Нека се представим и още нещо

Мари ИВ, моите съболезнования... . И аз знам колко е трудно в такъв момент ,когато си очаквал най-голямото щастие а в следващият момент те е застигнало най-голямото нещастие.Питаш  се защо не плачеш ,ами всеки човек  изразява  мъката си по различен начин. Едни плачат, други крещят, трети я трупат дълбоко в себе си без сълзи, но това не означава че сърцето им не страда  и че са силни. Аз плачех ,но сама пред хората също не съм проляла и една сълза.
Когато имаш нужда пиши  и споделяй. Ние винаги ще сме до теб  и твоята огромна мъка  !

 :hug Благодаря ви  безкрайно много момичета,за подкрепата,която  знам,че имам във ваше лице!Многото истории ,които прочетох тук,ме натъжиха ужасно,но явно това,което аз считам за своята огромна лична драма се случва много често,което е направо страшно,но тези истории също ми дават невероятна сила да гледам напред и да знам,че не съм сама в този кошмар.Дават ми надежда  и вяра,че ще мина през това и ще мога да продължа да живея и да се боря да имам своето живо и здраво слънчице!Знам,че болката ще я има винаги,тя няма да изчезне,но мисълта,че има хора като вас,с които мога да поговоря така както с никого около мен ме крепи всеки път,когато мъката се опитва да ме задуши!Благодарение на вас,днес се чувствам по силна и уверена,че мога да изляза от този кошмар,надявам се заедно с вас да успеем да достигнем така желаната мечта,да бъдем майки на живи и прекрасни бебчета!

Мари Ив, първо много силно те прегръщам . Второ исакм да ти кажа, че не е в теб грешката. Разбира се, че ще те боли, разбира се. И аз като тебе страдам без сълзи. Е в началото плаках и то много. Но след седмица сълзите пресъхнаха. Не исках повече да плача, мразех хората да ме съжалаяват, защото никой незнаеше какво означава това (дано и не разбират). Най-страшното наистина е това-че има  много хора като нас-изгубили рожбите си. Нека всички ангелчета да почиват в мир. А ние наистина сме с теб. 

Мари ИВ, пиши винаги когато ти е нужно, заедно ще преборим мъката! Имай вяра! те

sisi83 много съжелявам за загобата  ти но не се отчайвай.Преди 2г аз загубих моя Алекс по същия начин и на мен ми казаха че съм имала инфекция по време на бременноста .Два месеца след това отново бях бременна и аз се чудех какви изследвания да си правя направих БХС и ФМ и мен ме беше страх но мислех позитивно и гледах само напред.Сега се радвам на моята дъщеря и сам щастлива.Това не значи че съм забравила моето ангелче то ще е винаги в сърцето ми. мили мами горе главите и да не се отчайваме. за нашите ангелчета.Почивайте в мир мили деца.

pinit  . А ти секцио ли роди първия път?

Огромно благодаря на всички ви,за това,че ме подкрепяте,въпреки собствената ви болка и мъка Прочетох вашите истории,прочетох всяка една дума от тези 45 страници мъка,познах себе си и чувствата си в толкова от тях,странно е как може да почувствам вас,(хора.които не познавам) толкова близки до душата  и същността си и да се разкрия пред вас без да се притеснявам,че няма да бъда разбрана.Вие сте хората,които най добре знаят как се чувствам,това,което много от близките ми никога няма да разберат,за което съм ви безкрайно признателна!!!Днес става един месец,от както загубих най свидното си,но знам,че вече не съм сама,това ми дава невероятна сила!И не ме е срам да призная,че в мен вече се загнезди мечтата за нова бременност,въпреки скорошния изживян ужас.Вашите истории ми дадоха ценен съвет-болката ще е жива в мен,страхът и притеснението ще са огромни,но времето няма да направи нито едно от тези неща по малки!Може би е рано да си мисля за това, не сам много стабилна психически още ,а и незнам как съм физически,все пак дори не ми е дошъл първия цикъл,за да отида и на лекар,но самия факт,че допускам подобна мисъл в главата си,мисля,че е голям напредък,предвид преживяното.Тази мисъл ме кара да стисна здраво зъби и да гледам напред,а това,че се чувствам по уверена дължа единствено на вас!Не знам дали осъзнавате,колко много ми давате допускайки ме до вашите лични емоции и чувства!Надявам се да мога да върна поне частица от силата,която всяка една от вас ми дава в този момент!

Миличка, искам да ти кажа, че вече и при мен се е загнездила тази мисъл. Прегръщам те

sisi 83,дръж се здраво за тази мисъл скъпа,тя ще ни преведе през ужаса и болката,и ще ни кара да посрещаме утрото на всеки нов ден,макар сърцата ни да искат да са на едно друго място,някъде там с малките ни ангелчета!Ето я поредната нощ,в която сън не ме лови и ровя тук ,с надежда да намеря отговори на въпросите''защо'',''как,''кога'',макар да знам,че ги няма..но знаеш ли, днес си мислех за болката,реших,че трябва да я има,нека я има,боли,защото обичаме така силно, и ако един ден спре да боли значи и любовта ни е избледняла,а аз не мисля,че някога обичта ни към тези малки изгубени душици ще изчезне,така,че нека БОЛИ!Тази болка е единственото,което ми напомня,че още съм жива,знам,че ще има дни,в които сякаш болката ше е още по силна ,макар изминалото време,но и знам,че тук ще намеря опора!Така,че когато усетиш,че се превиваш от тежестта на мъката и болката,опри се на мен,(пиши ми на лични дори ако искаш) бъди силна,всички заедно ще преминем през това,няма друг път,за съжаление.....

 

Мари Ив, Сиси, не знам дали съм го казвала, но тази болка, която сега изживявате, ще направи любовта ви към следващото детенце още по-силна. Много майки, които се радват на безпроблемна бременност и раждане не си дават сметка какво притежават и по тази причина много деца получават отношение, което не заслужават... за съжаление... Вие ще се радвате на всеки миг с вашето бъдещо дете и повярвайте ми, това е голям дар!
Прегръщам ви!

Благодаря ти ,Миньон Искрено вярвам на думите ти и силно се надявам един ден този дар да дойде при мен отново,но този път завинаги!

Сиси83 и трите пъти раждах нормално мила

Сиси, Мари Ив 
Дните след такъв кошмар са много тежки. При мен минах 6 месеца от смъртта на моето момиченце...Бременна съм отново , но ако ви кажа , че новата бременност е намалила болката , уви не , имам чувство , че тя е по  - жестока. Мили момичета, пожелавам ви много сили и кураж , защото пътят е дълъг и жестоко болезнен, но вярвам , че някъде там ни очакват нашите рожбички 

nani-banani,мога само да предполагам колко ти е притеснено,за това искрено ти пожелавам леко бременее и само положителни емоции надявам с и аз след някой друг месец да мога да се зарадвам на една нова бременост,въпреки  загубата,която изживявам в момента!