От гледна точка на младостта живота е безкрайно бъдеще; от гледна точка на старостта – много кратко минало. - Артур Шопенхауер
Не ме е страх от старостта, може би защото ми се струва далечна. На 30 съм. Съпругът ми е на 42 (да, имаме интимни отношения
). Имаме нормални доходи, засега не спестяваме, реализираме текущи проекти. Не се решаваме да имаме второ дете, защото не сме сигурни какво ще можем да подсигурим за децата си, ако са две или повече. Единственото ми желание е да сме в достатъчно добро здравословно състояние, за да не сме в тежест на дъщеря ни, когато остареем.Иначе и аз си мечтая за къща на село, макар че мъжът ми е градски тип.
За "лентяйствалите" цял живот - бабата на мъжът ми не е работила, защото съпругът й не й е позволявал, но е отгледала 3 деца, готвела е, домакинствала е, включително им е шиела дрехи. В последните си дни живя при нас и не ми е тежала ни най-малко. Моята баба също е спряла да работи, за да ме гледа, когато съм се родила и не я смятаме за "лентай". Така че преди да съдим някого, трябва да повървим в неговите обувки.
. В личен план за мен-сега и веднага. 
