Проблем с дисциплината, концентрацията или средата?

  • 6 608
  • 67
  •   1
Отговори
  • Ку-куландия
  • Мнения: 794
          Синът ми в момента е във втори клас, още в края на миналата учебна година започна да оказва съпротива и да не пише в клас, просто си седеше и слушаше. Когато го питам защо, вдига рамене и казва не знам! Говорих му много, наказвах го, подкупвах го ефекта траеше седмица, две максимум и пак отказ. Накрая се предадох, наваксвахме в къщи всичко не написано в клас. И ето че стана време за втори клас. Казах си той вече е по-голям, по-разумен ще потръгнат нещата без проблем, но уви, даже е по зле. Много говорих(виках, карах се, заплашвах, наказвах го) и с него, и с госпожата, и с директорката ефект никакъв. Пълен провал още в началото на учебната година - отказва да слуша, да пише, да прави контролни докато е в клас, когато го прибера и седнем да пишем няма проблеми. Всеки ден сутрин се изпращаме с думите: "Днес да пишеш и да внимаваш!" следва положителен отговор от негова страна, следобед пак оплакване от госпожата. Разговор с детето, въпроси "Защо?" и отговори "Не знам!" Помолих да го преместят в друг клас, да смени средата, да смени госпожата, но получих отказ.
          Вече не знам какво да мисля, в детето ли е проблема, или в госпожата? Или в мен? От едно място ми казват да не съм толкова строга с него, от друга да го държа изкъсо, бил момче, трябвал му контрол! Чувствам се безсилна, усещам как се изплъзва и как се превръща в аутсайдер! Сега обмисляме преместване в друго училище. Но се питам, ще има ли търсения ефект или ще стане по зле?

# 1
  • Мнения: 8 386
Не бързай да го местиш. Първо изясни причината за това поведение и тогава предприеми някакво решение.

# 2
  • Мнения: 1 793
На психолог? Може да помогне в изясняването, оттам да вземете решение за местене или нещо друго.

# 3
  • Мнения: 13 979
    , просто си седеше и слушаше.

Във всеки случай не е проблем с дисциплината,щом седи, слуша и не пречи на останалите.

Дали не става въпрос за някакъв проблем със зрението и детето да се притеснява да сподели?
В училището няма ли училищен психолог, който да наблюдава децата в час и да оказва помощ?

Преди да се изясни причината, не би трябвало да се подхожда с насаждане на вина у детето, защото е много вероятно и то самото да не осъзнава причината.




# 4
  • София
  • Мнения: 9 517
Присъединявам се към съвета за проверка на очите  Peace

ПП Само да добавя, че по някога децата стават късогледи постепенно и дори и не разбират, че не виждат - приемат го за нормално  Peace

Последна редакция: пт, 18 окт 2013, 08:01 от Дзвер

# 5
  • Мнения: 843
Аз също мисля,че не е добра идея да го местите в друга паралелка или друго училище.От опита си с работа с деца смятам,че това ще усложни нещата.Най-добре потърси професионална помощ от детски психолог,за да се изяснят нещата.
Пожелавам ти успех!

# 6
  • София
  • Мнения: 3 867
Госпожата,директорката какво мислят?Те трябва да имат опит,да дадат съвет.Това едва ли е първият им такъв случай.Мнението ми е преди психолога да се потърси мнение от педагога и директора.И тук във форума има госпожи педагожки,нека и те да изкажат мнение.

# 7
  • Стрелбище-в пряк и преносен см
  • Мнения: 671
Въобще не се бавете и се обърнете към психолог. Явно нещо го мъчи детето и колкото по-бързо се разбере какво е, толкова по- малко травми ще има за него. Дано да намерите добър психолог. От опит знам, че е трудно. Децата не споделят със всеки. А е важно да се реагира рано.
Ако не успеете да намерите подходящ, можете да ми пишете на лични. Имам познат, който всъщност е детски психиатър, но се справя много добре като психолог.
Пожелавам ви бързо да се разбере какъв е проблема и детето да се почуства ОК в училище Peace

# 8
  • Мнения: 5 710
Много интересен казус, извинявам се, че се намесвам, нямам опит, просто мисли ще споделя от това, което прочетох
Интересно ми е как е бил отглеждан до училищна възраст  - ходил ли е на ДГ , например
От това което пишеш, изглежда сякаш няма нищо против да бъде обучаван от теб, вкъщи ( където явно вижда какво пише), а не в училище. Може би проблема е там , не вкъщи и не с теб, нито защото не му е възможно да види или има затруднения от физическо естество. Изглжда сякаш не харесва част от организирана система, група извън къщи и да се подчинява. Просто не може да го формулира, нито да се разбунтува  затова отговаря с " Не знам".

Психолог - разбира се. Само специалист може да разбере какъв е наистина проблема. Местене - не, не бих го преместила преди да разбера какъв е точно проблема.

# 9
  • София
  • Мнения: 62 594
Подкрепям предложилите да се направи очен преглед. Може детето просто да не вижда добре и да не осъзнава това. Аз бих попитала и как се справя с четенето и писането, допуска ли грешки при диктовки, с концентрацията в клас и извън клас. Бих завела детето на консултациия при логопед, той може да хване някакви проблеми с обучението, докато психологът няма да е достатъчно компетентен по тези въпроси и вероятно ще търси само психологически. Логопедите учат и психология, но психолозите не учат логопедия и не са много наясно с обучителните трудности, още повече, че детето отказва да пише в клас, а това може да не е психологически проблем на средата или учителя, а нещо по-сериозно.

Последна редакция: сб, 19 окт 2013, 10:05 от Andariel

# 10
  • София
  • Мнения: 1 266
Моят съвет е да не правиш резки промени, преди да се изясни защо отказва.
След като не е ясен проблема, няма начин да уцелиш правилното решение.
Психолог и логопед звучат като добра първа стъпка  Peace

# 11
  • Мнения: 10 545
Някои деца имат страх от провал. Дистанцират се от средата, не участват активно в нея, не показват знания и умения, а реално имат такива.
Работа с психолог, който да разбере къде е проблемът. Не мисля, че директор и педагог ще се справят, тук не се касае до проблеми с усвояването на материала- изоставане, лоша дисциплина и пр., а до нещо, което притеснява детето в клас.

# 12
  • Мнения: 9 085
Още миналата година е била наложителна срещата с психолог и с логопед, според мен и/или евентуално преместване.
На мен ми е интересно каква е била реакцията на учителката още в началото на първи клас,  какво е предприето, какви са реакциите на останалите деца от класа и такива работи.
Разбирам, че преместване е отказано, нещо друго предлагат ли от училището и какво?

# 13
  • Ку-куландия
  • Мнения: 794
Извинявам се, че не ви отговарям, но не ми остава време.
На мен ми е интересно каква е била реакцията на учителката още в началото на първи клас,  какво е предприето, какви са реакциите на останалите деца от класа и такива работи.
Разбирам, че преместване е отказано, нещо друго предлагат ли от училището и какво?
В началото нямаше никакви проблеми. Когато започна да оказва съпротива и да не пише и учителката и директорката ми казваха "Работете в къщи. Говорете!" И така.
Госпожата си е решила проблема за нея като го изолира на последния чин и не му обръща внимание, в резултата на което той се чуства пренебрегнат.

# 14
  • Мнения: 24 467
Не смятам, че съм рязка, но това:
"Госпожата си е решила проблема за нея като го изолира на последния чин и не му обръща внимание, в резултата на което той се чуства пренебрегнат."
е чудовищно, особено когато става въпрос за малко дете.
"Работете вкъщи. Говорете." пък в случая за мен е реакция на профан в сферата на образованието и детската психология. Или просто на човек, решил да претупа проблема набързо.
Сигурна съм, че и говорите и работите вкъщи.
Проблемът, обаче, е с дисциплината и игнориране на образователния процес изобщо в клас.

Преси, а как започнахте първи клас? В ДГ имаше ли проблеми от описания вид? Кога точно се появиха те? Свързваш ли този момент с някакво конкретно събитие или промяна? Посещава ли някакви допълнителни занимания и ако да, там как е поведението му? Вкъщи поведението му различава ли се съществено от това, преди края на І клас? Никога ли не е правило детето опит поне да отговори относно причините за това негово нежелание да участва в учебния процес в училище?
Да не би да има проблеми с тормоз от страна на съученици?
Също смятам, че има нещо, което го измъчва, но детето или не смее да сподели или не намира думи или желание да обясни какво чувства. И тази причина трябва да се намери. Ако специалист успее да помогне, би било добре. Аз бих предпочела ако ще е психолог, той да не е обвързан с училището и персонала му, а да е страничен.
Иначе за евентуални идеи за физиологични проблеми по- горе хората са ти дали добри предложения.

Последна редакция: пн, 21 окт 2013, 11:26 от Judy

Общи условия

Активация на акаунт