За завистта...хората за едно и също нещо ли си завиждат? Еднакви хвалби ли предизвикват завист? И то такава, че да се оплакваш като предпазна мярка.
- Публикувана: 18 окт. 2013, 13:20 ч.
- Последно мнение: 19 ноем. 2013, 03:55 ч.
За навика да ни е зле
Няма значение за какво е хвалбата - важното е, че е хвалба, а тя твърде често поражда завист. Явно почти всеки си мисли, че той е най-зле и най-ощетен, а другият, дето сии мълчи или се хвали, е получил всичко наготово или незаслужено. В нашата култура е нормално и дори препоръчително да се оплачеш като предпазна мярка. Има го и друготоо - похвалиш се, и ако нещо не обърка или имаш проблеми, сякаш лешояди се появяват с мисълта "хак да ти е, като се хвалиш". Депресиращо е, трудно се живее в такава обстановка и трудно се върви напред.
Оня щял да си помисли, другият щял да предизвика ... егати излишният разход на енергия. 
Много съм щастлив. Имам любов, която ме радва всеки ден, работа, която ме удовлетворява и няколко истински приятели. Нищо повече не ми трябва. 
Не съдя хората, които се оплакват. Някои наистина имат обективна причина, при други - причината си я виждат само те. Но и в двата случая, избягвам да съдя, когато става въпрос за чужд живот, емоции, чувства, разсъждения и др.
Не съдя хората, които се оплакват. Някои наистина имат обективна причина, при други - причината си я виждат само те. Но и в двата случая, избягвам да съдя, когато става въпрос за чужд живот, емоции, чувства, разсъждения и др.
Иначе - на мъжа ми брат му и неговата жена са такива вампири . Все на тях нещо не им е наред , все не са дооценени , целият свят им пречи , парите не им стигат ...
като се видя с тях и после наистина ми се проваля всичко , което съм планирала ... Отвратителна енергия имат тези хора ...
като се видя с тях и после наистина ми се проваля всичко , което съм планирала ... Отвратителна енергия имат тези хора ...
Ама хич не ми дреме каква енергия имат. Да си я имат. 
Мизерията няма нищо общо тук. Казах ви вече, че в Афганистан и Судан са по-щастливи (по собствената си перцепция). Друго е, имаше някои точни попадения нагоре в коментарите.
За мен лично като родена в по добрата четвърт на света и без по никакъв начин да го приписвам за моя заслуга няма как това да ме направи щастлива. Родена съм на място с течаща вода и ток, никога не съм гладувала, не знам какво е да се война около мен и т.н. Освен като ментално упражнение не виждам по какъв начин би ми доставило щастие. За повечето хора в развитите страни според мен то е свързано с по високите нива на пирамидата- семейно щастие, лично развитие, вкл. работа и т.н. Та в този дух - да, напълно е възможно някой с добре платена работа да се чувства нещастен от нея, в крайна сметка работата е нещо повече от полученото в края на месеца.
И изобщо не бих се опитвала да рационализирам чуждата перцепция за добро и лошо, за щастие и нещастие. Ако нечие чуждо оплакване или хвалене ви товари - ок, не го слушайте, ама да му обяснявате защо трябва да е щастлив понеже печели добре или че не трябва да е нещстен въпреки че на света имало и по големи нещастия отколкото са го сполетели него ми е малко грозно.
Рокси го е написала ясно. Няма какво да я преразказвам.
Идеята човек да се оплаче не винаги е свързана с вампирство и прочее глупости. В живота си човек среща и трудности, изнервен е, нещо не е доволен и е съвсем естествено да сподели. Няма как все да сме добре, нещата се редуват. И когато сподели нещо такова с човек, който в момента е ок-се получава неразбиране.
Идеята човек да се оплаче не винаги е свързана с вампирство и прочее глупости. В живота си човек среща и трудности, изнервен е, нещо не е доволен и е съвсем естествено да сподели. Няма как все да сме добре, нещата се редуват. И когато сподели нещо такова с човек, който в момента е ок-се получава неразбиране.
Мизерията няма нищо общо тук. Казах ви вече, че в Афганистан и Судан са по-щастливи (по собствената си перцепция). Друго е, имаше някои точни попадения нагоре в коментарите.
А има и една категория хора, които ходят да четат в подфорумите, свързани със загуба, за да си казват същото-аууу, че то моето нищо не е, я гледай на други какво им се е случило, я аз да стана веднага щастлива, защото мен ме е подминало. 
Не си ти човека, който определя за кой кое е важно и за кой е незначително нещо обаче.
Смисъл има във всичко. Когато ми е трудно, тежко, заради нещо, то съзнанието ми търси начин да се отърси, освободи. Обикновено това се случва със споделяне, с изговаряне на глас на проблема. Това, че някой е останал без ръка не е причина аз да неглижирам своя собствен проблем и да стана весела и ведра. А ако имам проблем, обаче нямам "късмета" да срещна човек без ръка и чуждото нещастие мигом да ме приспи и успокои, че аз съм си наред?
Не си ти човека, който определя за кой кое е важно и за кой е незначително нещо обаче.
Смисъл има във всичко. Когато ми е трудно, тежко, заради нещо, то съзнанието ми търси начин да се отърси, освободи. Обикновено това се случва със споделяне, с изговаряне на глас на проблема. Това, че някой е останал без ръка не е причина аз да неглижирам своя собствен проблем и да стана весела и ведра. А ако имам проблем, обаче нямам "късмета" да срещна човек без ръка и чуждото нещастие мигом да ме приспи и успокои, че аз съм си наред?