Какво е любовта ?

Съжалявам, че ще ти разбия илюзиите, но няма любов - само взаимна изгода. (най-грубо формулирано)

Валентина007, напротив..Бих предпочела без илюзии и розови очила.
Един колега дефинира семейството като изключитено икономическа структура, а любовта като пожелателна.

Не зная. Вероятно грешката е в моята кратунка, но така и не съм убедена, че някога съм изпитвала истинска любов. Истинска в онзи смисъл, който е вложен във великите романи, във великите филми, във великите истории. А може би и те просто показват любовта в нейния апогей. Може би и тази велика любов се превръща в обикновен битовизъм след време.

Любовта не зная какво е, честно казано, но какво е уважението, незаменимото приятелство между дългогодишните партньори, зная и се наемам да обясня. Онова спокойствие, онази сигурност, която имаш в сърцето си, знаейки, че тук, на белия свят има един човек, на когото винаги можеш да разчиташ и той на теб съответно. Няма бурни страсти, няма вихри, няма изпепеляващи усещания. Има просто усещане за топлина и лекота. Все едно се движиш в лодка, в топъл летен ден из някое тихо езерце.

Изобщо не съм съгласна с предните две твърдения. Да, и любовта и ние се променяме с времето. Няма как. Минаваме през различни изпитания, при някои любовта се засилва, при други неволите я задушават.Идеална любов няма. Във всяка двойка е различно и е на приливи и отливи. За всеки хармонията и сигурността са различни неща, за мен любовта е пряко свързана с хармонията. За мен и любов и обич се преплитат. Влюбването виж е нещо различно, но май не говорим за него сега. Дали очаквам нещо в замяна на обичта си, очаквам същото. Като давам, искам и да получавам.

Значи все пак е взаимна изгода, хаха, иначе нямаше да очакваш нищо в замяна

За бога, дори и любовта между дете и родител е взаимна изгода. Родителят обича детето си, защото е част от него, тоест все едно обича себе си, а детето обича родителят, защото той се грижи за него. Ела виж как тийнейжърите почват да мразят родителите си като се почувстват малко независими, хихи. Това най-общо казано. Не ми се навлиза в спорове по отделни случаи. Обобщавам яко и изключенията винаги си имат причина.

Всеки ден в една уличка гледам две котки, които се обичат. Не просто
се гонят като мъжка и женска, а се обичат- галят се с опашчици.

Това е само докато се появят малките котета 

Касита, много приятно ми стана като прочетох поста ти 

Всъщност съм виждала котки, които трайно се обичат
и ходят на глутници.

"Истинска в онзи смисъл, който е вложен във великите романи, във великите филми, във великите истории."

Това не е истинска любов, това е доста модерна идея, от около 17-ти век и се нарича
романтична любов.

Древните са били по-мъдри, Овидий е писал срещу изпепеляващата любов, смятал е,
че тя е за неразумните.

Mamacita , как да възпитаме умереност в себе си ?

В Клюкарника се отрече дори позитивното мислене. До някъде и аз съм съгласна. И се питам, как разбираме, че сме на прав път?

forest_veil, като вкараш в уравнението практилностите и след като удариш чертата, трябва да си на плюс. Особено в днешно време, когато са изчезнали всякакви скрупули, чест, да си държиш на думата, всички са заменими и т.н. и т.н., е мнооого важно да си защитиш гърба подобаващо. Пък пак си обичай след това. Любовта всъщност не би трябвало да наранява. Трябва да ти е леко и спокойно и сигурно, както го е описала Касита. Тогава имаш капацитета да даваш повече от себе си и така да се поддържа пламъчето. Иначе, като се изпепелиш за кратък период, след това няма как да си полезна нито на себе си, нито на децата си, нито пък на любовника.

Ми като не ти горят бушоните, значи е правилно. Как шофираш? Дали си от тези,
дето нарочно дават газ, за да набият после по-яко спирачки? Или предпочиташ
да е кротко, да планираш маневрите отдалеч, да няма големи промени в скоростта
и да хванеш зелената вълна на светофара.

В любовта и в трафика ако непрекъснато има конфликтни точки и газ-спирачка,
значи трябва да се кара малко по-спокойничко.

Например- приятелите не ти омръзват, нито котката ти. Винаги има топлина към тях.
А любовникът- отначало жега, после лед и дори неприязън. Това е заради липса на
умереност. Любовта е като всички други дейности- няма нужда да се изпълнява в стил
Мисия Невъзможна: Режим Пълна Лудост.

Променя ли се любовта с времето... - Да - преминава от влюбеност в обич или изчезва, но такова нещо като любовта по филмите (онази себеготовната, себеотдадената, себепожертвователната) я има само между майка и дете (и то само от страна на майката и то само ако изобщо я има). Прагматично...
Променя ли нас с времето... Хората сме такива същества, че едновременно постоянно се променяме, а в същото време си оставаме същите в най-тайните си кътчета на душата. Само дето външната промяна е по-осезаема и тази промяна променя и всичко около нас. Стига да не ни е страх от промяната и да се насилваме да живеем в някаква кутийка, в която сами сме се затворили или "късметът" ни е заключил.
Има ли изобщо 'идеална' любов? - Нищо идеално не съществува реално. Само привидно и за кратко. После се трансформира. Но пък има вечна обич, но тя не е задължително да е в интимен план (може да е към братя и сестри, приятели и т.н.).
Съществуват ли хармония, сигурност, себеотдаване... - Само при желание и от двете страни и при реализирала се обич, без лъжи, без преструвки, с прошка и с ненараняване. Или с много затваряне на очи, което е тотална глупост.
Какво правим за тези, които обичаме и очакваме ли нещо 'в замяна'? - Винаги се очаква нещо в замяна. Най-малкото е "обич за обич" (+ всички останали нюанси).
Ако не очакваме нищо, то означава ли, че обичта се е превърнала в рутина... - Означава, че я няма. Както и ако нищо не получаваме.
Има ли срок любовта ? - Да. Този, в който преминава в обич (+ приятелство, уважение и всички нюанси, които ти дават сигурност, спокойствие, самочувствие, увереност и онова желание да живееш в другия и чрез другия... до края).
Има ли разлика между любов и обич  - Категорично.

Именно към тази, романтична и нереална любов се стреми човечеството, Мамасита.
Любовта е в същината си секс, нужда и изгода, но звучи животинско, първично и некрасиво.
За това и мнозина се мъчат цял живот да открият онзи, с който и след години пеперудите пърхат из вътрешните им органи, а наколенките на д-р Ливайн се оказват пълен боклук. Обаче такава любов няма, или се случва веднъж на хиляди. И хората си мислят, че се случва нещо нередно, започват да се усещат нещастни, защото на тях са им казали, че щастието е еди-какво си и правят опити да го открият.

Такава любов няма, тя е литературно творение.

После хората я имитират, опитват се да създават романтика.

Всъщност не може да се каже, че любовта е некрасиво нещо, само
защото е първично. Планините, водата, скалите- също са необходими,
първични. И слънцето. И всичко.

Префиненото, цивилизованото- струва ни се красиво, но всъщност е
диаболично. И повечето ни любови са дяволски- един втренчен в друг,
и двамата отклонени от пътя си, заслепени, омаяни, с никаква друга цел
в живота, освен да се боготворят един друг.

В случая на Абелар и Елоиз единият се усеща, че с такава любов не
може да се живее. Може би знаеш историята...