ВМ-НВХ, част 67

Спокойно,не пишеш врели-некипели,повечето сме минали през това.Защо не пробваш да в началото докато свикнеш с режима,да си хапваш на корем едва ли не,но само от разрешените храни.Така ще се успокоиш психически,че можеш да ядеш колкото искаш и постепенно всичко ще си дойде на мястото.

Вчера за обяд си спретнах гъби задушени с масло и въобще не огладнях до късно вечерта  Нещо нехарактрерно за мен.Аз съм свикнала все нещо да дъвча.Усещам лек напредък с моята лакомия   Не ми е трудно да си призная, но е факт, че съм зависима от храна и виждам, че този начин на хранене може само да ми помогне за справяне с проблема.Споделяте, че имате проблеми с цикъла и аз имам, но съм в другата крайност.Идва ми по рано и е доста обилен.Има дни, в които не мога да изляза от нас, защото съм с големи кръвоизливи.Какви ли не изследвания не си правих, но нищо нередно не могат да открият.Този месец ми дойде 8 дена по рано и пак беше обилен, но не до такава степен, че да не мога да излизам и да пазя банята.Вече втори месец е така и го свързвам с намаляването на джънка и въглехидратите.

cvetna77, много интересно това за твоя цикъл Още повече щом не откриват причина... По принцип обилен цикъл може да се свързва с намалена функция на щитовидната жлеза, но тогава и ще идва по-нарядко Дано да се регулират нещата при теб, че наистина е много неприятно това обилно кървене.

Баничка, пожелавам да се разрешат проблемите с цикъла скоро при теб.   На мен също ми беше много нередовен, закъсняваше, един път нямах 6 месеца, но то беше поради депресия, беше отдавна това.

Дандулина, ние с теб започнахме едновременно.   Аз си хапвам масълце и се храня до ситост, слава Богу засега не ми се е искало толкова много сладко. Но в последните месеци ядях наистина много сладко и тестено - кифла, сандвичи, един шоколад, една или няколко вафли, три в едно, кафе със захар и сметана, всичко това всеки ден, понякога кока-кола, готвено с ориз и картофи. Беше ми мног вкусно и приятно, но в един момент някак усетих, че това е празна храна, няма смисъл от нея, само се тъпча, а накрая пак гладна и уморена оставам. Някак си се уморих от сладкото...

Може ли един въпрос - газираната минерална вода пречи ли на режима?

момичета,не съм дочела,но стигнах до публикациите свързани с МЦ
Та,за тези които не знаят моята история-аз драстично отслабнах януари месец 2013 г. след здравословни проблеми,а именно СРДЧ ,точно когато бях в най-лошия си период беше и последния ми цикъл,после нямах такъв 4 или 5 месеца    ,тогава се храних нисковъглехидратно,като не обвинявам храненето за това,при мен стреса от изживяното беше голям,а и прекаленото свалянето на килограми(аз съм 175см) съм чела,че също може да доведе до липса на МЦ,по времето когато ми дойде отново вече "прохождах" към ВМХ,но пиех и хомеопатични ,те ми провокираха цикъла,но за себе си съм убедена,че високомазнния режим изигра огромна роля,защото вит.А и Е,които са много важни относно цикъла са мастноразтворими
Тук в предни теми една дама писа,макар и еднократно и сподели,че точно благодарение на режима има отново цикъл,също някой от пишещите тук преди време даде линк за рецепта на дроб от блога на една дама,аз се зачетох в този блог,там момичето също е била с проблемен цикъл и се е справила точно с нашия режим + някакво химеопатично
Аз като нямах цикъл пих джоджанов чай по съветите на д-р Михайлов(че от така създалите се обстоятелства се сдобих със силно окосмяване),там пише и кои хомеопатични са подходящи при липса на МЦ,аз пих и тях,мисля че те още повече спомогнаха за подобрението в това отношение
Стана дълго и объркано,ако има въпроси съм насреща
Вече втори месец ми идва точно когато трябва и най-хубавото е,че е без никаква болка,защото преди беше супер болезнено

Не пречи газираната вода.

Да, аз съм с хипофункция на щитовидната жлеза, но за сметка на това цикълът ми е ненормално обилен.
Днес се каня да направя тиквния крем само, че вместо сметана ще ползвам домашно цедено кисело мляко.Реших, че на този етап няма да изключвам млечните, но ще ползвам домашно приготвени.

Висока съм 163см и в момента тежа около 53 килограма. С тънки и леки кости съм. Преди няколко години, започвайки с диетите, бях 49 килограма. Тогава бях т.нар. скини фет, т.е. бях с поднормено тегло, но пък висок процент подкожни мазнини. С разни диети поддържах 47-48-49 кг. до лятото сега, когато бях йо-йо от 47 до 51. Миналата година, правейки ВМ-НВД за 2 месеца от константните за мен 49кг се вдигнах на 54 и се бях ошишкала яко.  И аз мисля, че периодичното гладуване ми спира цикъла, защото докато правех Системата минус 60, където не се яде след 6 вечерта до закуска на другата сутрин, цикълът ми спря за най-продължително време, но пък и отслабнах до 47 кг. Сега уж си казах, че ще се храня нормално ВМ-НВД, без стрес, без твърде големи ограничения и ето- сега закускообядвах и преядох. Изду ми се корема. Аз просто ям сякаш ми е  за последно. Може да са правилните храни, но прекалявам и не знам как да се спра. Затова си налагам такива ограничение като пропускане на закуска или ядене само на масло и яйца. Не знам какво да направя, за да спра да преяждам. 

Чоколата, благодаря.   Преди пиех кока кола, а вечер бира, а сега газираната вода ми създава уют.

Баничка, аз мисля, не знам дали съм права, но също много преяждам и се храня емоционално. Забелязала съм, че когато си наложа забрана да не преям, точно това се случва, ако не на това хранене, на някое от следващите. Самата забрана ми действа зле. От едната крайност влизам в другата.
От моя опит бих те посъветвала, дай си почивка от забрани и ограничения. Така "махалото", образно казано ,ще се успокои и няма да влизаш от крайност в крайност. След като се храниш с правилните продукти, позволи си да ядеш до насита, дори в началото да преядеш, дори да качиш кг малко.   Напълно те разбирам как се чувстваш..

Хе-хе, газираната вода създава уют Всъщност да, разбирам необходимостта да се уловиш за нещо, което да задоволява и емоционални потребности. Макар че аз точно газирано от години не обичам да пия. Преди пиех доста повече, но сега вече ми става тежко и неприятно от няколко глътки газирано дори. А специално газираната вода винаги ми се е струвала някаква перверзия Но иначе разбирам.

Баничка, хубав съвет ти е дало облачето! А аз също си мисля, че човек бързо отвиква и съответно бързо свиква с нови схеми на хранене. Искам да кажа, че отнема 2-3 дни да се свие или разшири стомахът, ако се работи целенасочено в едната или другата посока. Така че може затова да ти е станало сега тежко - вече си свикнала да не закусваш и обядваш, затова ти се струва, че си преяла. Започни примерно с някаква малка закуска Не знам, но ми се струва, че ти трябва равномерност, последователност, спокойствие.

Баничка,   а опитвала ли си да намериш отговор на въпроса: защо не мога да ям, без да преяждам?Откъде идва това?Страх от глад ли е?Страх, че утре няма точно да има храната, която ти се яде?
Имам една приятелка, която от години е с нередовен мензис. Изследвала си е всички хормони, уж всичко е наред. Но в последните години имаше период, в който съвсем й беше спрял. Като се срещнахме и говорихме, изглеждаше ок на кг, тоест не прекалено слаба, нито пък кльощава, поне визуално. Но ми каза, че от стрес спряла да се храни редовно и процентът мазнини й паднал под полезния минимум, та затова така се получило, поне според лекуващия лекар. Сега пак си има менструация, видимо не е напълняла кой знае колко, но гледа да се храни що-годе редовно (друг въпрос е как и с какво... ).
Според мен трябва да работиш в посока промяна на цялостното си отношение с храната, да я заобичаш, а не да се боиш от нея. Да заобичаш себе си повече, нищо, че не си с идеалния според теб изглед...Като се приемеш, и тялото ти ще се самоизлекува, сигурна съм!
Аз лично, като се успокоя, като отхвърля страха, че ще прегрешавам, като спра изобщо да мисля какво не мога да ям, като съм в мир със себе си, не огладнявам за вредни храни, подминавам ги и нещата ми се получават от само себе си. Реша ли, че трябва да се тормозя, фиксирам ли се върху храненето, и то ми става проблем. Ето, последните 2 седмици имах доста стрес в различни направления. Даже мисля, че минах нещо като депресия, една ревлива бях. А и с баба в болницата (благодаря ви за стиснатите палци   , всичко е наред вече). Но нито за миг не съм почувствала нужда да си доставя комфорт с храна, даже не ми е минала тази мисъл. А що вафли, сладки и други се извървяха пред мен...Ами не ме изкушават изобщо...
Според мен ти все пак си с добро тегло, няма смисъл да се терзаеш толкова...Все пак красотата, колкото и да е важна, не е по-важна от здравето...Работи в посока намиране хармония със себе си и стабилизиране на психиката!Оттам насетне детайлите сами ще се изгладят и ще видиш, нещата ще тръгнат в правилната за теб посока!
Тоест не мисли: ами сега защо ядох толкова, утре трябва да гладувам, ами мисли: какво точно е нужно, за да направя така, че да се чувствам по-добре?Мислиш си, че ако станеш еди-колко си кг или изглеждаш еди-как си ще си щастлива, но според мен точно фиксирането в тази идея е знак, че трябва да работиш върху вътрешното си равновесие. А как, сама ще разбереш, ако поработиш в тази насока!  
Иначе аз стигнах до извода, че при мен cravings за хляб се получават 1 седмица преди цикъл и в дните около овулацията. Още не съм установила обаче защо в някои месеци няма, а в други са така силни и внезапни - идват, но пък и после изчезват от само себе си, без да полагам усилия. 

Подкрепям yulinga

+1
Баничка*,стреса при теб е в основата на всичко,определено емоционалното хранене при теб е налице,да започнеш да се харесваш наистина е 1-вото което трябва да направиш,но за мен при теб има вътрешно неудовлетворение,няма да е лошо да откриеш причината
"Видях" Сара    и това ме подсеща да ти препоръчам една тема,която ще ти помогне много в това отношение http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=732669.720;topicseen

Страшно много ви благодаря, момичета, представа си нямате колко се радвам, че има на кого да споделя и да срещна разбиране.     
Ще се храня вече по-редовно, в началото то се е видяло, че ще попрекалявам с количествата, но се надявам с времето да се поуспокоят страстите. Шоки, определено ми трябват равномерност, последователност и спокойствие. Много бързо си променям решенията. Вечерта след обилно хапване си казвам, как на другия ден ще опитам да се храня по-редовно и по малко, а още на следващата сутрин омитам две пържоли и буца сирене на закуска. Мисля, че трябва да се науча да ям бавно, наслаждавайки се на храната, а не само да гледам да погълна колкото може повече.  Вече въпросът е как ще постигна това... 
Под доста стрес съм, особено сега покрай натиска от страна на майка ми непременно да отида на гинеколог. Според мен просто съм изтормозила тялото си и сега 2 месеца режим не му стигат, за да се оправи.
mis_val, благодаря за споделената темичка, ще започна да я следя. 
yulinga, от доста време насам усещам, че имам проблем с емоционалната връзка с храната, но не мога да открия отговор на въпроса защо преяждам.  Може би посещения по психолог ще ми помогнат да открия първоизточника на всичко...