Герри, донякъде си права, но обобщаваш твърде много. В моя факултет преподавателите бяха 50/50- и такива, които натискат към зубрене, и такива, които стимулират мисълта. Предполагам и сега ситуацията е подобна.
- Публикувана: 30 окт. 2013, 14:48 ч.
- Последно мнение: 30 окт. 2013, 23:28 ч.
Прекаленото учене води до самота?
Цитат на: sophiemmaspencer link=topic=745811.msg26533269#msg26533269 /
Ами то и аз ходих да погледна в банята и да се уверя, че съществувам.
Технически се водя с два доктората, обаче имам съпруг, деца, приятели буквално в цял свят. Но пък съб беличка, имам очила, леко пухкавея и имам леко дебел г*з, но то е, защото съм женствена жена. ..... Чакай пак да се ощипя. 
Аз се пробвах да мина без готвене тази вечер, но явно съм много зле с шизофренията, защото измислените деца и измисления мъж са гладни и нямаше как - сготвих.
Автора прави тема по принцип, не е застанал да сочи с пръст ''Ти си такъв'' , ''Ти инакъв''. Обаче същите възмущаващи се от темата го оплюха подобаващо персонално. Темата след моя пост изобщо се е завъртяла в спамене от рода на кой от коя планета е и тн., надъхване и вкарване в калъп на всеки припознал се в първия пост (никой не е казал, че всеки който учи много става такъв, случаи всякакви, за какво веднага се скача и приема лично?) В крайна сметка като на някой не му допада темата е свободен да не пише, за какво трябва да се започва с цитати към автора целящи да го обидят, а не да се заформи дискусия? Значи като се претендира нещо, се очаква и от ответната страна едно зряло поведение, ама нейсе...
Защото авторът на темата започна да обижда пръв. Лични обиди към съфорумка. Грозно. Много точно го каза Богинята.
И кво, нашокахте ли му канчето на автора, а? А автора натри ли достатъчно носове? 
От трета страница нататък - тема няма.
Ма кво се учудвам де - клюкарник.
Тук можеш да получиш непотърсена информация и да бъде направен психопрофил на всеки един потребител.
И за да не спамя повече, решавам да се върна на поставената тема.
Да, имам същите наблюдения.
Включен е по някакъв начин компенсаторния механизъм.
Липсата на умения за вписване в социума все трябва да се компенсира с нещо. Природата не търпи празно място. И в посочените от автора примери, асоциалността е заменена със заравяне на главата в бумагите. Причините за това могат да бъдат много и различни. Друг е въпросът, че и аз често съм си задавала въпроса - щастливи и удовлетворени ли са такива хора? Може би...Всеки има различна представа за щастие.
От трета страница нататък - тема няма.
Ма кво се учудвам де - клюкарник.
Тук можеш да получиш непотърсена информация и да бъде направен психопрофил на всеки един потребител.
И за да не спамя повече, решавам да се върна на поставената тема.
Да, имам същите наблюдения.
Включен е по някакъв начин компенсаторния механизъм.
Липсата на умения за вписване в социума все трябва да се компенсира с нещо. Природата не търпи празно място. И в посочените от автора примери, асоциалността е заменена със заравяне на главата в бумагите. Причините за това могат да бъдат много и различни. Друг е въпросът, че и аз често съм си задавала въпроса - щастливи и удовлетворени ли са такива хора? Може би...Всеки има различна представа за щастие.
На мен пък ми е интересно кое прекалено явление води до нещо хубаво.....
Прекаленото винаги е маниакално или недомислено...
Познавам такъв човек - типичен пример отвсякъде....Твърди, че е щастлив, но аз подозирам, защото го познавам от дете, че просто свикна да е щастлив така... Ако изобщо думата щастие може да прилегне в случая....
Прекаленото винаги е маниакално или недомислено...
Познавам такъв човек - типичен пример отвсякъде....Твърди, че е щастлив, но аз подозирам, защото го познавам от дете, че просто свикна да е щастлив така... Ако изобщо думата щастие може да прилегне в случая....
Аз имам примери като на Аржан - съученици от гимназията. Смотани отличници бяха, сега са все още несемейни.
е стига де , да си семеен ли е формулата на успеха 
и че си отличник в живОто
Дефиниции за тези понятия няма...поне за мен...Просто хората са свикнали да преценяват щастието на околните, както и чувството за самота, по своите собствени критерии....
Да, някои случаи са съвсем ясни - самотен и смотан, но КАЗВА, че така е щастлив...Друг случай - доста изолиран или направо самотен, смотаничък, но приятен иначе и наистина си е щастлив, и не се чувства самотен.....
Моят познат е точно от вторите, а за години наред се опитвах да му обяснявам колко е самотен и нещастен....
Не говоря глупости отдавна и се убедих, че е щастлив...
Да, някои случаи са съвсем ясни - самотен и смотан, но КАЗВА, че така е щастлив...Друг случай - доста изолиран или направо самотен, смотаничък, но приятен иначе и наистина си е щастлив, и не се чувства самотен.....
Моят познат е точно от вторите, а за години наред се опитвах да му обяснявам колко е самотен и нещастен....
Не говоря глупости отдавна и се убедих, че е щастлив...
Ами Аржан няма ли това предвид. Аз малко набързо му прочетох поста и тук там някое друго мнение, но смятам, че има една порода "отличници", дето... оф, не знам как да се изразя, щото все ще излезе, че е грубо. Абе, смотани си бяха, смотани си останаха. Нямаха гаджета, нямат половинки, нищо... Зле изглеждащи, с лелски и чичковски гласове и облекло. 
Ами Аржан няма ли това предвид. Аз малко набързо му прочетох поста и тук там някое друго мнение, но смятам, че има една порода "отличници", дето... оф, не знам как да се изразя, щото все ще излезе, че е грубо. Абе, смотани си бяха, смотани си останаха. Нямаха гаджета, нямат половинки, нищо...
Има такава порода....
Въпросът е, че никой не знае със сигурност как се чувстват.
Ние само си приказваме и предполагаме....
Но едва ли им харесва, че са такива....Просто в един момент се примиряват и някак започват да генерират някакво самодоволство и самодостатъчност....Наистина се получава компенсаторен механизъм сякаш....
Има и друго...На някои им внушават такова чувство за превъзходство над останалите, че от деца започват да защитават едни пенсионерски позиции за живота....
Ами Аржан няма ли това предвид. Аз малко набързо му прочетох поста и тук там някое друго мнение, но смятам, че има една порода "отличници", дето... оф, не знам как да се изразя, щото все ще излезе, че е грубо. Абе, смотани си бяха, смотани си останаха. Нямаха гаджета, нямат половинки, нищо...
Има такава порода....
Въпросът е, че никой не знае със сигурност как се чувстват.
Ние само си приказваме и предполагаме....
Но едва ли им харесва, че са такива....Просто в един момент се примиряват и някак започват да генерират някакво самодоволство и самодостатъчност....Наистина се получава компенсаторен механизъм сякаш....
Съгласна.
Хепи, ти говориш за различно нещо тук. Не по-малко партньори, а никакви. И тук не става дума за липса на приятели и социални контакти, а за липса на интимен партньор. Мисля, че tonkabonka ме разбра. Близо 30 години, нито един интимен контакт, това е сигнал. И понеже по някакво стечение на обстоятелствата познавам някои такива хора, ми прави впечатление, че всичките още от малки са посветили цялото си време на учене, а може и на зубрене, не мога да знам как всъщност учат. Това от своя страна е довело до едно затваряне и озлобление и в крайна сметка фактите са, че до днес те са сами. Не без приятели, а без партньор до себе си. Съвсем не твърдя, че всички хора, които залягат над ученето следва да са самотници или девствени. Но понякога патологичното учене и и пълното себеотдаване на такова учене, води до изолация, а оттам в един момент - и до самота. Понякога, не винаги разбира се. По-ясно от това не мога да се изразя.