Малвина, да, наистина е 30 кг.
- Публикувана: 16 окт. 2013, 19:42 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2013, 18:39 ч.
Моля за чудо!
Малвина, да, наистина е 30 кг.
Малвина, да, наистина е 30 кг.
Ако е така, как родителите и са го допуснали?
Малвина, да, наистина е 30 кг.
Ако е така, как родителите и са го допуснали?
Свържи се с
Център за лечение на хранителни разстройства се извършва комплексна диагностика и лечение на анорексия, булимия и други заболявания от спектъра на хранителните разстройства.
http://www.tokudabolnica.bg/bg/eating-disorders-treatment-center
и отиди първо там.
Център за лечение на хранителни разстройства се извършва комплексна диагностика и лечение на анорексия, булимия и други заболявания от спектъра на хранителните разстройства.
http://www.tokudabolnica.bg/bg/eating-disorders-treatment-center
и отиди първо там.
Полина, ти сьщата Polina ли си ето в този форум за хранителни разстройства?
http://together-ed.org/viewtopic.php?p=3590&highlight=#3590
Ако е така, то мисля, че основния ти проблем е анорексията - още 2006 г. си била 30 кг. Лекуваш ли се в тази насока?
[/quote
Бях започнала през лятото на 2007, имах и стимул - любовта. Точно се влюбих, тогава имах синузит и депресия от която ме измъкна любовта, поисках да се храня, да изглеждам добре, започнах да се заглеждам по храната в хранителните магазини, исках да се обличам хубааво и да изглеждам добре...........Но точно тогава, декември 2007, една патица със нейната ревност и завист, ме издири в нета къде пиша, изтормози ме, прати ми троянец, превърна живота ми във ад..........Оттогава нямам желание за нищо.
А бях адски щастлива! Всичко беше толкова неочаквано........... Не вярвах, че една любов може да ме накара да проям. Сега не намирам ни сили, ни желание, защото не съм със него, от нерви и стрес ми се обадиха различни здравословни проблеми. Този със болката в окото и главата май е поредният.
http://together-ed.org/viewtopic.php?p=3590&highlight=#3590
Ако е така, то мисля, че основния ти проблем е анорексията - още 2006 г. си била 30 кг. Лекуваш ли се в тази насока?
[/quote
Бях започнала през лятото на 2007, имах и стимул - любовта. Точно се влюбих, тогава имах синузит и депресия от която ме измъкна любовта, поисках да се храня, да изглеждам добре, започнах да се заглеждам по храната в хранителните магазини, исках да се обличам хубааво и да изглеждам добре...........Но точно тогава, декември 2007, една патица със нейната ревност и завист, ме издири в нета къде пиша, изтормози ме, прати ми троянец, превърна живота ми във ад..........Оттогава нямам желание за нищо.
А бях адски щастлива! Всичко беше толкова неочаквано........... Не вярвах, че една любов може да ме накара да проям. Сега не намирам ни сили, ни желание, защото не съм със него, от нерви и стрес ми се обадиха различни здравословни проблеми. Този със болката в окото и главата май е поредният.
Самата тя казва, че не иска да положи усилия да се оправи, защото жената Х й е откраднала любимия мъж и без него не й се живее. Всъщност въпросното момче й е бил съученик преди 100 години, след това не са се виждали. Той е женен от години и няма никакво желание да се види с нея. С тази безумна драма Полина обяснява проблемите си /кои реални, кои не/. Освен да реве по форумите и да тормози, обижда и кълне семейството на въпросното момче, друго не прави.
Накратко да, неспасяем случай е.
Ако се интересувате наистина, прочетете хилядите й теми във форума на Космополитан.
Накратко да, неспасяем случай е.
Ако се интересувате наистина, прочетете хилядите й теми във форума на Космополитан.
Buttinski, аз бях така с ушите след една настинка. Отиди на УНГ.
На авторката - центърът на зрението се намира в тилната част на мозъка. Отиди на невролог, за да види има ли нещо там. На 29 вашите не ти трябват, за да направиш това.
На авторката - центърът на зрението се намира в тилната част на мозъка. Отиди на невролог, за да види има ли нещо там. На 29 вашите не ти трябват, за да направиш това.
Трябват ми, несамостоятелна съм, не знам как ще ги убедя да идем на невролог, според тях нищо ми няма, щом не пищя от болка.
А аз не можах да заспя от болка и станах по - рано както обикновено. Не знам какво ще ги накара да осъзнаят, че ми има нещо, явно чакат да се влоша.......То и аз мислех, че не е нещо сериозно, но да ми се прояви пак след почти 1 - 2 седмици........ 
Самата тя казва, че не иска да положи усилия да се оправи, защото жената Х й е откраднала любимия мъж и без него не й се живее. Всъщност въпросното момче й е бил съученик преди 100 години, след това не са се виждали. Той е женен от години и няма никакво желание да се види с нея. С тази безумна драма Полина обяснява проблемите си /кои реални, кои не/. Освен да реве по форумите и да тормози, обижда и кълне семейството на въпросното момче, друго не прави.
Накратко да, неспасяем случай е.
Ако се интересувате наистина, прочетете хилядите й теми във форума на Космополитан.
Накратко да, неспасяем случай е.
Ако се интересувате наистина, прочетете хилядите й теми във форума на Космополитан.
И тук имаше такива теми. Първо се оплакваше от какво ли не, след това обясняваше колко била влюбена и накрая изключително грозно псуваше тогава май гаджето на въпросния Аполон.
Ако това наситина е така положението наистина е много критично и се учудвам родителите как така не са взели мерки.
Анорексията е едно от най-страшните заболявания и родителите са безсилни. Някои хора и апартаментите си продават, за да изпратят детето си в клиника и пак удрят на камък. Както при наркоманиите. Обръщайте внимание на децата си и храненето им
При мен се прояви отдавна, още като дете. Бах на 5, когато загубих половината си слух.
В началото го приех добре, благодарение на близките си, тогава точно тръгнах на детска градина. Но на следващата година бях във втора група със нови деца и нова учителка. Децата от самото начало не искаха да играят със мен, учителката не ми обръщаше внимание и ми отказваше помощ, в часовете, когато майсторехме нещо. Нямаше как да не ходя на градина, видя ми се цяла вечност, докато свърши. Един ден ми дойде в повече всичко, мислех че не ме искат за игра, защото не чувам и съм различна. Тогава реших повече да не ям, не ми се живееше. Това беше първият ми сблъсък със дискриминацията и за съжаление не и последен. После в училище имах проблеми заради математиката, лепнаха ми със лекота етикета "мързел", а всъщност ми беше трудно да смятам наум, да решавам задачи, не знаех таблиците за умножение и деление (не че и сега ги знам). На два пъти ми бе отказано да уча английски, а имах огромното желание. Вкъщи пък имаше караници, въобще в един момент изпуснах храненето от контрол и от тогава съм така.