На добър час в ПЪРВИ клас! - 5

Аз лично нямам намерения да купувам помагала за упражнения по писане.
Дъщеря ми пише прилично, считам че повече усилия в тази насока са излишни.
Взех помагалото със задачи за бързоуспяващи ученици, защото дъщеря ми дава зор да решава задачи (честно казано аз някакъв особен математически гений не съзирам, но тя явно ще иска да ходи по състезания и ще трябва да се поупражняваме). Оказа се, че проявява засилен интерес към по-логическите задачи; безкрайните уравнения малко и поомръзват.

В нашия клас повече от половината деца не могат.Глоемият ми син четеше и пишеше от 4-годишен,и какво?До 4 клас учителката се чудеше какво да го прави,защото му беше скучно в часовете и пречеше на останалите деца.Затова не съм си и давала зор да уча малкия,той пък се оказа другата крайност,ще се научи,това не ме притеснява.

Точно това и аз щях да питам. Не знам и не ме интересува в класа колко деца могат/не могат да четат. Интересува ме моето дете до къде е. Срича. Лятото със зор я накарах да започне да се опитва да чете, защото знам за амбициозните родители (по-голяма част), които пращат децата в 1 клас с минат материал и после мрънкат, че материала бил елементарен и нищо не се учело в училище. Изобщо не смятам, че съм длъжна да пращам детето с предварителни учебни знания. За това ходи на училище. Да ги усвоява там.

Ами ...странно, защото ние сме от малък провинциален град, без кой знае какви претенции, всички деца са подготвяни в градина, не в къщи,  в този смисъл странно. Мислех, че програмите за предучилищна са еднакви  

Нямам време и не уча в къщи с нея, не съм го правила никога и с каката, много съм далеч от болните амбиции 

Забелязала съм, че в провинцията в детските градини повече се занимават с децата. Предполагам, че е защото децата са по-малко, а и като се познават хората помежду си се чувстват по-съпричастни.

Явно има нещо такова  При вас има повече дейности може би в "учебно" време в градините.
При нас има само танци и английски, явно им остава повечко време, а и госпожите и на двете щерки бяха от старата школа.

Ами. Дейностите са пожелателни. Просто учителките не са много мотивирани. До някъде ги разбирам. Въпреки, че харесвах нашите, това е самата истина. Предпочитаха да ги оставят да играя, гледат филмче. Минаха задължителния материал, но до там.

А как се казва?

В нашето училище още не ги карат да четат, в смисъл - ако някой може - чете, другите - не. По желание е. Още не сме носили и читанката в клас. Нашите и двамата могат да четат от миналата година някъде, но не са ги учили в градината и определено повечето деца там не можеха. Не че съм ги карала насила  да четат, просто имаха интерес и го използвах. Но понеже са двама  и Здравко чете по-гладко сестра му сега не иска да чете, защото срича и почва да реве, че не може. А знам,че може. Но като я накарам даже условието на някоя задача да прочете не ще и не ще. Кара ме аз да й го чета   Хич не се амбицира покрай брат си, а напротив - депресира се

Това някак не ме изненадва.
В нашето общество битува едно интересно за мен схващане, че децата е добре да бъдат в по- напредничава среда, която да ги дърпа напред. Аз някак имам по- инакви наблюдения и разсъждения. Намирам, че децата е редно да бъдат по- скоро в по- разнообразна среда, която е по- близка до реалния живот. А колко ще напреднат в нея е много индивидуално и не е нужно някой да ги бута и дърпа напред и да им покачва скоростта. Тя може да не е тяхната скорост просто и като че ли има вероятност нещо да се повреди. Като го накараш да върви с чуждата скорост, детето най- много да се изнерви и вместо напред да даде назад или да се стопира...
При много "напредничави" деца на куп /често за у нас това са деца на амбицирани родители, най- вече/ някак отношения се израждат. Стават, като че ли, по- скоро съревнователни, а не като на нормален колектив, в който детето да се чувства по- скоро разбрано и на място, с разнообразни отношения. Оценката става водеща, реалните знания заминават нейде назад. Някак ми се струва изнервящо това.
Така... разсъждавам си аз само...Съзнавам, че подобни размисли са ерес за мнозина у нас.
................................................................
Кажете някакви техники за запаметяване на чужди думи. Детето възпроизвежда донякъде устно, но има проблеми с изписването им, ако трябва да не ги гледа, а да ги пише. Говоря за английския и донякъде го разбирам това- там няма определени правила, нито е буква = звук, та логиката се губи и остава папагалщината, а това не ни е силната страна, определено. Моят може да ми реши разни текстови задачи, да почете, да напише изречения, но ако трябва да запомни нещо наизуст /напр. думи, които не са свързани в някакъв текст/ и да го възпроизведе вижда затруднения. Изобщо има изключително избирателна памет. Ако е за нещо, което му е интересно ще помни като слон. Но ако е нещо от така посоченото- може и 100 пъти да повтори или напише и няма да запамети.

И ние сме с този проблем. Дори и да ги пише по еннайсет пъти не внимава, и после не ги помни. school bag напр. я учи от миналата година и не може да я напише

Колко да е странно? Моето дете като чете срича и се затруднява при много-звукови срички "свръз-ка" Мързи го, та 2 не вижда. Колкото и да го напъвам и тормозя с допълнителни занимания и помагала, докато не узрее сам и докато не му стане рефлекс, като дихателния, няма да кажа, че умее да чете. Доколкото ми е известно, в класа му само 2-3 деца четат по-гладко. Още не четат официално.

По отношение на подготовката на децата в ПГ по четене, по спомен, такава по норматив не е разписана и представлява инциатива и амбиция на предучилищните педагози. По БЕЛ в ПГ влиза разпознаване на буквите, различаване на гласна-съгласна, сричкуване, разпознаване на думи по род и число.

Само се записвам и отивам на родителска среща.

Според мен е важно по каква система работят по английски. Синът ми на частните уроци /45 минути на седмица/ учи по малко неща на урок, но са систематизирани така, че от тях да има някаква лесно разбираема цялост. С шест букви текст, който да могат да прочетат.
Не им преподават наведнъж азбуката, а в групи букви. Вчера сутринта бях постнала тетрадката му, за да покажа как пишат, че имам леки притеснения да не се обърка после в училище с печатното, но после я изтрих, за да не разводнявам темата. Ето един урок Преподават им по малко думи, но такива, които могат да се свържат в изречение или текст. До края на учебната година битрябвало да четат и превеждат не малки текстове, а в същото време им се случва с лекота. Не по петнайсет-двайсет думи на урок.
jam, разбрах Аз бих си го превела малко по друг начин. Че вече трябва да се четат текстове от буквара, а им е трудно. Но това е, защото рядко съм подозрителна към учители. А може би не трябва да е така....

И аз стигнах до подобни убеждения и май за тази година ще сменя стратегията. Смятам, че има голямо значение думите да са от смислен текст, с картинки, да могат да се запаметят и визуално. Определено многото писане няма да помогне.