- Публикувана: 3 окт. 2013, 14:56 ч.
- Последно мнение: 11 септ. 2014, 15:21 ч.
Започват топлите сезони, октомврийче вятърът ще гони :)
Анибибан, децата се класират само по 1 желание. Ако влезе детето по 1-во желание, не участва в жребия по 2-ро и 3-то, ако не влезе по 1-во желание, участва в класацията по другите желания. Така, че многоточковците ги гледай сао по 1-во желание.
Ако социалната група не се запълни, т.е. останат места, те преминават в общата опашка.
Имай предвид, че е още рано и доста родители блеят. Към края на Април ще е ясно кой какъв шанс има. Мисля, че около началото на Май, 8-ми някъде е 1-во класиране.
Желая ти успех.
Ако социалната група не се запълни, т.е. останат места, те преминават в общата опашка.
Имай предвид, че е още рано и доста родители блеят. Към края на Април ще е ясно кой какъв шанс има. Мисля, че около началото на Май, 8-ми някъде е 1-во класиране.
Желая ти успех.
Ама съм и аз, да пропусна и то каква новина! Честито на Миа! Да са пъргави крачетата! 
Ениди Ще проверя тази история с жалбата, благодаря. Мястото на пломбичката е деликатно (предни зъбки), вероятно затова е паднала толкова лесно. Мен по-скоро ме потресе това, че въпреки знанието за възраста на детето стоматолога даде такъв толеранс от време. Никак не ми допада идеята за още една упойка, а сигурно щеше да се наложи, защото за толкова време със сигурност трябваше да се работи с машинка (в будно състояние Косара не би позволила машинка... ама никак, колкото и хора да я държат. Става като някое свределче).
Успех на всички!
Ениди Ще проверя тази история с жалбата, благодаря. Мястото на пломбичката е деликатно (предни зъбки), вероятно затова е паднала толкова лесно. Мен по-скоро ме потресе това, че въпреки знанието за възраста на детето стоматолога даде такъв толеранс от време. Никак не ми допада идеята за още една упойка, а сигурно щеше да се наложи, защото за толкова време със сигурност трябваше да се работи с машинка (в будно състояние Косара не би позволила машинка... ама никак, колкото и хора да я държат. Става като някое свределче).
Успех на всички!
Утре е първо класиране и вече ми пари под опашката 
Благодаря Сеса
- то направо камък ще ми падне от сърцето ако това наистина е така, тогава Яна утре я бройте приета по първо желание
Ама да не се вдъхновявам, че да не остана рязко разочарована
Благодаря Сеса
- то направо камък ще ми падне от сърцето ако това наистина е така, тогава Яна утре я бройте приета по първо желание Ама да не се вдъхновявам, че да не остана рязко разочарована
Класирането е на 7-8-9 Май за прием от Септември.
Утре е за набори от 2010 нагоре.
Съжалявам за разочерованието...
Утре е първо класиране и вече ми пари под опашката
Благодаря Сеса - то направо камък ще ми падне от сърцето ако това наистина е така, тогава Яна утре я бройте приета по първо желание
Ама да не се вдъхновявам, че да не остана рязко разочарована
Благодаря Сеса
- то направо камък ще ми падне от сърцето ако това наистина е така, тогава Яна утре я бройте приета по първо желание Ама да не се вдъхновявам, че да не остана рязко разочарована
Класирането е на 7-8-9 Май за прием от Септември.
Утре е за набори от 2010 нагоре.
Съжалявам за разочерованието...
Ние сме с 8,2 точки, все се надявам някъде да ни приемат, но ми се иска да е по-близо до вкъщи.
А какво ще рече, класиране под граждански контрол? То не е ли автоматично класирането?
Утре е първо класиране и вече ми пари под опашката
Благодаря Сеса - то направо камък ще ми падне от сърцето ако това наистина е така, тогава Яна утре я бройте приета по първо желание
Ама да не се вдъхновявам, че да не остана рязко разочарована
Благодаря Сеса
- то направо камък ще ми падне от сърцето ако това наистина е така, тогава Яна утре я бройте приета по първо желание Ама да не се вдъхновявам, че да не остана рязко разочарована
Класирането е на 7-8-9 Май за прием от Септември.
Утре е за набори от 2010 нагоре.
Съжалявам за разочерованието...
Ние сме с 8,2 точки, все се надявам някъде да ни приемат, но ми се иска да е по-близо до вкъщи.
А какво ще рече, класиране под граждански контрол? То не е ли автоматично класирането?
Дано ви приемат.
Здравейте момичета
Честита Баба Марта!!!Бъдете много здрави, много обичани и много щастливи!
Мога ли да Ви помоля да гласувате за нас с Лили Благодаря предварително Ето тук https://www.facebook.com/vip.bebe.varna?sk=app_377249985636711&app_data на 2 или 3 стр. Лилия и мама Елица
Честита Баба Марта!!!Бъдете много здрави, много обичани и много щастливи!
Мога ли да Ви помоля да гласувате за нас с Лили
Благодаря предварително Ето тук https://www.facebook.com/vip.bebe.varna?sk=app_377249985636711&app_data на 2 или 3 стр. Лилия и мама Елица
Здравейте момичета 
Да не повярва човек, но стигнах и до компютъра.
Честита Баба Марта на всички! Да сте бели и червени, весели и засмени!
Ние сме добре, аз влязох в ритъма на работата, горе-долу всички се нагодихме. В намалото на февруари един дядо влезе в насрещното и отнесъл моя мъж на прибиране от работа та от колата ни нищо не става и се наложи да я бракуваме. Но по-важното е, че и мъжа ми и дядото и внуците му, които е возил в колата си без столчета са добре и са живи и здрави, другото са преживяеми неща. Но ни се отвори съответно работа да се занимаваме със застрахователи, КАТ и прочие подобни.
Сега ще се опитам да ви прочета, че съвсем му изпуснах края.
Нуриииии, да ти е жива и здрава Яна. Много щастие да ви носи заедно с каките си! Аз докато се натуткам да вляза в темичката тя направо голяма мома ще стане. ама нищо, да са ти живи и здрави и трите принцеси!
Хариелка, мила, направо онемях.
Не знам какво да ти кажа! Такава неочаквана загуба е съвсем нормално да те извади от равновесие. Но пък съм сигурна, че майка ти ще бди над вас и ще се радва на всеки ваш успех в живота. Надявам се времето да излекува болката ти и да ти върне усмивката и радостта.
Флучия, ама и вие ли с такава загуба! Направо съм безмълвна. Жалко, че човекът така се измъчил, но се надявам, че сега е на едно по-хубаво място!
Мира, радвам се, че Дани е свикнал и се чуства добре на новото място. Пък и дано със сополите нещата да вървят все така добре. Охаааа, бандитка викаш значи. Ами това е чудесна новина. Вие нали тайно на девойка се надявахте. Радва се, че надеждите ви ще се сбъднат.
Тони, честит ви малък мъж! Да е жив и здрав и много да ви радва заедно с кака си!
Ениди, какво да ти кажа, май всички сме били в този водовъртеж. Аз съм вече по 8-9 часа на работа.
И като се прибера освен с домакинстването (в което и таткото помага, не мога да се оплача) трябва да намеря време да говоря на Кокилноч, че то няма как да проговори детето, ако около него все се мълчи.....и да помагам на каката с училището. Последно с баща й влязохме в ролята на най-различни макети и мимове, и какво ли още не докато се опитвахме да й обясним логиката в разни текстови задачи....нищо, че все още официално не са взели всички букви и си предполага, че все още не могат да четат. В момента пък докато пиша се опитвам с разни насочващи въпроси да я накарам сама да хване логиката числови редици от типа на: 2,16,5,14, __, ___ или пък 20, 10, 17, 8, __, ___. Тя естествено ме гледа така 
и май се очертава с писането да приключвам и да се заемам със Зори. Че както днес, така и утре и в други ден съм на работа и ще се прибирам късно следобед. Баща й пък е на вр. Ботев и няма кой да й помогне, а домашното трябва да се пише, ама по-важното е да се разбере....което с невероятните програми на МОН е направо мисията невъзможна. 
Та така милички, за днес толкова, надявам се идните дни пак да мога да се разпиша, а не да зачезна за 2 месеца. И снимки имам да гледам...Хайде хубава вечер от мен!
Да не повярва човек, но стигнах и до компютъра.
Честита Баба Марта на всички! Да сте бели и червени, весели и засмени!
Ние сме добре, аз влязох в ритъма на работата, горе-долу всички се нагодихме. В намалото на февруари един дядо влезе в насрещното и отнесъл моя мъж на прибиране от работа та от колата ни нищо не става и се наложи да я бракуваме. Но по-важното е, че и мъжа ми и дядото и внуците му, които е возил в колата си без столчета са добре и са живи и здрави, другото са преживяеми неща. Но ни се отвори съответно работа да се занимаваме със застрахователи, КАТ и прочие подобни.
Сега ще се опитам да ви прочета, че съвсем му изпуснах края.
Нуриииии, да ти е жива и здрава Яна. Много щастие да ви носи заедно с каките си! Аз докато се натуткам да вляза в темичката тя направо голяма мома ще стане.
ама нищо, да са ти живи и здрави и трите принцеси!Хариелка, мила, направо онемях.
Не знам какво да ти кажа! Такава неочаквана загуба е съвсем нормално да те извади от равновесие. Но пък съм сигурна, че майка ти ще бди над вас и ще се радва на всеки ваш успех в живота. Надявам се времето да излекува болката ти и да ти върне усмивката и радостта. Флучия, ама и вие ли с такава загуба! Направо съм безмълвна. Жалко, че човекът така се измъчил, но се надявам, че сега е на едно по-хубаво място!
Мира, радвам се, че Дани е свикнал и се чуства добре на новото място. Пък и дано със сополите нещата да вървят все така добре. Охаааа, бандитка викаш значи. Ами това е чудесна новина. Вие нали тайно на девойка се надявахте. Радва се, че надеждите ви ще се сбъднат.
Тони, честит ви малък мъж! Да е жив и здрав и много да ви радва заедно с кака си!
Ениди, какво да ти кажа, май всички сме били в този водовъртеж. Аз съм вече по 8-9 часа на работа.
И като се прибера освен с домакинстването (в което и таткото помага, не мога да се оплача) трябва да намеря време да говоря на Кокилноч, че то няма как да проговори детето, ако около него все се мълчи.....и да помагам на каката с училището. Последно с баща й влязохме в ролята на най-различни макети и мимове, и какво ли още не докато се опитвахме да й обясним логиката в разни текстови задачи....нищо, че все още официално не са взели всички букви и си предполага, че все още не могат да четат. В момента пък докато пиша се опитвам с разни насочващи въпроси да я накарам сама да хване логиката числови редици от типа на: 2,16,5,14, __, ___ или пък 20, 10, 17, 8, __, ___. Тя естествено ме гледа така и май се очертава с писането да приключвам и да се заемам със Зори. Че както днес, така и утре и в други ден съм на работа и ще се прибирам късно следобед. Баща й пък е на вр. Ботев и няма кой да й помогне, а домашното трябва да се пише, ама по-важното е да се разбере....което с невероятните програми на МОН е направо мисията невъзможна. Та така милички, за днес толкова, надявам се идните дни пак да мога да се разпиша, а не да зачезна за 2 месеца. И снимки имам да гледам...Хайде хубава вечер от мен!
Привет, момичета!
Пожелавам на всички в темичката ни да се чувстват винаги обичани, красиви, обградени с внимание и щастливи. Усмихвайте се, момичета - усмивката е най-разкошното ви бижу!
Капризче!, благодаря за информацията за Саменто. Аз засега продължавам с хомеопатичната схема за подсилване на имунитета, но винаги е добре да имам и други идеи!
Смуси, прекрасни новини от вас! Представа си нямаш колко се радвам! Пожелавам ви скоро да се покаже слънчицето и да се разхождате в паркове и градинки с Миа!
anbibian, olly, големи скици са вашите палавници! След време ще си спомняте с умиление за тези моменти, които сега намирате за смущаващи!
Nuriii, ужасно е това, което сте преживели с Косара. Направо онемях от безотговорното отношение на зъболекарите. Разпространи информацията до колкото можеш повече хора - тези неща трябва да се знаят, а подобни клиники трябва да останат без пациенти!
Toni77, щом познаваш Мадрид, ще се радвам да ме посъветваш къде да отидем и какво да разгледаме. Вече имаме резервиран хотел и билети, но все още не съм правила планове къде да ходим по време на престоя си там. Ще се радвам на препоръки за забележителности, хубави заведения за хранене и места за пазаруване!
Как сте вие с Ивайло?
И не на последно място, Флучия, Hariela, върнах се назад в темата и прочетох за загубата ви. Знам, че каквото и да кажа, няма да намаля мъката ви и все ще е малко, но все пак, приемете най-искрените ми съболезнования! Представа нямам какво е да загубиш толкова близък човек и едва ли мога да разбера напълно болката ви, но въпреки това (тук мисля, че говоря от името на всички момичета в темата), ние сме с вас! Ако имате нужда да излеете скръбта си, да споделите нещо или просто да поплачете на нечие рамо, тук сме! Пишете в темата, пишете ми на лични - както пожелаете! Просто знайте, че ви подкрепяме!
Пожелавам на всички в темичката ни да се чувстват винаги обичани, красиви, обградени с внимание и щастливи. Усмихвайте се, момичета - усмивката е най-разкошното ви бижу!
Капризче!, благодаря за информацията за Саменто. Аз засега продължавам с хомеопатичната схема за подсилване на имунитета, но винаги е добре да имам и други идеи!
Смуси, прекрасни новини от вас! Представа си нямаш колко се радвам! Пожелавам ви скоро да се покаже слънчицето и да се разхождате в паркове и градинки с Миа!
anbibian, olly, големи скици са вашите палавници! След време ще си спомняте с умиление за тези моменти, които сега намирате за смущаващи!
Nuriii, ужасно е това, което сте преживели с Косара. Направо онемях от безотговорното отношение на зъболекарите. Разпространи информацията до колкото можеш повече хора - тези неща трябва да се знаят, а подобни клиники трябва да останат без пациенти!
Toni77, щом познаваш Мадрид, ще се радвам да ме посъветваш къде да отидем и какво да разгледаме. Вече имаме резервиран хотел и билети, но все още не съм правила планове къде да ходим по време на престоя си там. Ще се радвам на препоръки за забележителности, хубави заведения за хранене и места за пазаруване!
Как сте вие с Ивайло?
И не на последно място, Флучия, Hariela, върнах се назад в темата и прочетох за загубата ви. Знам, че каквото и да кажа, няма да намаля мъката ви и все ще е малко, но все пак, приемете най-искрените ми съболезнования! Представа нямам какво е да загубиш толкова близък човек и едва ли мога да разбера напълно болката ви, но въпреки това (тук мисля, че говоря от името на всички момичета в темата), ние сме с вас! Ако имате нужда да излеете скръбта си, да споделите нещо или просто да поплачете на нечие рамо, тук сме! Пишете в темата, пишете ми на лични - както пожелаете! Просто знайте, че ви подкрепяме!
Здравейте, момичета!
Съжалявам че отново влизам със скръбна вест, но при нас нещастията продължават. Не стига че загубихме мама, а сега и свекърва ми ни напусна на 01.03, на празника, който тя най-много обичаше. Разболя се от вируса, който върлува и който ние всички изкарахме, не си обърна внимание на време, разви пневмония, приеха я в болница в Кюстендил, след седмица и половина престой състоянието й се влоши, преместиха я в интензивно отделение. След няколко дни успяхме да я преместим в София в белодробната болница, нямате си представа колко е трудно да намериш място на човек, наистина нуждаещ се от спешна помощ, в софийските болници. Буквално тропахме на всяка болнична врата с мъжа ми и се молехме да я вземат. Най-накрая, с връзки разбира се, успяхме да я преместим. И толкова големи надежди имахме, толкова големи...
След две седмици престой в белодробната болница не успя да се пребори, разви белодробна емболия и на 01.03 си отиде завинаги... Отиде при мама, само три месеца след нейната смърт. Постоянно си задавам въпроса защо така се случи, наказва ли ни с тези неща някой или просто до тук е бил техния път, мама почина само на 57г., а свекърва ми, която аз наричах втората ми майка, на 60г. Когато мама почина, тя ми обеща че вече ще е моята майка, каквато всъщност винаги е била. Може би е странно, че пиша такива неща за свекървата си, но тя наистина беше най-добрата душа, която някога съм срещала. Момичета, сърцето ми е пълно със скръб и болка...., не спирам да си задавам въпроса защо ни бяха отнети така внезапно и двете майки, жените на които най-много разчитахме, които ни обичаха безгранично, винаги и въпреки всичко... Толкова много боли... А да преживееш отново същия кошмар след толкова кратко време мислех че е непосилно, но... намерих отново сили и изпратих и втората си майка... Сега с мама са заедно, дели ги само един ред на гробището, и са една срещу друга, толкова близо... Ангелите ни на небето се увеличават, но защо сега, защо толкова рано и толкова скоро... Милите ми дечица какво преживяха и те... Дано не им останат травми... Обречени са да останат без любимите си баби толкова малки... Толкова много ги обичаха, толкова много им се радваха и такива планове имаха за тях, а си отидоха без време... След смъртта на мама започнах да завиждам на всеки, който си има майка, сега вече завиждам на всяко едно детенце, което се разхожда с баба си. Останаха им само дядовците на моите дечица, дано Господ поне тях да опази!
Момичета, извинявайте че отново ви натъжавам и пиша тези редове, които може би изобщо не трябваше да пиша тук, но просто не знам на кого какво да кажа, с кого да споделя. Не ми става по-леко от споделеното, но имам нужда да говоря за мама и свекърва ми, защото те заслужават да ги споменаваме всеки ден, сякаш се страхувам да не избледнеят в паметта ми...
Мира, честит ти розов подарък! Радвам се и аз за твоята радост!
Уинди, честита втора бременност! Браво на вас! И при нас второто бебе стана доста бързо и неочаквано, без изобщо да сме го планували и целели, след като за първото се борихме 2,5 години и минахме през какво ли не. Когато аз забременях с Елиза, се чувствах по същия начин, като теб и изпитвах същите угризения - не предавам ли детето си (София), не ми ли е достатъчна тя, та толкова скоро ще имам друго бебе, даже след положителния тест я прегръщах и плачех извинявайки й се и повтаряйки и колко много я обичам. Но явно това са нормални неща, която изпитва една истинска майка. Пожелавам ти успех и се радвам за второто ви щастие!
Смуси, честити ходещи крачета на Миа! Това е прекрасна новина! Представям си как се вълнуваш и колко ти е олекнало!
Пожелавам на всички желаещи второ бебенце, като Анбибиян, Марси, Смуси, скоро да видят отново двете чертички!
Тони, не помня вече дали ти писах че Ивайло е любимото ми мъжко име. Поздравления за избора! Как сте, как се справяте?
Тъй като останахме без баби, се налага моите момичета да посещават детска градина и през лятото (юли и август). Никога не съм си мислела, че ще стане така, все планувах летните месеци да са при бабите си, но уви..., животът ме изигра... До сега София лятото не е ходила на ДГ, но вече ще е обратното.
Отново се извинявам за поредния ми тъжен пост, но това е животът ми в момента, толкова тъжна и мрачна е и душата ми... Единствения ми светъл лъч, който ме държи да не се срина тотално, са дечицата ми и техните усмивки, доверието, което чета в очите им, когато ги погледна и жаждата им за любов и топлина. Няма кой да им я даде, освен мама и тати. Както казва мъжът ми "Нямахте късмет с баби, дано поне имате късмет с родители!"
Останете със здраве!
Съжалявам че отново влизам със скръбна вест, но при нас нещастията продължават. Не стига че загубихме мама, а сега и свекърва ми ни напусна на 01.03, на празника, който тя най-много обичаше. Разболя се от вируса, който върлува и който ние всички изкарахме, не си обърна внимание на време, разви пневмония, приеха я в болница в Кюстендил, след седмица и половина престой състоянието й се влоши, преместиха я в интензивно отделение. След няколко дни успяхме да я преместим в София в белодробната болница, нямате си представа колко е трудно да намериш място на човек, наистина нуждаещ се от спешна помощ, в софийските болници. Буквално тропахме на всяка болнична врата с мъжа ми и се молехме да я вземат. Най-накрая, с връзки разбира се, успяхме да я преместим. И толкова големи надежди имахме, толкова големи...
След две седмици престой в белодробната болница не успя да се пребори, разви белодробна емболия и на 01.03 си отиде завинаги... Отиде при мама, само три месеца след нейната смърт. Постоянно си задавам въпроса защо така се случи, наказва ли ни с тези неща някой или просто до тук е бил техния път, мама почина само на 57г., а свекърва ми, която аз наричах втората ми майка, на 60г. Когато мама почина, тя ми обеща че вече ще е моята майка, каквато всъщност винаги е била. Може би е странно, че пиша такива неща за свекървата си, но тя наистина беше най-добрата душа, която някога съм срещала. Момичета, сърцето ми е пълно със скръб и болка...., не спирам да си задавам въпроса защо ни бяха отнети така внезапно и двете майки, жените на които най-много разчитахме, които ни обичаха безгранично, винаги и въпреки всичко... Толкова много боли... А да преживееш отново същия кошмар след толкова кратко време мислех че е непосилно, но... намерих отново сили и изпратих и втората си майка... Сега с мама са заедно, дели ги само един ред на гробището, и са една срещу друга, толкова близо... Ангелите ни на небето се увеличават, но защо сега, защо толкова рано и толкова скоро... Милите ми дечица какво преживяха и те... Дано не им останат травми... Обречени са да останат без любимите си баби толкова малки... Толкова много ги обичаха, толкова много им се радваха и такива планове имаха за тях, а си отидоха без време... След смъртта на мама започнах да завиждам на всеки, който си има майка, сега вече завиждам на всяко едно детенце, което се разхожда с баба си. Останаха им само дядовците на моите дечица, дано Господ поне тях да опази! Момичета, извинявайте че отново ви натъжавам и пиша тези редове, които може би изобщо не трябваше да пиша тук, но просто не знам на кого какво да кажа, с кого да споделя. Не ми става по-леко от споделеното, но имам нужда да говоря за мама и свекърва ми, защото те заслужават да ги споменаваме всеки ден, сякаш се страхувам да не избледнеят в паметта ми...
Мира, честит ти розов подарък! Радвам се и аз за твоята радост!
Уинди, честита втора бременност! Браво на вас! И при нас второто бебе стана доста бързо и неочаквано, без изобщо да сме го планували и целели, след като за първото се борихме 2,5 години и минахме през какво ли не. Когато аз забременях с Елиза, се чувствах по същия начин, като теб и изпитвах същите угризения - не предавам ли детето си (София), не ми ли е достатъчна тя, та толкова скоро ще имам друго бебе, даже след положителния тест я прегръщах и плачех извинявайки й се и повтаряйки и колко много я обичам. Но явно това са нормални неща, която изпитва една истинска майка. Пожелавам ти успех и се радвам за второто ви щастие!
Смуси, честити ходещи крачета на Миа! Това е прекрасна новина! Представям си как се вълнуваш и колко ти е олекнало!
Пожелавам на всички желаещи второ бебенце, като Анбибиян, Марси, Смуси, скоро да видят отново двете чертички!
Тони, не помня вече дали ти писах че Ивайло е любимото ми мъжко име. Поздравления за избора! Как сте, как се справяте?
Тъй като останахме без баби, се налага моите момичета да посещават детска градина и през лятото (юли и август). Никога не съм си мислела, че ще стане така, все планувах летните месеци да са при бабите си, но уви..., животът ме изигра... До сега София лятото не е ходила на ДГ, но вече ще е обратното.
Отново се извинявам за поредния ми тъжен пост, но това е животът ми в момента, толкова тъжна и мрачна е и душата ми... Единствения ми светъл лъч, който ме държи да не се срина тотално, са дечицата ми и техните усмивки, доверието, което чета в очите им, когато ги погледна и жаждата им за любов и топлина. Няма кой да им я даде, освен мама и тати. Както казва мъжът ми "Нямахте късмет с баби, дано поне имате късмет с родители!"
Останете със здраве!