- Публикувана: 6 окт. 2013, 17:50 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2013, 14:21 ч.
Новият исторически сериал "Фатих" по канал Д
Боряна, благодаря за интересната информация за харема. Многото жени или вид "харем" не е от Византия положено началото. Ще споделя нещо от древната история на Балканите и по-скоро за личния живот на траките. Един мъж тракиец ако имал по-малко от 10 жени се смятал неженен. 
имало сериозна борба сред жените му, когато той починел, защото само най-любимата имала право да бъде погребана с него
имало сериозна борба сред жените му, когато той починел, защото само най-любимата имала право да бъде погребана с него 
Благодарности! А дали ще пуснеш и торент за теглене или може би да качиш втората част в докс, за да я дръпнем ?
Трета серия с озвучаване на руски език:
http://turkcinema.tv/turkey-serials/zavoevatel-fatih-fatih.html
http://turkcinema.tv/turkey-serials/zavoevatel-fatih-fatih.html
Привет!
Благодарности и от мен ,за преведената втора част!
На мен ще ми се наложи да изчакам торента ,защото в-бокса не ми върши работа .
Боряна ,много подробна информация ни даваш за живота в харема.
Наистина ,добре е да бъдем запознати поне в основни линии, с тази, до скоро забулена в мрак институция .
Така по лесно ще възприемем случващото се в Фатих , във ВВ а също и в следващите филми и сериали на тази тема ,които убедена съм, ще бъдат направени в бъдеще.
Все пак ,ние също сме били част от тази империя и според мен, е редно да знаем ,това което се е случвало в нея ,поне за обща култура.
Благодарности и от мен ,за преведената втора част!
На мен ще ми се наложи да изчакам торента ,защото в-бокса не ми върши работа .
Боряна ,много подробна информация ни даваш за живота в харема.
Наистина ,добре е да бъдем запознати поне в основни линии, с тази, до скоро забулена в мрак институция .
Така по лесно ще възприемем случващото се в Фатих , във ВВ а също и в следващите филми и сериали на тази тема ,които убедена съм, ще бъдат направени в бъдеще.
Все пак ,ние също сме били част от тази империя и според мен, е редно да знаем ,това което се е случвало в нея ,поне за обща култура.
Дука съобщава, че адмиралът, който командвал турския флот при превземането на Цариград бил потурчен българин.
Този човек, наричан синът на Палда, произхождал от българите: от един от архонтите на България. Дълго преди това той бил обрънат в робство, отрекъл се от бащиното благочестие и станал наследствен роб на Мохамед. Това бил този същия,, който четири години преди това бил ходил срещу Лесбос и там взел безкрайно количество пленници. Но за своите моряци той не бил добър другар, отнемайки от тях плячката им . И когато един от азапите го видял оскърбен и бит от тирана, тай, вдигнал камък и ударил го по слепоочието, му избил единното око. Корабите пък пристигнали в пристанището и жителите на града, отпускайки веригата, им дали път.
Лаоник Халкондил макар да описва по-иначе историята със загубата на окото (като покушение, заради което султана екзекутирал извършителите и простил на Балтаоглу), го нарича "Пантогл". Последното има същия смисъл Пант-оглу, като "оглу" на озночачава, че е син на "Пант".
Личността на този адмирал, който обикновено се нарича в изданията от наше време Балтаоглу за нас е интересна, защото Дука сочи, че е син на един от българските архонти, т.е. владетели. Но това сведение се оказава крайно недостатъчно да се определи кой е бащата.
Названието използвано от Халкондил "Пантогл", може да се разчете и като сина на Панто или пък Панталеймон ... но при всички случаи личност, която не е известна.
Ако пък "П", може да се приеме като изопачено "Б", т.е. "Бантоглу", т.е. "синът на бана", то излиза, че в случая нямаме нито едно име. Практически той може да е потомък на всеки от балканските владетели и няма шанс да се разбере на кой точно. В една сръбска хроника да речем се споменава, че Баязид ІІ при похода му срещу Албания в края на ХVв. наредил да убият бана Михаил Шишман и да поставят турска войска в София. Понякога банове били наричани и кнезовете / кметовете. В този смисъл може да го свършем и със споменатия в регистър на Видинския санджек княз Фружин.
Названието използвано от Дука - синът на Палда, пък дава други насоки. В началото може да се изклучи самото "Палда", защото то не дава връзка с някоя известна фигура и отново да се потърси личност не с "П", а с близкия звук "Б".
1. Възможно е да е издънка на Балшичите - династия от югозападните Балкани. Тъй като обаче Дука го определя като син на български архонт, това е малко вероятно, тъй като Балшичите обикновено се разглеждан като сръбски или албански владетели. Династията има представител Георги Страцимир, но е малко вероятно сходството в името на този владетел с това на цар Иван Страцимир да е накарало Дука да свърже Балтаоглу с българите.
2. Възможно е да потърсим връзка с Добруджанското деспотство и по-конкретно с Балик, т.е. да е потомък на владетелите на североизточния деспотат. Допълнителен аргумент е, че според Дука Балтаоглу е бил запознат с мореходното дело (за разлика от Мехмед ІІ, който издал заповед, която ако Балтаоглу бил изпълнил рискувал да изгуби голяма част от турския флот). От друга страна обаче представителите на тази династия обикновено в турските извори се свързват с деспот Добротица и се наричат "Добружаноглу" (с различни нюанси на звученето и изписването). В грамотите на Мирчо територията на Добпуджанското деспотство също се нарича "територията на Добротица".
3. Възможно е да е потомък на воеводата Балдю - той е споменат единствено в Бориловия синодник, че е загинал при турското нашествие в България. Тъй като е употребено архонт, а не василевс, то следователно не е задължително Балтаоглу да е потомък на някой от българските царе, а може да потомък именно на този воевода.
4. Възможно е да е потомък на Балина - притежателя на Никополското съкровище.
Има 2 Никополски съкровища съдържащи златни съдове, монети, накити... От тях по-интересни са надписите на лъжиците и монетите. На лъжиците е записано името на Балина, а монетите са на цар Михаил Шишман, Иван Александър, Иван Страцимир, вл. воеводи Владислав и Мирчо І и султан Баязид І. Иначе казано ной-късните монети също влизат във времевия обхват на съчинението на Дука.
Наред с това често в личността на ръководителят на І Търновско въстание - Тодор Балина се вижда действителен ими самозван потомък на династията на Шишмановци. От тази гледна точка Балина може да се разглежда също като династично название подобно на Асен или Шишман, напр. като клон на някоя от тези данистии. При династията на Асеневци Асен І е бил наричан и Белгун, а пък брата на първия от Шишмановците се е наричал Белаур.
За съжаление възможностите са доста големи и за всяка може да се намерят аргументи, но поради оскъдността на сведенията е трудно да се стигне до категорично становище за родът на Балтаоглу.
Този човек, наричан синът на Палда, произхождал от българите: от един от архонтите на България. Дълго преди това той бил обрънат в робство, отрекъл се от бащиното благочестие и станал наследствен роб на Мохамед. Това бил този същия,, който четири години преди това бил ходил срещу Лесбос и там взел безкрайно количество пленници. Но за своите моряци той не бил добър другар, отнемайки от тях плячката им . И когато един от азапите го видял оскърбен и бит от тирана, тай, вдигнал камък и ударил го по слепоочието, му избил единното око. Корабите пък пристигнали в пристанището и жителите на града, отпускайки веригата, им дали път.
Лаоник Халкондил макар да описва по-иначе историята със загубата на окото (като покушение, заради което султана екзекутирал извършителите и простил на Балтаоглу), го нарича "Пантогл". Последното има същия смисъл Пант-оглу, като "оглу" на озночачава, че е син на "Пант".
Личността на този адмирал, който обикновено се нарича в изданията от наше време Балтаоглу за нас е интересна, защото Дука сочи, че е син на един от българските архонти, т.е. владетели. Но това сведение се оказава крайно недостатъчно да се определи кой е бащата.
Названието използвано от Халкондил "Пантогл", може да се разчете и като сина на Панто или пък Панталеймон ... но при всички случаи личност, която не е известна.
Ако пък "П", може да се приеме като изопачено "Б", т.е. "Бантоглу", т.е. "синът на бана", то излиза, че в случая нямаме нито едно име. Практически той може да е потомък на всеки от балканските владетели и няма шанс да се разбере на кой точно. В една сръбска хроника да речем се споменава, че Баязид ІІ при похода му срещу Албания в края на ХVв. наредил да убият бана Михаил Шишман и да поставят турска войска в София. Понякога банове били наричани и кнезовете / кметовете. В този смисъл може да го свършем и със споменатия в регистър на Видинския санджек княз Фружин.
Названието използвано от Дука - синът на Палда, пък дава други насоки. В началото може да се изклучи самото "Палда", защото то не дава връзка с някоя известна фигура и отново да се потърси личност не с "П", а с близкия звук "Б".
1. Възможно е да е издънка на Балшичите - династия от югозападните Балкани. Тъй като обаче Дука го определя като син на български архонт, това е малко вероятно, тъй като Балшичите обикновено се разглеждан като сръбски или албански владетели. Династията има представител Георги Страцимир, но е малко вероятно сходството в името на този владетел с това на цар Иван Страцимир да е накарало Дука да свърже Балтаоглу с българите.
2. Възможно е да потърсим връзка с Добруджанското деспотство и по-конкретно с Балик, т.е. да е потомък на владетелите на североизточния деспотат. Допълнителен аргумент е, че според Дука Балтаоглу е бил запознат с мореходното дело (за разлика от Мехмед ІІ, който издал заповед, която ако Балтаоглу бил изпълнил рискувал да изгуби голяма част от турския флот). От друга страна обаче представителите на тази династия обикновено в турските извори се свързват с деспот Добротица и се наричат "Добружаноглу" (с различни нюанси на звученето и изписването). В грамотите на Мирчо територията на Добпуджанското деспотство също се нарича "територията на Добротица".
3. Възможно е да е потомък на воеводата Балдю - той е споменат единствено в Бориловия синодник, че е загинал при турското нашествие в България. Тъй като е употребено архонт, а не василевс, то следователно не е задължително Балтаоглу да е потомък на някой от българските царе, а може да потомък именно на този воевода.
4. Възможно е да е потомък на Балина - притежателя на Никополското съкровище.
Има 2 Никополски съкровища съдържащи златни съдове, монети, накити... От тях по-интересни са надписите на лъжиците и монетите. На лъжиците е записано името на Балина, а монетите са на цар Михаил Шишман, Иван Александър, Иван Страцимир, вл. воеводи Владислав и Мирчо І и султан Баязид І. Иначе казано ной-късните монети също влизат във времевия обхват на съчинението на Дука.
Наред с това често в личността на ръководителят на І Търновско въстание - Тодор Балина се вижда действителен ими самозван потомък на династията на Шишмановци. От тази гледна точка Балина може да се разглежда също като династично название подобно на Асен или Шишман, напр. като клон на някоя от тези данистии. При династията на Асеневци Асен І е бил наричан и Белгун, а пък брата на първия от Шишмановците се е наричал Белаур.
За съжаление възможностите са доста големи и за всяка може да се намерят аргументи, но поради оскъдността на сведенията е трудно да се стигне до категорично становище за родът на Балтаоглу.
Филмът "Фетих 1453" - комерсиални турски локуми или имперска пропаганда
Според едни това е демодиран и сладникав начин да се разказва историята в кино. Според други - поредният пример за имперска пропаганда, на която умерените ислямисти в Анкара гледат благосклонно.
Споровете са около историческия епичен екшън "Фетих 1453", разказващ за превземането на Константинопол от османските войски в средата на ХV век.
С бюджет от 17 милиона долара филмът е най-скъпата подобна продукция в Турция и инвестицията вече е върната три пъти. Разказът за обсадата на Мехмет ІІ гледана досега от над 5 милиона зрители, включително и заради растящия интерес към отоманското имперско минало.
Нещо повече, коментира лондонският "Гардиън" - рекордите на този филм за свидетелство за това как сърцата на милиони турци се изпълват с патриотична гордост и увереност, че във вените им още тече кръвта на завоеватели от световен мащаб. Всичко това се случва на фона на официалната политика на разширяване на влиянието на Анкара в мюсюлманския свят и налагане на умерения ислям като политическа доктрина, различна от американизацията или евроинтеграцията. Премиерът Реджеп Тайип Ердоган призовава "да отгледаме предани поколения (...), които ще прегърнат нашите исторически ценности".
Според едни това е демодиран и сладникав начин да се разказва историята в кино. Според други - поредният пример за имперска пропаганда, на която умерените ислямисти в Анкара гледат благосклонно.
Споровете са около историческия епичен екшън "Фетих 1453", разказващ за превземането на Константинопол от османските войски в средата на ХV век.
С бюджет от 17 милиона долара филмът е най-скъпата подобна продукция в Турция и инвестицията вече е върната три пъти. Разказът за обсадата на Мехмет ІІ гледана досега от над 5 милиона зрители, включително и заради растящия интерес към отоманското имперско минало.
Нещо повече, коментира лондонският "Гардиън" - рекордите на този филм за свидетелство за това как сърцата на милиони турци се изпълват с патриотична гордост и увереност, че във вените им още тече кръвта на завоеватели от световен мащаб. Всичко това се случва на фона на официалната политика на разширяване на влиянието на Анкара в мюсюлманския свят и налагане на умерения ислям като политическа доктрина, различна от американизацията или евроинтеграцията. Премиерът Реджеп Тайип Ердоган призовава "да отгледаме предани поколения (...), които ще прегърнат нашите исторически ценности".
Всекидневникът "Заман" коментира, че "турците отново носят имперско чувство" след десетилетие на безпрецедентен икономически възход. Те се обръщат все повече за вдъхновение към османските си предци - както във външната политика, така и за вътрешното устройство, храната или модата. Неоосманисти се опитват да наложат турска дипломатическа хегемония над бившите султански владения в арабските и източноевропейските страни, допълва "Гардиън".
Иначе историята във "Фетих 1453" съдържа религиозни тонове с цитати от пророка Мохамед, който предвещава, че втората столица на Римската империя един ден ще падне в ръцете на правоверните.
Някои в управляващата партия дори призовават филмът да се показва в училищата като противоотрова на холивудската "кръстоносна менталика". Но и "Фетих 1453" не е съвсем невинен в историческата си теза - последният византийски император Константин ХІ е представен като пристрастен към удоволствията (в действителност той се е обрекъл на целомъдрие), градът е бляскав (след падането му през 1204 г. в ръцете на кръстоносците той всъщност е оплячкосан така, че никога не възстановява богатствата си) или пък се пропуска фактът, че за султана са се сражавали повече византийци, отколкото са защитавали стените на столицата. В онази съдбовна майска утрин на 1453 г. преди решаващия щурм на Богородица са се молили почти толкова воини на Мехмет Втори, колкото и на Аллах.
В друга сцена османски сапьори дълбаят тунели под мощните стени на Константинопол, които не са били превземани 1000 години, и с вик "Аллах акбар!" се взривяват, за да не бъдат пленени от византийците. В действителност тунелите са прокопани от православни християни, дошли от сребърните мини в Сърбия.
Всичко това е критикувано дори от автори от близкия до умерените ислямисти "Заман". На страниците му критичката Емине Йълдъръм казва, че зрителите може да се трупат в залите, но че филмът е пълен с "краен национализъм" и стари турски стереотипи спрямо християнските съседи на страната. "След като сме се ядосвали на елементарните ориенталистки екранизации в източни и западни блокбъстъри, ние самите поне трябваше да имаме доблестта да не повтаряме тези грешки", пише Йълдъръм.
"Фетих 1453" е пълен с мътната вода на лицемерието. Докато се възползва от общата параноя да се гледа на Запада като на нежелан и недостоен за уважение, той подхранва нашите аспирации за върховенство." Филмът илюстрира противоречията относно начина, по който турците гледат на себе си, продължава Йълдъръм. "От една страна, има авторитарен стремеж към власт, а от друга - опит да се коригира той с всеобхватна толерантност, демонстрирана от сцената в края на филма, когато Мехмет ІІ влиза в катедралата "Света София", държейки русо дете, и обявява: "Вече има общи живот, собственост и съдба. Не се тревожете, жители на Константинопол, можете да практикувате вярата си, както желаете".
Подобни тези изказа и коментаторът Бурак Бакдил, който обаче получи смъртни заплахи, защото осмя тенденцията да се демонстрира превъзходство. И каква ще е следващата крачка - филм "Завладяването 1974" за турското навлизане в Северен Кипър или "Избиването 1915" за арменския геноцид, попита той.
"Вместо да си припомнят 1453 г., турците напомниха на света, че най-големият им град някога е принадлежал на друг народ и е бил превзет с меч. Доста е трудно да си представи човек британците да отразяват завладяването на Лондон или германците - това на Берлин." Разярени блогъри нападнаха Бекдил за тези му думи с изрази като "недостоен грък", който "не бива да диша въздуха ни".
Алин Ташчъян - един от най-популярните кинокритици, казва, че щом носталгията по османските време се увеличава, хората от киноиндустрията трябва да се обърнат към миналото, особено след като то е било пренебрегвано от Ататюрк и неговите светски последователи. "Въпрос на време е да погледнем към империята по по-обективен начин. Тя е била една огромна цивилизация - защо да я демонизираме? Тя си има добри и лоши страни", казва тя. И допълва: "Но и нека го кажем ясно - филмът не е обективен, нито с политически или религиозни мотиви. Това е чисто комерсиална и добре продадена на публиката продукция."
Според Ташчъян интересът към османските времена се дължи именно на лошото и оскъдно преподаване за тях. "Преподаването по история в турските училища е строго националистическо. Османците са били точно обратното. Те самите са били смесени. В училище ни казват, че османците завладели половината свят и изведнъж станали много лоши, но няма обяснение как и защо се е случило това. Докато се озърнеш и султанът вече заговорничи с британците. За щастие Ататюрк идва и ни спасява."
Нищо обаче не се продава по-добре от национализма и продуцентът и режисьор на "Фетих 1453" планира нова епична продукция - този път за Галиполи, където Ататюрк отблъсква британската армия.
С критичен тон пишат за филма и германските медии. В статията "Нежното" османско минало" на "Дойче веле" се казва: Когато киното се захваща с исторически събития, то може да подходи по два начина - груб и нежен. Епосът на Фарук Аксой е илюстрация на нежния вариант. Християнството наистина е било защитено в Османската империя - само че християните е трябвало да плащат данък като неверници, а децата им са били произволно отвличани за еничарския корпус, да не говорим за множеството унижения в ежедневието."
Освен това думите на Мехмет от финалния кадър трудно се връзват с превръщането на 30 000 души в роби и на църквите - в джамии. Във филма султанът нарежда Константин ХІ да бъде погребан по християнски обичай, но тялото му никога не е намерено, а министърът му Нотарас е убит със семейството си по заповед на Мехмет ІІ, докато във филма той е само арестуван.
"Отдавна не бях гледал филм, който така възторжено превъзнася убиването и умирането, който така безсрамно съшива историята и изпровожда публиката с едно недвусмислено реакционно послание", казва германският автор и критик Миша Брумлик.
Това е мирогледът на нация, която не е изживяла ново летоброене. Византийците, в перспективата на "Фетих 1453", са декадентни и затова заслужават поражението си. Преди десет години филмът щеше да е в рамките на световния стандарт; днес обаче той изглежда не просто от вчера, а от онзи ден, казва кино критикът от "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".
Иначе историята във "Фетих 1453" съдържа религиозни тонове с цитати от пророка Мохамед, който предвещава, че втората столица на Римската империя един ден ще падне в ръцете на правоверните.
Някои в управляващата партия дори призовават филмът да се показва в училищата като противоотрова на холивудската "кръстоносна менталика". Но и "Фетих 1453" не е съвсем невинен в историческата си теза - последният византийски император Константин ХІ е представен като пристрастен към удоволствията (в действителност той се е обрекъл на целомъдрие), градът е бляскав (след падането му през 1204 г. в ръцете на кръстоносците той всъщност е оплячкосан така, че никога не възстановява богатствата си) или пък се пропуска фактът, че за султана са се сражавали повече византийци, отколкото са защитавали стените на столицата. В онази съдбовна майска утрин на 1453 г. преди решаващия щурм на Богородица са се молили почти толкова воини на Мехмет Втори, колкото и на Аллах.
В друга сцена османски сапьори дълбаят тунели под мощните стени на Константинопол, които не са били превземани 1000 години, и с вик "Аллах акбар!" се взривяват, за да не бъдат пленени от византийците. В действителност тунелите са прокопани от православни християни, дошли от сребърните мини в Сърбия.
Всичко това е критикувано дори от автори от близкия до умерените ислямисти "Заман". На страниците му критичката Емине Йълдъръм казва, че зрителите може да се трупат в залите, но че филмът е пълен с "краен национализъм" и стари турски стереотипи спрямо християнските съседи на страната. "След като сме се ядосвали на елементарните ориенталистки екранизации в източни и западни блокбъстъри, ние самите поне трябваше да имаме доблестта да не повтаряме тези грешки", пише Йълдъръм.
"Фетих 1453" е пълен с мътната вода на лицемерието. Докато се възползва от общата параноя да се гледа на Запада като на нежелан и недостоен за уважение, той подхранва нашите аспирации за върховенство." Филмът илюстрира противоречията относно начина, по който турците гледат на себе си, продължава Йълдъръм. "От една страна, има авторитарен стремеж към власт, а от друга - опит да се коригира той с всеобхватна толерантност, демонстрирана от сцената в края на филма, когато Мехмет ІІ влиза в катедралата "Света София", държейки русо дете, и обявява: "Вече има общи живот, собственост и съдба. Не се тревожете, жители на Константинопол, можете да практикувате вярата си, както желаете".
Подобни тези изказа и коментаторът Бурак Бакдил, който обаче получи смъртни заплахи, защото осмя тенденцията да се демонстрира превъзходство. И каква ще е следващата крачка - филм "Завладяването 1974" за турското навлизане в Северен Кипър или "Избиването 1915" за арменския геноцид, попита той.
"Вместо да си припомнят 1453 г., турците напомниха на света, че най-големият им град някога е принадлежал на друг народ и е бил превзет с меч. Доста е трудно да си представи човек британците да отразяват завладяването на Лондон или германците - това на Берлин." Разярени блогъри нападнаха Бекдил за тези му думи с изрази като "недостоен грък", който "не бива да диша въздуха ни".
Алин Ташчъян - един от най-популярните кинокритици, казва, че щом носталгията по османските време се увеличава, хората от киноиндустрията трябва да се обърнат към миналото, особено след като то е било пренебрегвано от Ататюрк и неговите светски последователи. "Въпрос на време е да погледнем към империята по по-обективен начин. Тя е била една огромна цивилизация - защо да я демонизираме? Тя си има добри и лоши страни", казва тя. И допълва: "Но и нека го кажем ясно - филмът не е обективен, нито с политически или религиозни мотиви. Това е чисто комерсиална и добре продадена на публиката продукция."
Според Ташчъян интересът към османските времена се дължи именно на лошото и оскъдно преподаване за тях. "Преподаването по история в турските училища е строго националистическо. Османците са били точно обратното. Те самите са били смесени. В училище ни казват, че османците завладели половината свят и изведнъж станали много лоши, но няма обяснение как и защо се е случило това. Докато се озърнеш и султанът вече заговорничи с британците. За щастие Ататюрк идва и ни спасява."
Нищо обаче не се продава по-добре от национализма и продуцентът и режисьор на "Фетих 1453" планира нова епична продукция - този път за Галиполи, където Ататюрк отблъсква британската армия.
С критичен тон пишат за филма и германските медии. В статията "Нежното" османско минало" на "Дойче веле" се казва: Когато киното се захваща с исторически събития, то може да подходи по два начина - груб и нежен. Епосът на Фарук Аксой е илюстрация на нежния вариант. Християнството наистина е било защитено в Османската империя - само че християните е трябвало да плащат данък като неверници, а децата им са били произволно отвличани за еничарския корпус, да не говорим за множеството унижения в ежедневието."
Освен това думите на Мехмет от финалния кадър трудно се връзват с превръщането на 30 000 души в роби и на църквите - в джамии. Във филма султанът нарежда Константин ХІ да бъде погребан по християнски обичай, но тялото му никога не е намерено, а министърът му Нотарас е убит със семейството си по заповед на Мехмет ІІ, докато във филма той е само арестуван.
"Отдавна не бях гледал филм, който така възторжено превъзнася убиването и умирането, който така безсрамно съшива историята и изпровожда публиката с едно недвусмислено реакционно послание", казва германският автор и критик Миша Брумлик.
Това е мирогледът на нация, която не е изживяла ново летоброене. Византийците, в перспективата на "Фетих 1453", са декадентни и затова заслужават поражението си. Преди десет години филмът щеше да е в рамките на световния стандарт; днес обаче той изглежда не просто от вчера, а от онзи ден, казва кино критикът от "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".
