Моят набор има много Десислави.
Явно началото на 80-те е било много модерно.
Което е супер име, де, аз много го харесвам.
Явно началото на 80-те е било много модерно.
Което е супер име, де, аз много го харесвам.
- Публикувана: 24 ноем. 2013, 11:41 ч.
- Последно мнение: 20 фев. 2014, 12:49 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 28
ММ още не може да преживее, че не съм кръстила детето Събина на дядо си Съби!
Кръстих в Ана-Мария. Свекито е Марияна, а в моето семейство има Ани и Анета!
А същевременно моята шефка много ми помогна за бремеността, след 2 аборта. Тя е Анета и внучката и е Ана-Мария
Кръстих в Ана-Мария. Свекито е Марияна, а в моето семейство има Ани и Анета!
А същевременно моята шефка много ми помогна за бремеността, след 2 аборта. Тя е Анета и внучката и е Ана-Мария
Вие с ММ не ги ли обсъждате тези неща.
Може да обсъждаш с човек, който иска и не очаква да му четат мислите
Моят набор има много Десислави.
Явно началото на 80-те е било много модерно.
Което е супер име, де, аз много го харесвам.
Явно началото на 80-те е било много модерно.
Което е супер име, де, аз много го харесвам.
Десислава, Ивайло, Аспарух, Тервел и др. исторически имена бяха възродени и разцъфтяха по време на честването на 1300 години България.
По-възрастните се сещат какво имам предвид. По-младите имат Гугъл.
Изобщо не мога да си обясня, защо съвременните баби и дядовци продължават да настояват за спазването на тази традиция или по-точно казано заставят някого да си кръсти детето на тях, какво удовлетворение изпитват внучето да носи тяхното име, след като са изнудили родителите с шантаж.
Наскоро говорих с леля ми, тя ми сподели какво се получило при нея - навремето е нямало тън-мън особено за първо внуче. Свекърът й се казваше Янко - било ясно, че детето ще е кръстено на него, но тя искала да се казва Янислав. Заявили ли й, че Янислав в къщата им няма да влезе....... За втория син - на свекървата - Тинка - според бабата единственият вариант е бил Тинчо
В крайна сметка леля ми не им се дала и братовчед ми се казва Тихомир.
Мисълта ми е, че тогава тепърва са извоювали правото поне само буквичката да е, което пак се е приемало за смъртна обида, затова не ми е ясно защо това същото поколение сега на свой ред се държи толкова изтерясало по отношение на кръщаването
Наскоро говорих с леля ми, тя ми сподели какво се получило при нея - навремето е нямало тън-мън особено за първо внуче. Свекърът й се казваше Янко - било ясно, че детето ще е кръстено на него, но тя искала да се казва Янислав. Заявили ли й, че Янислав в къщата им няма да влезе....... За втория син - на свекървата - Тинка - според бабата единственият вариант е бил Тинчо
В крайна сметка леля ми не им се дала и братовчед ми се казва Тихомир.Мисълта ми е, че тогава тепърва са извоювали правото поне само буквичката да е, което пак се е приемало за смъртна обида, затова не ми е ясно защо това същото поколение сега на свой ред се държи толкова изтерясало по отношение на кръщаването
На майка ми и леля ми, имената са избрани от кръстницата. Не съм чувала за друга подобна традиция, баба ми ми е казвала, че не е била очарована, ама....
На майка ми и леля ми, имената са избрани от кръстницата. Не съм чувала за друга подобна традиция, баба ми ми е казвала, че не е била очарована, ама....
Та се сетих - за традицията на кумството имали ли сте разпри? Била съм на сватба на моя приятелка, която се запозна с кумовете в сватбения ден
Реално погледнато, няма нищо лошо да кръстиш детето си на дядото/бабата. Дори и да не са най-уникалните и съвременни имена, все пак това е някакво продължение на рода. Не само чрез генетичния материал. По-духовно е.
Не знам защо съвременните снахи са винаги така наострени срещу свекър и свекърва. Но ми е и чудно как може един човек така да се унижава, да настоява и да претендира за нещо, което в крайна сметка е решение на родителите на детето.
Няма лоши имена, има лоши отношения.
Не знам защо съвременните снахи са винаги така наострени срещу свекър и свекърва. Но ми е и чудно как може един човек така да се унижава, да настоява и да претендира за нещо, което в крайна сметка е решение на родителите на детето.
Няма лоши имена, има лоши отношения.
На майка ми и леля ми, имената са избрани от кръстницата. Не съм чувала за друга подобна традиция, баба ми ми е казвала, че не е била очарована, ама....
Майка ми са 4 сестри. Първите две са кръстени от баба ми - банални имена (може би на бабите, не знам), майка ми и малката ми леля са кръстени от кръстницата - съвременни са им имената към днешна дата, т.е. към тогавашния момент явно са били ултра модерни (става дума за края на 50-те, началото на 60-те години)
Та същата приятелка с натрапените кумове, трябваше разбира се да кръсти синът си Киро. Не Кирил, Киро, на свекъра. Обаче, вече и беше придошъл прилив на енергия и в последния момент, та се тръшна - купуваш ми апартамент и го кръщавам Киро. Купиха и
Ха-ха - браво на нея!
Но, има и други случаи - например снахата "влиза" в готов напълно и луксозно обзаведен тристаен апартамент - самостоятелен за семейството, свекърите плащат сметките, освежаващи ремонти, чистачка, почивки... И идва моментът с очакваното бебе - отроче от мъжки род. Свекърът с класическо българско име, нормално, има си и голям светец. Свекървата искаше детето да носи името на дядо си - в знак на уважение към него, те са модерни хора и тя нямаше никакви други претенции. Ей, какъв проблем беше - разбира се, никой нищо не й беше казал на снахата, очакваше се мъжът й да "извоюва" това име. До последния момент не беше сигурно какво решение ще бъде взето. Сега детенце носи името на дядо си, той е щастлив и така.