За навика да ни е зле

Има и една категория хора,които никога няма да се оплачат ако ще земята под тях да се продъни .
Това са горди хора .Те могат и пневмония да имат  ,но няма дори да го споменът ,а другия отсреща ще се оплаква от хремата си.

Това, че някой друг няма ръка не ме грее хич и не прави моите проблеми и терзания безсмислени или по-малко болезнени.

Никой не знае какво и дали го е подминало .И точно затова е добре да се научим да се радваме на това, което имаме в този живот, защото може да не е вечно!

Естествено, че е така.Не е трудно обаче да си представим за секунда АКО ни се случи това, дали сегашните ни проблеми ще са проблеми?И още нещо-всеки има право да изстрадва своите си проблеми както си реши.Темата е за навика да ни е зле.Повечето коментари в нея доказват, че наистина българите държим да доказваме колко ни е зле

Хехе
Това веднага ме подсети за един познат
Изкарва страшно много пари, но все се оплаква колко е зле само и само да му плащаме пиенето и яденето, когато се видим

Ами обясни му, че фризьорката не ти е направила хубава прическа.

а защо трябва изобщо да обяснявам на някого нещо? Може да се оплача от фризьорката, ако към момента това е от критично значение, но ти няма как да го знаеш.

Миракъл, има други неща, които са ми се случили и са пак страшни, та няма нужда да си мисля за "ако".

Абсолютно!
Аз имам лични наблюдения - голяма част от населението в Южна Африка живее много бедно, но като го погледнеш на улицата, ухилен от едното ухо до другото, сладур!

Навремето доста се бях вдъхновила от филма "The Secret". В него казват, че когато мислиш и говориш позитивно, привличаш хубави неща в живота си, и обратното.
Почти всяко нещо (с изключение на проблемите със здравето) може да се погледне от добрата и лошата му страна. Когато се фокусираш върху хубавата страна на нещата, се чувстваш по-добре.
Естествено, това не е изпълнимо в 100% от времето, но има разлика между това дали минаваш през тежък период или просто си едно безкрайно мрънкало.

Майка ми е много негативна. Все "живота тежък, живота труден". Веднъж като бях тийнеджър ме беше докарала до рев и я питах "Като е толкова тежък живота, защо изобщо си раждала деца, да се мъчат?" За баща си пък по-добре и дума да не отварям.
Добре че живота ни среща и с други хора.   Имах една учителка, която написа в ученическия ми лексикон "Всеки е ковач на собствената си съдба" - не пазя тетрадката, но помня написаното. Научих, че живота ми ще е такъв, какъвто аз си го направя и избирам да ми е добре.

Болна тема ми е, но и ми е много интересна. Защо на някои хора им е такъ манталитета?
За препазване от уроки? Вярно е, че когато някой ни завижда, изпраща негативна енергия към нас, което е доста неприятно. Не знаеш кой за какво ще ти завиди. На мен лично ми се е случвало да ми завидят за нещо, което нямам.

Друга причина за "навика все да ни е зле" - дали не е свързано с  блаженствата?


Т.е. праведни са страдащите, а ако живееш щастливо на земята, значи нещо не ти е чиста работата.  

Ако беше така, не би изрекла това-
След преживяване на истинска трагедия човек се научава да оценява това, което има, и е по-състрадателен към другите .

Ето едно филмче на тема "негативно мислене и липса на успеваемост"-
http://vbox7.com/play:14569def97

Книгата на Ю. Генов излезе 3 години след като на български излезе това: http://www.helikon.bg/books/110/-%D0%9A%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83% … %D0%B0_31233.html
Докато четях книгата на Генов не можах да се отърва от усещането за заемки и дежа вю. Дано аз да бъркам.
Така или иначе горещо препоръчвам книгата от линка да бъде проченето преди тази на Генов, човек започва да гледа по-рационално на другите и да не приема нещата лично. Тезите са ясни и подкрепени с цифри. Незаменимо четиво за работещите в големи организации, мултикултурна среда или интересуващи се от организационно поведение.
Априлски сняг, извинявай за вметката, ти даваш много подходящо четиво, просто исках да дам още един аспект 

Българина като цяло обича да се оплаква и да прави драми и от най малкото Дори от седящи в количките за пазаруване деца 

Точно така!

Завистта няма общо с похвалите, просто си има завистници и на тях, каквото и да им кажеш, все ще намерят повод за завист. Например здравият брат завижда на болния заради стоте лева инвалидна пенсия и жената, на която мъжът й е жив, завижда на съседката заради вдовишката пенсия.

Е, щом загубата на родителите е най-лошото нещо в живота му, да не го мислим - живял е съвсем нормален, добър живот.

Повечето хора не са красноречиви, отделно се панират пред камера/микрофон, този човек вероятно за пръв път в 75-те си години е правил публично изказване.
С тези неща наум аз не бих определила позицията на дядото като мрънкане, а точно обратното -
"животът все пак е много хубав." А загубата на родители си е истински тъжно събитие, за разлика от 99.99% от нещата, за които опяваме ежедневно.

В научнопопулярното сп. GEO, което излиза и на български, има нещо страхотно на последната страница - кратко интервю с прости въпроси с напълно обикновени и наглед безинтересни хора от всички краища на света. Казва се "1 от 7 милиарда". Там има такива инсайти, такива невероятни реплики...

Според мен това не е влиза в тази тема. По-скоро за дребнавите неща. За навика да сме дребнави. Раздразнителни. Впечатлителни, от всичко.
Но може и аз да не съм разбрала съвсем темата, де.

Срещала съм хора, които буквално физиономията им се е изменила, физически, от това постоянно да поддържат имиджа - зле ми е. Но т.нар. киселици. Устните им са постоянно в една форма, отегчена. От всичко им е зле, от колеги, от времето, от работата, боли ги глава, имат много за учене, много натоварени. Общото м/у тях е, че са постоянно без енергия, някак. Но си намират сродни души.
 
Майка ми, например, също има склонност да драматизира от време на време. Мен понякога много ме боли кръст и й се оплаквам, за момента, знам, че ше ми мине, но го споделям и тя казва "е, а аз какво да кажа, като съм оперирана", много ме дразни. Демек на нея перманентно и е зле, дори и да не я боли към момента, привилегия има в "чувстването зле" Карам й се.