След като прочетох коментара на авторката разбрах, защо мъжът има "нужда от размисъл и време" 
И пак е бил деликатен.
И пак е бил деликатен. - Публикувана: 24 ноем. 2013, 23:31 ч.
- Последно мнение: 13 дек. 2013, 20:53 ч.
Разделихме се за да помисли......
Ако ще има брак, прагматичната гледна точка е много ценна.
Дори най-гениалните хирурзи следват тъпа до бездънност фиксирана
процедура, защото си има моменти, които не могат да се заобиколят.
В такъв смисъл е по-разумно бракът да води до романтика, а не романтиката-
до брак. Ако всичко прагматично е наред, романтиката идва лесно. Обратно,
ако нещата почнат с романтика, няма гаранция, че ще има необходимите предпоставки
за стабилен брак. Даже може да е обратното.
С правилна преценка на положението на хората лесно може да се каже дали
ще стане връзка или ще има големи проблеми.
Говоря И от опит, защото един път пренебрегнах фундаментални различия.
Дори най-гениалните хирурзи следват тъпа до бездънност фиксирана
процедура, защото си има моменти, които не могат да се заобиколят.
В такъв смисъл е по-разумно бракът да води до романтика, а не романтиката-
до брак. Ако всичко прагматично е наред, романтиката идва лесно. Обратно,
ако нещата почнат с романтика, няма гаранция, че ще има необходимите предпоставки
за стабилен брак. Даже може да е обратното.
С правилна преценка на положението на хората лесно може да се каже дали
ще стане връзка или ще има големи проблеми.
Говоря И от опит, защото един път пренебрегнах фундаментални различия.
Такааа,сега прочетох вече цялата тема,мненията на авторката и на другите потребителки.
Момиче,ти не търсиш тук съвети адекватни,а рамо,на което на поплачеш,някой да ти каже,че ти си прекрасна и той ще се върне.Не търсиш съвет и мнение,а опора и разбиране.Затова вникваш в това,което е изписано 11 стр. назад.Много полезни съвети са ти дали,между другото
Казваш,че си чувствителна,че плачеш,че си емоционална.Това не е добродетел,ама никаква!Емоциите са лош съветник,замъгляват разума и пречат да се действа адекватно.Събери си ума,съвземи се и се опитай да видиш отстрани ситуацията.Едва ли е толкова драматична.Със сълзи,драми и любовни песни никак не си помагаш в случая.После ще пиша още.
Момиче,ти не търсиш тук съвети адекватни,а рамо,на което на поплачеш,някой да ти каже,че ти си прекрасна и той ще се върне.Не търсиш съвет и мнение,а опора и разбиране.Затова вникваш в това,което е изписано 11 стр. назад.Много полезни съвети са ти дали,между другото
Казваш,че си чувствителна,че плачеш,че си емоционална.Това не е добродетел,ама никаква!Емоциите са лош съветник,замъгляват разума и пречат да се действа адекватно.Събери си ума,съвземи се и се опитай да видиш отстрани ситуацията.Едва ли е толкова драматична.Със сълзи,драми и любовни песни никак не си помагаш в случая.После ще пиша още. 
Когато аз се омъжих, говореха, че съм го направила, защото милото имало басейн и ми подарил кола.
. Плюс това, че ще ме заведе в чужбина и ще ми гледа детето. Пък ние взехме, че се върнахме тук У "скапаната" България и съвсем се объркА хорското мнение 
.Та затова мнения категорични, като тия дето се вихрят тук, са ми много смешни и забавни. Сигурно ако бях на мястото на авторката щях да се псувам сериозно, че съм я пуснала тая тема.
Освен това любов не се търси, тя се генерира. Тя е вътрешна способност на
личността, човек може да създаде откритост, любовни чувства и така да е
способен да привлече и задържи подходящ партньор. Всъщност ако човек е
постигнал правилното излъчване, партньорът не закъснява. Не може да чакаш
някой да дойде и да разтопи леда в сърцето: трябва сама да си го разтопила,
да вриш и кипиш и да даваш любов, дори да няма партньор.
След това преценяваш прагматичните фактори и ако стават, действията следват
логично.
личността, човек може да създаде откритост, любовни чувства и така да е
способен да привлече и задържи подходящ партньор. Всъщност ако човек е
постигнал правилното излъчване, партньорът не закъснява. Не може да чакаш
някой да дойде и да разтопи леда в сърцето: трябва сама да си го разтопила,
да вриш и кипиш и да даваш любов, дори да няма партньор.
След това преценяваш прагматичните фактори и ако стават, действията следват
логично.
Ама, че аз се омъжих И заради това. Не го крия. Дори съм горда със себе си.
Ами то няма лошо да се омъжиш и заради това. Това не те прави златотърсачка, а умна и отговорна за бъдещето си и това на децата си, жена. Само дето като чета разсъжденията на авторката излиза, че тя не ги мисли много тези работи и допуска да се държи прекалено наивно за възрастта и семейното си положение. Самия факт, че след 5м. познанство вече е готова да роди дете на един реално напълно непознат, го показва. Като имаш дете трябва да разсъждаваш повече с главата си и да не си позволяваш да мислиш и да се държиш като 16г. гимназистка. Аз дори и в гимназията не съм разсъждавала така и не съм се тръшкала по някое момче, пък камо ли да го гоня и да му се вричам до гроб.
Наскоро гледах една самотна майка с 4 деца. Жената раждаше по едно дете от всяко свое гадже. Сигурно във всеки един от гаджетата си е виждала мъжа на живота си, без който не може да живее.
Ама, че аз се омъжих И заради това. Не го крия. Дори съм горда със себе си.
.
Всъщност няма нищо "по сметка". Знае се, че "съпруга" не е почетна титла,
а е по-скоро очакване за свършена работа през годините. А положението
и екстрите са нещо като авансово плащане, за да е по-сладка сделката. Защото
бракът си е сделка.
Забележка: за 5 мес. може да се познавате доста добре, особено ако сте от
една среда и ако знаете за кои фактори да гледате. Защото човек има неизмеримо
много страни и ако се гледат погрешните, може никога да не се опознаете. Но
ако ще се жените, си има няколко характеристики, които правят от мъж-съпруг
и от жена- съпруга.
Между другото аз много съм внимавала и по отношение на материалното богатство
на мъжа: имам си граница, от която нагоре не бих се съгласила, именно защото
може да ме "купят" и да стане нещо като "Врагът в моето легло" с Джулия Робъртс
(където пичът си имаше басейн).
а е по-скоро очакване за свършена работа през годините. А положението
и екстрите са нещо като авансово плащане, за да е по-сладка сделката. Защото
бракът си е сделка.
Забележка: за 5 мес. може да се познавате доста добре, особено ако сте от
една среда и ако знаете за кои фактори да гледате. Защото човек има неизмеримо
много страни и ако се гледат погрешните, може никога да не се опознаете. Но
ако ще се жените, си има няколко характеристики, които правят от мъж-съпруг
и от жена- съпруга.
Между другото аз много съм внимавала и по отношение на материалното богатство
на мъжа: имам си граница, от която нагоре не бих се съгласила, именно защото
може да ме "купят" и да стане нещо като "Врагът в моето легло" с Джулия Робъртс
(където пичът си имаше басейн).
Може да е споделил с близките си и те да не са одобрили избора му .
Всяка майка иска детето й да се ожени за свободен човек .
Дори и в днешно време предразсъдъците ги има .
Всяка майка иска детето й да се ожени за свободен човек .
Дори и в днешно време предразсъдъците ги има .
Ако връзката Ви вече е била достатъчно задълбочена,много вероятно е той да е съобщил на родителите си за Вас.Разбира се с всички подробности за разликата във възрастта,за детенцето ти и т.н.
Не всички родители/хора са либерално настроени към горните факти.Възможно е да са му говорили,говорили и в момента да се чувства объркан и разкъсан между теб и родителите си.
Че виждайки накъде отиват нещата, мъжът е решил да сподели с родители/най-близките си за връзката си и подробностите около нея.И дори родителите му да са либерални и широкоскроени хора, най-малкото са реагирали в стил:"Добре де, познавате се от 5 месеца, ние дори не сме й виждали очите, закъде бързате, животът е пред вас, запознай ни, намалете малко темпото.....!" , ей такива едни "ги чувам".
И ако той наистина е отговорен мъж, редно е да си даде сметка, че поема един доживотен ангажимент (само льольовците се женят с мисълта "...абе, ако не потръгне, винаги можем да се разведем, сериозните обикновено се женят с идеята да е завинаги) към нея и детето й, че ако досега са се забавлявали, вече ще носи отговорност заедно с нея за общото им добруване и особено на едно дете....
Малко ме притеснява само факта, че е изказал на глас съмненията си.Можеше да продължи да се чуди как да продължи наум....
Макар че донякъде го разбирам....лошият вариант щеше да е да я остави в неведение за колебанията си и след още 5 месеца, когато тя направо ще си е поръчала сватбената рокля, образно казано, да й сервира :Съжалявам, но не мога да поема такъв ангажимент."
Малко нестандартен съвет към авторката- да поговори с православен
свещеник. Църквата, колкото и да е назадничава, има добри виждания
за брачните отношения.
свещеник. Църквата, колкото и да е назадничава, има добри виждания
за брачните отношения.
И това защо?
Мъжът е този, който очевидно има силни колебания, а не тя - тя е дива и щастлива