А бях адски щастлива! Всичко беше толкова неочаквано........... Не вярвах, че една любов може да ме накара да проям. Сега не намирам ни сили, ни желание, защото не съм със него, от нерви и стрес ми се обадиха различни здравословни проблеми. Този със болката в окото и главата май е поредният. 
А аз не можах да заспя от болка и станах по - рано както обикновено. Не знам какво ще ги накара да осъзнаят, че ми има нещо, явно чакат да се влоша.......То и аз мислех, че не е нещо сериозно, но да ми се прояви пак след почти 1 - 2 седмици........

В началото го приех добре, благодарение на близките си, тогава точно тръгнах на детска градина. Но на следващата година бях във втора група със нови деца и нова учителка. Децата от самото начало не искаха да играят със мен, учителката не ми обръщаше внимание и ми отказваше помощ, в часовете, когато майсторехме нещо. Нямаше как да не ходя на градина, видя ми се цяла вечност, докато свърши.
Един ден ми дойде в повече всичко, мислех че не ме искат за игра, защото не чувам и съм различна. Тогава реших повече да не ям, не ми се живееше.
Това беше първият ми сблъсък със дискриминацията и за съжаление не и последен. После в училище имах проблеми заради математиката, лепнаха ми със лекота етикета "мързел", а всъщност ми беше трудно да смятам наум, да решавам задачи, не знаех таблиците за умножение и деление (не че и сега ги знам). На два пъти ми бе отказано да уча английски, а имах огромното желание. Вкъщи пък имаше караници, въобще в един момент изпуснах храненето от контрол и от тогава съм така. Препоръчани теми