Подсъзнанието може всичко 59 /Линкове за всички техники има на първа стр.

Е, не мога пък.  Бях си обещала по празниците да не тровя темата, обаче ,явно чувството ми за справедливост е свръхболезнено и искам да ви споделя нещо, без да се оплаквам и да ви питам ....Що така бе ,Миме?! Та продължението на историята. Нали ви казах, че след изказаните съжаления и т.н. човекоподобното, щото само по дрехите можеш да го познаеш, че е човек изгрюхтя, обиди ме и т.н. Оказа се ,обаче, че не си бил платил гражданска и каско, а иначе има пари да си купи нова кола. Сега изнудва колежките да му платят за да си възстанови щетите. Едната го оправдава напълно и се държи като зомбирана.....тази, която ме тормозеше заедно с него и тази, на която аз звъня и се притеснявам, защото след седмица отключи стрес и, аз понеже съм патка и понеже знам, че има голяма вероятност да отключи паническо разстройство.......и въпреки всичко, което ми е причинила ми е мъчно, защото е самотна майка като мен и треперя да не изпадне в по-сериозен шок. Но на другата ,която винаги е свикнала да живее на широко след катастрофата са връчили предизвестие на мъжа и, а благодарение на неговата заплата тя имаше охолство, защото нашите са смешни направо, едва покриват консумативите ни.  Питам аз сега, защо главния виновник се разхожда спокойно и вилнее, а на тях точно пред най-красивите празници се случва това. Защо няма възмездие.....ето те ще мизерстват и ще му платят щетите.......от страх, вероятно. Получих намек, че и аз понеже съм в екипа трябва да помогна, а аз бях в болнични.  И също така питам, понеже бях замразила проблема с колегите в хладилника.........мога ли само този тиквеник като име да го замразя. Година и два месеца го наблюдавам. Поведение на психопат..........Не знам защо едната колежка, въпреки че вижда какво прави скача и го защитава като тигрица.....дори за катастрофата..............Много дълъг стана поста ми, но разчитам на мъдростта ви......аз не съм спряла да си пиша утвържденията и да работя върху себе си, обаче след тази ситуация се разхождам като тигър в клетка и сън не ме лови......

Защо досега не си го замразила?!  Недей да чакаш още, а действай! 

Що ли те обичам толкова много.  Опс, ама само името му ли, или да включа и проблем?

Спред мен и двете!

alinnna, направи го така, както ти го чувстваш! Знаеш, че тогава резултатите са страхотни! Успех! И никакво предаване! 

Няма, миличка. Как така ще се предавам. Знаеш ли, че вече започвам трета тетрадка, пишейки желания по 15 пъти  35  Тъпа, нооооооооооо упорита блондинка.
 


Луиз Хей е права. Докато напиша, че съм тъпа и ето къде отиде постът ми  Ще се старая да говоря само положителни неща за себе си 

Точно така!

Алинна, онзи ден попаднах на нещо интересно и веднага се сетих за теб.
" Представете си двама души, които са в много подобни външни обстоятелства, такива като загуба на работа и поставени пред необходимостта от промяна на кариерата. Единият реагира като жертва и обвинява работодателя, късмета, съдбата или Бог. Този човек върви по спирала надолу и по-късно гледа на тази ситуация като нещото, което е разрушило живота му. Другият приема ситуацията като позвъняване за събуждане и възможност да премисли живота си и да направи някои промени. Тази личност по-късно гледа назад към ситуацията като най-доброто нещо, което му се е случило някога, защото е породило промяна, която е насочила неговия или нейния живот в по-добра посока.
   И двамата са пред подобни обстоятелства, при все, че тяхното вътрешно преживяване е почти диаметрално противоположно. Вашите вътрешни обстоятелства – начина, по който гледате и реагирате на външни обстоятелства – оформят жизнения ви опит. И все пак, как е възможно двама души да преживяват едни и същи външни обстоятелства, като единият има позитивен жизнен опит, а другия негативен жизнен опит? Причината е, че двамата са реагирали различно на външните обстоятелства. Каква е причината единия да има негативен жизнен опит, а другия е успял да обърне същите обстоятелства в позитивен жизнен опит? Възможно ли е единият да е разбрал нещо, което другия не е знаел? И поради това прозрение, той или тя е могъл да избере по-добър жизнен опит? Единият човек е успял да управлява своя жизнен опит, докато другия е станал жертва?"
Тук можеш да про4етеш пове4е:
http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=1348
За последният ти пост: Мисля 4е трябва да излезеш от този филм, ти даже не у4астваш в него, но го вземаш много присърце като реагираш с отрицателна енергия, която в крайна сметка ще се върне върху теб......
Промени на4ина на възприемане на нещата от живота и по-важно на4ина ти на реагиране !!!!
С най-добри 4уства 

И как да не участвам. това е част от едногодишната картинка + 2 месеца. Въпросния психопат ежедневно ми вгорчава живота и ме заплашва с уволнение. Ако не бях зависима от обстоятелствата бих напуснала веднага. Но при напускане трябва да платя около 3000 за обучение. А аз едва ли съм взела толкова заплата за тази година  . За съжаление има още цели 8 месеца, докато изтече проекта.

Така. Понеже не се вясвам писмено напоследък (въпреки, че си чета), първо ще отговоря на въпроса отпреди страници, а после ще задам един.

2013 – ми беше непредсказуема, и в добър, и в лош смисъл. На финала й още не знам къде отивам, но поне знам, че това не е правилният въпрос. А е какво правя. Много постигнах с помощта на темата, но и тя ми зададе още много въпроси.

Като например какво искам от 2014
А в нея смятам да чупя рамки и коловози. Идеи? 

Установих, че една от сериозните ми спирачки, са предразсъдъци. Някой нещо да сподели по тази тема? За излизането от зоната на комфорта, де.

Е, phil, тъкмо днес се бях замислила къде зачезна! 

Е дай жокер де какви точно са предразсъдъците, за да има и конкретни предложения. 

Ееееее Фииил, много се радвам да те видя и аз скоро си мислих за теб. Много интересни въпроси си представила. Какви идеи и съвети какви да давам като то и при мен положението е като твоето .Позволяваш ли да черпя и аз от извора, когато някой даде съвет.? Щото те моите въпроси не се различават от тези които си задала ...
Определено темата кара да си задаваш още въпроси, но помага да отговориш и на тези, които си задаваш..... Аз обаче не мога да се справя с една ситуация, която ме изнервя мноооого. Колкото и силна да съм това ме побърква и не мога да го контролирам...Може би преди време писах и исках съвет( спомням си че Фил даде такъв, който беше полезен, но не помага в моята ситуация)как да отблъсна и да накарам някой да спре да се държи задушаващо, обсебващо и да се меси във всичко. Става върос за човек, на който аз пряко не мога да направя забележка. Натиска е наистина голям а чувството е все едно, че  са ти седнали на гърбът и те натискат, за да не можеш да се изправиш. След всеки опит да се надигнеш и да направиш опит за поемане на въздух, биваш пак натиснат. Това пречи и на връзката ми. Омръзна ми вече и нямам нерви. Усещам, че съм станала кълбо от нерви. Правя ритуала с Обичам те........, Опитвам се да говоря с висшия Аз, но и той се оказва инатлив като въпросната личност. Искам да престанат и да изчезнат от живота ми..... всички такива хора...

Абе аз тръгнах от доста примитивно ниво с тоя въпрос - метнах се да правя някои простички неща, които досега съм смятала, че не са за мен. Обаче същият модел е и на ниво мислене и нагласи, реших.

Мислех си да седна и да си направя списък с всякакви дреболии, от които ме е страх или ги смятам за неудачни за себе си, да затварям очи и да им се хвърлям. 

Защото просто и само промяната в мисленето да речем я докарах до някакво равнище, но това не значи, че смея и да действам... нещо такова.

Примери: Не ми пука от чуждото мнение. Да, бе да... Щом не ти пука, марш да си направиш татуировка, да те видя (имам вече запазен час  ), но докато не стане, ми бушуват мисли, дали не постъпвам детски.
Или - Аз съм красива. Е хубаво, ама като съм си зациклила в собствената красота, та да не я разваля една коса не смея да боядисам и една дреха извън стила не смея да си купя, да не би случайно нещо да си разваля утвърждението, хаха. Е, първото го свърших, следващото - на заплата тия дни.  Ще трябва да е шантаво.
Или - Аз съм умна. Съм, де. И само аз си го знам. Поканиха ме да пиша за един сайт преди месец, познайте колко пъти досега съм - веднъж. Ще си направя твърди дни, в които да ми е задължително, ако ще да съм точно тогава без вдъхновение и ако ще да пратя тъпотия някоя.
Или - Аз съм хармонична и отношенията са ми такива. Мдааа. С приятните хора. А неприятните? Реших да им правя жестове, ще занеса коледен подарък на колежката, която ми лази по нервите с коледното си настроение, например 

Изброеното е някак си по-повърхностно, знам, че в мен има доста по-дълбоки прегради. Та както някои си пишат To do списък за НГ, ми се иска да ги открия. Въпросът, простичко казано е, как и къде да търся, че като се опитам и се омотвам нещо  Ако се сещате за ваши си такива ограничения, също може да се открием, то при хората са сходни нещата, все пак 

Тетида, ако Благодаря и доброто не помагат, дали все пак не е за по-агресивен подход? Не забележка, като поведение примерно  Няма ли начин някак си да се дистанцираш, поне?

  Това с подаръците и милите думи и аз го пробвах. Психопатът не ме отрази, обаче момичетата ,вероятно от шока след катастрофата омекнаха.  А с татуировките бях до миналата година. Точно се бях самоубедила и мама изръмжа, че хората на 43 мислели за внуци, пък аз, потенциална баба- за татуировки 
Сега на пълнолуние се подготвям за още едно восъколеене....може оттам да ги докарам нещата, че да цъфнат и да завържат 

Phil

Няма как да предприема по агресивен подход, тъй като по принцип не съм скандалджийка и съм човек, който първоначално предпочита да се разбере по - мирен начин. Иначе като ми прелее чашата става страшно около мен и зачерквам всички и всичко (поне до като не ми мине). Не е и в мой интерес да го правя, поне за сега. За съжаление на този етап не мога и да се отдръпна и да спра да контактувам, поне до края на годината. Абееее положението е......нямам думи. И не се оплаквам само го споделям.

Иначе за промените и нещата за които нямам смелост да направя бих казала, че и при мен прическата е едно от тях. Лятото много ми се искаше да си подстрижа до раменете, но ето.....пусти страх сакън да стане така, че като се прибера да не ме харесат хахахахаха .
Иначе има и други кусури като това, че нямам смелост да предприема някаква крачка, щото кой кво щял да каже и как да реагира. Да ти кажа на половина това съм го излекувала, но не напълно и все още работя по въпроса. Когато не мислиш кой как реагира някакси си по - щастлив...