В рамките на доброто възпитание... като нагласа избера ли път тръгвам добронамерено, но отзад се извива жило.
- Публикувана: 31 окт. 2013, 12:46 ч.
- Последно мнение: 2 ноем. 2013, 00:12 ч.
Позитивен човек ли съм?
Абсолютен негативист съм.И не се харесвам заради това, но....това е положението. Все търся нещо лошо, отрицателно, недоверчива съм....
Обяснявам си го с това, че съм наранявана от хора, на които съм имала прекалено голямо доверие, хора, които не съм и помисляла, че могат да ме предадат. След такива предателства преставам да вярвам в доброто.....
И съм откровена до болка-не търпя лъжа и аз не лъжа, заради което не ме долюбват особено.Хората обичат да бъдат лъгани, и аз не разбирам защо.А да си лицемерен е такава гнус....
П.П. И аз така, ако трябва да убедя някого, че живота е розов и любовта вечна-равна нямам, и книги прилагам, и филмов материал от типа "Тайната"....еле за мен ли се отнася....
Обяснявам си го с това, че съм наранявана от хора, на които съм имала прекалено голямо доверие, хора, които не съм и помисляла, че могат да ме предадат. След такива предателства преставам да вярвам в доброто.....
И съм откровена до болка-не търпя лъжа и аз не лъжа, заради което не ме долюбват особено.Хората обичат да бъдат лъгани, и аз не разбирам защо.А да си лицемерен е такава гнус....
П.П. И аз така, ако трябва да убедя някого, че живота е розов и любовта вечна-равна нямам, и книги прилагам, и филмов материал от типа "Тайната"....еле за мен ли се отнася.... Kраен песимист съм.
Аз също, но само за неща, които се отнасят за мен. Иначе съм много силна да подкрепям хората около мен и да ги насърчавам
Абсолютен негативист съм.И не се харесвам заради това, но....това е положението. Все търся нещо лошо, отрицателно, недоверчива съм....
Обяснявам си го с това, че съм наранявана от хора, на които съм имала прекалено голямо доверие, хора, които не съм и помисляла, че могат да ме предадат. След такива предателства преставам да вярвам в доброто.....
И съм откровена до болка-не търпя лъжа и аз не лъжа, заради което не ме долюбват особено.Хората обичат да бъдат лъгани, и аз не разбирам защо.А да си лицемерен е такава гнус....
Обяснявам си го с това, че съм наранявана от хора, на които съм имала прекалено голямо доверие, хора, които не съм и помисляла, че могат да ме предадат. След такива предателства преставам да вярвам в доброто.....
И съм откровена до болка-не търпя лъжа и аз не лъжа, заради което не ме долюбват особено.Хората обичат да бъдат лъгани, и аз не разбирам защо.А да си лицемерен е такава гнус....
+1
след твърде много години в другата плоскост обърнах плочата
качиха ми се не на главата, ами отгоре и позитивното ми търпение се изчерпа
Отрицателна съм, защото съм рязка, директна и лесно се издразвам от хората, т.е. не съм снизходителна. Интересното е, че не искам и те да бъдат към мен.
позитивизма много го свързват именно с лицемерието
щом не си лицемерен като тях, си супер агресивен и негативен
Аз съм доста шизофренична в това отношение.
Рядко ми се случва да бъда унила и без настроение, което не ми пречи при случай да стана заядлива и директна. В неутрални ситуации съм по-скоро склонна да се усмихвам и бъзикам, стига отсрещния човек да е на същата вълна.
Но както съм писала и другаде, отдавам песимизма си напоследък както на кофти преживявания и работата си в държавната администрация
, така и на чисто физически проблеми със щитовидната жлеза.
Рядко ми се случва да бъда унила и без настроение, което не ми пречи при случай да стана заядлива и директна. В неутрални ситуации съм по-скоро склонна да се усмихвам и бъзикам, стига отсрещния човек да е на същата вълна.
Но както съм писала и другаде, отдавам песимизма си напоследък както на кофти преживявания и работата си в държавната администрация
, така и на чисто физически проблеми със щитовидната жлеза. 
Не, не става дума за паралел между позитивизъм и лицемерие - има някои хора, които държат да бъдат възприемани като позитивни, добронамерени и отзивчиви, т.е. играят ролята на позитивни, не говоря за хора, които лицемерничат с цел да извлекат някаква угода, просто хора, които в голяма степен страдат от комплекс да не бъдат отхвърлени, затова за тях е жизнено важно (в психологичен аспект) да бъдат възприемани като добри и мили, но всъщност се страхуват да бъдат себе си.
Лично себе си определям не като негативна, по-скоро като критична.
Лично себе си определям не като негативна, по-скоро като критична.
за мен обикновено слушам, че съм крайно негативна .
намирам се за практичен реалист .
никога не се усмихвам - правило задължително. за да се усмихна, трябва да ми е смешно, а как да стане като нищо смешно не виждам/в 99% от случаите/. мога обаче да се смея от сърце на нещо забавно, зависи от случая, но лицемерно да се усмихвам - никога.
полудявам като ми пожелават - лек, хубав и приятен ден
. такива дни се броят на пръсти/това първо/ и не се нуждая от никакви ей така, хвърлени и изстреляни дежурно пожелания/това второ/.
принципно съм силно притеснителен, тревожно-безпокоен типаж. гледам да не показвам какво мога и да давам поле за изява на другите около мен. винаги съм в сянка.
---
за щитовидната жлеза - понеже сега идвам от изследвания и ултразвук на нея - аз съм със силно агресивен тип хашимото -предполагам на това се дължи и част от поведението ми, отделно идва характеропатията.
.намирам се за практичен реалист .
никога не се усмихвам - правило задължително. за да се усмихна, трябва да ми е смешно, а как да стане като нищо смешно не виждам/в 99% от случаите/. мога обаче да се смея от сърце на нещо забавно, зависи от случая, но лицемерно да се усмихвам - никога.
полудявам като ми пожелават - лек, хубав и приятен ден
. такива дни се броят на пръсти/това първо/ и не се нуждая от никакви ей така, хвърлени и изстреляни дежурно пожелания/това второ/.принципно съм силно притеснителен, тревожно-безпокоен типаж. гледам да не показвам какво мога и да давам поле за изява на другите около мен. винаги съм в сянка.
---
за щитовидната жлеза - понеже сега идвам от изследвания и ултразвук на нея - аз съм със силно агресивен тип хашимото -предполагам на това се дължи и част от поведението ми, отделно идва характеропатията.
Никога не съм свързвала позитивизма с лицемерие. За първи път тук прочитам, че се прави паралел между двете. Лицемерните усмивки и мазнене си личат и от Космоса. Лицемерието си е лицемерие. Позитивните хора просто възприемат света по-лежерно.
никога не се усмихвам - правило задължително. за да се усмихна, трябва да ми е смешно, а как да стане като нищо смешно не виждам/в 99% от случаите/. мога обаче да се смея от сърце на нещо забавно, зависи от случая, но лицемерно да се усмихвам - никога.
Не че никога, но само на който си го заслужи. Често се чудя на какво се хилят хората в киносалона на някои "комедии" (от рода на "Мисия Лондон"
- нищо смешно няма в ръсене на псувни на килограм)