- Публикувана: 13 окт. 2013, 20:12 ч.
- Последно мнение: 16 ян. 2014, 11:33 ч.
Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - 7
Искам да ги спра пак,обаче като има хора ,които пушат около мен се изкушавам да ги "изгърбя" една цигара..А ако никой не пуши няма проблем..тъпа работа.
Още не си готова
трябва да узрееш за идеята, че другите не те интересуват. За всичко е така, дали ще е за наркотици, сладко, фаст фууд, просто човек в един момент осъзнава, че само от него зависи и нищо странично не може да му повлияе, щом е решил.Аз съм писала в предната тема, спрях ги миналата година преди Коледа, мислех че ще ми е трудно по празниците, все пак купончета, пиене и т.н. Но си изкарах идеално и нито един пушач не ме изкуши
след училище пък като прибирахме децата - аз и още 3 майки, винаги оставахме по 1 час навън да потичат малките, а ние с фасовете - един след друг 
ами - пушеха си жените, и още си пушат, мен обаче хич не ме грее 
Но преди 10 г., когато забременях, не бях готова за идеята да скъсам с тях и ми беше много, ама адски трудно. Затова сега виждам разликата с това човек да е успял първо да ги откаже в главата си, и после да действа физически.
Обаче как да стане точно тази промяна, не мога да обясня с думи
Много точно си го описала! 
Надявам се и аз да съм "узряла" за развод с тютюна. За сега мисля, че съм но времето ще покаже. И аз се притеснявам от предстоящите празници, софри и събирания. Предполагам (надявам се), че няма да поддам и ще издържа, че няма да се дразня. Ще видим.
Както писах, свекърва ми беше в къщи за 2 дни. С нея се разбираме добре и като седнехме на приказка на терасата, цигарите вървяха неусетно една след друга. Сега излизах с нея да пуши, говорихме си както преди без това да ми пречи. Все така е!
Надявам се и аз да съм "узряла" за развод с тютюна. За сега мисля, че съм но времето ще покаже. И аз се притеснявам от предстоящите празници, софри и събирания. Предполагам (надявам се), че няма да поддам и ще издържа, че няма да се дразня. Ще видим.
Както писах, свекърва ми беше в къщи за 2 дни. С нея се разбираме добре и като седнехме на приказка на терасата, цигарите вървяха неусетно една след друга. Сега излизах с нея да пуши, говорихме си както преди без това да ми пречи. Все така е!
Хора, ако не бъркам датата, щото може да беше и 29ти, ама аз съм си решила, че беше 28ми ноември миналата година, когато казах чао на цигарите. От тогава до този момент съм абсолютно "чиста". Не съм дръпвала ни 1, ни два пъти. Това е. Вече съм на 1 годинка! 
П.П. Ето тук си намерих 1ят пост в тази тема като непушач, точно преди 1 г
"Темата е отишла на 2ра страница Sad
Искам да споделя, че аз поставих официално началото днес. Надявам се началото на останалата ми част от живота Praynig
Ами това е....моля се да успея, вярвам, че ще успея..."
П.П. Ето тук си намерих 1ят пост в тази тема като непушач, точно преди 1 г
"Темата е отишла на 2ра страница Sad
Искам да споделя, че аз поставих официално началото днес. Надявам се началото на останалата ми част от живота Praynig
Ами това е....моля се да успея, вярвам, че ще успея..."
Аз понякога имам чувството, че никой не пуши, дотолкова съм заобиколена от непушачи, но...имам и друга компания, в която се пали цигара от цигара. Едната ми приятелка има страшна тютюнджийска кашлица, но се оправдава, че като не пуши, кашля още по-ужасно. Истината е, че и се наложи да не пуши 2г. заради бременност и кърмене, физически промяната беше невероятна( в положителен смисъл, разбира се). Сега у тях пак е лисичарник-пушат някакъв ужасен тютюн( който си им харесва), цялото време отива в свиване на цигари и палене на фасове, защото гаснат. Вечно има народ, който дими, и аз включително доскоро. Даже вечерта преди да спра, бях там и така ми досади цялата атмосфера.... сега пак си ходя( хората са ми много близки приятели) и вече не ми пречи, в смисъл не ми се допушва, иначе ми пречи . Но ако трябва да ги спирам и около мен има цигари, не знам, много трудно би ми било....в това отношение бях улеснена....
. Но ако трябва да ги спирам и около мен има цигари, не знам, много трудно би ми било....в това отношение бях улеснена....
Браво, Зайо! Честита първа година без дим! 
Благодаря и за пожеланията за тези след теб, дано!
дамскосърце, това че си заобиколена от непушачи е много хубаво.
Аз съм точно в обратната позиция - около мен са само пушачи - мъжа ми, майка ми, сестра ми, приятелите ни. В досег с цигарите съм абсолютно всеки ден. В началото наистина ми беше много трудно, сега от няколко дни вече съм добре, сякаш страшното мина и не искам да се връщам назад.
Благодаря и за пожеланията за тези след теб, дано!
дамскосърце, това че си заобиколена от непушачи е много хубаво.
Аз съм точно в обратната позиция - около мен са само пушачи - мъжа ми, майка ми, сестра ми, приятелите ни. В досег с цигарите съм абсолютно всеки ден. В началото наистина ми беше много трудно, сега от няколко дни вече съм добре, сякаш страшното мина и не искам да се връщам назад.
Зайо 
, честита годинка
Адаш, така е! Аз се запалих да спортувам веднага след спирането, преди това дори не ми беше хрумвало. Даже бях убедена, че съм отървала всички влакове и е късно да си променям навиците на живот, спортуване, хранене. Пълна глупост. Толкова добре не съм се чуствала никога, и толкова здрава
, честита годинка Адаш, така е! Аз се запалих да спортувам веднага след спирането, преди това дори не ми беше хрумвало. Даже бях убедена, че съм отървала всички влакове и е късно да си променям навиците на живот, спортуване, хранене. Пълна глупост. Толкова добре не съм се чуствала никога, и толкова здрава
Човек забравя страшно бързо гадните неща и трудностите през които е преминал. Така е устроен мозъка явно..Но сега взех да чета началните ми постове...оказва се, че и на мен като на всички тук, първите дни са ми били лесни, но после ми е бил критичен период, постоянно ми се е пушело, била съм на косъм и т.н. Това повече от 1 месец е траело..Но съм го забравила, а чувството да ти се пуши, още повече. Затова и не мога да си представя дори какво ми е било....спомних си наистина, че в началото като видех цигарите и ме беше страх да не запаля по навик, докато си мисля за нещо. Защото наистина мозъка се опитваше да ме убеди, че хич и не съм ги спирала...Навик...
Мария /от Неаполи/, ти вървиш пред мен и много ми помогна, когато ми казваше, че нещата които ми се случваха са нормални и са просто период 
Мария /от Неаполи/
, ти вървиш пред мен и много ми помогна, когато ми казваше, че нещата които ми се случваха са нормални и са просто период Искам да ги спра пак,обаче като има хора ,които пушат около мен се изкушавам да ги "изгърбя" една цигара..А ако никой не пуши няма проблем..тъпа работа.
Още не си готова
трябва да узрееш за идеята, че другите не те интересуват. За всичко е така, дали ще е за наркотици, сладко, фаст фууд, просто човек в един момент осъзнава, че само от него зависи и нищо странично не може да му повлияе, щом е решил.Аз съм писала в предната тема, спрях ги миналата година преди Коледа, мислех че ще ми е трудно по празниците, все пак купончета, пиене и т.н. Но си изкарах идеално и нито един пушач не ме изкуши
след училище пък като прибирахме децата - аз и още 3 майки, винаги оставахме по 1 час навън да потичат малките, а ние с фасовете - един след друг ами - пушеха си жените, и още си пушат, мен обаче хич не ме грее Но преди 10 г., когато забременях, не бях готова за идеята да скъсам с тях и ми беше много, ама адски трудно. Затова сега виждам разликата с това човек да е успял първо да ги откаже в главата си, и после да действа физически.
Обаче как да стане точно тази промяна, не мога да обясня с думи
Толкова точно си го описала!
Препоръчани теми