- Публикувана: 10 ноем. 2013, 19:41 ч.
- Последно мнение: 18 ноем. 2013, 08:56 ч.
VIP Brother Bulgaria 2013 - 9
pavlinaio , кой е другия участник с манипулиран вот и откъде знаеш за него, като не са го съобщили?
На мен ми е интересно как ще приключи всичко това.
Безспорно този оповестен позор опорочи смисъла на избор чрез смс-си!!!
Холандците сигурно ще си глътнат граматиката от подобен прецедент. Нищо, че е законно!
Няма нормален човек, който с доходи да си купи цялата медия ще влиза в подобен формат и ще си подсигурява победата.
Всички го говорехме по един или друг начин, че тръпката е в играта! Кому е нужна такава победа?
Безспорно този оповестен позор опорочи смисъла на избор чрез смс-си!!!
Холандците сигурно ще си глътнат граматиката от подобен прецедент. Нищо, че е законно!
Няма нормален човек, който с доходи да си купи цялата медия ще влиза в подобен формат и ще си подсигурява победата.
Всички го говорехме по един или друг начин, че тръпката е в играта! Кому е нужна такава победа?
Много ме забавляват някои хора .... Как си измислят някои работи и ги приемат като факти. Горките, ако така процедират и в живота извън ББ.
Дори и да е имало и най-малкото съмнение за манипулиран вот от страна на Пламен, Ники Кънчев щеше да се на...е от кеф да го оповести в ефир и коментира само както той си знае
Няма нормален човек, който с доходи да си купи цялата медия ще влиза в подобен формат и ще си подсигурява победата.
Ваня от самолет се вижда, какво представлява. Аз не мога да повярвам, как все още има хора в темата, които я защитават, харесват и искат тя да спечели.
Така като гледам той е купил гласовете и мнението на повечето зрители, които гледат ВБ. Ах, този Пламен, знаех си, че е злодей. 
Позволявам си да пиша в темата за втори път, но просто не мога да се сдържа след като видях трейлъра за довечера.
Ваня е една изключително наранена жена, самотна, неудовлетворена и нещастна. Никак, никак не я харесвам, но разбирам че има проблеми. Наистина я разбирам, само не мога да разбера след като претендира, че е много интелигентна защо не се сеща, че има едно нещо, което би и помогнало да намери покой и то е смирението. Няма никакво смирение в тази жена, да погледне първо себе си и после да съди, обижда и слага етикети на другите. Отвратена съм от нея, но както казах я разбирам. Тя е от типа хора, които като й падне пердето може да каже ужасни неща, а след това се държи все едно нищо не е станало. Не приемам подобно поведение, макар да разбирам, че е въпрос на характер. Не мога да се дразня от Ваня защото виждам, че е нещастна и й съчувствам, но само толкова. Не мога да приема поведението и за нормално и не искам да го правя.
Станка, според мен, притежава едно изключително качество, което със сигурност й помага в борбата (но за съжаление само там) и това е ината. Толкова е инатлива и твърдоглава, че няма накъде повече. Това, че е успешен спортист в съчетание с ината, обаче не и помага да е добър човек. Ако осъзнае, че не винаги е права, ако само за миг допусне, че има и друга гледна точка освен нейната ще е огромен напредък за нея и после може да надгражда: да се научи да изслушва хората, да приеме, че дори, когато някой не те харесва – може да ти каже нещо умно и полезно; да разбере, че има хора, които не я харесват, но това не ги прави лоши, а просто различни и ей такива елементарни неща, които всяко дете би разбрало. За 30 годишна жена поведението и е инфантилно, незряло и показва не само недоразвит потенциал, но и съмнения за наличието на такъв.
Пламен е моят фаворит. Мисля, че печели хората с едно изключително важно и полезно качество – позитивизъм. Много е позитивен и добронамерен. Не виждам злоба в него, а само желание за победа в една игра. И не разбирам какво лошо има в това. Аз лично го видях и състрадателен и загрижен за другите в тази игра: когато Йоана (по глупавия съвет на Ваня) си епилира лицето, той беше разтревожен за нея; когато Лияна ревеше в мисията с пчелите, той я накара да седне и я държеше за ръката, докато тя цивреше; и в понеделник Пламен беше човекът, който отиде при Ваня и се опита да я успокои за купения вот. И не на последно място това момче е изключително търпеливо, бих казала че има нерви от въжета: как през цялото време успя да запази добрия тон и да не обиди никого, да изслуша и изтърпи цялата помия, която ежедневно и ежечасно Ваня и сие изсипваха върху него… Ей за това съвсем откровено шапка му свалям защото аз не бих успяла. И ми се иска той да спечели.
Мариян също ми е фаворит. Изключително позитивен е, много възпитан, състрадателен, добронамерен. Харесва ми как играе играта. И двамата с Пламен са много морални играчи – играят честно, заявявайки че искат да спечелят. И ми се иска, ако не спечели Пламен –поне да е Марян.
Ваня е една изключително наранена жена, самотна, неудовлетворена и нещастна. Никак, никак не я харесвам, но разбирам че има проблеми. Наистина я разбирам, само не мога да разбера след като претендира, че е много интелигентна защо не се сеща, че има едно нещо, което би и помогнало да намери покой и то е смирението. Няма никакво смирение в тази жена, да погледне първо себе си и после да съди, обижда и слага етикети на другите. Отвратена съм от нея, но както казах я разбирам. Тя е от типа хора, които като й падне пердето може да каже ужасни неща, а след това се държи все едно нищо не е станало. Не приемам подобно поведение, макар да разбирам, че е въпрос на характер. Не мога да се дразня от Ваня защото виждам, че е нещастна и й съчувствам, но само толкова. Не мога да приема поведението и за нормално и не искам да го правя.
Станка, според мен, притежава едно изключително качество, което със сигурност й помага в борбата (но за съжаление само там) и това е ината. Толкова е инатлива и твърдоглава, че няма накъде повече. Това, че е успешен спортист в съчетание с ината, обаче не и помага да е добър човек. Ако осъзнае, че не винаги е права, ако само за миг допусне, че има и друга гледна точка освен нейната ще е огромен напредък за нея и после може да надгражда: да се научи да изслушва хората, да приеме, че дори, когато някой не те харесва – може да ти каже нещо умно и полезно; да разбере, че има хора, които не я харесват, но това не ги прави лоши, а просто различни и ей такива елементарни неща, които всяко дете би разбрало. За 30 годишна жена поведението и е инфантилно, незряло и показва не само недоразвит потенциал, но и съмнения за наличието на такъв.
Пламен е моят фаворит. Мисля, че печели хората с едно изключително важно и полезно качество – позитивизъм. Много е позитивен и добронамерен. Не виждам злоба в него, а само желание за победа в една игра. И не разбирам какво лошо има в това. Аз лично го видях и състрадателен и загрижен за другите в тази игра: когато Йоана (по глупавия съвет на Ваня) си епилира лицето, той беше разтревожен за нея; когато Лияна ревеше в мисията с пчелите, той я накара да седне и я държеше за ръката, докато тя цивреше; и в понеделник Пламен беше човекът, който отиде при Ваня и се опита да я успокои за купения вот. И не на последно място това момче е изключително търпеливо, бих казала че има нерви от въжета: как през цялото време успя да запази добрия тон и да не обиди никого, да изслуша и изтърпи цялата помия, която ежедневно и ежечасно Ваня и сие изсипваха върху него… Ей за това съвсем откровено шапка му свалям защото аз не бих успяла. И ми се иска той да спечели.
Мариян също ми е фаворит. Изключително позитивен е, много възпитан, състрадателен, добронамерен. Харесва ми как играе играта. И двамата с Пламен са много морални играчи – играят честно, заявявайки че искат да спечелят. И ми се иска, ако не спечели Пламен –поне да е Марян.
Няма нормален човек, който с доходи да си купи цялата медия ще влиза в подобен формат и ще си подсигурява победата.
Ваня от самолет се вижда, какво представлява. Аз не мога да повярвам, как все още има хора в темата, които я защитават, харесват и искат тя да спечели.
На плиткоумието на продуцентите се дивя! може ли за рейтинг да си готов на всичко!
Какъв беше тоя каст с престъпници и закононарушители!?
Пламен е моят фаворит. Мисля, че печели хората с едно изключително важно и полезно качество – позитивизъм. Много е позитивен и добронамерен. Не виждам злоба в него, а само желание за победа в една игра. И не разбирам какво лошо има в това. Аз лично го видях и състрадателен и загрижен за другите в тази игра: когато Йоана (по глупавия съвет на Ваня) си епилира лицето, той беше разтревожен за нея; когато Лияна ревеше в мисията с пчелите, той я накара да седне и я държеше за ръката, докато тя цивреше; и в понеделник Пламен беше човекът, който отиде при Ваня и се опита да я успокои за купения вот. И не на последно място това момче е изключително търпеливо, бих казала че има нерви от въжета: как през цялото време успя да запази добрия тон и да не обиди никого, да изслуша и изтърпи цялата помия, която ежедневно и ежечасно Ваня и сие изсипваха върху него… Ей за това съвсем откровено шапка му свалям защото аз не бих успяла. И ми се иска той да спечели.
Ваня - наранена ?! хмммммм...ваня е изпечен мошеник и измамник. ще копирам един документ, който се вижда в страницата на Върх. касационен съд. средно интелигентен човек би се ориентирал чудесно, каква я тя. преди дни беше излъгала, че медия й очернила името и била на дело в апелативния съд. нищо такова! срещу нея има наказателни дела...не едно и две. това е човек, който укрива данъци за милиони. в това определение са цитирани две наказателни производства, цитират се актове на Софийски Градски и Апелативен съд - София, които адвокаТКАТА й атакува- естествено без резултат на всички инстанции. в последната инстанция, на която копирам определението не допускат каквото и да е производство по-нататък. т.е. имуществото, което ще видите остава запорирано, заедно с всичко, което е цитирано в определението. като нищо тя ще продължи да манипулира вота, за да излезе чиста от всичко, но не би...всички видяхме какво чудовище е в къщата и в живия живот.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
гр. София, 01.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 5840 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД (отм).
Образувано е по частната касационна жалба на Ваня Димитрова Червенкова от гр. София чрез процесуалния й представител адв. Екатерина Димитрова, против определение № 61 от 3 юли 2012 г., постановено по ч.гр.д. № СП55 по описа на апелативния съд в гр. София за 2013 г., с което е потвърдено определение № 7 от 25 април 2013 г., постановено по гр.д. № С-8 по описа на Софийския градски съд за 2013 г. за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основани чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против Ваня Димитрова Червенкова и „Никсън лимитед” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, запор на дялове в три дружества, запор на ликвидационни дялове в четири дружества, запор на поименни акции, запор на акции, запор на вземане и запор на всички банкови сметки, открити в лицензирани банки в България, с изключение на трудови възнаграждения или друго възнаграждение за труд.
В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно поради съществено нарушаване на материалния закон и съдопроизводствените правила, то е и необосновано, тъй като събраните доказателства не са подложени на внимателен анализ; неправилно се приема, че при образувано наказателно производство не следва да се обсъжда произхода на средствата, искането не е обосновано и не съдържа факти, от които може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност; избраните обезпечителни мерки не съответстват на целта на обезпечителното производство, като допуснатото обезпечение многократно надхвърля размера на претендираните от държавата вреди, държавата не е страна в наказателното производство срещу частната жалбоподателка, поради което мерките по отношение на нея ще затруднят съществуването и ежедневието й, вместо да обслужат целите на закона, а и засягат правната сфера на жалбоподателката повече от необходимото; за комисията не съществува законова възможност за извършване на предварителна подготовка извън рамките на надлежно образуваното и започнало въз основа на решение производство, като в случая комисията е сезирана още през 2010 г., проверката е текла през цялата 2012 г., без да е било прието надлежно решение по чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗОПДИППД (отм.), а е постановено такова една година след започване на проверката и три години след уведомлението, което представлява заобикаляне на установения в закона преклузивен срок, поради което извършените действия и постановените актове извън рамките или в заобикаляне на установения срок има за последица тяхната невалидност; според чл. 3 от закона от кръга на лицата се изключва юридическото лице, срещу него не е водено наказателно производство; в искането за налагане на обезпечение не е посочен периодът, който се разглежда от комисията и който ще бъде включен в предявения бъдещ иск; от частната жалбоподателка не е искана декларация за притежаваното от нея движимо и недвижимо имущество; претендираните минимални работни заплати са неточно изчислени; представените доказателства са достатъчни да убедят съда, че жалбоподателката е притежавала достатъчно законни източници за придобиване на движимото и недвижимото имущество и не е го е придобила от престъпна дейност. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по въпросите: следва ли искането на комисията за налагане на обезпечителни мерки да бъде уважено при положение, че в същото са установени съществени процесуални нарушения и извършването на действия и постановяване на актове от страна на комисията извън сроковете, установени от закона за осъществяването им, не прави ли същите противозаконни (представя се определение от 22 декември 2009 г. по гр.д. № 577 по описа на окръжния съд в гр. Сливен за 2009 г., без отразяване за влизането му в сила, поради което не може да послужи за целите на преценката по чл. 280, ал. 1 ГПК); следва ли искането на комисията за налагане на обезпечителни мерки да бъде уважено при положение, че в същото са установени явни фактически грешки и неточно формулираната претенция не води ли до недействителност на цялото искане; следва ли при вече образувано наказателно производство да не се обсъжда произходът на средствата на подсъдимия, а директно да се приеме, че имуществото му е придобито от престъпна дейност (сочи се решение № 54 от 18 февруари 2011 г., постановено по гр.д. № 659 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2009 г., което също не е отразено като влязло в сила, и две решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 156 по гр.д. № 890/2012 г., ІV г.о. и решение № 806 по гр.д. № 1335/2009 г., ІV г.о.); каква е целта на избраните от молителя обезпечителни мерки – възможно ли е същите да не съответстват на целта на обезпечителното производство, като създават затруднения в ежедневието и прехраната на семейството на разследваното лице.
Ответникът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество чрез процесуалния си представител старши инспектор Йоанна Луканова, в отговор на частната касационна жалба по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК сочи доводи за неоснователността на жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 396, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приема, че е налице висящо наказателно производство по обвинения по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1 НК, като няма данни оправдателната присъда да е влязла в сила; макар наказателното производство да е образувано само срещу физическото лице, съгласно чл. 6 ЗОПДИППД (отм.), се отнема в полза на държавата и имуществото, придобито от престъпна дейност, което е включено в имуществото на юридическо лице, контролирано от проверяваното лице самостоятелно или съвместно с друго физическо или юридическо лице; налице са предпоставките на чл. 22 и сл. от закона за допускане на обезпечение – налице е образувано наказателно производство за престъпление, посочено в чл. 3 от закона, налице са доказателства за придобиване на имущество на значителна стойност от жалбоподателката; доводите за липса на причинна връзка между придобитото имущество и престъплението, за което е била обвинена, подлежат на обсъждане в исковото производство по отнемане на имуществото, а не в производството по обезпечаване на бъдещия иск.
След преценка на доводите на жалбоподателката в жалбата и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване.
На първо място се твърди, че действията на комисията са противозаконни, тъй като са установени съществени процесуални нарушения, извършени действия и постановяване на актове от страна на комисията извън законовоустановените срокове. По този въпрос не е сторено произнасяне от страна на въззивния съд, независимо от обстоятелството, че подобно твърдение е посочено в частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд. Правен въпрос по задължението на въззивния съд да даде отговор на всички доводи на страните в съдебния си акт, не се поставя. От друга страна, дори и беше посочено общото основание за допускане на касационното обжалване, не се представя съдебна практика – влезли в сила съдебни актове, обосноваваща наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, което е изрично поддържано от частната жалбоподателка. Тъй като не се обосновава допускането на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, то следва да се приеме, че касационно обжалване по първия от поставените правни въпроси не следва да се допуска.
Вторият правен въпрос също не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като липсва каквото и да е произнасяне от страна на въззивния съд по поставения проблем за фактически грешки и неточности при изчисляване на съответните суми като предпоставка за предявяване на искането. И този проблем е посочен от частната жалбоподателка във въззивната й жалба, но пропускът на съда да се произнесе по него също не е станал обект на изрично питане. Искането се основава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но частната жалбоподателка е пропуснала да посочи по какъв начин разрешаването на правния въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Извън посоченото следва да се отбележи, че съобразно общите правила за допускане на обезпечение на бъдещ иск, приложими и при съответното производство по чл. 22 и сл. ЗОПДИППД (отм.), съдът преценява допустимостта и вероятната основателност на претенцията, наличието на обезпечителна нужда и адекватността на исканата обезпечителна мярка на нуждата. Явно е, че допуснати фактически грешки и неточности при изчисляване на съответните суми (в конкретния случай се твърди неточно изчисляване и преценка на съответните размери на минималните работни заплати) няма отношение към допустимостта на искането по чл. 28 от закона.
В обжалвания съдебен акт липсва произнасяне по третия правен въпрос – следва ли при вече образувано наказателно производство да не се обсъжда произходът на средствата на подсъдимия, а директно да се приеме, че имуществото му е придобито от престъпна дейност. Освен това ВКС многократно е посочвал в актовете си, че преценката за това дали процесното имущество е придобито от престъпна дейност, се извършва не в обезпечителното производство, а в процеса по чл. 28 от закона, като въззивният съд не е нарушил това трайно разбиране. Ето защо третият правен въпрос не обосновава допускане на касационното обжалване, а представената съдебна практика на ВКС не следва да се обсъжда.
Отговорът на втората част на последния правен въпрос е очевидно положителен – възможно е избраните от молителя обезпечителни мерки да не съответстват на целта на обезпечителното производство, но целта му, така както е определена в чл. 391, ал. 1 ГПК, е осигуряване възможността или препятстване на евентуални затруднения за ищеца да осъществи правата си по бъдещото решение. Чрез налагане на обезпечителните мерки не се осъществява отнемане от ответника на съответните вещи и активи, а в случая са наложени възбрана и запори, но изрично е постановено от първоинстанционния съд запорите да не касаят трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд. Твърдението на частната жалбоподателка всъщност е, че целта на избраните от молителя обезпечителни мерки е да създаде затруднения в ежедневието и прехраната на семейството й, но подобни доводи не са били въведени в процеса, поради което липсва съответното произнасяне от страна на въззивния съд. Затова и по последния правен проблем касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 61 от 3 юли 2012 г., постановено по ч.гр.д. № СП55 по описа на апелативния съд в гр. София за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
гр. София, 01.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 5840 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД (отм).
Образувано е по частната касационна жалба на Ваня Димитрова Червенкова от гр. София чрез процесуалния й представител адв. Екатерина Димитрова, против определение № 61 от 3 юли 2012 г., постановено по ч.гр.д. № СП55 по описа на апелативния съд в гр. София за 2013 г., с което е потвърдено определение № 7 от 25 април 2013 г., постановено по гр.д. № С-8 по описа на Софийския градски съд за 2013 г. за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основани чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против Ваня Димитрова Червенкова и „Никсън лимитед” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, запор на дялове в три дружества, запор на ликвидационни дялове в четири дружества, запор на поименни акции, запор на акции, запор на вземане и запор на всички банкови сметки, открити в лицензирани банки в България, с изключение на трудови възнаграждения или друго възнаграждение за труд.
В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно поради съществено нарушаване на материалния закон и съдопроизводствените правила, то е и необосновано, тъй като събраните доказателства не са подложени на внимателен анализ; неправилно се приема, че при образувано наказателно производство не следва да се обсъжда произхода на средствата, искането не е обосновано и не съдържа факти, от които може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност; избраните обезпечителни мерки не съответстват на целта на обезпечителното производство, като допуснатото обезпечение многократно надхвърля размера на претендираните от държавата вреди, държавата не е страна в наказателното производство срещу частната жалбоподателка, поради което мерките по отношение на нея ще затруднят съществуването и ежедневието й, вместо да обслужат целите на закона, а и засягат правната сфера на жалбоподателката повече от необходимото; за комисията не съществува законова възможност за извършване на предварителна подготовка извън рамките на надлежно образуваното и започнало въз основа на решение производство, като в случая комисията е сезирана още през 2010 г., проверката е текла през цялата 2012 г., без да е било прието надлежно решение по чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗОПДИППД (отм.), а е постановено такова една година след започване на проверката и три години след уведомлението, което представлява заобикаляне на установения в закона преклузивен срок, поради което извършените действия и постановените актове извън рамките или в заобикаляне на установения срок има за последица тяхната невалидност; според чл. 3 от закона от кръга на лицата се изключва юридическото лице, срещу него не е водено наказателно производство; в искането за налагане на обезпечение не е посочен периодът, който се разглежда от комисията и който ще бъде включен в предявения бъдещ иск; от частната жалбоподателка не е искана декларация за притежаваното от нея движимо и недвижимо имущество; претендираните минимални работни заплати са неточно изчислени; представените доказателства са достатъчни да убедят съда, че жалбоподателката е притежавала достатъчно законни източници за придобиване на движимото и недвижимото имущество и не е го е придобила от престъпна дейност. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по въпросите: следва ли искането на комисията за налагане на обезпечителни мерки да бъде уважено при положение, че в същото са установени съществени процесуални нарушения и извършването на действия и постановяване на актове от страна на комисията извън сроковете, установени от закона за осъществяването им, не прави ли същите противозаконни (представя се определение от 22 декември 2009 г. по гр.д. № 577 по описа на окръжния съд в гр. Сливен за 2009 г., без отразяване за влизането му в сила, поради което не може да послужи за целите на преценката по чл. 280, ал. 1 ГПК); следва ли искането на комисията за налагане на обезпечителни мерки да бъде уважено при положение, че в същото са установени явни фактически грешки и неточно формулираната претенция не води ли до недействителност на цялото искане; следва ли при вече образувано наказателно производство да не се обсъжда произходът на средствата на подсъдимия, а директно да се приеме, че имуществото му е придобито от престъпна дейност (сочи се решение № 54 от 18 февруари 2011 г., постановено по гр.д. № 659 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2009 г., което също не е отразено като влязло в сила, и две решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 156 по гр.д. № 890/2012 г., ІV г.о. и решение № 806 по гр.д. № 1335/2009 г., ІV г.о.); каква е целта на избраните от молителя обезпечителни мерки – възможно ли е същите да не съответстват на целта на обезпечителното производство, като създават затруднения в ежедневието и прехраната на семейството на разследваното лице.
Ответникът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество чрез процесуалния си представител старши инспектор Йоанна Луканова, в отговор на частната касационна жалба по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК сочи доводи за неоснователността на жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 396, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приема, че е налице висящо наказателно производство по обвинения по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1 НК, като няма данни оправдателната присъда да е влязла в сила; макар наказателното производство да е образувано само срещу физическото лице, съгласно чл. 6 ЗОПДИППД (отм.), се отнема в полза на държавата и имуществото, придобито от престъпна дейност, което е включено в имуществото на юридическо лице, контролирано от проверяваното лице самостоятелно или съвместно с друго физическо или юридическо лице; налице са предпоставките на чл. 22 и сл. от закона за допускане на обезпечение – налице е образувано наказателно производство за престъпление, посочено в чл. 3 от закона, налице са доказателства за придобиване на имущество на значителна стойност от жалбоподателката; доводите за липса на причинна връзка между придобитото имущество и престъплението, за което е била обвинена, подлежат на обсъждане в исковото производство по отнемане на имуществото, а не в производството по обезпечаване на бъдещия иск.
След преценка на доводите на жалбоподателката в жалбата и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване.
На първо място се твърди, че действията на комисията са противозаконни, тъй като са установени съществени процесуални нарушения, извършени действия и постановяване на актове от страна на комисията извън законовоустановените срокове. По този въпрос не е сторено произнасяне от страна на въззивния съд, независимо от обстоятелството, че подобно твърдение е посочено в частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд. Правен въпрос по задължението на въззивния съд да даде отговор на всички доводи на страните в съдебния си акт, не се поставя. От друга страна, дори и беше посочено общото основание за допускане на касационното обжалване, не се представя съдебна практика – влезли в сила съдебни актове, обосноваваща наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, което е изрично поддържано от частната жалбоподателка. Тъй като не се обосновава допускането на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, то следва да се приеме, че касационно обжалване по първия от поставените правни въпроси не следва да се допуска.
Вторият правен въпрос също не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като липсва каквото и да е произнасяне от страна на въззивния съд по поставения проблем за фактически грешки и неточности при изчисляване на съответните суми като предпоставка за предявяване на искането. И този проблем е посочен от частната жалбоподателка във въззивната й жалба, но пропускът на съда да се произнесе по него също не е станал обект на изрично питане. Искането се основава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но частната жалбоподателка е пропуснала да посочи по какъв начин разрешаването на правния въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Извън посоченото следва да се отбележи, че съобразно общите правила за допускане на обезпечение на бъдещ иск, приложими и при съответното производство по чл. 22 и сл. ЗОПДИППД (отм.), съдът преценява допустимостта и вероятната основателност на претенцията, наличието на обезпечителна нужда и адекватността на исканата обезпечителна мярка на нуждата. Явно е, че допуснати фактически грешки и неточности при изчисляване на съответните суми (в конкретния случай се твърди неточно изчисляване и преценка на съответните размери на минималните работни заплати) няма отношение към допустимостта на искането по чл. 28 от закона.
В обжалвания съдебен акт липсва произнасяне по третия правен въпрос – следва ли при вече образувано наказателно производство да не се обсъжда произходът на средствата на подсъдимия, а директно да се приеме, че имуществото му е придобито от престъпна дейност. Освен това ВКС многократно е посочвал в актовете си, че преценката за това дали процесното имущество е придобито от престъпна дейност, се извършва не в обезпечителното производство, а в процеса по чл. 28 от закона, като въззивният съд не е нарушил това трайно разбиране. Ето защо третият правен въпрос не обосновава допускане на касационното обжалване, а представената съдебна практика на ВКС не следва да се обсъжда.
Отговорът на втората част на последния правен въпрос е очевидно положителен – възможно е избраните от молителя обезпечителни мерки да не съответстват на целта на обезпечителното производство, но целта му, така както е определена в чл. 391, ал. 1 ГПК, е осигуряване възможността или препятстване на евентуални затруднения за ищеца да осъществи правата си по бъдещото решение. Чрез налагане на обезпечителните мерки не се осъществява отнемане от ответника на съответните вещи и активи, а в случая са наложени възбрана и запори, но изрично е постановено от първоинстанционния съд запорите да не касаят трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд. Твърдението на частната жалбоподателка всъщност е, че целта на избраните от молителя обезпечителни мерки е да създаде затруднения в ежедневието и прехраната на семейството й, но подобни доводи не са били въведени в процеса, поради което липсва съответното произнасяне от страна на въззивния съд. Затова и по последния правен проблем касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 61 от 3 юли 2012 г., постановено по ч.гр.д. № СП55 по описа на апелативния съд в гр. София за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Пламен наистина беше загрижен и помагаше на другите, особено в най-тежките за тях моменти. Разбира се, това при него се получава по-скоро от ницшеанско проявление на силата му, отколкото от някаква вродена доброта. То пак е свързано с неговия рационален егоизъм, който му подсказва да спечелва позицията си на естествен лидер като подкрепя падналите духом. Това са моментите, в които той се издига още по-високо. Така или иначе, обаче, резултатът е красив и достоен за уважение.
И това, което най-много го различава от Ваня, в това отношение, е, че Пламен не връзва на каишка тези, на които помага. Той се движи от свобода и дава свобода. Ваня се движи от дълг и нагърбва другите с дълг. Заробва ги - с обич - но все пак ги заробва. А Пламен ги освобождава - с известно безразличие - но ги освобождава.
И това, което най-много го различава от Ваня, в това отношение, е, че Пламен не връзва на каишка тези, на които помага. Той се движи от свобода и дава свобода. Ваня се движи от дълг и нагърбва другите с дълг. Заробва ги - с обич - но все пак ги заробва. А Пламен ги освобождава - с известно безразличие - но ги освобождава.