
Добре де, защо дамите, които искат неиство деца и на късни години са толкова...немайчински? Някаква агресия, амбиция, борбеност има. Все едно детето е някакво атлетично или житейско постижение. Няма смирение, има само хвърляне в безкрайни опити, което вече граничи с арогантност към господа, ако щете, ако сте атеисти- спрямо природата. И накрая виждам едни изострени жени, за които детето е някакъв трофей, повод за гордост и златна катарама на живота, в който са постигнали всичко- и кариера, и перфектен съпруг и брак.
Дали съм ти носила обувките...ами не знам. Хората са по-скоро еднакви. Например след развода няколко години живях със съмнения дали поради житейски обстоятелства няма да си остана само с едно дете. Имах си план Б, включваше докторска степен, но нещата се развиха другояче.
А сред 40-годишните има още нещо тревожно: някои толкова много искат деца, че стават самотни майки по желание. Което е същото като да вземеш някой муньо на младини и да се разведеш, само дето в моя случай поне в началото е имало тръпка, а не някаква хай-тек инсеминация с елитна донорска сперма.
Колкото и да искаш дете, не бих казала, че е мъдро по желание да станеш самотна майка. Говоря като човек, който е гледал известно време дете без баща. Тук вече не може да ме барнете, че нямам опит. Да чакаш до късно и накрая да избереш да родиш и гледаш дете сама, защото го желаеш- това вече е чудовищно и не ме интересува нито опита, нито психологията, нито обувките, просто човешки погледнато е неправилно.
И между другото- това с разбеснуваните хормони е мит, всяка раждала жена ще го потвърди. Да не говорим, че в момента имам НИСКИ нива на "бесните" полови хормони, не високи. Във всеки случай хормоните ми са доста по-спокойни, отколкото на жена, преживяла емнайсе стимулации. И понеже съм зла кърмачка, в момента яйчниците ми спят и ще спят няколко месеца, така че не ми приказвайте за хормони.

Децата са нещо чудесно, но всеки продължава да си води другите житейски битки независимо със или без дете.