С какво ви дразнят свекървите- 28

Хи-хи, ние от сега сме решили, че ако имаме момиче ще се казва така и двамата сме категорични. А иначе и аз си го харесах от "Железния светилник" преди бая време, леле Тонка    Никой в родата нямаме с такова име  Но ако приемем за първата буква - то ще е на мен, на баща ми, на дядото на моя... има за пред кой да се отчетем. Иначе ако искам да е на някой има много лесно съчетание между името на майка ми и името на свекърва ми - също много хубаво име за момиче се получава, а така ще е кръстена и на сестра му, и на баба му  Но не, искаме да е Катерина. Мъжко име той пък харесва това на баща ми, но аз се дърпам - не искам да има драми що на него, а не на другия дядо (а той с неговото име няма шанс...). Но при нас няма кой да се разсърди - ни тъща, ни свекърва. Но както казвам, ако искаме може да кръстим детето и на двете, ама няма  (иначе и двете заслужават, хубаво име ще е, но то като чувстваш едно име, защо трябва да се кръщава на някой. Аз също не съм на никой - нося буквата на баща ми и на дядо ми по негова линия, но съм на никой, брат ми е кръстен на майката на баща ми и на майка ми на баща й, но е хубаво име).

Така и така съм ви подкарала днес - давайте, не се офлянквайте.    Ще бъдете много хубави млади майки. 

Боже, ако по каквито и да било абсурдни причини се налагаше да кръстя детето си на свекървата... никога не бих родила. Сериозно! Тя е с много благозвучно старо селско, българско име, започващо с буквата П. 

Името е ясно така или иначе. 

То като цяло свекърва ми е с хубаво име... или по-точно щеше да е, ако не беше добавено накрая онази звучна сричка -ка в края  Тя никога не се представя така, според нея майка й голямо зло й е направила, но не по-зло от това, че в 9-ти месец отишла на майната си с влак и.... дали не я е родила там  Та тя казва, че като й поискат ЛК все едно на гилотината я карат - ем с това -ка, ем родена на ... тън-тън място. Казва, че майка й голяма услуга й е направила в това отношение 

А аз ако имах момиче и ако се бях поддала на натиска.....ама много як натиск момичета ....неродената ми щерка трябваше да сЪ казва Петрана.....За момче пак едно грубо име трябваше да изпляскаме....

МноУ гадна снАА бях, кръстих бебИтУ на мъжът си и после свахите из махалата на свекърите били силнУ шокирани, че снААта на еди кого си писала бебИтУ на мъжът си . Щото познайте...буквичка не искаха, искаха натуралните си имена.

Ако имам внуче някой ден бих искала майка му и баща му да му подарят едно красиво име на което детенце да се радва.

DELTA_DELTA, нищо лично, ама този начин на изразяване не те ли затруднява?  То направо... явно си ти харесва де, виждам често го използваш, но едва те чета. Разбира се, едва ли ти дреме, за което, ама аз да си кажа 

Свекърва ми беше много възмутена, като научи името на дъщеря ми. Познавала една проститутка с това име.
Детето трябвало да се кръсти на светеца с най-близкия църковен празник. Разбирай - Успение Богородично. Разбирай, на нея.

Мър мяу правя го за да ви усмихна, ако те дразня извинявай.  Защо така категорично казваш  " едва ли ти дреме," от къде ме познаваш толкова добре?.....И да дреме ми, не искам да причинявам затруднения на околните. Нищо лично и аз   и аз да си кажа.

Ирина , от речено до сторено - разлика голяма.
Изобщо не се притеснявай да избереш нов кръстник/кръстница на детето,
поне аз така бих постъпила.
На малкия син кръстник стана по-голямият ми син -
какъв по-добър закрилник,наставник от брат му./разликата е 14 г./
По този начин парирах подобни самопредлагания,а и нещо много важно,
което и Ванга е споменавала - важно е кръстникът да има живи родители,
за да е пълен късметът,както и погачата се замесва от жена с живи родители -
това е за да има късмет детето да расте с двама родители,което е много важно.

Моите родители бяха атеисти и не съм кръщавана в църква, а с гражданско кръщене в общината. Да ама станах майка и  отидохме да кръщаваме в църква детето ни.  Оказа се, че не може, защото майката/аз/ не съм кръстена. Наложи се първо да кръстят мен, а после детето. Та аз и  сина ми сме кръстени едновременно. Шест месеца по-късно ни поканиха  приятели за кумове. Те искаха след гражданския и  църковен брак. Да ама ние с мъжа ми не сме венчавани и пак казаха, че не можем да ги венчаваме. Добре че с нас бяха свекър ми  и свекърва ми. Те са венчавани и   станаха църковните кумове. ДА, ама не! Оказа се, че булката не била кръщавана и не може да се венчае. Наложи се първо да я кръстят, а после да я венчават. С тези ритуали мина половината сватба. Това беше преди 34 г. Звучи като небивалица, ама е САМАТА ИСТИНА. Та е по-добре  да има и църковно кръщене, и църковен брак. Не се знае кога ще потрябва.

По въпроса как снахата да нарича свекървата една история, разказана от майка ми преди да се омъжа. Свекърва била дала дом, покъщнина и всичко, както си е редно на младите. Снахата викала на свекървата "Ало, това , ало- онова". Свекървата събрала и прибрала  всичко. Идва снахата  и пита: "Ало, къде са........" , а свекървата отговаря : "Ало дало, ало взело".  Моята майка ме накара да кажа майко и татко  на родителите на мъжа ми още у нас на самия годеж. Първия път не беше лесно, особено пред моите си родители, ръцете ми се разтреперяха от притеснение, ама това беше много мъдро решение на майка ми и от този момент никога не съм имала проблем да ги  наричам  така до ден днешен.

Защото съм просто една непозната  Изобщо не искам да те засегна, все пак явно се опитвам да те чета, а не прескачам, което значи че ми е интересно, обаче много ме затрудняваш признавам си  Което разбира се не значи, че трябва да спреш да пишеш така, просто ми беше интересно защо го правиш 

Е, аз пък искрено и лично си признавам, че не би ми било приятно детето ми да нарича друга жена "майко".  Ако другата, свекървата демек, е достатъчно умна, интелигентна и дипломатична жена, ще се примири и с обръщение по име.

За мен най-важно е да има разбирателство и уважение. Мамосването не е гаранция за добри взаимоотношения. Аз моята свекърва съм я мамосвала, лельосвала и какво ли не, пък ето, че сега никакви контакти нямаме. И каквото и да разправям, въпреки че това е най-щадящият за мен вариант, винаги ще ми остане горчилка. Никога не съм имала драми с приятели, познати, роднини и не е особено приятно, че точно с майката на мъжа ми се получи така.

 K.A.G., няма такова изискване - родителите да са кръстени, та да се извърши кръщавка на детето им. Нито преди 34 г., нито днес. Кръстникът трябва да е кръстен. Кумовете на църковната венчавка - също. За църковен брак и младоженците трябва да са кръстени. Но не и техните родители.
"Майко" и "татко" на свекър и свекърва не бих казала никога. Никой не ме е и карал.
А децата си ги кръстих на моите и на родителите на мъжа ми, не по принуда, а защото имената им ми харесват и защото знаех, че ще се зарадват.
Това с първите/последните буквички изобщо не го смятам за кръщаване на някого. Ако ще е - да е цялото име или леко видоизменено /примерно на свекървата на Тонкабонка - от Пенка да стане Пенелъпи хи-хи-хи, шегувам се разбира се/. Но една Мариета наместо Мария е съвсем приемливо.
Моя позната почти до развод стигна, защото я притискаха да кръсти сина си на свекъра - Златин. Е, нямаше сила на тоя свят, който да я накара да го направи. Ако беше родила момиче, нямаше да има драма, защото Златина й харесваше като име. Но тоя Златин направо й почерни живота. Мислихме от всякакви езици нещо производно на "злато", но не се намери подходящ вариант. Кръсти детето на мъжа си, но свекърите пак не бяха доволни. Голямо тръшкане беше, голямо чудо. Панаири.
Аз, ако някога имам внуци, изобщо не искам да ги кръщават на мен. Не си харесвам името и туй то. Ако моите родители ме бяха кръстили на дядо ми /както твърдят, че били направили, ама вземайки само първата буква/, щях да си харесвам много повече името.

Аз в началото не знаех как да наричам свекърите ми... просто се обръщах без обръщение  Лельо/чичо не ми вървеше, за майко/татко дума да не става, та свекърва ми ме хвана бързо, бързо, че не знам как да ги наричам и ми каза, че майко и татко не държат да им се казва и по име би било чудесно. Та сега са по име, дори аз нея си я наричам с нейното име, но видоизменено от мен. А пък и често се наричаме една друга с МЪЖКИ АМЕРИКАНСКИ имена, ама това е благодарение на сина й  И аз, и тя, и сестра му сме прекръстени с мъжки имена... И по-лошото е, че така ме нарича навсякъде, а още по-лошото е, че аз си отговарям на новото име... какви погледи отнасяме понякога, не е истина  (всъщност имам таман 3 мъжки имена и безброй други - и като кученце на всички отговарям ахаххаахх)