Аз някъде там планирам да се възпроизведа още веднъж, ако е рекъл Господ.
Въобще не ми пука кой какво мисли или ще си помисли /една приятелка реагира така - "Трето? Ти луда ли си? Да не си циганка"
/Мъжът ми го иска, децата ми го искат, трябва още само малко да понапреднем професионално и финансово и, ако имаме късмет, ще се хвърля в боя без да ми мигне окото.
Какво ще си помисли самото дете, то е ясно - че има фантастични родители, които го обожават
Каквото и аз си мисля за татко, да ми е жив и здрав, на 40 ме е правил. И неговият татко - също. Направо като чета някои изказвания, се чудя в кой век сме...
Сега, сериозно, мен лично чисто физиологичната страна на нещата повече ме притеснява. Амортизирах се вече в някои отношения, уви. Ако на 40 се чувствам вече физически стара за бременност, ще се откажа. Вероятността за увреждания на плода, която се увеличава, също ме притеснява. Въобще, чисто медицинската страна на нещата си струва да се обмисли, другото не ми е никакъв морален казус.


Без значение е коя изглежда перфектно и коя като лелка. Годините са си години и не прощават на никого. Обикновено това се осъзнава внезапно.
.