Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 18 юли 2005, 17:27 ч.

Нека се представим и още нещо

  • 306 520
  • 997
  •   1
Отговори
# 990
  • Мнения: 4
Съчувствам на всички мами тук ,прочетох всяка една история ,преживях всяка чужда болка...Надявам се Бог да е по милостив към нашите ангелчета ,да ги пази и обгрижва вместо нас...
Жестоката болка няма да мине ,ние трябва да се научим да живеем със нея ,длъжни сме да го направим заради мъжете ни ,децата ни ,нашите родители ,нашите роднини! Времето не спира и не ни чака да страдаме ,животът си тече...
Ние скърбим и ще скърбим до края на дните си ,но ако има капка шанс за малко щастие ,защо да не я вземем за себе си ?!
Аз също имах проблемни бременности налагащи кюртаж...Но имах сили да продължа да опитвам въпреки болката и до някъде съм щастлива защото имам една прекрастна дива палава и вечно усмихната дъщеря родена 2012 год на 8.01-бабин ден ,точно тя ми даде сили да продължа на пред...След нея е историята със моята победа Виктория,вече споделена....И въпреки болката не се отказвам да продължа на пред !
Вярвам,че след такава тежка трагедия,ще дойде нещо хубаво!Вярва,че Бог ще помогне на всяко едно почернено семейство ,вярвам че ще ни върне живота обратно ,вярвам че ни обича!!!
Преди броени дни се отрекох от него и вярата си ,преди дни му бях ядосана за съдбата която е отредил за нас ,но сега съжалявам ! Сега го моля за прошка всяка нощ преди лягане палейки кандилото за моята Вики ,и му благодаря за това ,че ме дари със нея макар и за кратко и съм сигурна че няма да се откажа и ще продължа да пробвам да съм отново майка на новородено бебе ,няма да се спра каквото и да ми коства това ! Надявам се никоя от вас да не се е предала и всяка от вас да намери своите мечти ,благодаря ви за споделените истории ,съжалявам за всяка майчина болка и се надявам тази детска смъртност да спре! Благодаря още веднъж на всички !

# 991
  • Варна
  • Мнения: 54
Много съжалявам за малката Вики. Била е героиня и се е борила за живот. Прекрасно същество. Всички мъничета са в рая, там си играят и ни чакат. Рони много ми липсва. Още не мога да повярвам, че я няма. Боли!!!!!

# 992
  • Мнения: 4
Вярвам ,че нашите погубени деца от живота и съдбата,са най красивите ангелчета при Господ и Дева Мария...
Дева Мария ,сега е майка на нашите деца и тя ги обича! Съжалявам за загубата на вашето семейство !
Не губете вяра и се борете за живот вашата Рони ,ще иска да ви вижда усмихната ,знам че е трудно,но се опитайте да се научите да живеете със болката....
Много съжалявам за малката Вики. Била е героиня и се е борила за живот. Прекрасно същество. Всички мъничета са в рая, там си играят и ни чакат. Рони много ми липсва. Още не мога да повярвам, че я няма. Боли!!!!!
[/quote]

# 993
  • Мнения: 12
Здравейте и от мен. И аз станах тъжна ангелска майка. Събрах сили да споделя и моята история, защото няма на кой друг, а имам нужда да кажа на някой.  Sad

На 30 съм и с мъжа ми сме заедно от вече 10 години. През 2017 решихме да се пробваме и за детенце, но то все не идваше. След много изследвания и мнения на няколко лекаря се установи че мъжът ми е с много лош материал и само ИКСИ може да ни даде шанс. След много месеци лечение за него преминахме процедурата. Не остана какво да замразим, но успяхме от първия път и скоро видяхме 2 чертички! Най-голямото щастие след 2 години борба се случи през май. Карах безпроблемна бременност, сияех, бях толкова щастлива, до втората ФМ когато забелязаха че бебето изостава с 2 седмици. Започнах терапия с фраксипарин, аспирин си пиех от първия ден. Забелязаха проблеми с плацентата и единия кръвоток, но малката се държеше и растеше. Следихме се в частна болница и вярвахме че знаят какво правят, до един съдбовен петък в който ни казаха че бебето вече изостава много и ни насочиха към МД. Отидохме там и ни казаха че бебето няма шанс и може да умре във всеки един момент и че може да се спаси само със спешно секцио, но дори тогава шансът е много малък, и ако се случи - уврежданията са почти 100% сигурни. И как така са ни оставили толкова време!
Как се взима такова решение...как другите лекари за които плащахме толкова пари не го видяха това? Търсихме и други мнения в още клиники и все казваха същото...само секцио ще я спаси, защото живото раждане ще е твърде голям стрес, но какъв човек ще е с толкова увреждания? А моето малко момиченце ме риткаше и сърцето й биеше толкова силно и аз не усещах разлика и не разбирах как така се случва всичко това! В понеделник постъпихме в МД по съвет на лекарите там защото кръвотока вече беше обратен. Хората бяха мили и се отнасяха с разбиране. Бях сама в стая и мъжът ми можеше да стои с нас. Много плаках и се молех за чудо. След 4 дни ми казаха че няма смисъл да се чака вече и в петък ще предизвикат раждане защото и аз и бебето се мъчим. Много плаках, много й говорих да сме силни и как ще се справим заедно. Помолих я да се обърне защото беше настрани.
На 22.11 сутринта рано ми сложиха таблетка и към 7 започнаха контракциите. Бебинка винаги стоеше ниско, а сега се беше качила възможно най-високо. Започна да боли много и ме свалиха в родилното. Оставиха ме сама за час и аз чувах как плачат новородените в съседните зали, и плачех и ми беше тьжно и ме болеше. След час случайно влезе една акушерка да вземе нещо. Помолих за обезболяващо и след много време дойде друга жена която ми сложи и каза да чакам 20 мин, но нямаше и 10 когато нахлуха и видяха че раждам и че бебето е почти излязло. Милата ми се беше обърнала главично за да ни е лесно. Израждащият лекар беше отекчен и само ми казваше как не правя достатъчно и те само си губят времето. Контракциите спряха и аз не можех да я изкарам сама. Помогнаха с натискане и накрая излезе. Родих в 28 г.с. моето мъртво момиченце / 550гр. Поисках да я видя. Беше толкова хубава и мъничка. Просто не мърдаше. Исках да я гушна и да й кажа че я обичам, но я отнесоха и ме приспаха за кюртаж.
Минаха 11 дни, а животът ми е празен и безмислен. Тя беше моето най-голямо щастие. Моята Мила.Толкова съжалявам че я предадох, че се предоверих и накрая тя се мъчи. Обичам я много. Близките ми постоянно казват да давам напред, да не драматизирам...казаха и че съм малка и неопитна и затова реагирам така тежко.... Sad
Как да продължа и да мина пак през всички процедури за да пробваме отново?. Не знам. Сега ще трябва да се изледвам за тромбофилия, защото светилата не ми бяха казали, а аз се предоверих.

Съжалявам че стана дълго, но трябваше да излезе от мен. Хубаво е че в темата не е писано отдавна. Дано съм последната и тази мъка да свърши с мен.

# 994
  • Мнения: 341
Много съжалявам за всичко през,което преминаваш .Всичко ми е до болка познато .Преди почти 4 години родих моето момиче в 33 седмица.Незнаех как ще продължа ....Времето помага ,Ще намалее болката
Вече се радвам на 2 годишен син
И тогава не вярвах,че ще оцелея,но трябва да намериш сила и да се изправиш срещу болката .Плачи колкото ти се плаче зилей болката си.Говори за това ,което преживяваш .Не задържа емоции в себе си .
Пиши ако имаш нужда

# 995
  • Мнения: 12
Много съжалявам за всичко през,което преминаваш .Всичко ми е до болка познато .Преди почти 4 години родих моето момиче в 33 седмица.Незнаех как ще продължа ....Времето помага ,Ще намалее болката
Вече се радвам на 2 годишен син
И тогава не вярвах,че ще оцелея,но трябва да намериш сила и да се изправиш срещу болката .Плачи колкото ти се плаче зилей болката си.Говори за това ,което преживяваш .Не задържа емоции в себе си .
Пиши ако имаш нужда

Благодаря за подкрепата Емси! Опитвам се да чета щастливите истории тук след такава загуба за да повярвам отново и твоята ми дава още малко сила. Да ти е живо и здраво слънчицето и да стане батко!

# 996
  • Мнения: 868
Здравей миличка.Прегръщам те силно и знам,че ще прегърнеш и ти своето всичко.След 12 дни ще станат 2 години откакто и аз загубих моята принцеса.Сега прегръщам 7 месечния си бебешок и се чувствам като егоистка,защото искам да прегръщам и двете си деца.Плачи,изплачи си всичко.Споделяй, колкото повече говориш за това,толкова по-лесно ще стане да го изричаш.Ние сме на среща ти,ако имаш нужда да говориш за това,имаме група,в която си пишем с момичета,с които съдбата ни събра тук.

# 997
  • Мнения: 12
Здравей миличка.Прегръщам те силно и знам,че ще прегърнеш и ти своето всичко.След 12 дни ще станат 2 години откакто и аз загубих моята принцеса.Сега прегръщам 7 месечния си бебешок и се чувствам като егоистка,защото искам да прегръщам и двете си деца.Плачи,изплачи си всичко.Споделяй, колкото повече говориш за това,толкова по-лесно ще стане да го изричаш.Ние сме на среща ти,ако имаш нужда да говориш за това,имаме група,в която си пишем с момичета,с които съдбата ни събра тук.

Благодаря за милите думи! Радвам се че и при теб чудото се е случило! Дано някой ден и аз изпитам това щастие! Как мога да се присъединя в групата? Мерси предварително!

Общи условия

Активация на акаунт