все съм в отстъпателна позиция.

Анбибиян, за болниците и отношението в тях пък да не говорим. Там съм без думи направо! Всички знаем за какво става въпрос. Изписаха ли ви? Как сте? И с каква диагноза?

На наша Лизи днес й беше първи ден в яслата. Добре започна, при оставянето не плака и не възропта да влезе в групата. После аз, докато подреждам шкафчето и записвам телефоните, не я чух да плаче, надникнах, тя стоеше права, гушкаше си зайчето, което взе от вкъщи и се оглеждаше. Отидох да я взема в 12ч., както се бяхме разбрали, изведоха ми я ревяща, бършеха й постоянно сополите, ревала от 10ч., не искала нищо да хапне, нито сутринта, нито на обяд, нито плод е яла, ни-що. Дори не пожела да им каже "чао", каза че повече няма да ходи и не искаше никакви уговорки. Само ме прегърна и каза "Мамо, аскам папам." На въпроса ми защо не е яла, защо е плакала, тя отговори "Тото аскам мама." И така, подозирам че утре ще е по-голяма драма.

Честит рожден ден на порасналите дечица.
Честит празник на Ая и Марси! Бъдете си такива и като пораснете - усмихнати, близки, екстремни. Много прегръдки от нас.

anbibian, никога повече да не ви се случва да влизате в болница.

мира, и аз като оли се страхувам от резултатите от забележки. Със почти 100% сигурност може да се каже едно: ако направиш забележка, те няма да се поправят. Имам съмнения, че такъв си е българският манталитет. Най-подходящото поведение в такъв случай е все едно са деца - ако ги похвалиш, ако им се поглезиш, ако им направиш комплимент, ще постигнеш повече, отколкото ако директно засегнеш проблема. Всеки човек се стреми към одобрение от околните и когато сетстрата  е казала, че хем си знаела, пък си го водела, не е искала да те обиди, ама да спечели одобрението на другата майка за твоя сметка. Така и така е видяла, че сметките с теб не й излизат  

съни, тортата изглежда много вкусна. Да са ти здрави прекрасните дечица.

нуриии, и Ники беше три седмици с кашлица, аз все давам Проспан, но явно няма ефект. Иначе на занималня ходеше, там винаги някой кашля, на мен това не ми е проблем, явно и на другите родители, пък и голям е вече, не искам да го изолирам, щото някой бил със сополи. Там му дали Стодал и казаха, че след това цял ден не кашлял, взех и аз за вкъщи  и настина за два дни спря.

Ах, хариелка, и при нас беше същото, само че на четвъртото ходене. Успех, дано бързо се адаптира. И Стела като я питах защо е плакала ми каза същото: Тото икам мама. Сигурно всички това казват, де  

Стела от пет-шест дни е суха през нощта, тази сутрин стана в 5, изпиша се и пак заспа. Много съм щастлива и много се страхувам да не се заинати по някакъв повод, щото това е много в неин стил. Пу-пу-пу-пу-пу

Аз пък, май бях писала, гледах обявите за работа и реших, че за нищо не ставам. Изпаднах в едно задълбочено самосъжаление, прекъсвано само от мъжа ми с единствения довод - ама ти дори не си кандидатствала. Реших, че няма да го оставя да ми разваля удовоствието и ще аплайна на някоя обява за да мога след това да си се самосъжалявам пълноценно и напълно основателно. Избрах една, като все пак се съобразих да е на половин работен ден, щото ако случааайно ме одобрят да имам някаква възможност да започна. Те не ми се обадиха, обаче аз не успях да се върна повече към самосъжалението си, а пък мъжът ми каза - не гледай никакви обяви и без това сега не можеш да започнеш, ще измислим нещо, ще правиш това, което искаш. Аз имам много откачена идея за това с какво да се занимавам и за нея трябват пари, които нямаме, но измислихме някакъв план, аз взех да хвърча в облаците, наслаждавах се на разходката със Стела в парка - толкова е хубаво, мислех си, да работиш каквото искаш и да го комбинираш с деца и домакинство. Като се върнахме от същата разходка, две седмици след като бях кандидатствала за работата, ми се обадиха за интервю на следващия ден. Щях да се разплача от нещастие. Оставих на другия ден следобяд Стела на свеки за половин час и отидох да видя за какво става въпрос, облечена с единствените немокри дънки, които не бях обличала от РД на Ники без да си спомням защо, докато не ги облякох - имаха петно от трева на лявото коляно, паднах, докато се опитвах да изгоня една оса от един сандвич на партито за РД. Викам си майната му, под бюрото няма да се вижда. Офисът на фирмата се намира в нова сграда, в която не се лутах много, обаче като застанах пред вратата им - няма звънец, ами някакво устройство, подобно на домофон с екранче, за да влезеш трябва да натиснеш комбинация от цифри, които мазните отпечатъци от пръсти бяха свели до 4 факториел и честно казано, би ми отнело по-малко време да ги пробвам, отколкото да открия бутона за позвъняване. Пулих се пет минути, пробвах едно-две копчета, обаче отгоре ме гледа и една камера  и ми е и тъпо и смешно и закъснявам. Почуках, почаках, пак почуках, пак почаках  и накрая вратата се отвори. Влязох в един светъл голям офис, с кожени дивани и масички, с конферента маса и невероятна гледка - морето и морското училище. Казаха ми да се настаня и да изчакам и аз залепнах за прозореца. След малко пристигнаха двама мъже, нещата ми им харесали - да е жива и здрава колежката ми, щото ако не ми даваше да правя това онова от вкъщи нямаше да имам и портфолио, та накратко - искаха да ми дадат две задачи, да ги работя там на място за три часа, а пък аз не можех, щото бях оставила Стела за половин час. (Докато мениджърът на отдела ми обясняваше задачите спираше поглед ту на лявто, ту на дясното ми коляно, може би за да разбере дали петното всъщност настина е петно или ефект - понеже интервюто не се състоя до бюро, ами до ниска стъклена масичка  ) Работата се оказа, че не е на половин работен ден, ами на цял и е много натоварена. Разбрахме се да им звънна след като разбера дали ще можем да се организираме семейно за да започна. Честно казано много ми хареса, и офиса и гледката и хората. Два дена бях с адско главоболие от премисляне и пресмятане кой къде и как, мъжът ми много искаше да започна и беше готов на всичко, вкл. да вземе отпуска да гледа децата, когато са болни. Всички възможни варианти включваха участие на бабата  и дядото, а те, след като разбраха, че работата не е на половин работен ден поотделно, понеже говорих с всеки от тях по различно време, ми казаха дословно едно и също: Но това теб не те устройва! и не намекнаха, че са готови да помагат. След два дни главоболие се обадих  и казах, че нямам възможност. Само дето се пренастроих и сега пак трябва да се пренастроя  

Hariela охх като ми описва как сте влезли в яслата без плач и съвсем доброволно, си казах е това е, браво и после какво да прочета, че си я взела супер тъжна и ревяща от часове.. Много мъчно ми стана. Дано бързо се преборите и скоро желанието за ясла е на макс. Пък дано и не боледувате. За проблема не би трябвало да е проблем. Дано да не се налага мъжът ти да се развихря. 
Благодаря ти за всички думи! И на всички момичета! Хубаво е да знам, че не е в мен проблема и не аз съм луда, че не приемам такива ситуации.
Зелда благодаря ти за различната гледна точка. Защо не го умея това?! Толкова по-позитивна изглежда ситуацията от твоята гледна точка. Само където в понеделник им занесох кафе, бонбони и сладки(за да почерпя за РД на Даниел, реших, че няма смисъл децата, но лелките и сестрите ще се зарадват) и на смяна беше точно тази жена, с която в края на седмицата се скарахме...
Не можах да я умилостивя.  Пък и как да я похваля, че използва думи като "насрани гащи" и "ревльо"..

Мира, ами в друг момент по друг повод като разкажеш същата ситуация, обаче с друг главен герой и я увериш, че знаеш, че в тази ясла, този прекрасен персонал никога не би се държал така  Отстрани изглежда лесно, наистина, но когато си вътре в нещата е трудно. Аз в повечето случаи си трая, но те не са били и толкова сериозни, винаги е можело просто да се изнеса като не ми изнася. Вашият случай е по-друг. Абе следващият път сестрата може да има много хубава прическа, нещо да е направила с косата си  Тъй или иначе нищо не губиш, освен малко достойнство 

Флучия, забравих да ти благодаря за честта 

Честит рожден ден на Ая и Митко  

В събота ни изписаха, Яна изглежда добре, но е само на лечебна хумана и ориз, още не се е затегнала, пие само имунобор. Диагноза не мога да ви кажа, не са ми дали още епикризата, утре щяла да бъде готова.

Аз имам остър перибронхит с тенденции да се развие пневмония, поне така ми обясни личната и сега и аз пия антибиотици. Нищо чудно, че ме болеше така зверски гърба отзад между ребрата  

Сега имам проблем с поведението на Яна. Едно дете влезе в болницата - друго излезе и се чудя сега дали ми отмъщава, че бях там и им позволих да я дупчат и терорят и кой знае какво си вика детето - мама не ме защити  
Та сега ме бие.... Никога не ми е посягала, обаче от 2 дни ме налага я с пръчка, я с нещо друго, а днес ме намлати в главата с четката за коса, не можах да я спра, защото подмазвачески ме гушкаше, ухилена да уши и в следващия момент ми нанесе бързо 2-3 удара в главата и аз побеснях   Още не съм я била ама от вътре ми иде да я шамаросам, но не искам да го правя   После идва да ме милва с една лукава физиономия   Другия номер е да налага стъклото на вратата с нещо тежко   и от не не разбира, кеф й прави да й се караме, а тя да си прави нейното.
Четох, че сега пробвали границите на позволеното и как да се държиш с тях, ама дали ще има ефект не знам  
Иначе нон-стоп ме прегръща и ми се умилква, като се метне на врата ми направо ме събори вчера на земята с такъв скок го направи и ме стиска толкова силно, че ще ме удуши.
На мода ни е думичката Да- питаш я нещо и тя казва Да - колко разбира не доразбира ама казва.

Някой ползва ли ушен термометър? Напоследък ми се случва да меря в едното ухо 3.9 в другото 37.3. Преди не обръщах внимание, ама като сме пресни пресни от болницата се чудя да се притеснявам ли или да се успокоя, че щом в едното ухо е под 37 всичко е наред 

Здравейте,
реших да се разпиша. че в понеделник почвам работа и вече не зная кога ще стане. Много ми е притеснено, все пак от 2,5 год. не съм работила, мъчно ми е за Дани, все си мисля какво ще прави без мен, къде ще го разхожда баба му без кола, как ще заспива, без да ме е гушнал по специалния ни начин, ей такива неща.

Зелда, според мен няма как да се явиш на интервю и да не те харесат, така че ти предлагам оттук нататък да ходиш, само, ако си сигурна, че искаш работата Иначе е много трудно да вземеш такова решение, аз имах опция да си сменя работата и само мисълта за това, какво ще стане, ако го направя и как ще се отрази на семейството ме поболяваше с месеци. В крайна сметка избрах сигурността, (ако може така да се каже, щото там си ходим с оставките в джоба за всеки случай ) на работното си място от 10 години насам.
Впрочем Зелда, сигурна съм, че ако някой ден се преместите в София, работодателите ще се избият за теб, мисълта ти така тече, че направо е престъпление, че не работиш в някаква голяма ПР, маркетинг, рекламна или някаква такава агенция. Само искам да ти кажа, че тъй като често си работя с маркетинга в моята работа, ако имаше поне един човек, като теб там, щях да му науча телефона наизуст и само него да тормозя

Мира, каква е тази ясла??? Направо се втрещих, като прочетох за ревльото...Няма ли как да го преместиш другаде или и във Варна е проблемно с местата? В яслата, където Дани ще ходи изглеждат много дружелюбни, но ще видим напролет, като/ако събера смелост да го пусна.

Хариелка, много мъчно ми стана за Лизи Как ще я накараш пак да отиде представа нямам. Аз затова отложих Дани най-вече, защото не му ли хареса, не виждам как ще го накарам втори ден да отиде. Е, то е ясно, че винаги може да надделееш над детето, но аз искам той да е готов и да иска, а не с ревове, писъци и викове.  Те със София в една градина ли са?

Аз да ви се оплача, имам голям проблем с храната. Даниел отказва почти всичко да яде или яде по 2-3 лъжици и спира. Единственото, което с охота хапва е печено пиле със салата, но то на това живее ли се само? Сутрин закусва само кус-кус или палачинки- макс.1 бр., нищо друго не признава. Яде само ябълки от плодовете и то не с особено желание. Вече в чудо се виждам с какво да го храня, как са при вас нещата с храненето, има ли промяна във вкусовете, като порастват?

Освен това от около седмца явно и Дани влезе официално в "terrible 2", за всяко нещо протестира, тропа с крак!!!, хвърля се по земята, абе на моменти не мога да го позная. В з зависимост от хормоните ми вероятно, веднъж ми е смешно, веднъж се ядосвам, но той е усвоил и тактика за сдобряване- нарича ме мами и идва да ме целува- по двете бузи, по челото, по устата и после дава нос за ескимоска целувка с носове. Та сърденето ми не продължава дълго и често отстъпвам и много се притеснявам, че ще си отгледам едно непоносимо и разглезено дете..
Иначе открихме книжките за Франклин и като сме у дома, това ни е основното занимание- четене, заедно със строене на колички от едно лего и редене на едни малки пъзелчета.

Това е от мен засега, че мисля да събудя малкия, за да не будуваме пак до 1 посред нощ..