За навика да ни е зле

  • 9 842
  • 206
  •   1
Отговори
  • Мнения: 45
Темата е провокирана от една типична за нас, българите, черта, която напоследък все повече ми се набива в очите. Имам чувството, че на никого нищо хубаво не се случва, всеки е многострадалец и едва ли не се съревноваваме кой е по-зле.

Пример: Разговор на опашка за обяд: Едната жена започва да се оплаква на другата за ядовете и проблемите си. Трета жена (явно позната) ѝ подвиква: "Ехх, Ленче/Кинче/..., като почнеш и ти като мене веселите хапченца, тогава говори". На това въпросната Ленче/... отговаря със самодоволна усмивка и гордост: "Оооо, Маре/.., ти ако знаеш аз откога съм ги почналааа...."

Друга случка: Моя позната, здраво и право момиче, млада, образована. Познаваме се от 5 години и аз за това време не съм я чувала никога да каже, че ѝ се е случило нещо хубаво. Винаги се оплаква, винаги охка и пъшка, все има някакъв "проблем" (несъществени неща от сорта на изпуснала автобуса, закъсняла за работа, дразги между колеги, дразги с приятеля ѝ, била напълняла и прочее).

Трета случка: Пак приятелка, отново здрава, млада, образована, с престижна и високоплатена работа. Това момиче не си позволява на нищо да се зарадва, непрекъснато е с гробовна физиономия, за нея всичко ѝ е едва ли не под нивото и само с един поглед може да те накара да съжалиш, че си се усмихнал и си щастлив, а виждате ли, тя милата страда и как може друг да е щастлив в този меркантилен и жесток свят.

Какво трябва да разбирам, че е престижно човек да е зле, това е нещо, с което трябва да се гордеем, а хубавото изобщо да не се споменава, сакън да не ни завиди някой?

Забелязвате ли такива случки / хора? Къде остана щастието и благодарността, че сме живи, здрави, нахранени, имаме покрив над главата? Че имаме достъп до образование, работа, развлечения? (говоря, разбира се, за хората, за които това е така, а не за хора, изпаднали в крайна бедност или лошо здравословно състояние). Защо не се обръща внимание на тези факти, а само и единствено чувам мрънкане за маловажни неща.

Нямам нищо против да изслушам проблемите на приятел и да помогна, ако мога, но понякога ми идва в повече. Защо все търсим негативното, все сме "зле" и от мухата правим слон, ако е нещо лошо, а ако е хубаво - изобщо не се забелязва?

Понякога ми иде да им кажа в очите - хора, защо насила си втълпявате колко ви е зле положението?

# 1
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 360
За да не ти завиждат.
Уруки-муруки ...

# 2
  • Мнения: X
защото:
* някои имат "хубавия" навик да убеждават хората, които са добре, че не са
* поради масов страх, че а се похвалиш, а стане наобратно
* пак масов страх от уруки и магии
* и кой знае още какво

доскоро не вярвах, no откакто имах контакт с личност, споделянето с която водеше до проваляне на всичките ми планове, се замислих сериозно с кого какво споделям
не знам дали беше съвпадение, но се повтори няколко пъти
не че сега се "хваля" колко ми е зле, но вместо "добре съм, всичко е наред", както преди, сега е наред "бива, мърдам още"  Laughing

# 3
  • Мнения: 6 343
Повечето хора са шматки. Не си поставят цел,
а оттам няма с какво да се занимават и се вторачват
върху себе си.

Болежки и проблеми винаги ще има, важното е човек
да може въпреки тях да се приложи позитивно.

# 4
  • Мнения: 30 567
Кои са веселите хапченца?

И аз имам такива познати. Някои наистина го правят като защита от завистници, но други за мен са си типични енергийни вампири. Колкото повече им съчувстваш и се вживяваш в драмите им, толкова повече се настървяват. Докато един ден случайно не откриеш, че живеят много по-добре от теб и че твоите проблеми са къде-къде повече от техните.
Научих се да ги избягвам. Ако няма как - изпреварващата тактика помага много. Почваш да се оплакваш от каквото ти дойде наум и само за броени минути се сещат, че имат някаква спешна работа и изчезват. Така де, хората си търсят съчувстващи слушатели, не искат те самите да се товарят с чужди проблеми.  Laughing

# 5
  • Мнения: 14 205
Защото сме смотани киселяци, които не умеят да се радват на живота и на това, което имат - как защо. Смятай - щом в класацията на световното щастие сме след Афганистан (!), където колят талибани и след Чад, където гладуват.
Аз му викам "ориенталско униние", но ние поради специфичното си обществено устройство и нрави сме го докарали до далеч по-големи висоти от оригинала Grinning

От друга страна - и позирането с добруване и фалшивото "окей съм", когато ти се влачат червата по земята, не го разбирам.

# 6
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 736
На мен пък като ми е зле и не ми върви винаги казвам: Супер съм, отлично, слънцето свети, птичките пеят, какво повече ми трябва.

# 7
  • Мнения: X
...
 но други за мен са си типични енергийни вампири. Колкото повече им съчувстваш и се вживяваш в драмите им, толкова повече се настървяват. Докато един ден случайно не откриеш, че живеят много по-добре от теб и че твоите проблеми са къде-къде повече от техните.
...

о, да, и това
аз имам такъв близък
прекъснах контактите, даже мейлите ги чета отгоре-отгоре, ако има нещо важно помежду 100 реда оплаквания и отрова


На мен пък като ми е зле и не ми върви винаги казвам: Супер съм, отлично, слънцето свети, птичките пеят, какво повече ми трябва.
никога не казвам, че ми е зле
не обичам фалшивото съчувствие насреща

Последна редакция: пт, 18 окт 2013, 13:47 от Анонимен

# 8
  • Мнения: 6 343
Аз подчертавам проблема, само ако е проблем в дадена ситуация.

Тоест ако наистина ще ми пречи.

Иначе ако реално не ми пречи- няма защо да го споменавам в момента.

# 9
  • София
  • Мнения: 46 985
Много пъти съм го казвала тук - просто такива сме си българите.
Ето, направиха ни метро в квартала, а по спирките една положителна дума не съм чула.
Само мърморене и мърморене. Защо спирката била тук, а не там.

Аз лично се радвам на живота всеки ден и гледам даже да развеселявам бабите от квартала, когато мога.

# 10
  • Мнения: 45
Много пъти съм го казвала тук - просто такива сме си българите.
Ето, направиха ни метро в квартала, а по спирките една положителна дума не съм чула.
Само мърморене и мърморене. Защо спирката била тук, а не там.

Да, точно. Нямам думи. Българина угаждане няма. Направи се нещо хубаво - ама така не е добре, ако беше малко по-иначе....

Ако си безработен - ехх, нямам работа, тежко ми е. Намериш работа - малка ми е заплатата. Намериш високоплатена работа - много работя, нямам време за почивка.

# 11
  • Мнения: 24 467
Ех, сега пък тая тема що пък я пуснахте?!?!?!?!?! #Cussing out #2gunfire Twisted Evil Close

# 12
  • Мнения: 47 212
В духа на форума, единственото ми логично обяснение е, че българите са недоклатени  Mr. Green

Прави ми впечатление, че ако си доволен от живота си (и то не за някакви материални неща), хората те гледат с подозрение, че лъжеш. Може би затова и щастливите си мълчат, за какво им е да се занимават с глупости? Simple Smile

# 13
  • Мнения: 4 529
Манталитет е според мен. Страх да не ти завидят, страх да не си бяла врана /единствен щастлив сред стадо нещастни/.

# 14
  • Мнения: 24 467
Да не е съвсем черна темата, ще взема и да ви поздравя:



Ам' то си е за страх....


http://textove.com/text.php?song=488a11b0

Общи условия

Активация на акаунт