Започват топлите сезони, октомврийче вятърът ще гони :)

Отдавна не съм се разписвала и нали не ми се отдава да домакинствам без почивки, посядам за кратка почивка с вас.   Пуу бях забравила как тъкмо пуснеш прахосмукачката и вече си капнал, та почивка, после тъкмо изчистих праха и измиеш малко и хайде пак почивка.  
Съни имаш едни прекрасни малки слънца! Очарователни са всички!   А кака Алина колко е пораснала, изглежда като една малка прекрасна дама.
Enidi заслужени поздравления! Само оплаквания чувам за върлуващия бацил, а вие бързо бързо сте го разкарали. Чудесно!
zellda хаха малка картоиграчка а? Даниел пък в периода, в който обръщаше внимание на картите беше на вълна "пика"..   Явно това му е звучало най-интересно. Ама за него всичко беше пика - и черно, и червено. Чудесно е, че така добре се оправят двамцата. Относно компютъра според теб може да не е за хвалене, ама съм сигурна, че според мъжа ти е повод за гордост. Поне моя не пропуска да се похвали Даниел колко добре се справя на таблета.  
Marsy Green   Викаш не и хареса на Ая, че тортата не е за нея. И Даниел е приел, че има торта, значи той има РД.   Това с топченцата много сладко. Виж как нежно, нежно те събуждат - не е като да скочат отгоре ти и да кажат - "мамо, аз пах, тавай"    
Toni77 дано всичко върви по план и ще чакаме тази седмица да се похвалиш.  
Hariela да си призная още преди няколко дни те прочетох, но в такива ситуации пусто направо не знам какво да кажа... Изключително много се натъжих, съжалявам за загубата ви.   Не мога да си представя какво е... Действително сигурно болката не се преживява, а по-скоро човек се научава да живее с нея и въпреки нея. Имаш 2 прекрасни деца и страхотен съпруг и вярвам, че в тях намираш огромна подкрепа.  
Даниел е добре, свикна много лесно на новото място, ходи спокоен. Както каза едната жена - "яде, спи, играе се, даже се бие, не се притеснявайте, всичко е наред." Определено има огромна разлика в отношението към децата. Най-малкото само веднъж досега съм видяла детенце да реве, докато на старото място сутрин 3 от 4 се деряха..   И не на последно място да чукам на дърво поспряха непрестанните сополи. През декември отсъства за една фотосесия и понеже не исках да го пускам в сборни групи, през януари пък 1 седмица заради сопол. Тази седмица е трета поредна, без отсъствия.. Май не ни се е случвало досега.
За пола на бебо се надявам да се похваля в края на седмицата.  
Флучия охх и вие сте преживяли толкова тежка загуба.. Съжалявам!  
Кураж момичета, вярвам, че близките ви искат да сте щастливи!  

Хариела, моите съболезнования. Не знам какво да кажа в такъв момент, само времето помага, но и то не лекува, само се научаваш как да криеш болката от себе си, да не я усещаш, въпреки че е там. Успокоение наистина можеш да видиш в децата и в себе си, защото майка ти е в теб и в тях. Аз виждам баба си в Ники, дядо си в Стела, също родителите си, родителите на мъжа ми-  в извивката на усмивката, в нослето, къдричките, някое движение - вече мое, имитирам несъзнателно баба си - носим близките си в нас, в нашите гени, в нашите разбирания и усещания, повлияни от тях. И тези, които сме изгубили, не са се загубили, но не са и тук, не същите, някак са се разтворили в нас. Бъди силна.

Флучия, съболезнования. Не мога да повярвам, че го казвам отново, иска ми се да сънувам. Преживели сте труден период, от една страна се подготвяш и имаш време да се сбогуваш, но от друга, не искаш и да помислиш за това, надяваш се и мечтаеш за невъзможното и накрая болката е същата. Прегръдки.

Идвам от доктор! Пазете се - ще имам малка бандитка!    Толкова се развълнувах. Някак след предположенията от първата ФМ и убедеността на всички, че ще съм мъжка мама, бях приела мисълта, че ще имам двама бандита. Даже вече наблюдавайки, срещайки две момченца-братя ги намирах за очарователни и си представях моите.  И сега новината за розови гащи, беше като бомба в този прекрасен ден! ММ вика - Ами честит празник, по-хубав подарък едва ли можеш да получиш.   

Тони прочетох те във фейса, та и тук честит ви малък мъж! Да расте много весел, игрив и умен! На теб и леко възстановяване и много помощници!   

А на всички честити празник - кой каквото празнува! Нека да имаме един страхотен, усмихнат ден, завършващ с една прекрасна вечеря, вино и детска глъч!

Тони, честито бебче! Да ви е здраво и усмихнато 

Мира, страхотна новина. Ще прозвучи клиширано, ама аз не съм съм и съмнявала, че ще е момиче. Честно  Така си те представях, с момиченце 

Тони, честит малък мъж.    

Мира, страхотни новини.

Вярно е клиширано - и аз това й казах 

Тони, честит Ивайло! Бъдете здрави! Ще се радвам да се разпишеш скоро!

Хариела, Флучия  В такива моменти съм безмълвна, смъртта я изживявам по нетипичен начин, за това ще ви прегърна виртуално и ще ви пожелая да сте здрави, защото живота продължава 

Възглавница не слагам, но тя се присламчва на нашите - ниски са. И си ляга направо цялата на възглавницата... чудя се и аз дали е правилно да я оставям, ама факт че тя си я търси и си присвой моята възглавница   

В новия дом - свикнахме, от както нямаме и мишки съм много щастлива от факта, че живея в къща - няма такава свобода и такъв кеф просто  Разбира се имаме доста работа по останата част от къщата, която надявам се до края на лятото да е стая на Ая и по двора, но това са приятни неща, нека сме здрави!

Хубав уикенд ви желая 

Боже, какво шарено нещо е животът! Сякаш всеки ден започва отначало!

Hariela и Флучия, спомняте ли си веднъж като разказвах как Лили, около 2-годишна бе видяла дядо ми да седи на пристата в нашата кухня? Той почина, докато бях бременна с нея и аз съм убедена, че дядото, който беше видяла да седи "ей там", беше той. Има нещо в човешката същност, която не би могла просто да изчезне-няма никаква логика: променяш целия свят и хората в него и после изчезваш! Прегръщам ви силно 

Тони, и тук да ти честитя! Дано Кали леко да приеме какинството, а ти да намираш време и сили за нейните емоции! Дано сте здрави само и да има кой да помага! Две деца с малка разлика си е голяма инвестиция напред във времето

Мира, много хубави новини! Пожелавам ти една изискана лейди или Роня-дъщерята на разбойника Нека само здраве да е!

Аз вчера получих новина за един годеж на моя близка братовчедка! Една любов, съпътствана от раздяла за цяла година, победи всички неволи, защото те двамата са такива душици и толкова се обичат

За нас-Юлето все така вилнее по детските центрове и се опитва да стане ученичка в групата на кака си Двете с Лили станаха сестри най-накрая Днес ги водихме в зоопарка в Павликени, голяма радост беше На това отгоре, бавачката ни се оказа голяма пушка-съгласява се да идва да ги гледа вечер, а ние с ММ да се гаджосваме по заведенията Юлия много и се радва, снощи я посрещна с "Баба дойде!" Ей т'ва е-преди 4 години случих на бавачка аз, да ми е жива и здрава

Тук все така се радваме на хубавото време и пазаруваме дрешки и обувки за пролетта

Хариелка, моите съболезнования. Прегръщам те.

Флучия Моите съболезнования.

И в противоположен ред на мисли Тони честит нов живот! Много хубава комбинация - момче, момиче - особено когато има кака.

Мира И аз през цялото време съм си мислела, че ще имаш момиче. Много хубава новина.

Зелда

доскоро
Да сте здрави!

Здравейте само хубави новини през последните дни!
Живи и здрави да са всички.

Мира, това е чудесно, че ще връзваш опашки. Аз също съм с голям мъж и малката принцеса и трябва да ти кажа, че все едно вторият път бях за първи път майка - то още като разтвориш вързопа и започват разликите Пази се - най-важното!

Ех, чак малко благородно ви завиждам за факта че отново във вас има едно малко същество, което очаквате с нетърпение. Ама вече ми е късно за трето

Видях, че сте обсъждали миенето на зъби и силантите. Николета до скоро не искаше да си мие зъбите, но я вкарах в банята с батко й и започна. А за силантите доктор ми е казвал, че ако зъбите са здрави и не са предразположени към кариеси е по-добре да не се слагат.

Ще бягам по задачи - хубав и усмихнат ден на всички!

Има дни, в които си мисля, че тази работа с майчинството не е за мен! обичам да спя до късно, а вместо това става рано и още преди да съм си изпила кафето трябва да съм направила закуска и чай/айрян, да забърша разляното по пода, да простра, да предотвратя една-две битки между сестрите, да ги облека за излизане, да ги преоблека, след като са се омазали, да приготвя закуска на голямото за училище, да избърша дупето на малкото, да пусна прахосмукачка, да среша косите, да сервирам обяд......Още съм по пижама, а става време за излизане и водене на голямото на училище....рошава съм, за грим да не говорим......

Искам да ходя на работа по 8-9 часа, прането ми да се пере само в неделя, да чистя само в събота, да готвя само в сряда....

На туй отгоре трябва да съм усмихната, да имам сили и въображение да играя с тях, да отговарям на всички въпроси, да съм търпелива и да се боря с поривите си да ги напляскам, да ги завържа на дивана и да им пусна някое малоумно филмче

Само аз ли съм така или просто това е един от онези дни, които напоследък ми се случват доста често?

Енди, аз ходя на работа по 8-9 часа.
Сутрин ставам в 6:30, ако Йоан не се е събудил, пия кафе на спокойствие, после правя закуска. Будя го, храня го, мия го, обличам го за ясла, между тези дейности се оправям и аз. До 8 и 20 съм го завела на ясла, след това на работа, обедната почивка пазарувам, след работа се прибирам, ако имам мерак върша нещо малко по домакинството, играя с малкия и може и да сготвя нещо си бързо за другия ден. Къпя се. Приспивам го, после ям, зяпам нещо и лягам да почета и така. Всеки ден, ако е на ясла, ако не е, пак ставам и правя същото, но без воденето на ясла.
Чистенето ми е уикенда или ако ме отменят у дома през седмицата. Поне пералня има кой да пуска, понякога пералнята се пуска привечер.
Готвенето ми по-често е купуване на готова храна за малкия. Но гледам поне за уикенда да има нещо сготвено от мен.
Така е, но и това ще отмине и друго ще дойде.

Тези дни и на мен ми се случват, а сигурно на лято ще започнат и по-често да ми се случват.   
Всяка сутрин ставам с надеждата да си изпия кафето на спокойствие и всяка сутрин след 1 мин се чува "мамооо" и до там със спокойствието. Вчера(снощи) чистих, за да си спестя днес балансирането между стирката, прането и детето и тази сутрин в 8ч вече по нищо не личеше, че съм чистила.  Днес и на мен ми е един от онези дни. Оставих го 10 мин сам в спалнята, та да си хапна и изненада - излял половин чаша с вода на спалнята, на която снощи реших да изпера протектора и съответно още беше на простира...  После реши да изсипе всички играчки, да скъса 2 картонени книжки, после да ака, после пак да се маже(че то яде е силно казано) с мляко, после да изсипи солетите на земята и да се качи на масичката, от която да докопа щорите и т.н. и т.н. Запретнах ръкави преоблякох до за сетен път, сложих клин и яке, вързах косата на опашка и дим да ме няма навън... Викам скучно му е у дома. Там обаче реши да посети всички калотии, локви, да иска сок, да го разлее от горе си, да взема камъни и да ги мята навсякъде, да бяга от мен и да се хили като зелка, та после да каже "мамо, гуш" и да трябва да нося и него, и тротинетката, и пазарлъка... 
Тази седмица ме подсети защо трябва да се радвам на дните, в които е на ясла. Тогава си правя кафе след като ги изпратя с баща му, пия го спокойно, поизчистя( и личи докато се върне  ), гледам филм, чета книжка, изляза на разходка, пък сготвя спокойно. Брей рахат. А се тюхках миналата седмица, че ми е мъчно в това хубаво време той да е на ясла и да не сме по разходки.
Няма угодия!

И нашето не е лена работа, не 8-9 часа, ама 24 часа на пост 
Аз гледам да наблягам на знимавките с малката, сега като живеем с баща й често готвя или когато тя спи, или когато той се прибере. Чистенето ми е евентуално АКО успея в нейно присъствие да събера нещата от пода и да пусна прахосмукачка. За парцал се получава единствено в отсъствието й. От другата седмица и майка ми няма вече да ми е коз, защото заминава за Берлин (половин година поне). Сега се оглеждам - къщата е наопаки, обаче тя в момента спи и освен да вдигна нещата от пода друго не става. Изобщо не е лесно, но пък ако нямахме деца щеше да ни е чисто, подредено и празно - поне на мен ... Само личното време ми липсва понякога,  но се опитвам да си крадвам от време на време такова. Най- ми тежи , че с приспиването сме много зле, то като легне, започва да й се пикае, да й се пие вода, сеща се за нещо друго да свърши и само щъка, а аз държа на обедния сън. Усещам се как понякога повишавам тон, защото отказва да ме чуе и това ми е неприятно, но нека това да ми е кахъра.

От вчера сме си двете, мъжо замина за София и за нещастие колата се повреди, не успя да се прибере снощи, а днес още е по сервизите. Направо се чудя как съм сколасвала сама година и половина, дано не ми се налага да се повтаря подобно нещо 

На мен личното ми време е когато съм на работа.
Стените вкъщи са изрисувани, мисля да се пробвам да ги почиствя, че да има ново поле за рисуване.
Гледа ме и вика - "беля" и изсипва шише вода на пода, после вика - "чисти".
Иначе, като ме види със стирката да чистя иска и той. МНого е старателен, само дето после трябва да го преобличам.