- Публикувана: 6 окт. 2013, 17:50 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2013, 14:21 ч.
Новият исторически сериал "Фатих" по канал Д
Романът на Вера Мутафчиева "Случаят Джем" започва със събитията след смъртта на Фатих.
http://chitanka.info/text/2245-sluchajat-dzhem
http://chitanka.info/text/2245-sluchajat-dzhem
Здравейте! 
Първи епизод на" Фатих",с хърватски субтитри.
http://www.sultanovadruzba.net/1-epizoda.html
http://www.balkanje.com/osvajac-ep01-video_cd9747807.html
Аз лично ,предпочитам да гледам със субтитри . На хърватски разбирам все колкото на руски ,еднакво ми е ,но със субтитри е по-лесно.
Първи епизод на" Фатих",с хърватски субтитри.
http://www.sultanovadruzba.net/1-epizoda.html
http://www.balkanje.com/osvajac-ep01-video_cd9747807.html
Аз лично ,предпочитам да гледам със субтитри . На хърватски разбирам все колкото на руски ,еднакво ми е ,но със субтитри е по-лесно.
Привет!
Вчера изгледах 1ва серия в превод на руски.Какаво ми направи впечатление:
1.Хареса ми играта на артиста изпълняващ ролята на Мехмед Завоевателя.
2.Облекото смятам ,че е по-близко до епохата в която се развива действието.
3.Четох ,че това е един от-най скъпите за сега сериали аз обаче не виждам защо?
4.Съпоставих видяното с "Великлепният век" -няма да си кривя душата, далеч са от това което ни се представи във ВВ/най-вече първите 2 сезона/
5.Надявам се 2ри епизод да е по-завладяващ.
Привет!
Вчера изгледах 1ва серия в превод на руски.Какаво ми направи впечатление:
1.Хареса ми играта на артиста изпълняващ ролята на Мехмед Завоевателя.
2.Облекото смятам ,че е по-близко до епохата в която се развива действието.
3.Четох ,че това е един от-най скъпите за сега сериали аз обаче не виждам защо?
4.Съпоставих видяното с "Великлепният век" -няма да си кривя душата, далеч са от това което ни се представи във ВВ/най-вече първите 2 сезона/
5.Надявам се 2ри епизод да е по-завладяващ.
Душа 2-ри епизод, вече го излъчиха, следва 3-ти.
Епохата на Мехмед II
В своята книга „Епохата на султан Мехмед II Завоевател” Халил Иналджък ни показва и анализира всички събития предшеставали и последвали две от най-важните победи за Османската империя. Победата над кръстоносците при Варна и превземането на Константинопол са двете основни точки около, който е съсредооточен погледа на турския историк. Опирайки се на проучени вече извори, анализи на други изследователи и най-вече аргументирайки се с данни от „Писание за верките битки на султан Мурад син на Мехмед хан”, той ни показва свят доста богат на интриги и борба за надмощие между отделните паши, като така ни отдалечава от идеята за пълния абсолютизъм на османския султан. Те просто се оказват параван за безскрупулната война за надмощие и власт на съветниците му, за който след като не е отредено да бъдат начело на империята, остава възможността да я управляват, макар и от името на султана. Книгата се превръща в задочен отговор на тълкуванията на западните учени относно Одринския мир и дали са нарушени точките по договора. Точно този проблем е избран от автора за начало на неговото проучване.
Именно Одринския мир дава начало на последващите събития, който ще завършат с кръстоносен поход, приключил при Варна, с благоприятен за империята край. Но преди да прегледаме точките от този договор, трябва да изясним политическата обстановка в този момент. Изходна позиция е подписаната през 1439г. уния във Флоренция между Византия и Рим, за кръстоносен поход. В отговор на това, а и в опит да продължи завоевателната си политика, Мурад II предприема походи срещу Унгария на следващата година, но така и не успяват да превземат Сараево, предаден на унгарците преди това. Унгаро-полската войска през 1443г. осъществява замисления поход срещу Османската империя, превзема София, но е спряна при Златишкия проход. Разрешили този проблем, пред султан Мурад II се появява нов – карамаският бей Ибрахим е възобновил претенциите си след като първоначално е отстъпил пред армията на Мурад и неговият наследник Аляеддин. Скоро след това, до султана достига и новината, че Аляеддин е починал. Първата проблем, който решил да разреши били караманските нашествия в Анадола, за да може спокойно да поеме с войските си на изток, султан Мурад II се нуждаем от спокойствие на запад. Това би могло да се постигне единствено при мир с Унгария, която пък от своя страна би го приела, само ако това донесе солидни ползи. Основна роля в за постигането на мир изиграла Сърбия. Османската империя се съгласявала да възстанови Сръбското кралство, както и да върне някои от завсетите крепости. Сръбският крал Георги Бранкович оставал васален на султана, но постигал известна независимост, което го направило най-големия привърженик на постигане на мир, като през следващите няколко месеца, той полага огормни усилия за да постигне подписване на споразумение. Чрез възобновяването на кралството Османската империя създава и буфер между нея и Унгария, която бил най-опасният противник. Ангажирането на Унгария в един такъв мирен договор, създавало спокойствие за османите на запад и отваряло възможност за решаване на проблемите в Анадола. Разбрал за намеренията на султана, Георги Бранкович започва своя кампания да склони полския крал Владислав да приеме мира. Предложил и част от новодобитата територия на унгарския пълководец Януш Хуниади за да се съгласи на предложения мир. И докато пред Османската империя предстоели съдбоносни за съществуването и решени, то пред Полско-унгарското краслство стояла единствено дилемата - да осъществят ли нов кръстоносен поход или да приемат мирния договор и да го спазват съвестно. Какъвто и път да изберът обаче, подписване на мир им бил нужен. Да спечелят време за реорганизиране на армията и попълване на местата след похода през 1443 или за осигуряване на траен мир, договор с Османската империя бил задължителен. Папата, който от своя страна също преследвал интересите си бил твърдо против, като настоявал за нов поход срещу светите места. Въпреки неговите опити, крал Владислав, Янош Хуниади и Георги Бранкович изпратили свои пратеници, опълномощени да подпишат договора, както и да се уверят, че султана ще даде клетва. Те пристигат в Одрин, столицата на империята тогава, в края на май. Пратениците са приети и изслушани, след което султана обсъжда предложенията и исканията им със своите везири. Единственият спорен момент е около крепостта Голубац, която първоначално османците не искат да отстъпят. Все пак те решават да я предадат в сръбцки ръце, за постигане на така желания от тях мир. Така на 12 юни султан Мурад II полага клетва пред пратениците на Унгария и Сърбия. На свой ред той изпраща своя подчинен Балтооглу Сюлейман бей (българин по произход), пред когото крал Владислав да положи клетва. Постигането на мир, дало спокойствие на султана да продължи да гради сигурността на своята империя, като смятал след осигуряването и на изток да се оттегли и да даде път на неговия наследник Мехмед II. В Анадола той продължава мирната си политика и сключва мирно споразумение с Караман бей, като и тук Мурад прави отстъпки в територията, с надеждата че ще постигне траен мир и спокойствие за младия престолонаследник. Уредил сигурността на империята от запад и изток Мурад II се оттегля в Бурса, старата столица, от където се отправя към Михалич. Там той застава пред всички свои бейове и паши и пред погледа на еничарите обявява за свой наследник и нов султан сина си Мехмед II. Въпреки настояването на Чандарлъ Халил паша, на трона застава младия Мехмед, който е само на 12 години. Пашата, който е имал тежката думи при важните държавни решения е твърдо против тази промяна. Чандарлъ паша съзнава заплахата от нов кръстоносен поход и преценява, че няма да е по силите на младия султан да се справи с голямото предизвикателство, опасността от изток сякаш е преминала, но разбирайки за смяната на престола имало опасност за ново нападение на караманите. Но най-вероятно реалното притеснение на Чандарлъ паша е от загуба на позиции. Въпреки че, е оставен като първи съветник на младия султан, неговата дума няма да има същата тежест, както преди, а пашите които подкрепят новия султан щели да увеличат своето влияние. Все пак Чандарлъ паша имал под командването си агата на еничарите Куртчу Доган. Еничарите имали огромна власт и сила, което гарантирало на Чандарлъ Халил паша влияние. Така били разпределени силите в Османската империя преди битката при Варна – нов и млад император, борещи се за влияние паши и осигурени граници на запад и изток след подписаните мирни договори.
На запад събитията били по-драматични, крал Владислав положил клетва под договора с Мурад, но се заклел, че ще поведе нов поход срещу неверниците. Решението дали ще има ли война или не взимали представителите на едрия капитал и зависело от това дали ще финансират кампанията. В началото повечето били против, но под натиска на папата те променят мнението си. Особено значение имало и мнението на Янош Хуниади. Той имал вече няколко победи над турците и хората вярвали, че е способен да го направили отново. След като му била предложена короната на България и той склонил да се включи в кръстоносната армия. Крал Владислав III, спечелвайки си време с подписания договор се надявал да организира войските си. Той се надявал да изтласка турците от балканите, като по този начин се надявал да укрепи своите позиции над славяните на Балканския полуостров. Надежда за успех давал и византийският император Йоан VIII, който бил най-застрашен от укрепването на османските позиции на балканите. Той информирал кръстоносците, че Мурад и османската войска са преминали Босфора и са се насочили на изток. Венецианците обещали да блокират проливите, като очаквали след евентуалната победа да получат проливите. Получили се най-благоприятни условия за една атака. През юли унгарската армия се насочва към територията на Османската империя.
В турската държава нещата около престола не са съвсем улегнали, все още се чуват възгласи на недоволство и част от населението е за връщане на стария султан. Мурад II обаче не смята да се завръща на престола, като по този начин да разклати доверието в младия наследник. Чандарлъ Халил паша обаче уведомява Мурад за настъпващи кръстоносни войски, като го убеждава, че е само по неговите сили да ги спре отново. След известно колебание той все пак се отправя към Одрин, но не влиза в града, а остава на лагер в околностите му. По всякакъв начин иска да покаже, че не е дошъл за да се възкачи на престола отново, а единствено да помогне във войната. Чандарлъ паша успява да надделее само в едно, към кръстоносците да тръгне Мурад, а не неговия син, каквото било мнението на другите паши. Те искали младия султан да застане начело на турската армия, като при една евентуална победа да закрепи позициите си на престола, както и да спечели доверието и благоразположението на поданиците си. За самата битка не е споменато много, единствено за нейния край и победата на османците. Въпреки настояването на Чандарлъ паша и еничарите, Мурад II продължава към Маниса, а не заема султанското място. След тази победа се засилва влиянието на другите паши, които са за оставането на Мехмед за султан. Заганос и Шахабеддин вече са увеличили своето влияние над султана и са насочили силите си в неутрализиране на правомощията на Чандарлъ паша. Единственият изход за него е да повика отново Мурад в столицата. Той от своя страна не бърза и първоначално се премества в Бурса, от където проследява събитията в столицата. Там пък, подстрекаван от Чандарлъ Халил паша, еничарите бъзстават и правят опит да убият Шахабеддин паша, който се спасява в двореца на Мехмед II. Това е и най-удобния момент за появата на Мурад в Одрин. Младият султан е пратен в Маниса, от където управлява анадолските владения на империята. Заедно с него пристигат и трима от верните нему паши. Завинаги в него остава спомена за хората, които са спомогнали той да бъде отстранен от престола – Чандарлъ Халил паша и водачът на еничарите Куртчу Доган. Престоя му в Маниса не е разгледан обстойно от Халил Иналджък. Споменати са неговите нападения над венециански кораби и взимане на пленници. След като пострадалите се обърнали към Мурад, синът му бил принуден да върне взетото и да освободи пленниците. Освен необузданите действия в Анадола Мехмед II натрупва и опит във военното дело, като е неотлъчно до баща си при походите му срещу Албания и новите кръстоносни опити, начело на които е Янош Хуниади. Победата на Косово поле срещу унгарците обръща положението на Балканския полуостров и вече във водеща позиция са османците. През 1450 година Мехмед II встъпва в брак с Ситти хатун, дъщеря на Сюлейман бей. След сватбата в Одрин Мехмед отново заминава за Маниса, за да престои там още една година. През месец февруари на следващата година до него достига писмото на Чандарлъ паша за смъртта на баща му. Той вднага потегля към Одрин като съществува вероятност проливите да бъдат затворени от византийски кораби, което щяло да доведе до сериозни проблеми в столицата. Още повече, че във Византия се намирал претендента за престола дюмзето Орхан. Той имал своите подръжници в империяата и това щяло да затрудни многократно повторното възкачване на Мехмед на престола. Той обаче успял да премине през Галиполи, като още тогава се зародила идеята му за превземането на Константинопол. Той ясно съзнавал, каква ключова роля играе този град и каква необходимост за империята е да го постави под неин контрол. Мехмед II застава на престола на 18 февруари 1451 г. Получава клетва за вярност от еничарите. Първото нещо, което прави като султан е да убие съперника си за престола, своя брат Кючук Ахмед, който е още пеленаче. Султана преценява колко е важен Чандарлъ Халил паша за държавата и го оставя за велик везир. Извел държавата през много кризи, спечелил доверието и обичта на по-голямата част от населението, той бил нужен на новия султан със своите връзки в другите държави и най-вече еничарите. Въпреки първенството му сред другите везири, неговата миролюбива политика остава в миналото, тъй като плановете на Мехмед са за експанзия и превземането на първо време на Константинопол. Превземането на Града ще стане неговата цел, която ще преследва с цената на всичко до постигането и. Събитията от 1451 и начаото на 1452 г. едва ли предвещавали благоприятно развитие на неговата най-голяма мечта, а именно да превземе столицата на Византия. На изток караманите са в настъпление отново и императорът се насочва с войската си в Анадола. До сражение не се стига, защото предвожданите от Караманоглу войски се изтеглили в труднодостъпни планински райони. Чандарлъ Халил паша постига изгоден за империята мир като придобива и няколко крепости. По време на похода пристигат пратеници на Византия, които разбираийки за трудностите пред империята искат увеличение на издръжката на дюмзето Орхан. Султана се съгласява, но се старае да задържи максимално дълго пратениците, което да му позволи да премине през проливите. Достигайки в Одрин той вече е убеден в нуждата да се превземе Константинопол. Мехмед II съзнава, че докато градът е във византийски ръце няма да може да гарантира сигурността на своите владения. Връзката между източните и западните части на империята била застрашена. Градът щял да му даде и контрол над проливите, който оставяийки в неприятелски ръце саъздавали реална опасност за сигурността на страната. Друга важна причина да насочи своите усилия към Константинопол била византийската политика. От там непрекъснато подтиквали западния свят за кръстоносни походи, носещи сериозна заплаха дори за съществуването на Османската империя. Във Византия намирали обежище и тъй наречените дюзмета, претендиращи за османския престол, свързващи своето родословие с Баязид I, който оставил неразрешен спора между неговите наследници след смъртта му при Анкара през 1402г. Тези дюзмета представлявали опасност за централизацията на империята и в случаи на колебания относно престолонаследяването винаги били пращани от Византия в територията на османците като допринасяли за размирици. Всички тези опасности, които Византия създавала за целостта на империята принудили Мехмед II да се насочи към Константинопол и да приеме този въпрос на живот и смърт. Това били съображенията и мотиви на султана, пашите имали своите изгоди от превземането на Града. За тях евентуалната победа означава издигане и все по-голямо влияние. Заганос и Шахабеддин застават зад младия султан и неговото намерение да нападне столицата на Византия. От другата страна застава Чандарлъ Халил паша, който е за продължаване на мирната политика спрямо византийците. В това му желание може да се открият користни цели. Той получава подараци от ромеиците за да продължи пътя начертан от Мурад II. Чандарлъ паша, че направи всичко по силите си за да предотврати обсадата, а по-късно,когато тя е факт, да бъде свалена. Несъмнено зад това се крият лични интереси, които след победния край ще го пратят в затвора. Мира с караманците била последната стъпка, която Мехмед направил за да подсигури границите си преди нападението. На запад бил удължен мирът със Сърбия, като им били предоставени няколко крепости. През 1451 пък били подписани договори с Венеция и Унгария, като и двете държави получили отстъпки от Османската империя. Това довело до мнението, че Мехмед II е мекушав владетел, което скоро им изиграло лоша шега. Подсигурил границите си, Мехмед нарежда на Заганос паша да построи крепост на европейската част на Босфора на север от Константинопол. Тя била започната през 1542 г., което вече несъмнено показвало следващите стъпки на султана. Крепостта нарекли Румели хисар и се намирала срещу Анадолу хисар, построена от Баязид при обсадата му на византийската столица. В двете крепости били поставени топове, които да преграждат Босфора с артилерийски огън. През зимата на 1452 г. пратениците на Византия са отпратени и е обявена война. Проведено е военно заседание като повечето от присъстващите подкрепят султана. Първият успех е срещу Чандарлъ паша, който е заставен да подкрепи обсадата,чрез обещания и заплахи. Следващият критичен момент, е когато венециански кораби пробиват османските и успяват да се доберат до Златния рог, а оттам и да доставят жито за обсадените. Това поражение намалява морала сред войската, а заедно с това се появяват и слухове, че напредва силен флот, както и армия начело на която е Янош Хуниади. Това принуждава Мехмед II да предприеме бързо нападение. Последният събор е свикан на 27 май, а на 29 еничарите успяват да влезнат в града. Първото нещо, което предприема султана е да се издири Орхан. След като е намерен е убит, като по този начин се разрешава и спора с наследяването на престола в Османската империя. След победата пашите застанали зад Мехмед искали да разрешат спора с враждуващата групировка начело,на която стоял Чандарлъ паша. Той бил затворен в кула в Одрин, а по касно и екзекутиран. Смъртта му пък довела до недоволства, които принудили султана да изпрати на заточение хората виновни за това – доскорояните му съветници Заганос паша и Шахабеддин паша.
Халил Иналджък описва един от най-важните периоди в развитието на Османската империя, постигането на надмощие над кръстоносците и завладяването на Константинопол, което ще се окаже ключово за присъствието на турците в Европа. То ще стане основа за продължаване на експанзията на Балканския полуостров и дори достигането до Виена. Документите, които са изследвани ни показват един свят изпълнен с противоречия, лични интереси и задкулисни деиствия. Но това е и светът на великите султани, Мурад II и Мехмед II. За тях остава славата на постигнатото с много усилие и жертви от страна на паши, бейове и обикновени хора дали всичко в името на страната си.
В своята книга „Епохата на султан Мехмед II Завоевател” Халил Иналджък ни показва и анализира всички събития предшеставали и последвали две от най-важните победи за Османската империя. Победата над кръстоносците при Варна и превземането на Константинопол са двете основни точки около, който е съсредооточен погледа на турския историк. Опирайки се на проучени вече извори, анализи на други изследователи и най-вече аргументирайки се с данни от „Писание за верките битки на султан Мурад син на Мехмед хан”, той ни показва свят доста богат на интриги и борба за надмощие между отделните паши, като така ни отдалечава от идеята за пълния абсолютизъм на османския султан. Те просто се оказват параван за безскрупулната война за надмощие и власт на съветниците му, за който след като не е отредено да бъдат начело на империята, остава възможността да я управляват, макар и от името на султана. Книгата се превръща в задочен отговор на тълкуванията на западните учени относно Одринския мир и дали са нарушени точките по договора. Точно този проблем е избран от автора за начало на неговото проучване.
Именно Одринския мир дава начало на последващите събития, който ще завършат с кръстоносен поход, приключил при Варна, с благоприятен за империята край. Но преди да прегледаме точките от този договор, трябва да изясним политическата обстановка в този момент. Изходна позиция е подписаната през 1439г. уния във Флоренция между Византия и Рим, за кръстоносен поход. В отговор на това, а и в опит да продължи завоевателната си политика, Мурад II предприема походи срещу Унгария на следващата година, но така и не успяват да превземат Сараево, предаден на унгарците преди това. Унгаро-полската войска през 1443г. осъществява замисления поход срещу Османската империя, превзема София, но е спряна при Златишкия проход. Разрешили този проблем, пред султан Мурад II се появява нов – карамаският бей Ибрахим е възобновил претенциите си след като първоначално е отстъпил пред армията на Мурад и неговият наследник Аляеддин. Скоро след това, до султана достига и новината, че Аляеддин е починал. Първата проблем, който решил да разреши били караманските нашествия в Анадола, за да може спокойно да поеме с войските си на изток, султан Мурад II се нуждаем от спокойствие на запад. Това би могло да се постигне единствено при мир с Унгария, която пък от своя страна би го приела, само ако това донесе солидни ползи. Основна роля в за постигането на мир изиграла Сърбия. Османската империя се съгласявала да възстанови Сръбското кралство, както и да върне някои от завсетите крепости. Сръбският крал Георги Бранкович оставал васален на султана, но постигал известна независимост, което го направило най-големия привърженик на постигане на мир, като през следващите няколко месеца, той полага огормни усилия за да постигне подписване на споразумение. Чрез възобновяването на кралството Османската империя създава и буфер между нея и Унгария, която бил най-опасният противник. Ангажирането на Унгария в един такъв мирен договор, създавало спокойствие за османите на запад и отваряло възможност за решаване на проблемите в Анадола. Разбрал за намеренията на султана, Георги Бранкович започва своя кампания да склони полския крал Владислав да приеме мира. Предложил и част от новодобитата територия на унгарския пълководец Януш Хуниади за да се съгласи на предложения мир. И докато пред Османската империя предстоели съдбоносни за съществуването и решени, то пред Полско-унгарското краслство стояла единствено дилемата - да осъществят ли нов кръстоносен поход или да приемат мирния договор и да го спазват съвестно. Какъвто и път да изберът обаче, подписване на мир им бил нужен. Да спечелят време за реорганизиране на армията и попълване на местата след похода през 1443 или за осигуряване на траен мир, договор с Османската империя бил задължителен. Папата, който от своя страна също преследвал интересите си бил твърдо против, като настоявал за нов поход срещу светите места. Въпреки неговите опити, крал Владислав, Янош Хуниади и Георги Бранкович изпратили свои пратеници, опълномощени да подпишат договора, както и да се уверят, че султана ще даде клетва. Те пристигат в Одрин, столицата на империята тогава, в края на май. Пратениците са приети и изслушани, след което султана обсъжда предложенията и исканията им със своите везири. Единственият спорен момент е около крепостта Голубац, която първоначално османците не искат да отстъпят. Все пак те решават да я предадат в сръбцки ръце, за постигане на така желания от тях мир. Така на 12 юни султан Мурад II полага клетва пред пратениците на Унгария и Сърбия. На свой ред той изпраща своя подчинен Балтооглу Сюлейман бей (българин по произход), пред когото крал Владислав да положи клетва. Постигането на мир, дало спокойствие на султана да продължи да гради сигурността на своята империя, като смятал след осигуряването и на изток да се оттегли и да даде път на неговия наследник Мехмед II. В Анадола той продължава мирната си политика и сключва мирно споразумение с Караман бей, като и тук Мурад прави отстъпки в територията, с надеждата че ще постигне траен мир и спокойствие за младия престолонаследник. Уредил сигурността на империята от запад и изток Мурад II се оттегля в Бурса, старата столица, от където се отправя към Михалич. Там той застава пред всички свои бейове и паши и пред погледа на еничарите обявява за свой наследник и нов султан сина си Мехмед II. Въпреки настояването на Чандарлъ Халил паша, на трона застава младия Мехмед, който е само на 12 години. Пашата, който е имал тежката думи при важните държавни решения е твърдо против тази промяна. Чандарлъ паша съзнава заплахата от нов кръстоносен поход и преценява, че няма да е по силите на младия султан да се справи с голямото предизвикателство, опасността от изток сякаш е преминала, но разбирайки за смяната на престола имало опасност за ново нападение на караманите. Но най-вероятно реалното притеснение на Чандарлъ паша е от загуба на позиции. Въпреки че, е оставен като първи съветник на младия султан, неговата дума няма да има същата тежест, както преди, а пашите които подкрепят новия султан щели да увеличат своето влияние. Все пак Чандарлъ паша имал под командването си агата на еничарите Куртчу Доган. Еничарите имали огромна власт и сила, което гарантирало на Чандарлъ Халил паша влияние. Така били разпределени силите в Османската империя преди битката при Варна – нов и млад император, борещи се за влияние паши и осигурени граници на запад и изток след подписаните мирни договори.
На запад събитията били по-драматични, крал Владислав положил клетва под договора с Мурад, но се заклел, че ще поведе нов поход срещу неверниците. Решението дали ще има ли война или не взимали представителите на едрия капитал и зависело от това дали ще финансират кампанията. В началото повечето били против, но под натиска на папата те променят мнението си. Особено значение имало и мнението на Янош Хуниади. Той имал вече няколко победи над турците и хората вярвали, че е способен да го направили отново. След като му била предложена короната на България и той склонил да се включи в кръстоносната армия. Крал Владислав III, спечелвайки си време с подписания договор се надявал да организира войските си. Той се надявал да изтласка турците от балканите, като по този начин се надявал да укрепи своите позиции над славяните на Балканския полуостров. Надежда за успех давал и византийският император Йоан VIII, който бил най-застрашен от укрепването на османските позиции на балканите. Той информирал кръстоносците, че Мурад и османската войска са преминали Босфора и са се насочили на изток. Венецианците обещали да блокират проливите, като очаквали след евентуалната победа да получат проливите. Получили се най-благоприятни условия за една атака. През юли унгарската армия се насочва към територията на Османската империя.
В турската държава нещата около престола не са съвсем улегнали, все още се чуват възгласи на недоволство и част от населението е за връщане на стария султан. Мурад II обаче не смята да се завръща на престола, като по този начин да разклати доверието в младия наследник. Чандарлъ Халил паша обаче уведомява Мурад за настъпващи кръстоносни войски, като го убеждава, че е само по неговите сили да ги спре отново. След известно колебание той все пак се отправя към Одрин, но не влиза в града, а остава на лагер в околностите му. По всякакъв начин иска да покаже, че не е дошъл за да се възкачи на престола отново, а единствено да помогне във войната. Чандарлъ паша успява да надделее само в едно, към кръстоносците да тръгне Мурад, а не неговия син, каквото било мнението на другите паши. Те искали младия султан да застане начело на турската армия, като при една евентуална победа да закрепи позициите си на престола, както и да спечели доверието и благоразположението на поданиците си. За самата битка не е споменато много, единствено за нейния край и победата на османците. Въпреки настояването на Чандарлъ паша и еничарите, Мурад II продължава към Маниса, а не заема султанското място. След тази победа се засилва влиянието на другите паши, които са за оставането на Мехмед за султан. Заганос и Шахабеддин вече са увеличили своето влияние над султана и са насочили силите си в неутрализиране на правомощията на Чандарлъ паша. Единственият изход за него е да повика отново Мурад в столицата. Той от своя страна не бърза и първоначално се премества в Бурса, от където проследява събитията в столицата. Там пък, подстрекаван от Чандарлъ Халил паша, еничарите бъзстават и правят опит да убият Шахабеддин паша, който се спасява в двореца на Мехмед II. Това е и най-удобния момент за появата на Мурад в Одрин. Младият султан е пратен в Маниса, от където управлява анадолските владения на империята. Заедно с него пристигат и трима от верните нему паши. Завинаги в него остава спомена за хората, които са спомогнали той да бъде отстранен от престола – Чандарлъ Халил паша и водачът на еничарите Куртчу Доган. Престоя му в Маниса не е разгледан обстойно от Халил Иналджък. Споменати са неговите нападения над венециански кораби и взимане на пленници. След като пострадалите се обърнали към Мурад, синът му бил принуден да върне взетото и да освободи пленниците. Освен необузданите действия в Анадола Мехмед II натрупва и опит във военното дело, като е неотлъчно до баща си при походите му срещу Албания и новите кръстоносни опити, начело на които е Янош Хуниади. Победата на Косово поле срещу унгарците обръща положението на Балканския полуостров и вече във водеща позиция са османците. През 1450 година Мехмед II встъпва в брак с Ситти хатун, дъщеря на Сюлейман бей. След сватбата в Одрин Мехмед отново заминава за Маниса, за да престои там още една година. През месец февруари на следващата година до него достига писмото на Чандарлъ паша за смъртта на баща му. Той вднага потегля към Одрин като съществува вероятност проливите да бъдат затворени от византийски кораби, което щяло да доведе до сериозни проблеми в столицата. Още повече, че във Византия се намирал претендента за престола дюмзето Орхан. Той имал своите подръжници в империяата и това щяло да затрудни многократно повторното възкачване на Мехмед на престола. Той обаче успял да премине през Галиполи, като още тогава се зародила идеята му за превземането на Константинопол. Той ясно съзнавал, каква ключова роля играе този град и каква необходимост за империята е да го постави под неин контрол. Мехмед II застава на престола на 18 февруари 1451 г. Получава клетва за вярност от еничарите. Първото нещо, което прави като султан е да убие съперника си за престола, своя брат Кючук Ахмед, който е още пеленаче. Султана преценява колко е важен Чандарлъ Халил паша за държавата и го оставя за велик везир. Извел държавата през много кризи, спечелил доверието и обичта на по-голямата част от населението, той бил нужен на новия султан със своите връзки в другите държави и най-вече еничарите. Въпреки първенството му сред другите везири, неговата миролюбива политика остава в миналото, тъй като плановете на Мехмед са за експанзия и превземането на първо време на Константинопол. Превземането на Града ще стане неговата цел, която ще преследва с цената на всичко до постигането и. Събитията от 1451 и начаото на 1452 г. едва ли предвещавали благоприятно развитие на неговата най-голяма мечта, а именно да превземе столицата на Византия. На изток караманите са в настъпление отново и императорът се насочва с войската си в Анадола. До сражение не се стига, защото предвожданите от Караманоглу войски се изтеглили в труднодостъпни планински райони. Чандарлъ Халил паша постига изгоден за империята мир като придобива и няколко крепости. По време на похода пристигат пратеници на Византия, които разбираийки за трудностите пред империята искат увеличение на издръжката на дюмзето Орхан. Султана се съгласява, но се старае да задържи максимално дълго пратениците, което да му позволи да премине през проливите. Достигайки в Одрин той вече е убеден в нуждата да се превземе Константинопол. Мехмед II съзнава, че докато градът е във византийски ръце няма да може да гарантира сигурността на своите владения. Връзката между източните и западните части на империята била застрашена. Градът щял да му даде и контрол над проливите, който оставяийки в неприятелски ръце саъздавали реална опасност за сигурността на страната. Друга важна причина да насочи своите усилия към Константинопол била византийската политика. От там непрекъснато подтиквали западния свят за кръстоносни походи, носещи сериозна заплаха дори за съществуването на Османската империя. Във Византия намирали обежище и тъй наречените дюзмета, претендиращи за османския престол, свързващи своето родословие с Баязид I, който оставил неразрешен спора между неговите наследници след смъртта му при Анкара през 1402г. Тези дюзмета представлявали опасност за централизацията на империята и в случаи на колебания относно престолонаследяването винаги били пращани от Византия в територията на османците като допринасяли за размирици. Всички тези опасности, които Византия създавала за целостта на империята принудили Мехмед II да се насочи към Константинопол и да приеме този въпрос на живот и смърт. Това били съображенията и мотиви на султана, пашите имали своите изгоди от превземането на Града. За тях евентуалната победа означава издигане и все по-голямо влияние. Заганос и Шахабеддин застават зад младия султан и неговото намерение да нападне столицата на Византия. От другата страна застава Чандарлъ Халил паша, който е за продължаване на мирната политика спрямо византийците. В това му желание може да се открият користни цели. Той получава подараци от ромеиците за да продължи пътя начертан от Мурад II. Чандарлъ паша, че направи всичко по силите си за да предотврати обсадата, а по-късно,когато тя е факт, да бъде свалена. Несъмнено зад това се крият лични интереси, които след победния край ще го пратят в затвора. Мира с караманците била последната стъпка, която Мехмед направил за да подсигури границите си преди нападението. На запад бил удължен мирът със Сърбия, като им били предоставени няколко крепости. През 1451 пък били подписани договори с Венеция и Унгария, като и двете държави получили отстъпки от Османската империя. Това довело до мнението, че Мехмед II е мекушав владетел, което скоро им изиграло лоша шега. Подсигурил границите си, Мехмед нарежда на Заганос паша да построи крепост на европейската част на Босфора на север от Константинопол. Тя била започната през 1542 г., което вече несъмнено показвало следващите стъпки на султана. Крепостта нарекли Румели хисар и се намирала срещу Анадолу хисар, построена от Баязид при обсадата му на византийската столица. В двете крепости били поставени топове, които да преграждат Босфора с артилерийски огън. През зимата на 1452 г. пратениците на Византия са отпратени и е обявена война. Проведено е военно заседание като повечето от присъстващите подкрепят султана. Първият успех е срещу Чандарлъ паша, който е заставен да подкрепи обсадата,чрез обещания и заплахи. Следващият критичен момент, е когато венециански кораби пробиват османските и успяват да се доберат до Златния рог, а оттам и да доставят жито за обсадените. Това поражение намалява морала сред войската, а заедно с това се появяват и слухове, че напредва силен флот, както и армия начело на която е Янош Хуниади. Това принуждава Мехмед II да предприеме бързо нападение. Последният събор е свикан на 27 май, а на 29 еничарите успяват да влезнат в града. Първото нещо, което предприема султана е да се издири Орхан. След като е намерен е убит, като по този начин се разрешава и спора с наследяването на престола в Османската империя. След победата пашите застанали зад Мехмед искали да разрешат спора с враждуващата групировка начело,на която стоял Чандарлъ паша. Той бил затворен в кула в Одрин, а по касно и екзекутиран. Смъртта му пък довела до недоволства, които принудили султана да изпрати на заточение хората виновни за това – доскорояните му съветници Заганос паша и Шахабеддин паша.
Халил Иналджък описва един от най-важните периоди в развитието на Османската империя, постигането на надмощие над кръстоносците и завладяването на Константинопол, което ще се окаже ключово за присъствието на турците в Европа. То ще стане основа за продължаване на експанзията на Балканския полуостров и дори достигането до Виена. Документите, които са изследвани ни показват един свят изпълнен с противоречия, лични интереси и задкулисни деиствия. Но това е и светът на великите султани, Мурад II и Мехмед II. За тях остава славата на постигнатото с много усилие и жертви от страна на паши, бейове и обикновени хора дали всичко в името на страната си.
Привет!
Вчера изгледах 1ва серия в превод на руски.Какаво ми направи впечатление:
1.Хареса ми играта на артиста изпълняващ ролята на Мехмед Завоевателя.
2.Облекото смятам ,че е по-близко до епохата в която се развива действието.
3.Четох ,че това е един от-най скъпите за сега сериали аз обаче не виждам защо?
4.Съпоставих видяното с "Великлепният век" -няма да си кривя душата, далеч са от това което ни се представи във ВВ/най-вече първите 2 сезона/
5.Надявам се 2ри епизод да е по-завладяващ.
Привет съфорумци!
Борянче не мога да кажа ,че съм разочарована от филма ,защото все още съм изгледала само 1 ва серия.Както писах най-много ми допадна играта на артиста изпъняващ ролята на Мехмед.Добре се справят артистите ,но нивото е по-ниско от това на ВВ/лично виждане/.Ще се абстрахирам от някой неща и ще следя сериала ,защото обичам историческите филми,които ни карат да търсим нови и непознати факти/специално за мен/.Османската история през 14-18 век ми е интересна , понеже е свързана с териториите на Балканите .
Благодаря за обширния материал за епохата на Мехмед Завоевателя.Ще го прочета!
Ето и 3 от дамите във филма.Коя ви допада най-много?
Борянче не мога да кажа ,че съм разочарована от филма ,защото все още съм изгледала само 1 ва серия.Както писах най-много ми допадна играта на артиста изпъняващ ролята на Мехмед.Добре се справят артистите ,но нивото е по-ниско от това на ВВ/лично виждане/.Ще се абстрахирам от някой неща и ще следя сериала ,защото обичам историческите филми,които ни карат да търсим нови и непознати факти/специално за мен/.Османската история през 14-18 век ми е интересна , понеже е свързана с териториите на Балканите .
Благодаря за обширния материал за епохата на Мехмед Завоевателя.Ще го прочета!
Ето и 3 от дамите във филма.Коя ви допада най-много?
Привет съфорумци!
Борянче не мога да кажа ,че съм разочарована от филма ,защото все още съм изгледала само 1 ва серия.Както писах най-много ми допадна играта на артиста изпъняващ ролята на Мехмед.Добре се справят артистите ,но нивото е по-ниско от това на ВВ/лично виждане/.Ще се абстрахирам от някой неща и ще следя сериала ,защото обичам историческите филми,които ни карат да търсим нови и непознати факти/специално за мен/.Османската история през 14-18 век ми е интересна , понеже е свързана с териториите на Балканите .
Благодаря за обширния материал за епохата на Мехмед Завоевателя.Ще го прочета!
Ето и 3 от дамите във филма.Коя ви допада най-много?
Борянче не мога да кажа ,че съм разочарована от филма ,защото все още съм изгледала само 1 ва серия.Както писах най-много ми допадна играта на артиста изпъняващ ролята на Мехмед.Добре се справят артистите ,но нивото е по-ниско от това на ВВ/лично виждане/.Ще се абстрахирам от някой неща и ще следя сериала ,защото обичам историческите филми,които ни карат да търсим нови и непознати факти/специално за мен/.Османската история през 14-18 век ми е интересна , понеже е свързана с териториите на Балканите .
Благодаря за обширния материал за епохата на Мехмед Завоевателя.Ще го прочета!
Ето и 3 от дамите във филма.Коя ви допада най-много?
Здравей, всеки си има мнение и ти с времето ще си изградиш и за сериала.
Чичек Хатун, разбира се ..
Толкова е красива. ♥ Според мен играе ролята си невероятно, като някоя лоша султанка без никакви чувства, готова само да заповядва и да гледа всички на по долно ниво и винаги печели, особено войните с Гюлбахар. А на вас? 
На мен за сега повече ми допада "розичката" -Гюлбахар ,говоря за визия -има хубави големи очи и артистката играе добре...но не ми пречи да променя мнението си...Диляр ми харесва най-много понеже ми е позната като Армин от ВВ 
Ето и обещания колаж:
Ето и обещания колаж:
Оо, много хубав се е получил ..