А тунелът при клинична смърт?
- Публикувана: 1 дек. 2013, 23:16 ч.
- Последно мнение: 13 дек. 2013, 18:18 ч.
Видях дух!
Ега ти спора, откъде почна и докъде стигна..... 
От въпроса имал ли е Гюро глава или не, тоест има ли на снимката на авторката дух, през опитностите на Мамасита с Кастанеда и гъбите и несполучилия начин да обясни с тях възможността да се види дух, та до медицинска терминология, непонятна за всеки, който не се е ровил из учебници по неврология, психология и бог знае още колко -логии. И какъв е извода от цялата медицинска галимация, възможно ли е авторката наистина да е"видяла" и осъществила контакт с някакъв дух? Мисля, че трябва да се даде някакъв общ отговор на този въпрос в крайна сметка, защото иначе тия приказки за неврони, мозъчни кори, възприятия и тъй нататък нямат никакъв смисъл, освен надцакване кой колко повече е чел.
Ще изчакам отговора на въпроса.....
П.П. Милото 73, по отношение на опита"свише", както го наричаш, аз смятам, че не трябва да се споделя под път и над път. Това е голямата грешка. Оттам идват всички спорове, включително настоящият.
Мамасита, това дето го пишеш за превръщането на отделните субективни опити накрая в общ обективен опит няма да стане изобщо, даже не си го помисляй.
И не се заблуждавай, че някой те разбира....
Кафе и мед, за тунела-в темата.....Виж мненията на Пънки и ае.
От въпроса имал ли е Гюро глава или не, тоест има ли на снимката на авторката дух, през опитностите на Мамасита с Кастанеда и гъбите и несполучилия начин да обясни с тях възможността да се види дух, та до медицинска терминология, непонятна за всеки, който не се е ровил из учебници по неврология, психология и бог знае още колко -логии. И какъв е извода от цялата медицинска галимация, възможно ли е авторката наистина да е"видяла" и осъществила контакт с някакъв дух? Мисля, че трябва да се даде някакъв общ отговор на този въпрос в крайна сметка, защото иначе тия приказки за неврони, мозъчни кори, възприятия и тъй нататък нямат никакъв смисъл, освен надцакване кой колко повече е чел.
Ще изчакам отговора на въпроса.....
П.П. Милото 73, по отношение на опита"свише", както го наричаш, аз смятам, че не трябва да се споделя под път и над път. Това е голямата грешка. Оттам идват всички спорове, включително настоящият.
Мамасита, това дето го пишеш за превръщането на отделните субективни опити накрая в общ обективен опит няма да стане изобщо, даже не си го помисляй.
И не се заблуждавай, че някой те разбира....Кафе и мед, за тунела-в темата.....Виж мненията на Пънки и ае.
Има по-интересни неща от "тунела". Но както е писал един от преподавателите
в моята мизерна специалност, "умирането се преживява". То във ФФ имаше поне
двама, дето са били до Оня свят и обратно.
Та доста видения се случват, дори когато наглед в мозъка няма дейност. Наскоро
се заговори за активност в мозъчния ствол при хора, които се смятат за "зеленчуци",
без мозъчна кора.
А познанието за алтернативните състояния ни казва, че те не идват от по-активна
работа на мозъка. Не, те идват от намалена работа на обичайните области. Ако
изключиш достатъчно елементи, отиваш в рая. Буквално- с вечност, безвремие
и блаженство.
Хубаво е да се знае, имайки предвид, че предсмъртното преживяване си е вид "надрусване",
да ползвам вулгарния термин на Андариел, според която явно Алдус Хъксли е мръсен наркоман.
Ех, смел нов свят, с такива хора в него!
в моята мизерна специалност, "умирането се преживява". То във ФФ имаше поне
двама, дето са били до Оня свят и обратно.
Та доста видения се случват, дори когато наглед в мозъка няма дейност. Наскоро
се заговори за активност в мозъчния ствол при хора, които се смятат за "зеленчуци",
без мозъчна кора.
А познанието за алтернативните състояния ни казва, че те не идват от по-активна
работа на мозъка. Не, те идват от намалена работа на обичайните области. Ако
изключиш достатъчно елементи, отиваш в рая. Буквално- с вечност, безвремие
и блаженство.
Хубаво е да се знае, имайки предвид, че предсмъртното преживяване си е вид "надрусване",
да ползвам вулгарния термин на Андариел, според която явно Алдус Хъксли е мръсен наркоман.
Ех, смел нов свят, с такива хора в него!
Кратък отговор: осветлението в пещерата създава фотографски феномен.
А авторката на снимката има да работи върху себе си, щом интерпретира
така този феномен.
Може и да е призрак. Въпросът е- върши ли ни работа да е призрак. Ако не,
няма смисъл да е призрак. Ако върши работа- да, чудесно ще е да е именно призрак.
А авторката на снимката има да работи върху себе си, щом интерпретира
така този феномен.
Може и да е призрак. Въпросът е- върши ли ни работа да е призрак. Ако не,
няма смисъл да е призрак. Ако върши работа- да, чудесно ще е да е именно призрак.
Според мен цялостната атмосфера в пещарата (физическа - влажноост, температура, наситеност/липса на кислород и пр.), съчетано с някакво моментно психично състояние на авторката (нямам предвид да й се е бъгнала главата, нито че е луда, а просто може да е имала някакви стресови преживявания наскоро или просто настроението й да е предразполагало, да е била изморена, да се интересува от езотерика) са се срещнали много добре точно в този момент. Неслучайно споменах за илюзиите - те са непълна информация от сетивата, комбинирана с вярвания/знания. За нея това е истинско, тя вярва, че го е видяла и изпитала, така че е въпрос на интеррпретация на физическите и емоционални фактори.
Примерно, аз като гледах за пръв път оригиналния филм Мъглата, беше посред нощ, зима, аз бях сама вкъщи, и въпреки, че знаех, че е филм, след това като тръгнах за тоалетната, светнах всички лампи по пътя си.
Колкото до тунела - едната версия е много голям, критичен недостиг на кислород в мозъка, плюс цялостния шок за организма.
Мамасита, между мозъчния ствол и кората на полукълбата на крайния мозък има много структури, плюс малкият мозък, който също има кора. Така че, няма как мозъкът да няма дейност, ако не му работи само кората. Най-малкото на зеленчуците им работи сърцето, белите дробове и пр., те не са умряли, нито са в мозъчна смърт. Мозъчният ствол управлява основните жизнени функции (сърдечна дейност, дишане, включително циклите на сън и бодърстване, минават пътища на регистрираната от сензорите слухови, зрителни и тактилни стимули, ако правилно си спомням, имаше връзка с лимбичната система, нещо беше с адреналина и норадреналина. Той дава, така да се каже, общата възбудимост на кората и целия мозък (това май беше функция на ретикуларната формация, трябва и тя да е там). Така че, нищо чудно и странно няма в това, което си написала за ствола.
Примерно, аз като гледах за пръв път оригиналния филм Мъглата, беше посред нощ, зима, аз бях сама вкъщи, и въпреки, че знаех, че е филм, след това като тръгнах за тоалетната, светнах всички лампи по пътя си.
Колкото до тунела - едната версия е много голям, критичен недостиг на кислород в мозъка, плюс цялостния шок за организма.
Мамасита, между мозъчния ствол и кората на полукълбата на крайния мозък има много структури, плюс малкият мозък, който също има кора. Така че, няма как мозъкът да няма дейност, ако не му работи само кората. Най-малкото на зеленчуците им работи сърцето, белите дробове и пр., те не са умряли, нито са в мозъчна смърт. Мозъчният ствол управлява основните жизнени функции (сърдечна дейност, дишане, включително циклите на сън и бодърстване, минават пътища на регистрираната от сензорите слухови, зрителни и тактилни стимули, ако правилно си спомням, имаше връзка с лимбичната система, нещо беше с адреналина и норадреналина. Той дава, така да се каже, общата възбудимост на кората и целия мозък (това май беше функция на ретикуларната формация, трябва и тя да е там). Така че, нищо чудно и странно няма в това, което си написала за ствола.
Илюзиите са грешка в обработката на информацията.Сетивата приемат,мозъка обработва-приемане и обработка са различни неща.За един пръчката е змия,за останалите си е пръчка.Двама четат едно и също нещо,но обработват информацията и извличат от нея различни неща,според това кой какво е чел-коя психо-,нерво-, тра-ла-ла книга.
В "Снежанка " кислород си има.Друг е въпроса,че по-принцип човек не ползва пълният капацитет на дробовете си и диша плитко.В случая обаче в пещерите се диша по друг начин и това се дължи на отрицателните йони.Та ако дробчетата заработят по-пълноценно понякога се случват странности,защото това насища и мозъка с повече електричество.
В "Снежанка " кислород си има.Друг е въпроса,че по-принцип човек не ползва пълният капацитет на дробовете си и диша плитко.В случая обаче в пещерите се диша по друг начин и това се дължи на отрицателните йони.Та ако дробчетата заработят по-пълноценно понякога се случват странности,защото това насища и мозъка с повече електричество.
Кой ти говори за интерпретация на проченето в книга! Това е съвсем друга работа. Или искаш да ми кажеш, че аз ще прочета "вада", а ти ще прочетеш "вата", защото не различаваш "д" от "т"? Става въпрос за слухови, зрителни, вкусови, тактилни илюзии. Ти не четеш ли какво съм написала, или нещо с интерпретацията ти куца! Нашите очи са различни от очите на котките, затова и първото ограничение при първия досег с вълната идва от ограничеността на рецептора. Той кодира информацията и после я предава на първичното зрително поле, а там вече то вече я обработва за пръв път и т.н. по веригата. Същото е и със слуха - нашите слуови рецептори не са като на кучетата, така че ние още на това ниво не можем да уловим една камара честоти. При липсваща информация от рецептора (и защото стимулът е така направен, че да му липсват някои черти, но други да съществуват), мозъкът си допълва липсите. Затова се вижда контур там, където го няма. Ако на входа инфото ти е непълно, тогава всякак може да се допълни според това какво ти изникне от паметта.
Ще добавя, че ако чуеш много неизвестен и неразпознаваем звук,
може да го облечеш И в образи. Да видиш светлини, ефекти, да има
промяна на цветовете.
Синестезия- дори не е необходимо да разбираш нещата семантично.
Не всичко минава през езиковия център, има и преки пътечки.
Така че ако цялостната атмосфера е необичайна, може картинката да
се запълни с доста интересни създания.
може да го облечеш И в образи. Да видиш светлини, ефекти, да има
промяна на цветовете.
Синестезия- дори не е необходимо да разбираш нещата семантично.
Не всичко минава през езиковия център, има и преки пътечки.
Така че ако цялостната атмосфера е необичайна, може картинката да
се запълни с доста интересни създания.
И за мен буквите и цифрите имат измерение отвъд формата си-
не е точно цвят, а усещане и характер. Защото много работя
с цифри и букви и няма как да не допускам грешки, ако всяка
си няма характер.
Мисля, че повечето хора си изработват цвят или усещане за нещата,
ако се занимават сериозно с нещо. Един човек ми разправяше как си
настройва китарата "по вкус". Доста често срещано явление.
И няма нищо семантично- понякога като чуя грешен тон, подскачам,
усещам неприятна тръпка.
не е точно цвят, а усещане и характер. Защото много работя
с цифри и букви и няма как да не допускам грешки, ако всяка
си няма характер.
Мисля, че повечето хора си изработват цвят или усещане за нещата,
ако се занимават сериозно с нещо. Един човек ми разправяше как си
настройва китарата "по вкус". Доста често срещано явление.
И няма нищо семантично- понякога като чуя грешен тон, подскачам,
усещам неприятна тръпка.
Точно характер имат, не е цвят, просто не знаех как да го обясня. Примерно "Б" ми е една такава мързелива, 8 е слънчева, 9 мрачна и тежка... А когато чета книги, някои думи просто ги "вкусвам" ... Препрочитам ги по няколко пъти с кеф. Откачена работа, ей 
. Веднъж се опитах да го обясня това на мъжа ми и дъщеря ми, гледаха ме ей така 
и не разбраха за какво става въпрос.
... Препрочитам ги по няколко пъти с кеф. Откачена работа, ей . Веднъж се опитах да го обясня това на мъжа ми и дъщеря ми, гледаха ме ей така и не разбраха за какво става въпрос.
Хубавата литература е хармонизирана именно по този
принцип- вкус и характер на думите.
Поради това постингите на Андариел ми звучат като дрънкане
на ламарина, така са подбрани фразите, че няма грам музика.
Нормално е дори когато човек говори в сериозна проза, тя да
звучи и да се плъзга приятно.
А според някои мистици цели глави от Корана, ако ги прочетеш
на хубав арабски, се изживявали като видение на ангели. То и
затова Коранът се смята за истински, само ако е на арабски- само
така думите имат правилния "характер" и като бъдат прочетени,
предизвикват у човек определена реакция, особено ако е от онази
култура.
принцип- вкус и характер на думите.
Поради това постингите на Андариел ми звучат като дрънкане
на ламарина, така са подбрани фразите, че няма грам музика.
Нормално е дори когато човек говори в сериозна проза, тя да
звучи и да се плъзга приятно.
А според някои мистици цели глави от Корана, ако ги прочетеш
на хубав арабски, се изживявали като видение на ангели. То и
затова Коранът се смята за истински, само ако е на арабски- само
така думите имат правилния "характер" и като бъдат прочетени,
предизвикват у човек определена реакция, особено ако е от онази
култура.
Различни причини- не го забелязват, не са имали нужда,
свикнали са, че четенето си е четене и е единствено обективна
дейност. Или не могат да кажат с думи какво става.
Набоков се смята за един от най-добрите писатели, той е и
признат синестет, затова словото му се лее.
Друг пример- при шофиране не си казвам в главата "сега трябва да направя
ей тази маневра". Просто изпитвам някаква тръпка и директно предприемам
действие, нямам време да го мисля. Повечето добри водачи сигурно са така-
действат с преки усещания, без да вербализират. Понякога буквално виждам
някаква "нишка на Ариадна" през трафика, която ми подсказва правилното
действие.
Така се решава проблемът с "недостатъчно развит мозък". Просто ако не ти
достигат неврони, си ги взимаш от някоя друга област. Аз например нямам точно
"слух" за ноти, но понеже имам развита мускулна координация, ги усещам
като тръпка в мускулите. Буквално "слушам" с краката си. Интересно е.
свикнали са, че четенето си е четене и е единствено обективна
дейност. Или не могат да кажат с думи какво става.
Набоков се смята за един от най-добрите писатели, той е и
признат синестет, затова словото му се лее.
Друг пример- при шофиране не си казвам в главата "сега трябва да направя
ей тази маневра". Просто изпитвам някаква тръпка и директно предприемам
действие, нямам време да го мисля. Повечето добри водачи сигурно са така-
действат с преки усещания, без да вербализират. Понякога буквално виждам
някаква "нишка на Ариадна" през трафика, която ми подсказва правилното
действие.
Така се решава проблемът с "недостатъчно развит мозък". Просто ако не ти
достигат неврони, си ги взимаш от някоя друга област. Аз например нямам точно
"слух" за ноти, но понеже имам развита мускулна координация, ги усещам
като тръпка в мускулите. Буквално "слушам" с краката си. Интересно е.
Препоръчани теми