С какво ви дразнят свекървите- 28

Още на първи януари свекърът не можа да се стърпи да си покаже магарията и проклетията въпреки всички погледи, шъткания и сритвания под масата от сина му и жена му. В резултат на което като подарък за Нова година си ангажира и за тази година постоянно място извън борда за всички събития в семейството ни, без значение дали касаят сина му или внучките му. Ей, не разбра тоя ръб, че с това си поведение доникъде няма да стигне и че така тормози единствено сина си, защото на мен и на децата ни е все тая какво ще каже или направи.

Аз нямам оплаквания от свекърите...но за сина им мога да напиша трилогия 
Аз искам да кръстя някой ден на баща ми, дословно. Поне за мен като кръщавяш трябва да е дословно или с 1-2 буквички разлика. За мен не е кръщаване дядото да е Петър, пък детето да е Патрик(едно от най-омразните ми имена).Моето име е модернизирано от на баба ми, винаги съм искала точно нейното, не знам защо са решили да съм с това досадно име.
Баща ми няма да си отвори устата никога, но знам, че много ще се трогне. Сестра ми и зет ми не искаха да кръщават на никой, кръстиха(по-скоро зет ми, сестра ми се примири)го с име несвързано с нито една от двете роди.
Аз искам ако имам син да е на баща ми, ако не е ще е на него си. На свекъри нямам желание да кръщавам.И моят мъж по-скоро ще си направи харакири, отколкото да кръсти на неговите родители.

Аааа, отдавна съм ги "сдрусала" и съм забранила тази тема. Аз нямам претенции, само искам да се разбират и обичат децата. На тях като им е добре и на мен ми е добре.

Джулка, стопли ми сърцето, душа!   Пожелавам ти от сърце да си имаш прекрасно детенце - момче, момиче (пък и две-три), без значение. И да не се налага да те подканям като свекърва.   Чакам те да Опнеш една хубава бременна лентичка в скоро време. 

 

Няма задължително 
На времето, когато децата са умирали много и в невръстна възраст са гледали да ги кръщават рано.
Един вид, ако починат да не си отидат от този свят като неверници.
Друго момент е, че сватба, кръщене са пречистващи ритуали, един вид кръщенето ще донесе здраве и късмет и на цялото семейство.

Много благодаря за разяснението    

милинка, аз скоро говорих по тази тема с една моя позната - много религиозна жена, спазваща всички правила и т.н. Аз също мислех, че кръщенето трябва да се направи до 1 год. възраст.
Но тя ми каза, че приемането на християнството трябва да е осъзнат акт. Когато детето е достатъчно голямо, за да разбира и реши, че иска да се покръсти, тогава се прави кръщене.
И според мен има логика... Защо да се кръщава човек, ако я няма вярата...

Навремето и аз мислех, че няма да мога да нарека свекърва си "майко", но стана някак си неусетно, машинално, не влагах нищо в това обръщение, но тя се кефеше, а пък и не беше лоша жена. Мъжът ми, и той, от време на време викаше така на майка ми, макар че не я долюбваше много, но в повечето случаи говореше  неопределенол

За мен като евентуална свекърва, би било правилно да ми се казва някак си, не държа определено на "майко",защото няма да й бъда майка, но от друга страна не съм й приятелка, връстничка, че да ми вика по име. Знам, че в другите държави е така, но все пак си имаме национален манталитет, а и тези в другите държави се виждат от време на време и не са много загрижени едни за други. Така че - може "майко - еди-коя си", може и "Лейди" - хахаха, дано да има чувство за хумор...

Абсолютно това е и моето мнение.Имам чувството , че кръщаването е станало като някаква мода в момента.Моя свекър дава зор да кръщаваме малкия.Голям християнин, който не е запалил свещ и не е влизал в църква поне откакто аз го познавам.

Само да вметна - кръщавали са ги в бебешка възраст поради
високата смъртност и за да могат да ги погребат ,като християни.
Няма нищо задължително.Сега новата мода е "като порасне само да реши",
но така става,че решава обикновено,когато другата страна иска църковен брак.

Докато сте на тема кръщене, да помоля за съвет. Извинявам се предварително за офф-а.
Малкият още не е кръстен. Каним се от години, но все не се наканваме.
Имахме избран кръстник отпреди да се роди.
Така се случи, че последната година си развалихме отношенията доста. Не е да не си говорим, но някак ни охладняха доста отношенията.
Та се чудя следното:
1. Дали да си остане той, тъй като сме го "нарекли" отпреди раждането.
2. Дали да изберем друг човек.
Само да вметна, че не използвах правилно думата "избрали". Той беше този, който каза, че иска да кръсти третото ни дете, преди да се роди още. Ние се съгласихме с охота...тогава.
С две думи, да остане ли "нареченият", въпреки че вече не сме никак близки или да е друг?

Откъде пък Даниел да е кръстен на Анелия?
Това, че има съвпадащи букви, е много далеч от подновяване на името - нали това е "кръстен на ...", да се поднови името.
Под подновяване на името, кръщаване на ... аз разбирам БУКВАЛНО СЪЩОТО име, съответно с добавяне  или отнемане на буква в края при преминаване от мъжко в женско име и обратно.
Ако този на който "се кръщава" се казва Трендафилка, то и новороденото трябва да носи това име. Трендафил за момче, и Трендафилка за момиче.
Роза, Росен, имена започващи с Т или с подобно звучене НЕ Е КРЪЩАВАНЕ НА ....
Десислава на баба Детелина, Пламенка на баба Петруна, Кристофър на дадо Кирил и т.н и т.н.

Мойте деца съм ги кръстила с имената, които аз съм избрала. Първото на никой, добре че майка ми не претендира да е на нея, тъй като имат съвпадащи се две букви.
Второто е на свекърва ми, име, което 98% от вас тук няма да харесат, че е старо, смотано, селско и т.н (това са коментари относно името от хора).
В момента, в който разбрах че съм бременна, първото което ми хрумна беше, че в зависимост от пола, ще поднови имената на свекървата или свекъра.
Когато го казах на мъжът ми, той беше категорично против, защото и той като много други не харесва имената на родителите си. Казах на свекърва ми, т.е поисках благословията й, дъщеря ми да носи името й, веднага в който ни казаха, че е момиче. Жената беше поласкана, благодари ми, но каза че би искала да й дадем модерно име, а не нейното. За нея било достатъчно моето желание да е кръстена на нея, но за детето било по-хубаво да има модерно име.
Кръстих я дословно с името на свекърва ми, не защото съм очаквала финансови облаги, или помощ при отглеждането, та аз по онова време дори и не я бях виждала на живо!
Мъжът ми преоткри красотата в името на майка си, а аз смея да твърдя, че името отива прекрасно на детето ми и се вписва с нейната уникалност.
Първото дете исках да кръстя на баща си, но съжалявам, че се оставих да ми повлияе мнението на околните, че било зло да се кръщава на починал човек.

На твое място, щеше да ме е "страх" да не изпълня нареченото след като другата страна не се е отметнала.

*Ирина*,

зависи какво вие влагате в избора на кръстник.
За моето бебе избрах кръстница, която ми е близка, уважавам и харесвам като поведение и ценности.
Важно ми беше и да е тук, да живее в същия град и да се виждаме.
Искам в живота на детето ми да има още един възрастен, който от една страна да му е добър пример,
а от друга, на възрастния да му пука някак за моето дете..

Моите кумци, въпреки че отдавна не живея в БГ, ме канят за кръстница на всяко от децата си-имат три.
Все им казват да поканят някой, който е там, но те си държат на мен.
Казват-такава е традицията, ти си ни кумувала на сватбата..

В твоя случай, бих избрала нов кръстник.