Имате ли си комшийски драматичен сериал в блока?

В края на миналата година под нас се нанесе самотна майка с две малки деца - бразилка и превърна иначе спокойния блок в лудница. През деня крещеше по децата - отнасяше го по малкото ( около 3 годишно ), защото явно беше по палаво. Събота и неделя идваше някакъл лиглю, който приличаше на 15 год. ми син и .... правеха дискотека ( стените ми вибрираха ), напиваха се, скарваха се жестоко и след това се сдобряваха ( няколко пъти ). Имах чувството че снимат порно филм. Говорихме с нея човешки, викахме полиция, наемодателя и праща предупреждения - никакъв ефект. Такъв добитък като тая не бях виждала. В един момент забременя отново, обяви че и трябва по голямо жилище и се изнесе. Цирка приключи.

Прочетох едно мнение, че хората си мълчат, за да насилника да не си отмъсти на тях ако разбере, че те са го докладвали 

Живея в къща, всъщност сме две къщи в един двор и сме 13 човека - 3 семейства. Доста народ, но не мога и да се представя какво е да делиш една сграда с още хора, всякакви хора, просто сега се замислям повечко като ви чета.

И все пак, често си мисля, какво ще стане ако видя някой да насилва дете по някакъв начин. Крясъци и подобно неадекватно поведение като че ли ще ми е най-трудно и "неудобно" да стопирам, защото ще съм горе долу адекватна и ще се питам как да постъпя, за да не засегна детето, да не го изплаша още, пък и от страх да не му върнат после заради мен "ти виждаш ли хората как ми говорят заради теб и как ме излагаш, ей сега ще видиш"...  Ще се замисля какво и как да се направи и страха ми ще бъде насочен към детето и какво ще му се случи заради това, че не съм си обърнала главата на другата страна. Но не и какво ще ми се случи на мен.

Но, наистина, ако видя бой, унижения, заплашване и изплашен детски поглед... Тогава ме е страх от друго,  дали ще имам 5 секунди, в които да осмисля какво правя, наистина смятам, че ще се нахвърля, не с голи ръце, за да после да няма от кой да се притеснявам ще си връща ли, няма ли.... И пак ме е страх, че ще травмирам детето като нараня или осакята насилника му. То е по-добре да знаеш, че има хора, които ще те оттърват и  ще е по-малко травмиращо от тормоза, който получаваш, ама си е плюс още една травма към предишната.


Не знам как звуча, но няма нещо, което да ме докарва до погнуса и ярост по-бързо от насилие над беззащитен и НЕВИНЕН човек, особено когато е дете.

Четейки как хора пребиват, изтезават и унижават децата си... си представям как ставам свидетел на това... И се изпълвам с ярост, само от представите си, настръхвам, потичат ми сълзи от напрежение, особено като се усетя, че всъщност това някъде се случва в момента и аз не знам... А има хора, които знаят... и си затварят очите.
Като че ли всеки ден си мисля за това, за такава сцена и се опитвам предварително да преценя как ще е най-малко травмиращо за едно дете да реагирам..

Да, хората си мълчат или от страх, или от безразличие или защото смятат, че нищо няма да променят /както вече стана ясно/, като подадат сигнал.
За дете - да, бих подала сигнал, макар че от друга страна мисля, че нищо няма да постигна.
При мен случаите на насилие, на които съм ставала свидетел са били между възрастни хора. Първия път се караха и биеха съседите под нас /мъж и жена/. Не съм се обаждала в полицията, защото предположих, че това ще направи домоуправителят, който живееше врата до врата с тях и който си пъхаше носа навсякъде. Другия случай на майката и сина от Пазарджик не съм звъняла, защото си признавам, че толкова ме дразнеха като хора, че не ми пукаше дали се бият и карат.

Имаме, имаме. Жената изгони съпруга си, като гоненето продължи 2-3 седмици. Сега се появиха помагачи и симпатизанти на въпросната, а услужливи съседи звънят на мъжа да го информират. Сериал си е.
Познати имат драми със съседи англичанин и българка, полицията ги навестява редовно.

Хихихи Пак ще ви изненадам. Благодаря ви за съветите да съберем събрание на входа. Обаче това няма как да се случи, защото всеки път сме точно три семейства, смея дори с гордост да ни нарека "нормалните"... И за каквото и да говорим и да решим, то остава в небитието, защото останалите не се интересуват. Т.е. аз в този блок разбрах, че няма на кого да се оплачеш. Касиерът и домоуправител на входа има една единствена цел, която дори нея не успява да свърши, а именно да събере пари от хората. Повечето са луди или много възрастни. Уважавам всяка възраст, но е трудно да се разбираш с хора, които имат ментални проблеми предвид възрастта...
Единственото ни решение е да се махнем.
Но пък в тази тема разбрах, че има и други такива блокове. Сега ми е по-добре 

Това се случва в Испания, нали? 
Толкова години не свикнах тук с шума. Дори да са свестни съседите, всеки е със своят режим на живот. Един ляга рано, друг тогава става и почва да приготвя вечеря, трети се прибира и започва да се упражнява на цигулка примерно...
А за тежките случаи просто легално няма разрешение на проблема.  Не е предвидено в закона всеки индивид да има право на почивка. И най- лошото е, че дори и в къща да се живее, гаранцията пак е никаква, че ще си осигуриш спокойствие.

3aTebeBebe , ти не можеш да си представиш ако видиш такова насилие. Ами дъщеря ми видя как въпросното дете за което писах по - рано, е бито с юмруци по главата и корема пред асансьора от майка си. 
Беше изхвърчала напред към асансьора, докато аз заключвах и станала свидетел на тая грозна и малоумна сцена. Заварих я пребледняла,  ония през това време вече хванали асансьора и се изнизали набързо. Откачих, но все пак намерих сили да я успокоя и да дам някакво обяснение.
Говорихме с полицая, който живее точно до тях. Човека каза, слагайте тапи в ушите и забравяйте какво сте видели, няма оправия. Дъщеря ми искаше да напише жалба, но й каза че е малолетна, следователно ненадежна свидетелка. 
Остана ми единствено варианта да заплаша майката и го направих. Не мога да я спра да издевателствува над детето си, но няма да позволя моето дете да страда.
Сега не ми говорят цялата им фамилия и не могат да ме погледнат в очите, бягат като нахапани кучета като ме видят. Но поне спряха да се бият по коридорите.

Винаги бих подала сигнал за дете. Детето не може да се защити само по никакъв начин. От друга страна това е малко нож с две остриета. Защото дори и да дойде някой от социалните или полиция, ще си тръгнат. А при много насилници след това се отключва още по-голяма жестокост. 

Тук в последно време много се говори за мълчаливото съгласие с детското насилие. Последният случай беше наскоро с едно 4 годишно момченце, което почина от гладуваме. Тежало е малко над 6 кг и никой дори не е направил опит да оведоми социалните, дори и на джипито не му е направило впечатление.
http://www.dailymail.co.uk/news/article-2335250/Daniel-Pelka-Boy … ible-cruelty.html
Ето и още един случай http://www.bbc.co.uk/news/uk-england-24388175
Тези деца щяха да са живи, ако поне един се беше обадил, но всички са виждали всичко и са си мълчали, едно доста изкривено виждане за прайвасито.

Много е грозно да се мълчи, когато виждаш такива неща. Никаква причина не е оправдание за мен. Не може да си вардиш своето и да си запушваш ушите за виковете на друго дете.

И аз така мисля, Erienne и съм направила, каквото трябва. Оттам нататък имат думата други неща, извън моят контрол.
За мен не е нормално да бъдат давани на съд родители, които правят опит да опазят децата си от насилие, а да се толерират родители, които извършват насилие. Но това е света, в който съм този момент. На други места има други проблеми, като например в България изхвърлянето на новородени в контейнера и никаквите последствия за извършителя.
Грозно е, извратено е, ама и обществото не е поискало от закона да наказва тежко такива хора, нали?

Да в Испания, но тук при нес местните са тихи, проблемите идват от бразилците, които са много. Чудя се в тая "дива индия" какво работят. Комшииката живееше от издръжката която плащаха бащите на децата и от гаджето, ами другите ...?