Публикувана: 31 окт. 2013, 12:46 ч.
Последно мнение: 2 ноем. 2013, 00:12 ч.

Позитивен човек ли съм?

9 546
188
1

31 окт. 2013, 12:46 ч.

София - Рим и обратно
Мнения: 11 229

Задавали ли сте си този въпрос? Аз се запитах едва преди няколко дни, когато едновременно от две посоки ме засипаха с откровения колко съм била позитивна и как не можело да не ме харесва човек (пръсках се да се похваля на някого, и ето Mr. Green

), и то не защото ми стана неприятно, а защото се учудих. Имам се по-скоро за: дребнава, заядлива, завистлива, песимистка, хипохондричка и ревнива Rolling Eyes

.
А вие? Как възприемате себе си? И с какви хора общувате? Тук нерядко четем за досадни гости, отегчителни познати, непоносими колеги и т.н. Кое ни пречи да се обграждаме с хора на нашата вълна и да виждаме в тях по-скоро приятните черти, които ни импонират? И ако не е така, да не би пък самите ние да сме отегчителни мърморковци и така да привличаме себеподобни?
За малко да погледнем себе си.

# 1 31 окт. 2013, 12:52 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 393

Положително - отрицателен.
Като акумулатор. Зависи коя
клема ще избереш.

# 2 31 окт. 2013, 13:00 ч.

София
Мнения: 62 595

Зависи кого питаш. Върли фенове на позитивното мислене ме смятат за негативна, защото не искат да чуват и виждат нищо, което може да им разпръсне розовата мъгла на полурелигиозните си вярвания. Други хора смятат, че съм позитивна или реалист, здраво стъпила на земята. Аз самата се възприемам като във финалната реплика на героинята на Невена Коканова в "Най-добрият човек, когото познавам", но в перифраза към позитивността/негативността - "Човек един път е добър, друг път е лош - зависи на коя страница отгърнеш живота му".

# 3 31 окт. 2013, 13:16 ч.

Мнения: 10 547

Отрицателна съм, защото съм рязка, директна и лесно се издразвам от хората, т.е. не съм снизходителна. Интересното е, че не искам и те да бъдат към мен.

# 4 31 окт. 2013, 13:21 ч.

Мнения: 4 560

Kраен песимист съм.

# 5 31 окт. 2013, 13:22 ч.

Мнения: 13 194

С годините разбрах, че е по-лесно да си позитивен.
Да се сърдя, да се ядосвам, да се дразня от най-малкото- това натоварва само мен, защо да си го причинявам?Познавам хора,в т.ч. и много близки, които като че ли се опияняват от собствената си гневливост, от самоожалване , от негативни нагласи.И защо?

Понякога е по-лесно да приемаш , отколкото да се изяждаш от нечие провокативно и недоброжелатенло поведение.

# 6 31 окт. 2013, 13:33 ч.

Мнения: 2 228

Цитат на: Касита в чт, 31 окт 2013, 13:16

Значи в моите очи ще бъдеш супер точен човек, защото предпочитам да общувам с директни и открити хора, а не с престорено любезни и доволни.
Разбира се, има много хора от които просто струи лъчезарност, и то заразителна.
Но при всички случаи предпочитам дори гневен пред престорен човек.

Освен това доста често тези уж усмихнати, вечно доволни хора, които уж нямат проблеми и всичко им е на шест (погледнато отстрани, защото не смеят да се оплачат на никого), в последствие се оказва, че са на хапчета за депресия. (Не говоря по принцип имам примери пред себе си.)

А аз съм каквато съм - често крива, понякога до радиоактивна, друг път не толкова, за мен по-важно е, че не играя роля.

Последна редакция: чт, 31 окт 2013, 14:01 от mariposa de noche

# 7 31 окт. 2013, 13:36 ч.

София - Рим и обратно
Мнения: 11 229

Цитат на: Светкавица в чт, 31 окт 2013, 13:22

Абсолютно, и аз това научих.
Но интересното е, че не целя изобщо хората да ме харесват, не. Обаче явно нещата са свързани и това привлича повече, отколкото вечната критичност, оплаквачеството и намусените физиономии.
Помня, като бях малка, ученичка в началните класове, редовно се разсърдвах на някоя приятелка, за да ми обърне внимание Laughing

. После се ограничих да прилагам това върху мъжете, които харесвам Laughing

.. Има ефект, но много краткотраен. Сега виждам, че е и много уморително, не си струва. Но може би е част от израстването на човек.

# 8 31 окт. 2013, 13:36 ч.

София
Мнения: 1 413

Позитивна съм като цяло,виждам хубавото почти във всичко,стига да не опрат нещата до здраве-тогава съм крайно песимистична,дори хипохондрична.

# 9 31 окт. 2013, 13:38 ч.

Мнения: 10 547

Пък тази преднамерена улендзеност е ужасна.
Аз не се усмихвам на непознати, но съм любезна с тях- поздравявам, когато е нужно, благодаря, говоря без да се троскам и правя на важна. Въпреки това наскоро един продавам на пазара ме пита защо не се усмихвам? Ми щото не ми идва отвътре. Трябва ли да се зъбя, само и само да докарам подобие на усмивка и да оставя впечатлението, че съм позитивна?

# 10 31 окт. 2013, 13:39 ч.

В Космоса
Мнения: 10 107

Не. Опитвам се, но често не ми се получава. Когато ме облее обаче позитивната вълна съм крайно доволна от себе си. Чувствам се по-добре, по-леко ми е на душата.
Благодаря за темата! Подсети ме, че е време да погледна по-ведро, че бях зациклила.

# 11 31 окт. 2013, 13:44 ч.

Мнения: 4 841

Дайте някакви дефиниции за позитивизъм и негативизъм, да не се окаже, че някои бъркат позитивизма с лицемерие, а негативизма - с обикновената липса на възпитание и такт Sunglasses

За себе си мога за кажа, че подхождам към хората винаги усмихнато, открито и добронамерено, обичам да ги хваля и насърчавам - което ми създава образ на позитивен човек. И ми носи само позитиви, защото обикновено получавам същото поведение и отношение в отговор.

Всъщност съм напълно наясно с човешката природа и отношения, не си правя абсолютно никакви илюзии и във всеки момент от всеки очаквам всичко, включително и налудничави реакции - но това не ме прави негативен човек, а просто реалист.

# 12 31 окт. 2013, 13:45 ч.

Мнения: 1 793

Цитат на: 'Кафе с мед' в чт, 31 окт 2013, 12:46

Имам се по-скоро за: дребнава, заядлива, завистлива, песимистка, хипохондричка и ревнива Rolling Eyes

Значи си позитивен човек, според мен. Тук във форума ми прави много силно впечатление как потребители, определящи се като позитивни, мразещи мрънкалата и негативните хора, в писанията си излъчват концентрирано мрънкане, агресия и негативизъм.

Аз съм реалист според субективната си оценка. Вкъщи непрекъснато се обменят шеги и пада здрав кикот, скучно няма; понякога цялата вселенска тъга идва вечер в главата ми, но това не ме притеснява. Не си давам наклон на мислите - позитивни или негативни - все са си мои и имат право на живот. Малко ме дразнят указанията как е "правилно" да се мисли, които се изливат отвсякъде.

# 13 31 окт. 2013, 13:46 ч.

Мнения: 3 818

Ако това, че като цяло вярвам и очаквам дадена ситуация да се реши по най-добрия начин, спокойна съм, в главата не ми се въртят апокалиптични мисли и към хората подхождам добронамерено, ме прави позитивна - да, такава съм.
Обаче ако в "позитивен" влиза и вечно да съм нахилена като ряпа и да разпръсквам позитивност наляво и надясно - това категорично не го умея Laughing

В това отношение съм по-скоро темерутеста Laughing