За тези, които четат любовни романи №7

Мисля да споделя мнението си за една книга, която остави трайни противоречия в мене, след прочитането й - "Катрин" на Карол Франц.
Като цяло не добре написан роман, като една трета от сюжета му беше за близките на главните, не че имам нещо против, ама ми беше страшно отегчително за четене. Главния Джон е собственик на огромна къща или имение, а главната Катрин - негова прислужница. Пръвоначално си говореха, сприятелиха се, даже Катрин започна да се увлича и икономката й се караше че ще си изпати, ама тя млада зелена, не я слушаше. И главния какво му стана, като хлътна, ама в смисъл не да се влюби а чист нагон и една вечер като я награби - не и даде да мръдне, беше си чисто насилие - поне според мен (макар че тя от средата на полувремето спря да се дърпа...)Както и да е, същинския ми ужас започна едва след изнасилването, когато на другата сутрин Катрин реши да избяга, защото не искаше да му е любовница, а главния я хвана на стълбите и в тоя миг нещо му прищрака, завлече я в стаята й, заля я с кана студена вода и като й хвана косата и я подстрига сякаш е градинска морава, а какви неща й наговори - ужасия страшна, и всичкото това само и само да не си тръгне от него. И така заживяха заедно, тя като негова любовница, и направо се влюби в него, а Джон вече се държеше нормално, нямаше повече луди изцепки...до момента в който Катрин забременя. Каза на Джон и тоя тъпак пак полудя, вика й че детето не от него...Поуспокои се, поразмисли и се усети че няма как да е от него, обаче понеже нещо го бяха излъгали родителите му (първо че не може да има деца и второ че ако има ще са умствено изостанали) й каза че ще трябва да направи аборт и на другия ден замина за града да открие доктор. А Катрин реши че е крайно време да прекъсне отношения с него, избяга и отиде в Ню Йорк - общо взето оттук нататък книгата става приятна за четене.
Катрин се настани в един дом, където се грижеха за бременни, които си нямат никого, роди момченце и не искаше да го дава за осиновяване, затова от дома й намериха работа като шивачка. Така Катрин запчна да се оправя сама с живота, бебенцето й растеше живо и здраво, а тя понеже беше много добра шивачка я повишиха и започна да работи направо в един бутик. И точно когато детенцето ставаше на годинка, тамън покрай Коледа в бутика влязоха Джон и майка му, така главните се срещнаха отново. Тука следващите няколко сцени от романа си заслужават четенето - много романтично в началото, после Джон й предложи да се върне при него като любовница, пък тя му се опълчи, после разбра че е родила детето изобщо имаше много мили сцени, и Джон вече не го представяха в тая свирепа светлина. Така се извъртяха още малко момента и двамата се ожениха и остатъка от романа беше посветен на това как Джон се опитваше да спечели любовта й отново.
Изводът ми е, страхотен завършек за книгата, но той не успя да компенсира ужасното начало. Оценката ми е 4 - средноаритметично от 0 за първата част на романа и 8 за втората. Пак казвам много противоречива книга, и въпреки кофти моментите съм я чела някъде към 5 пъти (е спестявах си кофти моментите ).

Преуспяващ бизнесмен - ок. Самотна майка - ок. В нея е влюбен брат му - ооооооок! Обаче после - този не знам как изобщо остана богат накрая. Хвърляше стотици хиляди за нищо. Купуваше магазини. Облече половин град. Привлече за учители знайни и незнай труженици от различни съсловия и за какво Отделно обучаваше всяко дете, което има нужда. Спортува с местните гамени. Безумно беше. Тя поне да имаше малко акъл. И накрая - почти три годишният й син беше обявен за гении - изрисувал в японски някакъв си стил цяла зала в градската библиотека