За навика да ни е зле

  • 9 842
  • 206
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 3 241
О да не почваме с болежките защото там наистина е страшно Simple Smile
Не знам защо, но в Бг много  обичаме да говорим за болежки и да сравняваме, кой има повече. Всички имат високо кръвно, а тези които нямат високо имат ниско  Mr. Green Направо да се чудиш, как отцеляваме като държава при такова болнаво население  Joy

# 91
  • Мнения: 1 793
Нормално е всички да са изнервени и да се чувстват болни в страна с такава атмосфера на несигурност, 25 годишен преход и постоянно чувство за безпомощност и обърканост. Война да беше - щеше да е свършило, а усещането като цяло е на застой и дори регрес. Такива са моите впечатления. Стресът разяжда. Постоянният стрес бавно убива.

# 92
  • Мнения: 4 892
Нормално е всички да са изнервени и да се чувстват болни в страна с такава атмосфера на несигурност, 25 годишен преход и постоянно чувство за безпомощност и обърканост. Война да беше - щеше да е свършило, а усещането като цяло е на застой и дори регрес. Такива са моите впечатления. Стресът разяжда. Постоянният стрес бавно убива.

Ми явно тук опира до това кой, колко и как възприема света. На пръв поглед тези, две-три, точно, за които аз говоря - здрави, прави, познавам ги доста отдавна, но те все са зле, от много години, млади хора, с добра работа и доходи. Явно им е зле. Генетично заложена неудовлетвореност?

# 93
  • Мнения: 3 241
Нормално е всички да са изнервени и да се чувстват болни в страна с такава атмосфера на несигурност, 25 годишен преход и постоянно чувство за безпомощност и обърканост. Война да беше - щеше да е свършило, а усещането като цяло е на застой и дори регрес. Такива са моите впечатления. Стресът разяжда. Постоянният стрес бавно убива.

Да бе, в Сомалия сигурно е по добре, че хората въпреки всичко са по щастливи  Mr. Green
Между другото, ника ти е показателен  Peace

# 94
  • Пловдив
  • Мнения: 21 783
А загубата на родители си е истински тъжно събитие, за разлика от 99.99% от нещата, за които опяваме ежедневно.
Почти всеки 75-годишен е губил родители, това имах предвид. Предполагам, че не е имало "истински" големи нещастия в живота му - тежка болест, инвалидизиране, смърт на поотрасло дете и подобни.

# 95
  • Мнения: 4 892
Освен да започнем да емигрираме към Сомалия.

# 96
  • София
  • Мнения: 62 594
Миракъл, има други неща, които са ми се случили и са пак страшни, та няма нужда да си мисля за "ако".
Ако беше така, не би изрекла това-
Това, че някой друг няма ръка не ме грее хич и не прави моите проблеми и терзания безсмислени или по-малко болезнени.
След преживяване на истинска трагедия човек се научава да оценява това, което има, и е по-състрадателен към другите Peace.

Ето едно филмче на тема "негативно мислене и липса на успеваемост"-
http://vbox7.com/play:14569def97


Какво знаеш ти за моите преживявания и трагедии, че ми го навираш това с ръката! По-добре да не ти разказвам, че сигурно ще ти се иска направо ще ти се поиска да ме гръмнеш! Каква болка и трагедии преживява човек, само той си знае.

# 97
  • Мнения: 10 479
А загубата на родители си е истински тъжно събитие, за разлика от 99.99% от нещата, за които опяваме ежедневно.
Почти всеки 75-годишен е губил родители, това имах предвид. Предполагам, че не е имало "истински" големи нещастия в живота му - тежка болест, инвалидизиране, смърт на поотрасло дете и подобни.

А защо мислиш, че тежка болест или инвалидизиране те правят нещастен? Това не е вярно изобщо.Точно тогава започваш да цениш истински живота и не си нещастен. Отчиташ липсите ,които ти пречат да бъдеш щастлив, но не се определяш като нещастен. Нещастието е състояние на духа, не на тялото.

# 98
  • Мнения: 3 241
Хайде сега почнахме да си мерим и трагедиите  Grinning Всеки е преживял някакви трагедии в живота си. За някои трагедия е загубата на родител, а за други трагедията е да ти умре прасето, точно преди Коледа  Joy

# 99
  • Мнения: 47 212
Нормално е всички да са изнервени и да се чувстват болни в страна с такава атмосфера на несигурност, 25 годишен преход и постоянно чувство за безпомощност и обърканост. Война да беше - щеше да е свършило, а усещането като цяло е на застой и дори регрес. Такива са моите впечатления. Стресът разяжда. Постоянният стрес бавно убива.

Това съвсем не е само последните 25 г. Доста спомени от детството ми са свързани точно с такива приказки на хора, които сме срещали с родителите ми или с баба и дядо.

За днешното време - всички живеем в едни и същи условия и стрес, но не всички еднакво възприемат нещата около тях. За мен е личен избор, не е пробемът във времето.

Освен това, поне около мен, най-малко се оплакват хората, които наистина са зле, независимо дали става дума за финанси, загуба на близък или нещо друго. И обратното, най-много се оплакват такива, които няма от какво.

# 100
  • Мнения: 1 793
Индивидуално е, НиноТино. Различните хора имат различен запас "нерви", някои никога не се възстановяват след удари, които за странични хора изглеждат леки или незначителни. На други пък животът стоварва изведнъж много накуп, после уж всичко е ок - но те са "счупени" непоправимо.

Не е само до възприемане или избор, а и до генетика, до адаптивност и устойчивост. Не всекиму е дадено и според мен не се възпитава, а е до неврология.

Попрочитам в тази област на ниво лаик, разбира се, и напоследък излизат интересни неща - например мозъкът на различните хора излъчва различно количество опиоиди при изпитване на психическа и физическа болка. Някои хора по естествен начин получават голяма доза и се възстановяват бързо, но други са изтеглили късата генетична сламка. Мога ли да се ядосвам на някой, защото по рождение го удрят по-силно несгодите физиологично? Мога ли да кажа - ей ме какъв съм пич на фона на мрънкалото Иванчо? Като не знам утре какво ще ме тресне и дали няма да е последната капка...

# 101
  • София
  • Мнения: 62 594
Хайде сега почнахме да си мерим и трагедиите  Grinning Всеки е преживял някакви трагедии в живота си. За някои трагедия е загубата на родител, а за други трагедията е да ти умре прасето, точно преди Коледа  Joy

Точно де, трябва ли да зачеркна своите преживявания, само защото потребителката Х видяла човек без ръка и за себе си стигнала до извода, че нейното нищо не е? Това си е нейна работа, нейно възприятие. Айде сега, трябва да си посипя главата с пепел и да кажа, че моите проблеми не са нищо ли? Баси лицемерието!

# 102
  • Мнения: 863

За днешното време - всички живеем в едни и същи условия и стрес, но не всички еднакво възприемат нещата около тях. За мен е личен избор, не е пробемът във времето.

Освен това, поне около мен, най-малко се оплакват хората, които наистина са зле, независимо дали става дума за финанси, загуба на близък или нещо друго. И обратното, най-много се оплакват такива, които няма от какво.
Точно!

Последна редакция: сб, 19 окт 2013, 14:46 от miracle_today

# 103
  • Мнения: 9 990
...мале как ги мерите само тук, не е истина....
кой е по-по-на-заслужил да има правото да се оплаче..
дайте една таблица-за отрязана ръка-една дума, за загуба на дете-три...
 Sick Sick Sick
всеки, дръзнал да се притесни за нещо различно от загуба на близък-десет удара с камшик, да не смей да се обажда, какво знае той...

# 104
  • Мнения: 47 212
всеки, дръзнал да се притесни за нещо различно от загуба на близък-десет удара с камшик, да не смей да се обажда, какво знае той...

Напротив. На всеки му се случва да е зле. И не е нужно да мълчи и да крие.
Темата е за перманентно оплакващите се, които реално нямат повод за рев.

Общи условия

Активация на акаунт