Късно ли е да родиш на 40?

Айде аз в чужбина съм виждала такива пенсионери,които описвате.Обаче тука първо здравната система е в пъти по-добра.Отделно пенсиите им стигат да се издържат сами и лекарствата им са платени от здравната система
Обаче точно в България къде ги тия невероятно здрави пенсионери,с мотори,на батут и какво още беше.Не стига,че първо пенсиите им не стигат дори за храна на някои,ами да не говорим за лекарствата.

Лекси..еми късата клечка си изтеглила.В бг-мама всички баби са като Мадона ,а дядовците Мик Джагър.

О да, особено предното и по-предното поколение, на което му изгоряха всички спестявания, тъне в охолство и не зависи от децата си. Старите хора са оставени на пълна мизерия и ако няма кой да се погрижи за тях, умират от глад или от студ. Но пък вие сигурно не живеете в тази действителност и не ги разбирате тези неща.

Едната ми баба не беше никаква Мадона. Не беше особено здрава. Два пъти прекара рак, имаше катаракта, хипертония, дори и подагра заради начина й на хранене. За последните 6 години от живота си претърпя две тежки счупвания на ставите, като и двата пъти я хоспитализираха. Но до последно не е била в тежест на никого. Имаше периоди в които й трябваше помощ, но като цяло се оправяше сама. Така че, това, че някой е стар, не значи, че има нужда от непрекъсната помощ.

Има, не разчитат само на пенсиите си, но не са в тежест и на децата си.
Това, че ти не знаеш, че има не значи че не съществуват.

Не, мила, не е в това проблемът. А в това, че майка й е родила от 54 годишен, това че е била на 37 не е никакъв проблем. После естествено е останала без другарче на 63 г. , при това явно не е много социална по характер и както казва Лекси се е вторачила в единствената си дъщеря като единствен близък човек.
То и без да работи пак може да си има социален живот, работата не значи социален живот;  жените на запад като са масово домакини след като родят и често не работят цял живот, та като че ли си нямат социален живот.. ??

А така - много добре си го казала - физиологичната, не биологичната възраст е важна. Понеже има жени в климактериум на 30, но и на 45 и на 50 и няколко. Мойта майка и едната баба дори не са усетили такова нещо като климакс, единствено им е спрял месечния цикъл на 52 и 54 г. съответно, за другата баба няма данни, но и тя пък от много работа не е имала време за такива "лигавщини" като възрастови оплаквания. 
За останалата част от поста на Кали мога само да перефразирам: За Бога жени - женете се за по-млади мъже, за да не се състрявате преждевременно и да не оставате самички на старини. Нали все пак и 7 години повече живеем от мъжете.. 

И на мен не ми е все тая.
Моето поколение масово беше произведено от млади родители, които, като всички млади хора, мислеха за развитието си и за купоните си. Децата бяха отгледани от родителите на младите родители. Почти нямам около себе си хора, които да са имали смислен контакт с родителите си и липсата на формираща връзка родитетел-дете много ясно си личи. По-притеснителното е, че очевидно в България е още много жива културата на пробутване на децата на бабите и отгледжането им тип "между другото ще го избуташ, няма да усетиш, все ще се намери кой да помага". Няколко страници по-назад Янечек роди култовата реплика "все ще има на кой да гледа детето ЗА МЕСЕЦ-ДВА, докато ти си правиш науката". А защо просто да не си запишем децата на седмична детска градина? Опа, такива вече няма, откакто е ок да раждаш, след като си се погрижил за това в каква обстановка и микросвят ще си доведеш детето. Но този тип мислене "все ще се намери на кого да го дадеш, докато за месец-два си правиш наука" е много показателен за този тип нагласи - нито правенето на наука да е направено добре, нито децата да са отглеждани читаво и с внимание.

Ми, не, не ми е все едно, че за да оправдаят личната си история, хората защитават нездрави модели и отричат важно цивилизационно достижение - възможността да отгледаш детето си с внимание и истинска зрелост, отваряйки достатъчно място за него в живота си. Същите тези хора са дишали във врата на родителите ми да ме пръкнат на по 27, когато им се е налагало да се справят със съвсем други предизвикателства и са им се правели съвсем други неща - нормално за възрастта им, впрочем. Също и не ми е все едно, че културата "да изгледаме детето между другото, все ще има кой да го гледа", е още жива. Защото тя върви с абсурдната идея, че можеш едновременно да учиш, да гледаш дете и да осигуряваш парите за това работейки, без нещо в цялата верига да е ощетено. Ощетени са децата. И човек просто трябва да поживее някъде, където "късното" родителство е практика, за да види разликата в поведението на децата, в академичните им постижения, в липсата на агресия и тормоз в училище - и това е само началото на списъка с разлики.

Иначе в ромските общества се ражда много рано, но те са атакуеми точно по точката "грижа за детето". Но такава е културата и тя се репродуцира по този начин тъкмо заради младата възраст на родителите, която прави невъзможна добрата грижа. В обществата с добри икономически и културни постижения, средната възраст на първото раждане е висока, на последното - още повече. Това е положението.

Saule, подсети ме нещо с твоя пост По-младите уж майки, разчитат предимно на майка, свекърва, леля и т.н Докато по-възрастните такива си ги гледаме предимно сами.
Нали се  предполага , че родителите ни вече са или измрели, или с хипохондрия
И какво ви пречи късното раждане не проумявам Държавата щяла да плаща повече          Плюй бабо да не те среща мечка

Ами те затова са толкова загрижени за връзката дете-баба и дете-дядо. Едно е да им тръснеш децата те да ги изгледат, а съвсем друго-да се грижат за болен родител и децата си.Разликата е огромна, нали?
Тарталетка за това е толкова наострена-защото майка й се грижи за по-възрастните, и тя изпитва ужас, че няма да има кой да й изгледа децата.

Ами не знам дали и в това е проблемът. Майка ми ме е родила на 22, баща ми е бил на 24. Никога не е имала социален живот и приятелки извън контактите в работата и това се е отразило в негативен аспект и на умението ни със сестра ми да изграждаме такива. Но това е друга тема. Исках само да напиша, че сега е на 71, има сума ти сериозни, съвсем не хипохондрични болежки, разделиха се с баща ми, но не е в тежест на никого все още. Отгледа децата на сестра ми, сега всеки ден идва да гледа моите през ваканцията. Единственото условие да го прави е да съм сготвила, щото вече не ѝ се занимавало да готви за много хора.

За протокола на темата - разликата между мен и децата ми е 37 и съответно 40 години. Ожених се на 28 и веднага исках да имам деца, но... не винаги става. А и аз съм си загубена и не ставам за брак по планиране, сметки и записки. Ожених се просто по любов.

Вече наистина изпростяхте. Питам се, след като сте толкова уверени и щастливи с избора си, защо е цялата агресия?

Кое определяш като изпростяване и агресия?

И за мен ще е интересно да разбера.

Примерно, последния ти пост. Имам чувството, че ще ми капне пяна от монитора.

    Ако визираш мен, в грешка си.Аз съм и рано, и късно родила жена.Опитала съм и едното, и другото.За щастие не ми се налага да гледам болни и стари родители и затова мога само да съчувствам на тези от вас, които го преживяват.За какво по-точно да проявявам агресия, според теб?
    Интересно ми е обаче каква е причината някои съфорумки толкова ожесточено да защитават тезата си против късното раждане?Какъв им е проблема?Какво ги касае тях, след като за себе си за взели друго и то непоклатимо решение?