ВМ-НВХ, част 67

Стресът може да усили глада (а при някои го намалява ). Под стрес наистина човек често е склонен да яде повече, защото и самият акт на храненето дава утеха, и после усещането от пълния стомах създава успокояващо усещане... Дано да успееш да преодолееш стреса! А със сигурност той влияе и на цикъла.

Баничка, твърде много ограничения си налагаш според мен, опитваш се да се вкараш в някаки рамки, които смяташ за правилни и хубави (да ядеш еди-колко си, да тежиш еди-колко си, да изглеждаш еди-как си)...Това още повече увеличава стреса.
Опитай се да си отговориш на въпроса: как се чувствам, след като съм яла повече (според твоите представи за повече) - тежко ли ми е наистина или тежестта е мнима и е само в главата ми?
Казваш, 2 пържоли+ сирене на закуска. Ами това съвсем не е толкова много. А и много по чии стандарт?А и важно е да гледаш не само какво си яла 1 ден, а като цяло през седмицата, да речем. Ето, аз като си се храня режимно и спокойно, има дни, в които наистина ям доста, а после пък идват такива, в които хапвам много малко. Това обаче го забелязвам после. Взема ли да си кажа: утре ще ям по-малко, самата мисъл, че съм ограничена, вече ме прави постоянно мислеща за храна, постоянно гладна и гледаща към хладилника.
Можеш да предприемеш няколко стъпки:
1. Планираш си менюто, но не като количество, а с цел осигуряване на режимна храна, т.е. винаги да имаш в наличност режимна храна просто
2. Спираш да се теглиш за поне 1 месец
3. Опитваш се да спреш да мислиш много ли си яла, малко ли си яла, колко пъти си яла, а колко всъщност е трябвало да ядеш
4. Вглеждаш се и се вслушваш в тялото си. Сито ли е, гладно ли е?Има един момент, в който човек се е нахранил и е добре да спре да яде, за да не преяде (понеже храната е вкусна). Аз напоследък все по-често успявам да си кажа: ей, нахраних се. И после не ми е трудно да спра. Но това без да си казваш предварително колко трябва да изядеш.
Така или иначе всеки ден човек има различни нужди от храна според това колко енергия е изразходил, болен ли е, здрав ли е, под стрес ли е, спал ли е достатъчно.
Мисълта ми е усилията, които хвърляш да се терзаеш, да насочиш в посока: стремя се да бъда по-добре, притихвам и слушам сигналите на собственото си тяло. Вярно, в началото не е лесно. Но с времето нещата стават много по-добре, а чувството е чудесно.  Човек започва да усеща как е в хармония със себе си и това само по себе си е много радващо и хубаво...
А иначе можеш да помислиш в посока: защо не се харесвам?Понеже, когато човек се опитва така усилено да стигне някакъв стандарт, обичайно не се харесва. Нямам предвид: искам да съм по-слаба и тогава ще съм супер, а защо имам нужда да съм по-слаба, за да съм супер?Дали заради някакво момче, дали защото искаш да се харесаш на еди-кой си, или по някаква причина, която даже не мога да измисля сега, отговорът е в теб - само трябва време да го откриеш 

yulinga,може да е спам ,но да си кажа
постовете ти са винаги уникални      
подкрепям всичко,което си писала на 100%
лично аз процедирам точно по този начин и ми е в голяма помощ за овладяването на емоц,глад

yulinga, много мъдри неща пишеш!  

yulinga, наистина приятни постове  

Относно стреса - за щастие досега ме връхлита само около изпити или разни междинни изпити и в такива моменти апетитът ми намалява, не налитам на храната, от самата мисъл за нея понякога ми се   , главата ми се мае, пулса ми се ускорява. Имам странното чувство, че в такива стресови моменти, въпреки че ям, отслабвам .

И  един цитат на Буковки, в който , ако се замени пиенето, е доста приложим за емоционалното хранене.

С две ръце се подписвам под това.Не, не с две, с двайсет.    
Французойките имат един много полезен начин на мислене:"Не мисля за храните, които не мога да ям, мисля за храните, които мога да изям с удоволствие." , т.е., първо, да обичаш храната и храненето и всяко ядене на позволени храни да е удоволствие и за сетивата, и за душата.

По повод страха от глад и от липсата на определени храни:не знам каква е причината за подобен страх, (у дома никога не е имало недостиг на храна, не съм била презадоволена, но винаги е била в достатъчни количества, че да не усещам липси и ограничения, така че при мен не е това), но и при мен се появи именно в периодите на емоционални преяждания.
И пример:направила съм например кекс.Яла съм, и мъжете също са яли, останали са 2-3 парчета.
Не съм гладна, не ми се яде, но .....мисълта ми е само в тези парчета, които стоят на плота и ме "чакат" да ги изям, защото "ей сега ще се върне сина/мъжа и ще хапне и за мен няма да остане".
А е факт, че в хладилника има и яйца, и мляко, има и брашно и е въпрос горе долу на 1 час, за да има отново цял кекс.Необяснимо ми е, но така се получаваше доста често.
Слава Богу, такива "изтрещявания" вече са мнооого рядко.И мисля, че не аз, а организма ми сам ги овладя, когато започна да получава регулярно добра, полезна и качествена храна.Т.е., той "свикна", че вече няма да е лишаван, или прехранван, или гладуващ на клетъчно ниво заради лоша храна, и вече "няма нужда" от този страх, затова и страхът изчезна.Почти.    
На доста места съм чела, а и от собствен опит се убедих, че когато организмът "крещи и си иска" някакви храни, пък макар и вредни, волята не играе никаква роля.МОже и да успеем за 2-3-10 дни да си наложим ограничения, но неминуемо, задължително, винаги се появява и "Оох, пак съгреших, защо нямам воляяя?!       "
Номерът е да го заблудим, за да започне сам да "си иска" правилните храни.А това става, като постоянно и достатъчно дълго време му даваме истинска, нормална и качествена храна.

Все по-често сме на едно мнение, Краси

Ули, това беше първото съмнение, но се оказа, че не е така.Смених и гинеколозите за всеки случай и всеки отхвърля миомата, защото нямам никакви белези за наличието на такава.Предполагам, че с режима ще си дойдат местата на мястото и от към здраве и от към килограми.Опитвам се и да променя отношението към себе си....Захванала съм се сериозно със себе си, но когато "лошата диагноза" почука на вратата ми си дадох сметка за много неща.С голямо удоволствие чета форума.Много полезна информация и приятна атмосфера  

cvetna77

Баничка, аз мисля, че дори 53 кг на твоята височина са нормални, чак се чудя защо си се измъчвала с диети при 49 кг.

yulinga сравнително рядко се включва в темата, но пьк всеки неин постинг е изключително сьдьржателен и дава поводи за размисьл.  


Много сьм сьгласна с това наблюдение на Краси.
Видя ли в някоя диета, че хората упорито се обвиняват в отсьствие на воля, и без да сьм се запознала с принципите й ми става ясно, че е просто поредната глупост сред огромното разнообразие от диети и начини на хранене. Когато едно тяло е добре нахранено и хормонално наред, не се изисква огромна воля, за да се избягват боклучави храни.

 Благодаря за съветите. Опитвам се да се взема в ръце и да разбера какъв е проблема. Страх ме е от храната, не закусвам...или не обядвам, обаче после огладнявам зверски и се нахвърлям върху всичко и вечее не ми пука. Като гледам как се хранят около мен приятелки, като връбченца....че аз като съм на диета ям повече -   това още повече ме побърква.  Трудно е...обвинявам се винаги когато се натъпча, случвало се е и да повръщам дори, само от мисълта колко съм изяла.

за мен всичките ни проблеми,кой с килограми,кой със здраве,кой и с двете идват точно от това
време е да спрем да се обвиняваме и ако се замислите и вгледате в ежедневието си,ще забележите,че не го правим само с храната

Според личен опит и от прочетено точно болднатото е проблема.
Затова и написах, че тялото просто има определени нужди от храна и ничия воля не може да се пребори с неговите нужди и изисквания.Подложим ли го на глад, то търси начини да си навакса липсите и се стига до положение да се самообвиняваме за нещо, за което не сме виновни.
Затова е важно постоянно да е нахранено, за да не се стига до зверски глад и опустошаване на хладилника.

cvetna77,

Аз също се страхувах от еднообразната храна - месо, яйца, зеленчуци. Да, много комбинации могат да се получат, но в общи линии когато мислиш, че се лишаваш от нещо, което е много вкусно /визирам въглехидратите/, полезните храни са ти все едни и същи на вкус.
Това обаче е до едно време. Сякаш почнах да усещам, че се наслаждавам на месото и яйцата повече от преди. И преди съм ги яла, но не по този начин. Освен това, постоянно си повтарям, че от въглехидратите нищо полезно няма да получа, ще изгубя енергията си и единственото, което произтича след тяхната консумация е съжалението, че съм ги погълнала. Да, в момента докато хапвам сладичко се чувствам страхотно от вкуса, но това е точно за най-много 5 мин. докато "нещото" бъде изядено. После обаче се ядосвам на себе си.
Всеки ден си казвам, че съм издържала н брой дни и не трябва трудът ми да отива на вятъра, затова ще добавя още един към постигнатото.
 Същото е и със спорта. Мисля, че съм писала вече - аз далеч не съм от хората, които спортуват с удоволствия и чакат с нетърпение тренировката си. Хич даже! Правя го защото имам тонус и енергия след това. Правя го, за да съм здрава и чак тогава за красота. Естествено, пука ми и то много как изглеждам. Боря се обаче с мързела си определено както с желанието си за въглени. Казвам си, че щом съм спортувала 1 година и повече, не трябва да губя постигнатото и ще се стремя към повече.

Наистина е трудно когато искаме нещо да го откажем. И в любовта е така... всъщност там е много по!
Но в любовта не знаем как биха се развили отношенията ни с някого. Надяваме се и вярваме, че ще е така, както бихме искали да бъде. Ако не сега, то по-натам...
В храненето обаче, знаем отлично причините, заради които си струва да положим усилия и да откажем вредите. Знаем следствията от поражението на въглехидратите, които рано или късно настъпват.

Хаха, чак сега се усетих каква съпоставка съм направила.   Май звучи странно, но някак намерих връзка м/у двете и така ми дойде да го напиша.