Всъщност въпросът е доста сериозен, има някои наблюдения, че
днешното поколение е много социално изолирано. Ако имаш повече
приятели и те приемат, едва ли ще имаш съмнения, че тялото ти е
нормално. Но ако останеш сам, е много по-лесно да изпаднеш в
самокритика и да се чудиш дали не си самотна, защото бедрата ти се
търкат едно в друго...или бюстът ти е малък или нещо друго.
Има такова нещо като "Body dismorphic disorder".
днешното поколение е много социално изолирано. Ако имаш повече
приятели и те приемат, едва ли ще имаш съмнения, че тялото ти е
нормално. Но ако останеш сам, е много по-лесно да изпаднеш в
самокритика и да се чудиш дали не си самотна, защото бедрата ти се
търкат едно в друго...или бюстът ти е малък или нещо друго.
Има такова нещо като "Body dismorphic disorder".
В момино- студентските ми години може и да са били 4. 
, въпреки че съм слаба. Луфт имам само 2 пръста, за щастие, защото изобщо не ми харесва. Неприятни асоциации ми навява като видя момиче или жена с луфт, защото се правеха доста цинични коментари по техен адрес в тийнеджърските ми години.