Колко процента от американките са топ- мениджъри?
Аз говоря за обикновените жени.
Аз говоря за обикновените жени.
- Публикувана: 14 окт. 2013, 13:14 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2023, 21:02 ч.
Късно ли е да родиш на 40?
Колко процента от американките са топ- мениджъри?
Аз говоря за обикновените жени.
Аз говоря за обикновените жени.
41.6% от жените работят,
Процентът на жените работещи в сферата на мениджмънта е 34.7 %
1.6 милиона жени работят в армията ( те са извън посочените %)
56.8% от студентите са жени.
51% от жените имат професионална квалификация ( 43% от мъжете).
81 милиона са майките в САЩ, 5.2 милиона от тях си стоят в къщи
81% от жените на възраст 40-44 години са родили.
Това за обикновенните жени в САЩ за 2012 година
Казвам, че не ме интересуват другите - обощенията и техните героизми няма да променят моето становище, но могат да са полезни на други. Но към мен подобни твърдения някак си не стигат по подходящия начин. Но предпочитам да са персонализирани примери, а не обобщения - всички, много, тн.
Моите размишления имат много общо с тезите на Мамасита.
Тя се изказва относно възрастта и пречките, които възникват с напредването на годините. Съмненията ми са свързани както с настоящето, така и с бъдещето - ако не мога сега, то надали ще мога занапред, напротив. Но проблемите, които тя изтъква, особено се връзват с моя живот - стрес, изчерпване на ресурси (всякакви, най - вече енергия, сили), възможност за забременяване (стрес, неспане, липса на профилактика и превенция), липса сега, камо ли занапред на помощ. Та ако тогава, на 40 ще е доста трудно, ако ще мисля за деца, сега е моментът. Но за настоящето обясних какви са притесненията.
MaryAnn, удоволствието не е нещо, за което говорихме, затова не съм го включила. Създаването на нов човек освен личностно удовлетворение и форма на висш егоизъм пресъздавайки се, е основно голяма отговорност. А такива се планират, уви. И много добре разбирам колко е трудно, ей го бебчо - крещи от стаята за 200 път тази вечер
КОментирам евентуално второ и влезнах в темата, за да кажа, че не само на тези на 40 + е полезна, но и на тези, които се чудят накъде да поемат по пътя на възпроизводството 
КОментарите кой има пари, кой не са плоски и не са част от доброто възпитание. За мен това не са пари, а са някакви средства. Да ти остават тези пари ако не си виждаш децата, а си им майка - ПАРИ ЛИ СА?!?!?!?! Моля ви, да не се продаваме толкова евтино. Ако остават 10 000, ОК, но 1000 лева не струват загубите. Изкарвам ги сама. Ако ММ имаше пари - продала съм се. Ако на наследствени, лесно ми е. Ако ги имам - защо ги имам и защо не ме е срам от целокупния народ, който с 340 лв гледа 4членно семейство. И за да сме честни, нямам пари. Имане на пари е да не правиш сметка, а аз си я правя, и то сериозно.
Не знам защо, но оставам с впечатлението, че 1000 лева пари и помощ от бабите са някакви страшно луксозни имания, и който ги има, по-добре да не се обажда, защото форумът е за нямащите пари, гледащите деца и семейства с минимум без помощ.
Моите размишления имат много общо с тезите на Мамасита.
Тя се изказва относно възрастта и пречките, които възникват с напредването на годините. Съмненията ми са свързани както с настоящето, така и с бъдещето - ако не мога сега, то надали ще мога занапред, напротив. Но проблемите, които тя изтъква, особено се връзват с моя живот - стрес, изчерпване на ресурси (всякакви, най - вече енергия, сили), възможност за забременяване (стрес, неспане, липса на профилактика и превенция), липса сега, камо ли занапред на помощ. Та ако тогава, на 40 ще е доста трудно, ако ще мисля за деца, сега е моментът. Но за настоящето обясних какви са притесненията.
MaryAnn, удоволствието не е нещо, за което говорихме, затова не съм го включила. Създаването на нов човек освен личностно удовлетворение и форма на висш егоизъм пресъздавайки се, е основно голяма отговорност. А такива се планират, уви. И много добре разбирам колко е трудно, ей го бебчо - крещи от стаята за 200 път тази вечер
КОментирам евентуално второ и влезнах в темата, за да кажа, че не само на тези на 40 + е полезна, но и на тези, които се чудят накъде да поемат по пътя на възпроизводството КОментарите кой има пари, кой не са плоски и не са част от доброто възпитание. За мен това не са пари, а са някакви средства. Да ти остават тези пари ако не си виждаш децата, а си им майка - ПАРИ ЛИ СА?!?!?!?! Моля ви, да не се продаваме толкова евтино. Ако остават 10 000, ОК, но 1000 лева не струват загубите. Изкарвам ги сама. Ако ММ имаше пари - продала съм се. Ако на наследствени, лесно ми е. Ако ги имам - защо ги имам и защо не ме е срам от целокупния народ, който с 340 лв гледа 4членно семейство. И за да сме честни, нямам пари. Имане на пари е да не правиш сметка, а аз си я правя, и то сериозно.
Не знам защо, но оставам с впечатлението, че 1000 лева пари и помощ от бабите са някакви страшно луксозни имания, и който ги има, по-добре да не се обажда, защото форумът е за нямащите пари, гледащите деца и семейства с минимум без помощ.
Когато казах, че си гледат децата, естествено имах предвид,
след раждането и до възраст, на която тръгват на градина,
а не че стават домакини за постоянно.
след раждането и до възраст, на която тръгват на градина,
а не че стават домакини за постоянно.
Добре де, Тitina, защо не ти се иска да признаеш истината,
че след тези 3 месеца, само емигрантките се връщат на работа,
баш американките не търчат обратно на работното си място.
че след тези 3 месеца, само емигрантките се връщат на работа,
баш американките не търчат обратно на работното си място.
В САЩ работят 61% от майките на деца до 3 години. Ето източника: http://www.dol.gov/wb/stats/recentfacts.htm. Работят и 57% от майките на по-малки деца.
За Бг процентът на работещи жени се колебае около 60, за съжаление не намирам данни колко от тях са майки и на колко големи деца.
Важно е да се каже, че работеща в Бя значи работеща на ПЪЛЕН работен ден. България е сред държавите, където малко хора работят почасово и в малко фирми има гъвкаво работно време (примерно присъствието в офиса е задължително м/у 10 и 3, останалите часове сам решаваш кога да изработиш).
Просто искам да кажа, че не е лесно да си работеща майка никъде, но малко българки имаме склонността да си оставим децата на малко месеци в къщи. И това не е лошо нещо. Така е в по-голямата част от развитите държави сред образованите жени от средната класа. САЩ са изключение в много отношения и не всички от тези изключения са приемливи от европейска перспектива. Да не забравяме, че говорим за държава, в която сам трябва да спестиш/заделиш пари за здравеопазване и образование. Това автоматично обезмисля всякакви паралели с Европа, където се грижим за дома и прехраната си, а здравеопазването и образованието, дори и да не са напълно безплатни са постижима цел за семействата на хора с университетско образование или добра професионална квалификация. Това плюс цената на образованието е и основна причина все по-малко млади хора от Бг да тръгват към САЩ откакто имаме по-свободен и евтин достъп до образование (и работа) в Европа. Последното вече пиша като майка на дете, което почти сигурно отхвърля САЩ като място, където да учи и все повече заляга на немския
За Бг процентът на работещи жени се колебае около 60, за съжаление не намирам данни колко от тях са майки и на колко големи деца.
Важно е да се каже, че работеща в Бя значи работеща на ПЪЛЕН работен ден. България е сред държавите, където малко хора работят почасово и в малко фирми има гъвкаво работно време (примерно присъствието в офиса е задължително м/у 10 и 3, останалите часове сам решаваш кога да изработиш).
Просто искам да кажа, че не е лесно да си работеща майка никъде, но малко българки имаме склонността да си оставим децата на малко месеци в къщи. И това не е лошо нещо. Така е в по-голямата част от развитите държави сред образованите жени от средната класа. САЩ са изключение в много отношения и не всички от тези изключения са приемливи от европейска перспектива. Да не забравяме, че говорим за държава, в която сам трябва да спестиш/заделиш пари за здравеопазване и образование. Това автоматично обезмисля всякакви паралели с Европа, където се грижим за дома и прехраната си, а здравеопазването и образованието, дори и да не са напълно безплатни са постижима цел за семействата на хора с университетско образование или добра професионална квалификация. Това плюс цената на образованието е и основна причина все по-малко млади хора от Бг да тръгват към САЩ откакто имаме по-свободен и евтин достъп до образование (и работа) в Европа. Последното вече пиша като майка на дете, което почти сигурно отхвърля САЩ като място, където да учи и все повече заляга на немския
Titina, ако трябва да съм честна, знам, но не ме интересува. Вълнувам се само от факта, че АЗ не съм в състояние да го направя. Физически, емоционално, психически. И пак казвам, че не споменавам никъде, че не е възможно, а че аз нямам желание да създавам дете при тези обстоятелства. Второ дете. Защото видях какво ми се случи с първото. Защото знам как едва изплувах от депресарското блато. И няма да повторя, не и с цената на това. Но хора - всякакви, нали?
Добавям към текста: Не ме интересува, защото всеки сам решава какво да прави, на какво е способен, колко може да отдаде, с какъв ресурс разполага. Така че "много хора", "всеки" и тн. е генерализация, зад която стоят много скрити обстоятелства, които не знаем за всеки отделен случай.
Добавям към текста: Не ме интересува, защото всеки сам решава какво да прави, на какво е способен, колко може да отдаде, с какъв ресурс разполага. Така че "много хора", "всеки" и тн. е генерализация, зад която стоят много скрити обстоятелства, които не знаем за всеки отделен случай.
за мен пък не е приемливо да си стоиш вкъщи до навършване на 3 -5 -10 години на детето. Няма нищо лошо в това да дадеш дете на ясла, бавачка, баба или друга роднина, когато навърши 1 г. -1,6 г. и да се върнеш на работа. Самото дете има нужда да общува и с други хора, освен с майка си. Вярно яслата не е за препоръчване заради честото боледуване, но другите два са вариант. За мен стоенето вкъщи те разболява. Аз нямам някаква кариера или пък висока заплата, но просто не разбирам липсата на работа. Не намирам, че като си родил дете и трябва да се откажеш от всичко на тоя свят, да стоиш до него 24/7, на възпитаваш през цялото време. Това свръх себеотдаване и съответно свръх очаквания към детето не носят нищо добро и за двете страни.
И крайността, която Луиза описва също не е нормална. Да изкарваш много за стандарта в България пари, но изобщо да не можеш да общуваш с детето ти.
За мен е възможно за една майка да ходи на работа и да се справя с грижи по едно - две деца, без това да изисква някакви невероятни усилия. Вярно има трудни моменти и много трудни деца, и за това не е проява на слабост да помолиш, съответно да приемеш помощ, дори и от баби.
Луиза съгурна съм, че ще намериш нещо за по-малко пари и с повече свободно време, човек не е нужно да е свръх професионалист или пък всичките му финансови нужди да са удовлетворени, за да е щастлив. А и си само на 30 години имаш още много време да решиш искаш или не още едно дете,не е нужно човек да начертае един план и плътно да го следва. Обстоятелствата се променят, решенията ни също. Понеже сега ти е трудно, не означава, че винаги ще е така. Не се замисляй чак толкова, карай го по-спокойно.
И крайността, която Луиза описва също не е нормална. Да изкарваш много за стандарта в България пари, но изобщо да не можеш да общуваш с детето ти.
За мен е възможно за една майка да ходи на работа и да се справя с грижи по едно - две деца, без това да изисква някакви невероятни усилия. Вярно има трудни моменти и много трудни деца, и за това не е проява на слабост да помолиш, съответно да приемеш помощ, дори и от баби.
Луиза съгурна съм, че ще намериш нещо за по-малко пари и с повече свободно време, човек не е нужно да е свръх професионалист или пък всичките му финансови нужди да са удовлетворени, за да е щастлив. А и си само на 30 години имаш още много време да решиш искаш или не още едно дете,не е нужно човек да начертае един план и плътно да го следва. Обстоятелствата се променят, решенията ни също. Понеже сега ти е трудно, не означава, че винаги ще е така. Не се замисляй чак толкова, карай го по-спокойно.
Над 35 за първескини заъдлжително секцио.
Личен опит: на 37 години, първескиня, в голяма софийска болница ("Св. Анна") през 2013 г. си ме чакаха до последно да родя естествено. Само една от лекарките, при които ходих на преглед преди това, ми каза, че тя лично не би искала да води вагинално първо раждане на жена на моята възраст, защото имало повишен риск от усложнения, и никой не каза и дума за нещо "задължително".
Скрит текст:
Радвам се, че Луиза ме е разбрала.Казвам, че не ме интересуват другите - обощенията и техните героизми няма да променят моето становище, но могат да са полезни на други. Но към мен подобни твърдения някак си не стигат по подходящия начин. Но предпочитам да са персонализирани примери, а не обобщения - всички, много, тн.
Моите размишления имат много общо с тезите на Мамасита.
Тя се изказва относно възрастта и пречките, които възникват с напредването на годините. Съмненията ми са свързани както с настоящето, така и с бъдещето - ако не мога сега, то надали ще мога занапред, напротив. Но проблемите, които тя изтъква, особено се връзват с моя живот - стрес, изчерпване на ресурси (всякакви, най - вече енергия, сили), възможност за забременяване (стрес, неспане, липса на профилактика и превенция), липса сега, камо ли занапред на помощ. Та ако тогава, на 40 ще е доста трудно, ако ще мисля за деца, сега е моментът. Но за настоящето обясних какви са притесненията.
MaryAnn, удоволствието не е нещо, за което говорихме, затова не съм го включила. Създаването на нов човек освен личностно удовлетворение и форма на висш егоизъм пресъздавайки се, е основно голяма отговорност. А такива се планират, уви. И много добре разбирам колко е трудно, ей го бебчо - крещи от стаята за 200 път тази вечер КОментирам евентуално второ и влезнах в темата, за да кажа, че не само на тези на 40 + е полезна, но и на тези, които се чудят накъде да поемат по пътя на възпроизводството
КОментарите кой има пари, кой не са плоски и не са част от доброто възпитание. За мен това не са пари, а са някакви средства. Да ти остават тези пари ако не си виждаш децата, а си им майка - ПАРИ ЛИ СА?!?!?!?! Моля ви, да не се продаваме толкова евтино. Ако остават 10 000, ОК, но 1000 лева не струват загубите. Изкарвам ги сама. Ако ММ имаше пари - продала съм се. Ако на наследствени, лесно ми е. Ако ги имам - защо ги имам и защо не ме е срам от целокупния народ, който с 340 лв гледа 4членно семейство. И за да сме честни, нямам пари. Имане на пари е да не правиш сметка, а аз си я правя, и то сериозно.
Не знам защо, но оставам с впечатлението, че 1000 лева пари и помощ от бабите са някакви страшно луксозни имания, и който ги има, по-добре да не се обажда, защото форумът е за нямащите пари, гледащите деца и семейства с минимум без помощ.
Моите размишления имат много общо с тезите на Мамасита.
Тя се изказва относно възрастта и пречките, които възникват с напредването на годините. Съмненията ми са свързани както с настоящето, така и с бъдещето - ако не мога сега, то надали ще мога занапред, напротив. Но проблемите, които тя изтъква, особено се връзват с моя живот - стрес, изчерпване на ресурси (всякакви, най - вече енергия, сили), възможност за забременяване (стрес, неспане, липса на профилактика и превенция), липса сега, камо ли занапред на помощ. Та ако тогава, на 40 ще е доста трудно, ако ще мисля за деца, сега е моментът. Но за настоящето обясних какви са притесненията.
MaryAnn, удоволствието не е нещо, за което говорихме, затова не съм го включила. Създаването на нов човек освен личностно удовлетворение и форма на висш егоизъм пресъздавайки се, е основно голяма отговорност. А такива се планират, уви. И много добре разбирам колко е трудно, ей го бебчо - крещи от стаята за 200 път тази вечер
КОментирам евентуално второ и влезнах в темата, за да кажа, че не само на тези на 40 + е полезна, но и на тези, които се чудят накъде да поемат по пътя на възпроизводството КОментарите кой има пари, кой не са плоски и не са част от доброто възпитание. За мен това не са пари, а са някакви средства. Да ти остават тези пари ако не си виждаш децата, а си им майка - ПАРИ ЛИ СА?!?!?!?! Моля ви, да не се продаваме толкова евтино. Ако остават 10 000, ОК, но 1000 лева не струват загубите. Изкарвам ги сама. Ако ММ имаше пари - продала съм се. Ако на наследствени, лесно ми е. Ако ги имам - защо ги имам и защо не ме е срам от целокупния народ, който с 340 лв гледа 4членно семейство. И за да сме честни, нямам пари. Имане на пари е да не правиш сметка, а аз си я правя, и то сериозно.
Не знам защо, но оставам с впечатлението, че 1000 лева пари и помощ от бабите са някакви страшно луксозни имания, и който ги има, по-добре да не се обажда, защото форумът е за нямащите пари, гледащите деца и семейства с минимум без помощ.
Защото предишните ми мнения беха нещо като съвети за нея.
А не за някои хора, които се заядоха с мен.
Аз миналата година бях така - много работеща, с баба /на която давах пари/, частна занималня и пр. Децата бяха на 2 и 8. И една седмица отпуск през август.
Е, сега си казвам - не си струваше стреса!
Колкото повече остарявам, толкова по-лежерно го раздавам.
Защо да е тежко, като може да е леко?
Съвсем възможно е да се направи гледането на едно дете след 40 по-леко.
Колкото до примерите- зависи как се чете. Който чете правилно, ще си направи правилните изводи. Другите ще се хванат за думата.
Нали знаете поговорката "Думам ти дъще, сещай се снахо..."
Нали знаете поговорката "Думам ти дъще, сещай се снахо..."
Само да спре с поговорките, че не са й силна страна.
А какво чудо е избълвала за два дни...
Над 35 за първескини заъдлжително секцио.
Аз съм раждала преди 15 години, но и тогава си раждаха жени на 35+ нормално, първо раждане.
Скрит текст:
Радвам се, че Луиза ме е разбрала.Казвам, че не ме интересуват другите - обощенията и техните героизми няма да променят моето становище, но могат да са полезни на други. Но към мен подобни твърдения някак си не стигат по подходящия начин. Но предпочитам да са персонализирани примери, а не обобщения - всички, много, тн.
Моите размишления имат много общо с тезите на Мамасита.
Тя се изказва относно възрастта и пречките, които възникват с напредването на годините. Съмненията ми са свързани както с настоящето, така и с бъдещето - ако не мога сега, то надали ще мога занапред, напротив. Но проблемите, които тя изтъква, особено се връзват с моя живот - стрес, изчерпване на ресурси (всякакви, най - вече енергия, сили), възможност за забременяване (стрес, неспане, липса на профилактика и превенция), липса сега, камо ли занапред на помощ. Та ако тогава, на 40 ще е доста трудно, ако ще мисля за деца, сега е моментът. Но за настоящето обясних какви са притесненията.
MaryAnn, удоволствието не е нещо, за което говорихме, затова не съм го включила. Създаването на нов човек освен личностно удовлетворение и форма на висш егоизъм пресъздавайки се, е основно голяма отговорност. А такива се планират, уви. И много добре разбирам колко е трудно, ей го бебчо - крещи от стаята за 200 път тази вечер КОментирам евентуално второ и влезнах в темата, за да кажа, че не само на тези на 40 + е полезна, но и на тези, които се чудят накъде да поемат по пътя на възпроизводството
КОментарите кой има пари, кой не са плоски и не са част от доброто възпитание. За мен това не са пари, а са някакви средства. Да ти остават тези пари ако не си виждаш децата, а си им майка - ПАРИ ЛИ СА?!?!?!?! Моля ви, да не се продаваме толкова евтино. Ако остават 10 000, ОК, но 1000 лева не струват загубите. Изкарвам ги сама. Ако ММ имаше пари - продала съм се. Ако на наследствени, лесно ми е. Ако ги имам - защо ги имам и защо не ме е срам от целокупния народ, който с 340 лв гледа 4членно семейство. И за да сме честни, нямам пари. Имане на пари е да не правиш сметка, а аз си я правя, и то сериозно.
Не знам защо, но оставам с впечатлението, че 1000 лева пари и помощ от бабите са някакви страшно луксозни имания, и който ги има, по-добре да не се обажда, защото форумът е за нямащите пари, гледащите деца и семейства с минимум без помощ.
Моите размишления имат много общо с тезите на Мамасита.
Тя се изказва относно възрастта и пречките, които възникват с напредването на годините. Съмненията ми са свързани както с настоящето, така и с бъдещето - ако не мога сега, то надали ще мога занапред, напротив. Но проблемите, които тя изтъква, особено се връзват с моя живот - стрес, изчерпване на ресурси (всякакви, най - вече енергия, сили), възможност за забременяване (стрес, неспане, липса на профилактика и превенция), липса сега, камо ли занапред на помощ. Та ако тогава, на 40 ще е доста трудно, ако ще мисля за деца, сега е моментът. Но за настоящето обясних какви са притесненията.
MaryAnn, удоволствието не е нещо, за което говорихме, затова не съм го включила. Създаването на нов човек освен личностно удовлетворение и форма на висш егоизъм пресъздавайки се, е основно голяма отговорност. А такива се планират, уви. И много добре разбирам колко е трудно, ей го бебчо - крещи от стаята за 200 път тази вечер
КОментирам евентуално второ и влезнах в темата, за да кажа, че не само на тези на 40 + е полезна, но и на тези, които се чудят накъде да поемат по пътя на възпроизводството КОментарите кой има пари, кой не са плоски и не са част от доброто възпитание. За мен това не са пари, а са някакви средства. Да ти остават тези пари ако не си виждаш децата, а си им майка - ПАРИ ЛИ СА?!?!?!?! Моля ви, да не се продаваме толкова евтино. Ако остават 10 000, ОК, но 1000 лева не струват загубите. Изкарвам ги сама. Ако ММ имаше пари - продала съм се. Ако на наследствени, лесно ми е. Ако ги имам - защо ги имам и защо не ме е срам от целокупния народ, който с 340 лв гледа 4членно семейство. И за да сме честни, нямам пари. Имане на пари е да не правиш сметка, а аз си я правя, и то сериозно.
Не знам защо, но оставам с впечатлението, че 1000 лева пари и помощ от бабите са някакви страшно луксозни имания, и който ги има, по-добре да не се обажда, защото форумът е за нямащите пари, гледащите деца и семейства с минимум без помощ.
Защото предишните ми мнения беха нещо като съвети за нея.
А не за някои хора, които се заядоха с мен.
Аз миналата година бях така - много работеща, с баба /на която давах пари/, частна занималня и пр. Децата бяха на 2 и 8. И една седмица отпуск през август.
Е, сега си казвам - не си струваше стреса!
Колкото повече остарявам, толкова по-лежерно го раздавам.
Защо да е тежко, като може да е леко?
Съвсем възможно е да се направи гледането на едно дете след 40 по-леко.
Това че работиш (фул тайм) натоварва и трябва да се разчекнеш м/у работа деца , домакинство .
Нормално е да се чустваш изморена/стресирана.
Повечето 40 + решили се на рожба , са преценили тези неща и не се налага да се разкъсват м/у толкова задължения , отговорности. Просто различна подредба на приоритети.