Глупости. Който съм попитала как е, ми е отговорил с Благодаря, добре съм, без да дава признаци, че иска да ми разкаже семейните си драми. Все българи това, ни един англичанин.
- Публикувана: 18 окт. 2013, 13:20 ч.
- Последно мнение: 19 ноем. 2013, 03:55 ч.
За навика да ни е зле
Колкото до работата и вписването в колектива: Имам двама колеги сега, които на всяко "Как си?" се чувстват длъжни да ми се оплачат с един леко обвинителен тон - и това докато уж се разминаваме по коридора. След това те питат с горчивина: "А при теб как са нещата?" и просто ги виждам как се нацупват още повече, когато безгрижно им отговоря: "Ами, добре 
".
Де да знам, личи си, че нещо им тежи и искат да го споделят с някого, обаче от споделянето някак си не им минава, искат да те дръпнат при тях да си мрънколявите заедно. Интересното е, че постоянно се оплакват, а от десетки години работят там и не са сменили работата. И двамата ергени - свободни птички. Няма за кого да мислят, биха могли да си тръгнат всеки момент, ако смятат, че ще се похарчат по добре на друго място. Значи няма да са чак толкова трагични нещата, щом не са го направили още.
Минах през една такава крайно нездравословна за мен фаза на предишната работа, в която някак си търсех съмишленици в недоволството си и затова предпочетох да скъсам с онази среда. Колкото и да си мрънкаме дружно, като не можем да влияем на нещата, по-добре да се сменят обстоятелствата и да няма повод за мрънкане.
Добре че с онези гореспоменатите само се засичаме отвреме на време, а тези, с които работя в една стая са по-веселяшки и оптимистично настроени.
".Де да знам, личи си, че нещо им тежи и искат да го споделят с някого, обаче от споделянето някак си не им минава, искат да те дръпнат при тях да си мрънколявите заедно. Интересното е, че постоянно се оплакват, а от десетки години работят там и не са сменили работата. И двамата ергени - свободни птички. Няма за кого да мислят, биха могли да си тръгнат всеки момент, ако смятат, че ще се похарчат по добре на друго място. Значи няма да са чак толкова трагични нещата, щом не са го направили още.
Минах през една такава крайно нездравословна за мен фаза на предишната работа, в която някак си търсех съмишленици в недоволството си и затова предпочетох да скъсам с онази среда. Колкото и да си мрънкаме дружно, като не можем да влияем на нещата, по-добре да се сменят обстоятелствата и да няма повод за мрънкане.
Добре че с онези гореспоменатите само се засичаме отвреме на време, а тези, с които работя в една стая са по-веселяшки и оптимистично настроени.
Ай ся глупости Големи хора сме може да кажеш нещо по смислено все пак.
Не отричам, че може да имаш такива познати, но съм склонна да мисля, че те са изключение а не правило.
И докато твоя опит е един, то на много от нас е различен. Аз съм стигнала до там, че като съм в Бг съм ограничила контактите си до минимум защото ми писна да ми се оплакват как не им стигат парите, докато седят в кръчмата на 2 бутилки вино и масата затрупана с мезета
Големи хора сме може да кажеш нещо по смислено все пак.Не отричам, че може да имаш такива познати, но съм склонна да мисля, че те са изключение а не правило.
И докато твоя опит е един, то на много от нас е различен. Аз съм стигнала до там, че като съм в Бг съм ограничила контактите си до минимум защото ми писна да ми се оплакват как не им стигат парите, докато седят в кръчмата на 2 бутилки вино и масата затрупана с мезета
Нищо му няма на въпроса "Как си?". Обикновено никой от тези, които го задават не се интересуват от отговора. Аз лично го задавам само в много крайни формални случаи и не очаквам отговор, различен от "Благодаря, добре.". С хората, с които сме в близки отношения не си разменяме подобни въпроси.
бутински: И аз имах съмишленик, с който бяхме негативно настроени дружно срещу шефа ми, но него го уволниха. Като цяло наистина сега се чувствам по-добре, защото се навивахме един друг.
Иначе на мен доста хора ми споделят и се оплакват, но обикновено се чувствам поласкана от това и гледам да помогна и да окажа емоционална подкрепа.
Тежи ми само в случаите, когато хората са просто с негативен настрой и при тях е някакво лично желание и амбиция да се чувстват зле. Тогава просто гледам да сменям темата. Имам близък, който от 2 години страда от нещастна любов. Еми на него му съчувствах, сегами идва да го набия. Ма защо не го искала, ма защ не го обичала, ма не бил грозен ма не знам си какво. Става дума за красив мъж, харесван от жените, със завидно финансво положение, млад и в супер здраве. Щял да се самоубива...За две години ми се изчерпа състраданието.
Иначе на мен доста хора ми споделят и се оплакват, но обикновено се чувствам поласкана от това и гледам да помогна и да окажа емоционална подкрепа.
Тежи ми само в случаите, когато хората са просто с негативен настрой и при тях е някакво лично желание и амбиция да се чувстват зле. Тогава просто гледам да сменям темата. Имам близък, който от 2 години страда от нещастна любов. Еми на него му съчувствах, сегами идва да го набия. Ма защо не го искала, ма защ не го обичала, ма не бил грозен ма не знам си какво. Става дума за красив мъж, харесван от жените, със завидно финансво положение, млад и в супер здраве. Щял да се самоубива...За две години ми се изчерпа състраданието.
Нищо му няма на въпроса, и мен ми е паразитен израз и не се сърдя на другите, като го задават; но често се питам - какъв отговор всъщност очакват тия хора?
Може по аналог с англоезичното how do you do, което не се употребява като "как си", а като "здрасти" да не очакват никакъв - ама се чувствам длъжна да процедя поне едно "добре" докато изфучавам нататък.
Може по аналог с англоезичното how do you do, което не се употребява като "как си", а като "здрасти" да не очакват никакъв - ама се чувствам длъжна да процедя поне едно "добре" докато изфучавам нататък.
Аз лично не очаквам нищо конкретно. Ако му се отговаря с подробности как е, да го направи, ако не да отговори кратко, истинно или лъжовно, както си избере. Но на мен ми с страшно подходящ точно за определена група познати, които не мога да отмина само със "Здравей>", нито за по-близките, с които отношенията ни са съвсем различни от етикета. 
Ай ся глупости Големи хора сме може да кажеш нещо по смислено все пак.
Не отричам, че може да имаш такива познати, но съм склонна да мисля, че те са изключение а не правило.
И докато твоя опит е един, то на много от нас е различен. Аз съм стигнала до там, че като съм в Бг съм ограничила контактите си до минимум защото ми писна да ми се оплакват как не им стигат парите, докато седят в кръчмата на 2 бутилки вино и масата затрупана с мезета
Големи хора сме може да кажеш нещо по смислено все пак.Не отричам, че може да имаш такива познати, но съм склонна да мисля, че те са изключение а не правило.
И докато твоя опит е един, то на много от нас е различен. Аз съм стигнала до там, че като съм в Бг съм ограничила контактите си до минимум защото ми писна да ми се оплакват как не им стигат парите, докато седят в кръчмата на 2 бутилки вино и масата затрупана с мезета
Аз пък прекратих взаимоотношения с една полондончанила се, щото си дойде за три дена, па само мрънка.
Та твоя опит не е показателен никак за обобщения.
Положително мислене му е майката с реване само по-зле става. Все намира кой да се присмее на това учение, но на мен само то и Бог досега са проправяли път. Който избере да е пораженец и все да му е зле си остава депресант цял живот. Привлича злото с мисъл и виси да пили в теми за тъга,рев и сополи. Дори не знае, че оттам събира допълнителен карък. Ама всеки с вижданията си...
Приятелите/близките не питат как си, защото ти знаят положението... а останалите, не ги интересува! 
Интересува ги, ама не питат....
ПП И в частност - Как си, Якичке!!!
