Мен па ми е интересно тия, дето все са им криви свекървите, какви ли хиляди кусури ще намират на снахите.
- Публикувана: 24 ноем. 2013, 11:41 ч.
- Последно мнение: 20 фев. 2014, 12:49 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 28
Никога не съм твърдяла, че свекървите винаги са виновни.
Нямам предвид конкретни случки или ситуации, а говорех за отношението на някои свекърви, което бива оправдавано. И предния път го бях болднала, ама се чете от свекърви
Що за човек трябва да си да гониш през ден семейството на сина си по безумни причинии накрая да се цупиш? Нали не са отишли там пряко волята й?
Или щом ги е поканила вкъщи има право да се държи всякак?
Е за такова отношение говоря и мотивите на тези, които го разбират
Нямам предвид конкретни случки или ситуации, а говорех за отношението на някои свекърви, което бива оправдавано. И предния път го бях болднала, ама се чете от свекърви
Що за човек трябва да си да гониш през ден семейството на сина си по безумни причинии накрая да се цупиш? Нали не са отишли там пряко волята й?
Или щом ги е поканила вкъщи има право да се държи всякак?
Е за такова отношение говоря и мотивите на тези, които го разбират
Ами, трудно ми е да ти отговоря на въпроса. Не бих допуснала да ми се случи, поне не повече от веднъж.
Не мога да приема и другата позиция - да те гонят през ден и ти пак да се връщаш... Защо? Мазохизъм някакъв ли, какво?
Или нещата не са чак толкова черни, или и аз не знам какво може да те накара да се натискаш там, където си нежелан. Само защото е по-чисто, отколкото при мама? Нещо не ми се вярва само това да е причината.
Иначе пожелавам най-искрено на авторката мъжът ѝ да си намери работа, да си стъпят на краката и да поемат живота си в свои ръце. И да не забравят какъв пример дават на собственото си дете, защото може да е малко, но попива...
Не мога да приема и другата позиция - да те гонят през ден и ти пак да се връщаш... Защо? Мазохизъм някакъв ли, какво?
Или нещата не са чак толкова черни, или и аз не знам какво може да те накара да се натискаш там, където си нежелан. Само защото е по-чисто, отколкото при мама? Нещо не ми се вярва само това да е причината.
Иначе пожелавам най-искрено на авторката мъжът ѝ да си намери работа, да си стъпят на краката и да поемат живота си в свои ръце. И да не забравят какъв пример дават на собственото си дете, защото може да е малко, но попива...
Како Сийке, ясно, че повече от веднъж не е хубаво да се случва. Жената каза, че се е наложило при извънредни обстоятелства. Пожелавам й същото което и ти.
А що се отнася до примера за детето, това не важи. Обсъждахме го и в друга тема. Каквото отношение има родителя към детето когато то е малко, същото отношение има детето към родителя като порасне. Родителите градят отношението на бъдещите си деца към самите тях. Ако детето не е привързано към родителя, заради неглижиране или неразбиране, то получава същото на стари години и сам си е виновен. Каквото чувствоостане в детето докато е съвсем малко, остава за цял живат. За това са изцяло отговорни родителите. Дете, колкото и да е малко, чувства и каквито чувства предизвикваш у него тогава, такива са и като порасне. Родителите ги градят тези отношения, не децата.
Така, че дори детето да види в какви отношения са родителите му с бабите и дядавците, то с неговите си родители ще си има негови.
Трещерица знаем за твоята къща. Дори в чужд дом никой няма право да се бърка във възпитанието на детето на родителите. Това не зависи от мястото на живеене. Няма дете на тази възраст което не плаче за едно или друго нещо.
Хубаво ти си разчиташ само на твоя си дом, но ако опреш до друг вид помощ и се наложи да си от другата страна, ще спазваш ли правилата на този който е взел да те гледа? Или тогава ще измислиш други правила?
Хората са казали голям залък хапни, голяма дума не казвай! Не знаеш до какво ще опреш
А що се отнася до примера за детето, това не важи. Обсъждахме го и в друга тема. Каквото отношение има родителя към детето когато то е малко, същото отношение има детето към родителя като порасне. Родителите градят отношението на бъдещите си деца към самите тях. Ако детето не е привързано към родителя, заради неглижиране или неразбиране, то получава същото на стари години и сам си е виновен. Каквото чувствоостане в детето докато е съвсем малко, остава за цял живат. За това са изцяло отговорни родителите. Дете, колкото и да е малко, чувства и каквито чувства предизвикваш у него тогава, такива са и като порасне. Родителите ги градят тези отношения, не децата.
Така, че дори детето да види в какви отношения са родителите му с бабите и дядавците, то с неговите си родители ще си има негови.
Трещерица знаем за твоята къща. Дори в чужд дом никой няма право да се бърка във възпитанието на детето на родителите. Това не зависи от мястото на живеене. Няма дете на тази възраст което не плаче за едно или друго нещо.
Хубаво ти си разчиташ само на твоя си дом, но ако опреш до друг вид помощ и се наложи да си от другата страна, ще спазваш ли правилата на този който е взел да те гледа? Или тогава ще измислиш други правила?
Хората са казали голям залък хапни, голяма дума не казвай! Не знаеш до какво ще опреш
Мен па ми е интересно тия, дето все са им криви свекървите, какви ли хиляди кусури ще намират на снахите.
Да не кажете,че няма за какво да се оплача от моята. Преди 18 години, свекъва докато беше жив решил да даде на големият ни син да си пийне от ширата на бъдещото вино. До тук добре, ще каже някой ама когато след 20 минути детето взе да прави алергичен пристъп и трябваше да изминем с кола 40 километра до най близката болница по спешност ,те си траяха какво са му дали
То само тази случка да беше, щях да съм я забравила, но не би
Трещерица знаем за твоята къща. Дори в чужд дом никой няма право да се бърка във възпитанието на детето на родителите. Това не зависи от мястото на живеене. Няма дете на тази възраст което не плаче за едно или друго нещо.
Хубаво ти си разчиташ само на твоя си дом, но ако опреш до друг вид помощ и се наложи да си от другата страна, ще спазваш ли правилата на този който е взел да те гледа? Или тогава ще измислиш други правила?
Хората са казали голям залък хапни, голяма дума не казвай! Не знаеш до какво ще опреш
Да, бе, зорлем да го карам да реве, защото на 1 год правело бели. Ми какво да прави - да чете Шекспир в оригинал?
Естествено, че ще спазвам правилата, ако не съм тотално изкукала.
Да, бе, зорлем да го карам да реве, защото на 1 год правело бели. Ми какво да прави - да чете Шекспир в оригинал?
Естествено, че ще спазвам правилата, ако не съм тотално изкукала.
Естествено, че ще спазвам правилата, ако не съм тотално изкукала.
Ще правиш попара с вино за да спи дълго през нощта а през деня да играе валс, за Шекспир не е лоша идеята, и ако може да не говори, още по -добре!
Е, след като баща ми просъска на дъщеря ми, че не иска да му влиза в стаята, защото е "много шумна", с мъжа ми за половин час си събрахме багажеца и - дим да ни няма. Трудно ни беше, едвам се оправяхме, ама оцеляхме. Не мразя баща си, не го и обвинявам. Благодарна съм му, че ни доказа, че различни поколения не бива да живеят заедно. Вместо да се чумеря на неговите странности и порядки, просто се отделих.
Давам си сметка сега, почти на 50 г. съм, че ако в дома ми се засели снаха/зет и започне да управлява имота ми и да се налага, няма да ми е приятно. И веднага ще застана в отбранителна позиция на зла свекърва/тъща. Също така и за миг не си представям, че към мен ще има някакви очаквания да гледам внучета. Ако мога - ще помагам. Ако нямам възможност - няма да си скърша врата, само и само да младите да им е комфортно.
Не съм отмъстителна, но тъй като аз съм си изгледала сама /с мъжа ми/ децата, съм наясно, че ако има желание - може. Е, понякога се налага, разбира се. Но не трябва да се очаква сто процента помощ.
Като дъщеря на осемдесетгодишен родител предпочитам той да има много други ангажименти, забавления и неотложни пенсионерски срещи, отколкото да е винаги насреща за спешни нужди. Ще се чувствам по-спокойна, ако неговият живот не е зависим от моите временни неудачи. Няма нищо по-натоварващо от скучаещ и зависим от твоето ежедневие родител.
Давам си сметка сега, почти на 50 г. съм, че ако в дома ми се засели снаха/зет и започне да управлява имота ми и да се налага, няма да ми е приятно. И веднага ще застана в отбранителна позиция на зла свекърва/тъща. Също така и за миг не си представям, че към мен ще има някакви очаквания да гледам внучета. Ако мога - ще помагам. Ако нямам възможност - няма да си скърша врата, само и само да младите да им е комфортно.
Не съм отмъстителна, но тъй като аз съм си изгледала сама /с мъжа ми/ децата, съм наясно, че ако има желание - може. Е, понякога се налага, разбира се. Но не трябва да се очаква сто процента помощ.
Като дъщеря на осемдесетгодишен родител предпочитам той да има много други ангажименти, забавления и неотложни пенсионерски срещи, отколкото да е винаги насреща за спешни нужди. Ще се чувствам по-спокойна, ако неговият живот не е зависим от моите временни неудачи. Няма нищо по-натоварващо от скучаещ и зависим от твоето ежедневие родител.
Аз съм на мнение,че никой на никого не е длъжен.Не очаквам помощ за отглеждане на децата(2 броя) не търся,не викам помагачи.Оправям се сама.От самото начало е така.А и децата не са кръстени на тях-това още един пример колко съм неблагодарна.Имах зверски период преди 3 години-кака в първи клас и дете на 2,5.Зима,студ-събуждам ги рано,малкото увито в грейки,одеала и на ръце да водя каката на училище.За капак развих и двойна бронхопневмония.Никой не дойде и 1 ден да сготви или да почисти или да помогне.Живеят през улицата.Тогава тези хора умряха за мен.Здравей-здрасти и дотам.Не са ми родители,не са ми преки роднини,никакви не са,тогава защо да се дразня,че не ми помагат.Както и аз няма да помогна с нищо.Имат си син,да си ги гледа на старини.Имат си апартаменти и имоти,да се оправят както намерят за добре.Живота си е техен,моя също си е мой.Както аз не ги занимавам,така и да не очакват аз да се занимавам с тях.Казала съм на съпруга ми,да не ме занимава и да не очаква.
Това лято имах 2 блокажа на крака ,понеже съм с дископатия след раждане на първото.Десния ми крак блокира и немога да ходя.Опитваш да го поместиш-нищо,немога да стигна до тоалетна,напикавах се по коридора.И това мина-подпрат ме на мивката и приготвям за ядене-голямото го вземе,включи фурната и се пече.Нещата се оправят и без помощ от други.Стискаш зъби и не се тормозиш за простотии.Препоръчвам!
Това лято имах 2 блокажа на крака ,понеже съм с дископатия след раждане на първото.Десния ми крак блокира и немога да ходя.Опитваш да го поместиш-нищо,немога да стигна до тоалетна,напикавах се по коридора.И това мина-подпрат ме на мивката и приготвям за ядене-голямото го вземе,включи фурната и се пече.Нещата се оправят и без помощ от други.Стискаш зъби и не се тормозиш за простотии.Препоръчвам!
baibibi, много съм съгласна с теб.
Но има и един друг момент - моята свекърва живее при нас. Ние сме едно домакинство и тя разчита на нас за всички разходи / ток, отопление, телефон, кабелна ... /. Не купува нищо за поддръжката на жилището, нито й търсим пари. И в случая аз определено очаквам да се включи в грижите за децата, вместо да се убивам от тичане / мъжът ми е на смени, а сега е 15 дена в командировка/, а тя да си стои на топло в къщи. В момента наистина го прави, но имаше време, в който се правеше на много независима и мрънкаше, че сме я вързвали в къщи. Оставих на мъжа ми да се разберат.
Но има и един друг момент - моята свекърва живее при нас. Ние сме едно домакинство и тя разчита на нас за всички разходи / ток, отопление, телефон, кабелна ... /. Не купува нищо за поддръжката на жилището, нито й търсим пари. И в случая аз определено очаквам да се включи в грижите за децата, вместо да се убивам от тичане / мъжът ми е на смени, а сега е 15 дена в командировка/, а тя да си стои на топло в къщи. В момента наистина го прави, но имаше време, в който се правеше на много независима и мрънкаше, че сме я вързвали в къщи. Оставих на мъжа ми да се разберат.
Ако ми се случи, поне едно да е ясно - в моята къща важат моите правила.
Е това е така, но някой път се оспорва
и става страшно и темата набъбва 
В тази тема често се споменава думата "длъжен". Дали си длъжен или са ти длъжни - всичко зависи от морала и добротата на човек. Да, свекърва ти не е длъжна да ти гледа децата, но ако е неангажирана и по цял ден гледа мазилката в къщи, а ти изнемогваш - не е ли нормално да се вдигне да помогне, ако й пука поне малко за вас.
Много неща не сме длъжни да правим като цяло, но ако сме добри и имаме известна съвест и морал, никога не бихме допуснали да сме пасивни.
Много неща не сме длъжни да правим като цяло, но ако сме добри и имаме известна съвест и морал, никога не бихме допуснали да сме пасивни.
В тази тема често се споменава думата "длъжен". Дали си длъжен или са ти длъжни - всичко зависи от морала и добротата на човек. Да, свекърва ти не е длъжна да ти гледа децата, но ако е неангажирана и по цял ден гледа мазилката в къщи, а ти изнемогваш - не е ли нормално да се вдигне да помогне, ако й пука поне малко за вас.
Много неща не сме длъжни да правим като цяло, но ако сме добри и имаме известна съвест и морал, никога не бихме допуснали да сме пасивни.
Много неща не сме длъжни да правим като цяло, но ако сме добри и имаме известна съвест и морал, никога не бихме допуснали да сме пасивни.
Така си е. Въпрос на съвест, на усещане, но и на такт до някъде. Всичко трябва да е с мярка. Мисля си обаче, че все пак има и известна доза "дълг", дори той да е продиктуван от собствения ти морал, или съвест. Някак си моето усещане е, че сме длъжни да помагаме на родителите си, ако те са били /а и още са / грижовни към нас. Щом са в нужда трябва да им се притечем на помощ, ако сме в състояние. Също не е лошо и родителите да усещат известно задължение за добруването на децата си.
аз чакам да видя какво старо е измъкнала от гардероба таз година моята свеки за Коледа. Като родих февруари моята майка му купи злато, а тя даде стария си сребърен комплект колие и обици! Колието даже не си в направила труда са го изчисти от косата си! За Коледа ми подари стари бебешки дрешки, които като изпрах в пералнята се разпаднаха