- Публикувана: 6 окт. 2013, 17:50 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2013, 14:21 ч.
Новият исторически сериал "Фатих" по канал Д
всичко с първа страница е ок, тренди 
сега остана и преводач да намериме 
сега остана и преводач да намериме И аз такава новина очаквам... че и ние незнающите турски да станем съпричастни към Фатиховата история
И аз такава новина очаквам... че и ние незнающите турски да станем съпричастни към Фатиховата история
Наде аз само направих предложение, за да е по -угледна 1ва стр. ,оставям на вас да си решите !
Gevherhan Sultan II. Mehmed'in Gülbahar Hatun'dan olan tarihte bilinen tek kızıdır.
Hayatı
Akkoyunlu hükümdarı Uzun Hasan'ın oğlu Uğurlu Mehmed Bey'le evlendirildi (1574). Babası tarafından Sivas beylerbeyine atanan Uğurlu Mehmed Bey'in öldürülmesi üzerine İstanbul'a döndü (1477). Geri kalan ömrünü hayır işleyerek geçirdi. Bu evlilikten doğan Göde Ahmed 1497'de Akkoyunlu hükümdarı oldu.
Hayatı
Akkoyunlu hükümdarı Uzun Hasan'ın oğlu Uğurlu Mehmed Bey'le evlendirildi (1574). Babası tarafından Sivas beylerbeyine atanan Uğurlu Mehmed Bey'in öldürülmesi üzerine İstanbul'a döndü (1477). Geri kalan ömrünü hayır işleyerek geçirdi. Bu evlilikten doğan Göde Ahmed 1497'de Akkoyunlu hükümdarı oldu.
И аз такава новина очаквам... че и ние незнающите турски да станем съпричастни към Фатиховата история
Наде аз само направих предложение, за да е по -угледна 1ва стр. ,оставям на вас да си решите !
За колажа ти Тренди, нека и другите кажат дали искат да е на първа страница....
Ето какво има публикувано още в интернет за "Топкапъ":
"Топкапъ" е построен върху византийски дворец - център на византийското управление. Трите му страни са заобиколени от море. Към морето са изградени дворцови стени, а на сушата обсадни стени, дълги 1400 метра, наречени "Сур-и Султани". Построен на площ от 700 000 кв.м., дворецът се състои от три основни части - бирун, ендерун и харем. Разположението на двореца, дворцовите церемониални сгради и дворцовото пространство са проектирани според тези три основни части. Дворецът "Топкапъ" има три врати: Баб-ъ Хюмаюн, Баб-юс Селям и Баб-юс Саде - главна врата, 4 двора, харем, голяма градина (Гюлхане) и други градини. Проектите на двореца "Топкапъ" са заимствани от двореца в Едирне, построен от бащата на Фатих султан Мехмет, Мехмет II на брега на река Тунджа. Планът на двореца включва различни дворове, градини, помещения за държавни служители, резиденция на владетеля, други резиденции и сгради за служителите на двореца.
През 1850 г. турските султани се местят в двореца "Долмабахче", разположен на Босфора. Султанската хазна, свещените реликви и императорските архиви са останали на съхранение в "Топкапъ" и след преместването на султаните в Долмабахче. Дворецът "Топкапъ" остава бащино огнище и място за съхранение на свещени предмети.
През 1924 г., след отхвърляне на османското управление през 1922 г., дворецът се превръща в музей. В него са изложени 12 000 експоната - китайски порцелан, 900 - японски порцелан, единствена по рода си колекция от турски платове от XVI и XVII в., килими, колекции от оръжия и европейски порцелан.
В библиотеката на двореца "Топкапъ" се съхраняват 22 000 ръчно написани книги. Тези писмени произведения освен на арабски, персийски и турски език са писани и на славянски, гръцки, арменски, латински и унгарски език. Мястото, където е живял Фатих султан Мехмет, е превърнато в султанска съкровищница. В тази част на двореца, до османския трон е изложен и тронът, подарен от Иран, различни подаръци от Индия от епохата на Бабурите, свещени реликви от времето на византийците, безброй скъпоценности, както и рядко срещан вид елмаз.
Едни от най-интересните помещения на османския дворец са неговите кухни. Тук могат да се видят и няколко султански каляски от сарайския двор. Най-високата сграда в двореца е Кулата на справедливостта, където се е събирал Султанският съвет (Imperial Consul). На заобиколения от тези сгради среден двор веднъж на три месеца се организирали церемонии, на които в присъствието на чужди посланици еничарите получавали паричните си възнаграждения.
Харемът и Висшето училище (Ендерун), които оформят вътрешната част на дворцовия комплекс, са сградите с особено историческо значение. В Ендеруна се обучавали специално подбрани деца (девширме), които били подготвяни за държавна или военна служба. Тук те получавали теоретични знания, но и участвали в поддръжката на дворцовата дейност. Днес в двора на Ендеруна се намират текстилната секция, императорската съкровищница и свещените реликви, съхраняват се вещите на пророка Мохамед, както и вещи на други пророци.
Харемът е мястото, където са се подготвяли подбрани за двореца млади момичета. Тук те се обучавали на четмо, писмо, мода и музика. Харемът е прочут със своя порцелан и блестящи шедьоври на османската калиграфия.
Основна част от османския дворец е неговият архив. Документите на Османската държава, както и тези, свързани с отношенията на тази страна с почти всички суверенни европейски и азиатски държави, се съхраняват в този архив. Османската държава отдава голямо значение на архивното дело и го практикува много стриктно.
Взето от тема 2 на Великолепният век!!!
"Топкапъ" е построен върху византийски дворец - център на византийското управление. Трите му страни са заобиколени от море. Към морето са изградени дворцови стени, а на сушата обсадни стени, дълги 1400 метра, наречени "Сур-и Султани". Построен на площ от 700 000 кв.м., дворецът се състои от три основни части - бирун, ендерун и харем. Разположението на двореца, дворцовите церемониални сгради и дворцовото пространство са проектирани според тези три основни части. Дворецът "Топкапъ" има три врати: Баб-ъ Хюмаюн, Баб-юс Селям и Баб-юс Саде - главна врата, 4 двора, харем, голяма градина (Гюлхане) и други градини. Проектите на двореца "Топкапъ" са заимствани от двореца в Едирне, построен от бащата на Фатих султан Мехмет, Мехмет II на брега на река Тунджа. Планът на двореца включва различни дворове, градини, помещения за държавни служители, резиденция на владетеля, други резиденции и сгради за служителите на двореца.
През 1850 г. турските султани се местят в двореца "Долмабахче", разположен на Босфора. Султанската хазна, свещените реликви и императорските архиви са останали на съхранение в "Топкапъ" и след преместването на султаните в Долмабахче. Дворецът "Топкапъ" остава бащино огнище и място за съхранение на свещени предмети.
През 1924 г., след отхвърляне на османското управление през 1922 г., дворецът се превръща в музей. В него са изложени 12 000 експоната - китайски порцелан, 900 - японски порцелан, единствена по рода си колекция от турски платове от XVI и XVII в., килими, колекции от оръжия и европейски порцелан.
В библиотеката на двореца "Топкапъ" се съхраняват 22 000 ръчно написани книги. Тези писмени произведения освен на арабски, персийски и турски език са писани и на славянски, гръцки, арменски, латински и унгарски език. Мястото, където е живял Фатих султан Мехмет, е превърнато в султанска съкровищница. В тази част на двореца, до османския трон е изложен и тронът, подарен от Иран, различни подаръци от Индия от епохата на Бабурите, свещени реликви от времето на византийците, безброй скъпоценности, както и рядко срещан вид елмаз.
Едни от най-интересните помещения на османския дворец са неговите кухни. Тук могат да се видят и няколко султански каляски от сарайския двор. Най-високата сграда в двореца е Кулата на справедливостта, където се е събирал Султанският съвет (Imperial Consul). На заобиколения от тези сгради среден двор веднъж на три месеца се организирали церемонии, на които в присъствието на чужди посланици еничарите получавали паричните си възнаграждения.
Харемът и Висшето училище (Ендерун), които оформят вътрешната част на дворцовия комплекс, са сградите с особено историческо значение. В Ендеруна се обучавали специално подбрани деца (девширме), които били подготвяни за държавна или военна служба. Тук те получавали теоретични знания, но и участвали в поддръжката на дворцовата дейност. Днес в двора на Ендеруна се намират текстилната секция, императорската съкровищница и свещените реликви, съхраняват се вещите на пророка Мохамед, както и вещи на други пророци.
Харемът е мястото, където са се подготвяли подбрани за двореца млади момичета. Тук те се обучавали на четмо, писмо, мода и музика. Харемът е прочут със своя порцелан и блестящи шедьоври на османската калиграфия.
Основна част от османския дворец е неговият архив. Документите на Османската държава, както и тези, свързани с отношенията на тази страна с почти всички суверенни европейски и азиатски държави, се съхраняват в този архив. Османската държава отдава голямо значение на архивното дело и го практикува много стриктно.
Взето от тема 2 на Великолепният век!!!
Продължаваме разказа за Топкапъ:
На преден план изпъкват не толкова богатството и величието на този дворец, а неговата типична архитектура, стил и традиция. Всъщност дворецът "Топкапъ" е приютил османската история като бащин дом. Дори и султаните да не са живели в него, тленните им останки след смъртта са били полагани тук. Дворецът е организирал тържества и церемонии и щедро е гощавал населението по време на ритуалните тържества по обрязване на принцовете. Трябва да се отбележи значимостта на парада и шествието на занаятчиите. След завръщане на войската от победен поход впечатляващ парад с брони, оръжия и униформи е преминавал през центъра на града. Османският дворец е изпълнен с духа на поезията и музиката. Музикантите и поетите винаги са били удостоявани с награди. Всеки султан е имал творчески заложби. Селим III е бил композитор, Ахмед II - изящен калиграф, Махмуд II - калиграф и музикант, Сюлейман Великолепни - златар, Абдюлхамит II - дърводелец, Мурад IV - спортист и изкусен калиграф, Мехмет II - хуманист от ренесансов тип, който знае гръцки и пише стихове на персийски език. Дворецът "Топкапъ Сарай" се състои от изящни, а не от високи сгради. Всички негови сгради, с изключение на Кулата на справедливостта и кубетата на харема, които се виждат от морето, са били по-ниски от големите чинари, намиращи се в двора на двореца и около него. Дворецът е разполагал с голям бостан и розови градини. Красиво подредените градини с цветя и най-вече тези с лалета - символ на османския вкус и изтънченост, са способствали за мисловното разтоварване и презареждане на османските султани, управлявали с грижи милионите квадратни километра територии, разположени на три континента. Градината на двореца е запазила същата красота и до днес.
Също взето от тема 2 на Великолепният век
И аз такава новина очаквам... че и ние незнающите турски да станем съпричастни към Фатиховата история
Работя по въпроса. Скоро ще го кача.
Хубава тема.
И аз такава новина очаквам... че и ние незнающите турски да станем съпричастни към Фатиховата история
Работя по въпроса. Скоро ще го кача.
Хубава тема.
Ето един колаж който направих за тази тема
Надписа е на турски и освен "йок" нищо друго не разбирам,тъй че ако е някоя мръсна дума или псувня не нося вина
Хоп и побут на първа страничка.
Надписа е на турски и освен "йок" нищо друго не разбирам,тъй че ако е някоя мръсна дума или псувня не нося вина
Хоп и побут на първа страничка.
Оо, благодаря ти.
Препоръчани теми