Започват топлите сезони, октомврийче вятърът ще гони :)

Как децата ни и ние самите да бъдем здрави?
АВТОР: НЕЛИ ВАСИЛЕВА-СТЕФАНОВA 07/10/2010 00:01 ЗДРАВЕ ДЕТСКО ЗДРАВЕ
Започна сезонът на настинките, вирусите и свързаните с тях неприятни хреми, кашлици, обща отпадналост. Влачим симптомите с дни, а понякога и със седмици, съпроводени с намалена трудоспособност, дискомфорт, а в някои случаи и по-сериозни усложнения. В забързаното ни ежедневие като че ли не можем да си позволим лукса да спрем и да се погрижим за здравето си и сме се примирили, че болестите в този период от годината са неразделна част от ежедневието ни и че единственото, което можем да направим е да потискаме неприятните симптоми с всевъзможни медикаменти, които така услужливо ни рекламират дори по телевизията.
При децата ситуацията обикновено е още по-неприятна. Дойде ли есента започват хреми, кашлици, високи температури, че понякога и по-сериозни инфекции, които малко след като излекуваме, се появяват отново и прекраваме като че ли по-голямата част от зимата в тревоги около здравето на детето.
Какво можем да направим, за да си гарантираме рядко и леко боледуване и силен имунитет през цялата година?
На първо място и най-важно – да се погрижим имунната ни система да започне да изпълнява функцията, за която е създадена. Има една хубава поговорка, която гласи „По-ценно е не да дадеш риба на гладния, а да го научиш да си лови риба сам”, защото ако му дадеш риба ще решиш въпроса временно и по-късно той пак ще е гладен, докато научиш ли го да лови риба, ще му решиш въпроса завинаги.  Лекарствата  решават въпроса временно, а истинското трайно решение ще постигнем единствено, ако научим имунната ни система как да се бори с болестите, така че изобщо да не се разболяваме или ако все пак се разболеем, то бързо и лесно да се излекуваме.  Това може да стане единствено, като използваме такива методи на лечение, които вместо да потискат, засилват все повече способностите на собственият ни организъм да се самолекува. А това със сигурност не са лекарствата.
Как действат лекарствата?
Лекарствата са създадени така, че да се справят с конкретни симптоми. Например лекарство за кашлица, съдържа съставки, които „втечняват бронхиалния секрет” и така се бори с влажната кашлица. Обърнете внимание на нещо много важно – това лекарство не въздействат върху имунната ни система, така че тя да втечнява бронхиалния секрет – нищо подобно, то изземват функциите на имунната ни система и чрез химичните си съставки втечнява бронхиалния секрет вместо имунната ни система.
Друг пример – лекарствата срещу висока температура – понижават телесната ни температура, отново не като въздейства върху имунната ни система, така че да й помогне с естествените й механизми да понижи температурата на тялото ни, а изземват нейните функции и понижават температурата ни вместо нея.
Примери можем да дадем безброй – с лекарствата за високо кръвно, за алергия и изобщо с всички видове медикаменти, с които ни лекува стандартната медицина. Общото при всички лекарства е, че те не помагат на имунната ни система да заработи по-добре и по-ефективно да ни предпазва от болестите, а точно обратното – изземват нейните функции и вместо нея се борят с конкретните симптоми, които изпитваме. Може би ще се запитате:
Какво от това като лекарствата потискат имунната ни система и ни лекуват вместо нея?
Като постоянно някой изземва ролята й и не й се налага да работи, имунната система закърнява и съвсем спира да действа в един момент. Представете си едно малко дете, което с интерес посяга към лъжичката, когато майка му го храни. То все още не може да се храни самичко, но има желание да го прави и с упорство опитва. Ако оставим бебето да се опитва да се храни самичко, то безспорно ще разлива голяма част от храната, но постепенно ще става все по-сръчно и ще се сдобием с наследник, който вече умело се храни сам – това е имунната система на бебето – все още слаба, но с желание да се бори с инфекциите и ако не я потискаме за кратко време тя ще заякне дотолкова, че вече успешно ще се справя с опитите за разболяване и детето ще боледува много рядко и леко.
Какво се случва обаче, ако не дадем на детето възможност да се храни само, ами продължим да го храним, въпреки упоритото му желание да вземе лъжичката в своята ръчичка и да опита? В началото всичко ще изглежда наред – няма да има петна от разлята храна, храненето ще става далеч по-бързо и по-чисто, отколкото ако детето се храни само и ще сме доволни. В последствие обаче, когато детето ни е не на 1 или 2 годинки, а стане на 3 – 4 години и ние осъзнаем, че не можем да го храним до пълнолетието му и май е време да го приучим да се храни само, ще установим, че то най-вероятно няма да иска да вземе лъжицата в ръка и ще настоява да продължим да го храним. Свикнало с това да бъде хранено, то няма да има нито желание, нито пък умение да се храни само. За разлика от връстниците си, които още от бебета са свикнали да се хранят сами, нашето дете няма да притежава дори елементарни умения за хранене – логично, то никога не се е опитвало, за да се научи. Това ще се случи с имунната ни система, ако не й дадем възможността да се научи да ни лекува, а вместо това приемаме лекарства, които да ни лекуват вместо нея. В началото имунната ни система ще има желание да се бори с болестите, но ако не й дадем шанс да го прави и системно я потискаме, с времето тя ще бъде точно толкова неспособна да се бори с болестите, колкото неспособно да се храни е детето, което никога не е държало лъжица в ръка. Това дете дори пораснало, ще чака някой да го нахрани. Така и нашата имунна система ще чака някой да ни излекува вместо нея.
Замисляли ли сте се – Колко пъти в годината боледувате? А колко пъти в годината боледуват децата ви? Колко често пиете лекарства? Колко време след като сте пили лекарства се разболявате отново от същото нещо и се налага отново да се лекувате? Най-явно се вижда това при децата. При тях организмът е по-слаб и болестите са по-чести.
Как се стига до честото боледуване?
Като дълго кърмено бебе синът ми до годинка и половина не беше боледувал изобщо. Дори след тръгването си на ясла не започна веднага да боледува, но с настъпване на грипния сезон дойде и първата ни висока температура и вирусна инфекция, съпроводени с изписването на първия антибиотик. Месец след това последва втори антибиотик, след два месеца и трети – сега, след като съм наясно с принципа на действие на лекарствата ми е ясно, че в крехка възраст антибиотикът никога не остава сам – ако детето пие един антибиотик, след него неминуемо ще последва и серия от следващи антибиотици. Неслучайно е така, защото антибиотикът макар да убива бактериите, причинили инфекцията, нанася непоправими щети върху цялостния баланс на организма и както наскоро каза една лекарка:
„След антибиотик детето е като рохко яйце, трябва много да се пази, защото шансът да се разболее отново е огромен.”
При синът ми, който още нямаше две годинки антибиотичното лечение ни донесе не само серия от последващи антибиотици, но и отключване на алергия и серия от противоалергични лекарства и терапии в следващата година. За съжаление нашият случай не е единичен, а реалността за повечето родители на малки деца – започне ли детето веднъж да боледува и да пие лекарства, болестите сякаш нямат край. Тъкмо го закрепим и пак отново се започва. Всички сме чували репликата „една седмица на ясла и после две седмици лечение вкъщи и после пак седмица здрави и отново две седмици болни”.
Противовирусните ваксини
По съвет на алергологът ни дадох на сина ми Бронховаксом – детска противовирусна ваксина, която се приема есен по схема през устата. Ефектът беше невероятен – една година без почти никакви боледувания. Но изненадата дойде в последствие. След тази здрава година прекарахме година в непрестанно боледуване – кашлици и сополи всеки месец, непрестанно висене пред кабинета на личния лекар. Слава богу без сериозни усложнения, но все пак неприятно и за детето доста дискомфортно.  Да не споменавам  десетките шишенца със сиропи, които изпихме през тази година. Оказа се, че Бронховаксомът наистина действа, но действа не като засилва имунната система на детето, а като я потиска и се бори с болестите вместо нея (както стана въпрос, че действат всички медикаменти). Така че щом го дадеш веднъж на детето, трябва да му го даваш всяка година, защото спре ли да го пие, ще започне безкрайно боледуване. Нали си представяте имунна система, която в продължение на година е била потисната колко закърняла и неспособна е да се бори с болестите – това се беше случило на моето дете. За съжаление, никой не предупреждава за това, че с всяка противовирусна ваксина доброволно влизаме в групата на зависимите. Така както има наркозависими, които без дрога не могат да живеят, така и започнем ли да си слагаме противовирусни ваксини не трябва да спираме, защото тогава ни чака голямото боледуване. Ваксината краткосрочно ни гарантира здраве, но в дългосрочен план пагубно уврежда здравето ни.
Как решихме проблема
След година прекарана в хреми и кашлици, пиене на всевъзможни лекарства и висене пред лекарски кабинети реших, че ще потърся алтернативни методи. Явно стандартната схема не вършеше работа. Тогава една приятелка разпалено ми разказа как от години цялото семейство се лекуват с класическа хомеопатия и са много доволни – не боледуват, дори и детето, което ходи редовно на градина и там е в контакт постоянно с много хора. Разказа ми, че хомеопатията всъщност не лекува симптомите, така както правият стандартните лекарства, а търси причината за боледуването и помага на имунната система да се справи с причината. Прочетох много по темата. Доста от нещата ми звучаха трудно обясними и бях доста скептична в началото, но реших да опитам. Първите няколко месеца синът ми продължи да боледува, само дето вместо стандартни лекарства пиеше хомеопатични. Излекувахме и гнойна ангина с хомеопатия, при това за три дни, а лекарите твърдят, че тази болест изисква минимум 5 дни антибиотично лечение! Отървахме се от нощното напикаване, което личният ни лекар беше заявил, че не се лекува, а е въпрос на съзряване на нервната система и трябва да чакаме да го израсте. Боледуванията постепенно се разредиха, а през последната една година не съм го водила изобщо при хомеопата ни, защото явно имунната му система, освободена от потискащите я лекарства, вече е достатъчно способна сама да го лекува. Миналата зима синът ми се разболя както обикновено – гъсти сополи и кашлица, а като се обадих на хомеопата ни, тя ми каза да не му давам нищо. Аз се притесних да не се усложни като не давам нищо, а тя ми каза, че детето е вече добре укрепнало и може чудесно да се справи само с една обикновена бактериална инфекция. Оказа се права. След седмица синът ми беше оздравял без никакви лекарства – нито стандартни, нито хомеопатични. Тази схема на лечение без лекарства се повтори няколко пъти от тогава. Всеки път успешно.
Дъщеря ми, на две годинки и половина никога не е пила лекарства. Боледувала е много рядко и е лекувана само с хомеопатия. Миналата есен тръгна на ясла и цялата година откакто ходи на ясна е отсъствала по болест само 5 дни общо за цялата година. Чак сестрата в яслата ме пита какво давам на това дете, че е толкова здраво. А аз казах – нищо. Просто никога не съм й давала лекарства, които да потискат имунната й система и да нарушават баланса в организма й. Затова имунната й система работи безотказано. Децата ми, а също и аз и съпругът ми, откакто спряхме да пием лекарства и се насочихме към хомеопатията имаме силна имунна система, която знае, че от нея зависи да поддържа здравето ни. И тя се старае, работи ежедневно и става все по-силна. Родителите ми се лекуват по стандартната схема при личния лекар. Често, понеже общуваме редовно си предаваме едни на други вирусни заболявания. Ние с децата изкарваме вируса за два – три дни, без да пием никакви лекарства и оздравяваме, а родителите ми пият лекарства и въпреки това боледуват седмица – две. А ключът към здравето е толкова прост:
Трябва само да спрем да потискаме имунната си система и тя постепенно ще заработи, а докато тя укрепне достатъчно, за да ни лекува, трябва да се насочим към някой здравословен метод, който подпомага имунната система, вместо да я потиска.
Ние открихме този метод в хомеопатията. Но тя не е единствения здравословен метод на лечение. Съществуват различни други такива методи, които ще ви лекуват като подпомагат, а не потискат имунитета ви. Един много прост тест, относно това до колко е здравословен и безвреден един лечебен метод е: Преди да приложите метода си задайте въпроса безопасно ли е да се прилага на здрав човек? Например чаят от мащерка спомага втечняването на бронхиалния секрет и се препоръчва при лечение на хрема и кашлица, но чай от мащерка спокойно може да пие и здрав човек. Акопунктурата лекува множество заболявания, но и без да сте болни може да си забиете иглички в определените точки и това няма да ви навреди. Ако си сложите лапа от мед и ракия на гърдите ще ви помогне при бронхит, но и здрав човек може да си направи такъв компрес без това да му навреди по никакъв начин. Ако детето ви без да забележите погълне цялото шишенце с хомеопатични капки няма нищо да му стане (а я си представете, ако погълне едно шише с антибиотик – ще трябва по спешност да го закарате в токсикология!). Примери могат да се дадат безброй, но мисля, че схванахте логиката. Правилото е никога да не прилагате за лечение методи, които биха ви навредили, ако сте здрави. Бъдете сигурни, че подобни методи, макар и привидно да изглежда че лекуват, всъщност лековития им ефект е краткотраен, а дългосрочният им ефект е пагубен за организмът.
Да се водим от първия принцип на бащата на медицината Хипократ: „Първо, не вреди!”
Никога не приемайте и още по-малко давайте на децата си вредни вещества и не прилагайте вредни за организма методи и ако лекарят ви се опита да ви обясни колко безобидно е едно лекарство, задайте му въпроса: „След като е толкова безобидно значи мога да го дам на дъщеря си и когато е здрава, ей така, защото й харесва?”. Тогава бъдете сигурни същият този лекар веднага ще запее друга песен и ще започне да ви обяснява как лекарствата са силни вещества и с тях шега не бива и трябва много внимателно да се прилагат и колко са вредни – а уж беше съвсем безобидно!