Публикувана: 27 ноем. 2013, 23:17 ч.
Последно мнение: 3 фев. 2014, 15:12 ч.

Характер на децата, които проговарят късно

13 670
102
1

# 15 7 дек. 2013, 21:13 ч.

Пловдив
Мнения: 1 665

Голямата на 2 години говореше като голям човек, беше разбрана напълно, но все пак имаше сприхав характер. Crazy

Малкото говори все още неясно, на доста думи казва последните срички, а за да ги каже цели, трябва да се постарае, макар че може. Спокойно, ведро, усмихнато дете, което винаги намира средства и начин да изрази мислите си (описателно, асоциативно или чрез жестове). И изобщо не се смущава, ако някой не я разбира, а намира начини да комуникира.
Смятам, че всичко е индивидуално, зависи от темперамента, от цялостната обстановка и начин на общуване вкъщи, а вероятно и от други фактори. Peace

# 16 7 дек. 2013, 21:19 ч.

София
Мнения: 62 595

Постът на Милинка ме подсети за нещо, просто го използвам като отправна точка. На майчиния език затова му казват "майчин", защото той е нещо повече просто от език, него го попиваме още от раждането си, на него в критични моменти се молим на Господ или като ни боли казваме "оле, майко", а не "оу, мадър". Затова според мен е много вредна практиката майки-българки да говорят с децата си на чужд език. Според мен така ощетяват детето и го объркват. Нека майчиният еззик си остане майчин - той не е само комуникация с думи, а и мелодика, емоция, дори бих казала част от идентичността! Има време, детето ще научи чуждия език на страната-гостоприемник, и на курс по език ще ходи, че и на тати, лели и всякакви мултикултурни роднински езици ще научи.

# 17 7 дек. 2013, 22:17 ч.

Мнения: 5 513

Моето дете проговори рано и правилно.Заради близък приятел научих доста за трудното проговаряне.
Едно е детето да може да говори,а да не иска.Друго е на 4 г. да говори като 2г.При трудното проговаряне
в повечето случаи има и др. проблеми.
Искам да кажа друго.Децата с проблеми разчитат на родителите си да ги представят пред околните.
Ако майката си завре главата в пясъка и се прави ,че няма нищо хората ще странят неразбиращи нея и
трудно ще общуват с децата.Ако майката обясни ,че детето има еди какъв си проблем и това може ,а това не
на всички ще е лесно да общуваме.Мен ме е страх да не нараня ,обидя дори навредя на детето с незнанието
си на особеностите на заболявнето му,развитието му и др. специфики.

# 18 8 дек. 2013, 00:27 ч.

Мнения: 4 785

Цитат на: милинка в сб, 07 дек 2013, 17:50

Цитат на: Nedinka в пт, 06 дек 2013, 16:08

Ами, нали ти казвам, че нищо не приказва - какъв полиглот?!

Всеки човек си има слаби и силни области в развитието си - в едно е гениален, в друго изостава. Според мен е важно да не се прави драма от това, да се търсят причините за проблема, ако има такъв, и на детето да се помага, без обаче да се тюхкаме, да се обясняваме и да се фокусираме върху слабостта.

Дамян Ноа до една година не можеше да изразява нито''браво'', нито ''чао'' с ръцете. Педиатърката беше казала, че ако до месец не се научи, ще трябва да посетим невролог. След триседмично усилено пляскане и махане на ръце у дома сега пляска след всяка изядена лъжица и по-енергично, ако благоволи да изпие лекарство.

В момента водя сина ми на терапия при логопед заради проблеми, свързани с храненето, както и липсата на думи. Той живее в двуезична среда, но покрай мен слуша и много английска реч. Логопедът категорично забрани да пея на детето, да чета или да пускам филмчета на английски. Предупреди ме да сведа до два езика, защото иначе ужасно се обърквал и щял съвсем да има проблем с думите и произнасянето им. Ако има как да редуцирате броя говорими езици покрай него, ще е по-добре.
Извинявам се, че се включвам така с непоискан съвет, но реших да споделя казаното ми, защото и аз съм на тази вълна в момента. Simple Smile

Милинка, мерси за съвета! За съжаление обаче няма как да редуцираме езиците. Живеем в чужбина. Единствено мога да помоля гледачката полякиня да му говори на френски, а не на полски - ама нейният френски е един... А бабата с немския - сложна история, но засега това е положението. Педиатърката каза, че няма проблем стига всеки да му говори един език и само този език. Но аз понякога му говоря на френски, когато околните не разбират български. Ще видим какво ще излезе от всичко това.

# 19 8 дек. 2013, 10:03 ч.

Мнения: 3 135

Познавам детенце, което проговори късно. То е срамежливо и мълчаливо.
Но предполагам това е просто съвпадение.

# 20 9 дек. 2013, 08:47 ч.

София
Мнения: 5 079

Цитат на: Le Soleil в пт, 06 дек 2013, 15:20

ღолчеღ добре прочетох всичко между редовете Simple Smile

Но пак казвам, че не е плашещо, че децата ни са по-различни, нали? Имах сериозно вътрешни борби, докато стигна до този извод, но откакто насочвам детето към силните му черти, всички живеем по-добре.

Плашещо, в никакъв случай. Даже на моменти се чувствам богопомазана. Laughing

Това сериозно.
Характерчето, по - особено, обаче си е факт, и по - тегавКите черти в него, които се надявам ако не премахнем напълно, поне малко да се смекчат, е в резултат точно от дългите години не говорене.
То си дава, нещо по - изключително, но и взема. Две страни.

# 21 9 дек. 2013, 10:24 ч.

Мнения: 96

Хич не съм убедена, че характерът на детето не влияе на проговарянето. Да, късното проговаряне вероятно влияе на характера, но и обратното оказва влияние. Синът ми до към 3г. отказваше категорично да говори извън вкъщи, а вкъщи се тръшкаше, че не му чета мислите и се налага да си отвори устата. Всъщност отказваше да прави всичко, което му създаваше някакви трудности и не го умееше добре. Но си беше много срамежлив и притеснителен, а и инат отгоре на всичко. Пришки ми излязоха на устата да му обяснявам, че как ще се научи да прави каквото и да е било, ако не се пробва и че никой не се е родил научен. Но някакси преодоля голяма част от притеснението си и нещата започнаха да си идват по местата.

# 22 9 дек. 2013, 10:53 ч.

София
Мнения: 2 300

Какво точно има предвид авторката под "късно проговаряне"?

# 23 10 дек. 2013, 12:04 ч.

Мнения: 194

И аз не мисля, че има връзка между проговарянето и характера. Има много живи и енергични деца, които обаче не искат и дума да кажат и се инатят. Има и малки сладки флегмички, които не спират да бърборят. Всичко е индивидуално. Единственото, което опитът ми показва е, че трябва мноооооооооого, ама много да им се говори.

# 24 10 дек. 2013, 12:30 ч.

Куциндрел
Мнения: 24 542

Има си критерии, по които се разбира дали едно дете има проблеми с проговарянето или е просто от инат.
За мен, ако до към 2,5 - 3 години детето не говори си е проблем.
Има и схеми, в които е описано до коя възраст, приблизително, какво трябва да говори - думи, изречения и т.н.
Има си и специалисти, по-добре е да се посети специалист, отколкото да се чака и така докато стане вече късно.

# 25 10 дек. 2013, 13:21 ч.

София
Мнения: 62 595

То май и всееки родител възприема по различен начин що е то "не говори" - един има предвид нечленоразделни звуци, макар детето да се опитва и да има желаание да говори, а друг смята, че дете на годинка не говори, ако използва само думи за назоваване и очаква няякаква по-сложна реч.

# 26 10 ян. 2014, 06:54 ч.

Мнения: 164

# 27 10 ян. 2014, 13:01 ч.

София
Мнения: 7 242

Цитат на: шаляляля в пн, 09 дек 2013, 10:24

Моята дъщеря беше така (познат ми е ината, перфекционизма, желанието да се налага, чувствителността и т.н.), с тази разлика, че започна да говори с хора извън семейството след 4 г. и за 2 г. мисля успя да го преодолее. Но ходихме при психолози и логопеди. Това разстройство се нарича "елективен мутизъм" (можеш да погледнеш в нета, особено на английски има мн. материали, а в youtube - филми) и не е безобидно

Цитат на: Elfi в пн, 09 дек 2013, 10:53

Какво точно има предвид авторката под "късно проговаряне"?

Не знам какво е имала предвид авторката, но всяка невъзможност на детето да общува вербално или нежелание за това след определена възраст е проблем, което не значи, че не може напълно да се преодолее, ако не се вземат мерки. По-добре се презастраховайте с някое и друго посещение при логопед, ако имате съмнение.

# 28 10 ян. 2014, 13:43 ч.

София
Мнения: 7 997

Доста четох из нета, но ще използвам темата да попитам и тук: синът ми е на година и 2 месеца и не произнася абсолютно никакви думи, само нечленоразделни звуци. Няма мама, баба и пр, само бебешко бърборене. Преди празниците бяхме в България и го водих при логопед, по-напред писах какво ми каза. Въпреки това започвам все по-усилено да се притеснявам, че нищичко не казва. А не е дете, с което не се занимават - постоянно го гоня да чета книжки, плямпам нещо. Вкъщи говорим само на български, единственият източник на чуждия език са телевизията и жената, която го гледа чат-пат за по няколко часа.
Някой да е имал сходен проблем, имам ли основания да се притеснявам?

# 29 10 ян. 2014, 15:47 ч.

Мнения: 61

Моят брат е проговорил на 2г.6м. за разлика от мен, не знам точно на колко, но е било около 1.4-1г.5м. може би. Към днешна дата аз съм по-приказливата, но в никакъв случай не мога да кажа, че не е общителен или нещо такова. Но по принцип по- малко си говори и сега, по-скоро не дрънка, а като каже нещо си го казва кратко и на място...... а пък аз мога да ви разказвам нещо 2ч., което с 2 изречение ще каже той и ще разберете историята......

Препоръчани теми

И пак за проговарянето...

Дете на 2,3 г - не говори, не се обръща на повиквания

Трудно проговаряне - тема 26

Трудно проговаряне - тема 27

Причина:

Причина: