За навика да ни е зле

  • 9 842
  • 206
  •   1
Отговори
# 45
  • Варна
  • Мнения: 1 734
В духа на форума, единственото ми логично обяснение е, че българите са недоклатени  Mr. Green

Прави ми впечатление, че ако си доволен от живота си (и то не за някакви материални неща), хората те гледат с подозрение, че лъжеш. Може би затова и щастливите си мълчат, за какво им е да се занимават с глупости? Simple Smile
Нормално. Веднага те подлагат на остракизъм като нереален субект.

# 46
  • Мнения: 4 892
Не съм съгласна, че има такъв навик, да ни е зле. Просто има твърде много хора, които живеят такъв живот, че ако ги питаш няма какво да кажат, нищо не им се случва. Те почти не вярват вече, че още са живи и тъй като гадостите са по-често от хубавите неща

Моите наблюдения са точно обратните. И понякога се чудя как може човек да се оплаква за някои неща.
Но от друга страна напоследък много често разсъждавам над това. Да, досадни са вечните мрънкялници, но имам възможността да наблюдавам и следното - хора, преживели нещо непрекъснато натякват как други нямат право да се оплакват, защото те не са преживели толкова. Това е много противно. Кое е мярката за болка, за тъга, за зле? И си викам, добре, ако аз съм без крак, то тогава кой има право да се оплаква, само този, който е по-зле от мен ли? Без два крака? А този, дето няма пръст изобщо няма никакво право да каже и дума. От много неща зависи кой, как, колко може да понесе и от какво му иде да извика - зле ми днес.

# 47
  • Мнения: 4 833
Последните няколко поста ме подсетиха за един доста неприятен феномен - има хора, които се изживяват като глашатаи на нещастието и негативизма. Издигат личната си драма като щит-оправдание, че имат основание да мрънкат, да се оплакват и да обличат всичко в черни краски. И го правят толкова манипулативно и професионално, че не можеш да ги обориш с никакви разумни доводи, можеш само да ги отминеш. Но те продължават да сеят злонамереност и отчаяние - като зараза.
Имам предвид хора, които не могат да излязат от тясната дреха на своето отчаяние, а искат да набутат целия свят в него, или ако не успеят - поне да му насадят чувство за вина.
Синдромът "Ти ли ще ми кажеш на мене, че светът е хубав бе, на мене, дето ...(съм изживял еди какво си, ...съм неизлечимо болен, ...ме изоставиха бременна и боса, ...ме биеха да двойка като дете) ... "

Досадно е, защото ако тръгнеш да противоречиш на такъв човек, излизаш някакъв злобен изверг,  лишен от емпатия  Sunglasses

# 48
  • Мнения: 3 369
много хубав отговор дава юлиян генов в книгата си ''защо толкова малко успяваме''

http://www.helikon.bg/books/50/-%D0%97%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D1%82% … %B5%3F_31383.html



http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2004/05/20/158354_kakvi_sme_dn … _malko_uspiavame/

# 49
  • Варна
  • Мнения: 1 734
Някои хора намират удоволствие в самобичуването. Но не отказват и чуждо такова.

# 50
# 51
  • Мнения: 4 892

Да! Има и такива, на които като им се обадиш по телефона и знаеш, че човекът има проблем, но все пак трябва да си кажете нещо, за да започнеш разговор, защото и той не малко пъти е казвал, че има нужда от контакт, но получаваш - "тъпо ми е", "ми как да съм"? Ама както и да започнеш. В началото се чудех дали трябва да се чувствам виновна, но после....отминавах. Не, просто спирам да се обаждам. Тотално ми се блокират всички възможности.
Иначе мога да поема толкова много и да не ми тежи, че чак е невероятно.

# 52
  • Мнения: 5 710

много хубава книга е това:) и аз лайк

# 53
  • Мнения: 1 545
Е, то това не е просто навик, това е народопсихология, подхранвана стотици години. Фатализъм, суеверия, превантивна притворност - фолклора ни като подхванеш, през приказките като минеш, та чак до поговорките, пословиците и градските легенди, отвсякъде струят хиляди примери за странното възбуждение, което ни носят тегобите. Колкото по-тежко е теглото, толкова по-добре. Българинът не е умее да е щастлив или по-точно, не е научен да е щастлив; той е възпитан да се пази от зли очи, да не готви тигана, докато рибата е още в морето, да не се простира отвъд чергата си, а също и да не вика дявола с разните му там смели планове, блянове и мечти. Тъй де, кой не знае, че много хубаво не е на хубаво?  Mr. Green

# 54
  • Варна
  • Мнения: 1 734
Е, то това не е просто навик, това е народопсихология, подхранвана стотици години. Фатализъм, суеверия, превантивна притворност - фолклора ни като подхванеш, през приказките като минеш, та чак до поговорките, пословиците и градските легенди, отвсякъде струят хиляди примери за странното възбуждение, което ни носят тегобите. Колкото по-тежко е теглото, толкова по-добре. Българинът не е умее да е щастлив или по-точно, не е научен да е щастлив; той е възпитан да се пази от зли очи, да не готви тигана, докато рибата е още в морето, да не се простира отвъд чергата си, а също и да не вика дявола с разните му там смели планове, блянове и мечти. Тъй де, кой не знае, че много хубаво не е на хубаво?  Mr. Green

Липсва ми бутонът Like.

# 55
  • Мнения: X
Аз пък хич не харесвам като се казва: "Българинът не е...", "Българинът е ...". Кой е този българин, за който се говори, как се казва?

# 56
  • Мнения: 1 545
Аз пък хич не харесвам като се казва: "Българинът не е...", "Българинът е ...". Кой е този българин, за който се говори, как се казва?

В училище доста пространно учихме що е то "обобщителен образ".  Wink
Ако имах достатъчно търпение, щях да ти изредя поне 30 героя от художественото ни творчество, които се вместват до последната си молекула в гореописания събирателен Българин. Понеже е невъзможно да ти изброя поименно бабите и дядовците си, плюс дузина други роднини, плюс стотици знайни и незнайни съфорумци, плюс една каруца съученици, плюс случайни минувачи в парка и на улицата, плюс тълпата пред лекарския кабинет, плюс хората на всяка една средностатистическа опашка, плюс познатите и съседите, и приятелите... Това е той, "Българинът"  Grinning

# 57
# 58
  • Мнения: 6 207
Е, то това не е просто навик, това е народопсихология, подхранвана стотици години. Фатализъм, суеверия, превантивна притворност - фолклора ни като подхванеш, през приказките като минеш, та чак до поговорките, пословиците и градските легенди, отвсякъде струят хиляди примери за странното възбуждение, което ни носят тегобите. Колкото по-тежко е теглото, толкова по-добре. Българинът не е умее да е щастлив или по-точно, не е научен да е щастлив; той е възпитан да се пази от зли очи, да не готви тигана, докато рибата е още в морето, да не се простира отвъд чергата си, а също и да не вика дявола с разните му там смели планове, блянове и мечти. Тъй де, кой не знае, че много хубаво не е на хубаво?  Mr. Green

+1
Робска психика.

# 59
  • София
  • Мнения: 62 594
Разбира се, че хората ще предпочетат да се оплачат! Така не предизвикват завист! Ако някой има глупостта да не се оплаче поне за едно-две неща, или съвсем има наглостта да се похвали, тогава веднага предизвиква злобни мисли у събеседника. Прави ми впечатление, че хората с най-сериозните проблеми мълчат до последно и трудно споделят дори с най-близките. Повечето оплаквания са за глупости.

Общи условия

Активация на акаунт