Видях дух!

Щом имаш нужда от покой, от успокоение, тогава пусни си хубава музика, изтегни се спокойно някъде и си релаксирай на воля. Това е да си тук и сега. Другото го зарежи, то не е тук и сега, ще отхвърчиш, без да се усетиш.

И аз така мисля. Тук обикновените неща, като да не драматизираш, да се заобичаш и да живееш за момента, смятам биха били по-добър вариант.... Има хора, които просто искат покой, а не да откриват безкрайните истини...

Мамасита, не знам. Аз също си мисля, че всичко може да е компютърна игра, с някакви бъгове. Не го изключвам като възможност. Не, че го харесвам. Естествено, има още много варианти. Но, след като има хора, които са сигурни, че са допуснати до всичко съществуващо и несъществуващо, ок. И това е вариант. Съжалявам за повторенията...

Общо взето има около два вида медитации- подготвяща и приключенска.

За подготвяща е добре нещо от рода на "естествен чигун", който да върне
тялото и психиката до правилното ниво. Оттам нататък са силовите изпълнения.

Така де, като решиш да тренираш, не слагаш от раз 100 кила на щангата...

Еластина, има си компютърна метафора за мозъка. Такава, в която няма място
за творчество и не се случва нищо необичайно, а ако се случва- има повреда.

Дано, дано....

Да си тук и сега означава да си концентриран във всеки един момент в това,което правиш-т.е. да му се отдаваш максимално.Тогава тялото е напълно отпуснато и мозъка си почива.Затова малките деца не са изморени никога-просто се потапят в игрите си.Ако правш нещо под влияние на напрежението тялото е напрегнато,концентрацията спада.
Пък пияните в катастрофа оцеляват,просто щото не са свили мускулите си да им потрошат костите.

Защо "дано", Еластина? Това е много ограничаваща гледна точка за
човешката природа. И води до нечовешки похвати, като задължително
лекуване на неща, за които на Изток ще ти дадат две седмици ваканция,
да си настроиш нервната система- и ще излезеш с някои прозрения.

Жалко е, че уж сме толкова просветлени, а нямаме концепция за "божествена лудост".

Между другото "бабаджи" не е име на гуру, така може да викаш
на почти всеки стар индийски учител. Точно както не може да кажеш
само "дон", трябва да е Дон Карлос, Дон Хуан, за да стане ясно.

Бабаджи и матаджи са като чичо и леля...

Друго имах предвид, Мамасита с "дано"-то. Misunderstanding.
 Не мен не ми се живее в Матрица, това визирах.

Нито пък на мен. Но има Агенти, като Андариел.

Интересно е, че човек лесно възприема "скъсването на реалността".
Това е много добре обяснен феномен, много стар. Испанците му викат
усещане за "дуенде", особено при фламенко или друга музика. Тогава,
когато предопределеното се разкъсва и идва нещо ново и странно.

Чудя се дали Андариел някога е усещала присъствието на "дуенде"...

Това дали е така, или е точно обратно.....

Грънци, божествена лудост! Все едно да кажем верен кръшкач.

Да, имам още много какво да науча за това как функционира и какви са възможностите на мозъка! Дотук съм стигнала до извода, че всичко идва от материята, т.е. от съвсем материалния израз на мозъчната тъкан в черепната кутия. Най-малкото като се бъгне физическата субстанция, и веднага нещо в ума отива на кино (специално за теб, Мамасита, идеите, тръгващи от Декарт за brain and mind  ) Разните духовни преживявания имат в основата си биология и за подправка вяра.

Облачето хей, защо просто не прекъснеш всякакви терапии, четения на Ошовци, селф-импрувмът и прочие продукти? Нямаш нужда нито от гурута, нито някой да далидира емоциите, преживяванията и мислите ти. Тези с духовните и импрувмънтите са от типа "гут морген, и все пари искат", обясняват ти колко могат да ти бъдат духовни учители, как ще те водят по пътеката, и те самите колко са се извисили. Мен тръпки ме побиват от тях, защото хващат хората точно, когато са несигурни, изтощени или са изгубили посоката в някакъв период от време. Ти самата имаш ресурс да се справиш, изключИ се от всякакви дълбокомислени глупости за съвършенство, духовен мир и пр.! Човекът е животно, което явно не е създадено за духовен мир, най-малкото защото трябва да оцелява и има предостатъчно неща, с които трябва да се справи. Така да се каже, мини в режим "силна храна, почивка и приятни занимавки", и ще започнат да ти се наместват нещата в главата. Колкото повече дълбаеш и търсиш "истината", толкова по-зле става, получава се някакъв порочен кръг и безпокойството и несигурността се засилват. Яж, пий и си носи новите дрехи! 

За ситуации, подобни на тази на Облачето,  съм съгласна, че това е по-правилният подход.
Когато си обърка и несигурен, не се чувстваш добре е по-хубаво да спреш да четеш чуждите мнения - много от тях са коренно противоположни, взаимно изключващи се, и това може допълнително да обърка човек. Хубаво е човек сам да търси, а информацията от другите да са само за помощно средство. За да търсиш пропуснатото от действителността, първо трябва да опознаеш добре тази част от нея, която се вижда, т.е която ежедневно наблюдаваш.

Виж, за духовния мир не съм съгласна - човекът е част от система, в която ако липсва баланс, тя ще се разпадне. Следователно и човекът е създаден да може да постигне баланс или духовен мир. Проблемът е, че "духовен мир" се възприема погрешно като отсъствие на отрицателни неща, а той по-скоро се постига чрез балансиране на положителното и отрицателното.

Andariel, има ли смисъл изобщо да пишеш? Много добре знам, че за теб
е "грънци" това, както че и човек е животно (рили?!)

Хората като теб са адски предсказуеми в мненията си. Тия съм ги чела с
години, че и във форумите на Джеймс Ранди съм била, знам за какво
говориш. Но не е достатъчно.

Но явно не си стигнала до оня момент, в който от животното започва
да се заражда нещо Друго.

Идеята, че нечий мозък може да работи на "друга честота" и да регистрира данни, които другите не могат, са абсолютно несериозни. Никой не може да надскочи физическите си възможности.

О, да, може нечий мозък да вижда "невидими неща". Например
за повечето хора храната в Макдоналдс е вкусна и вътре е яко,
но за моята настройка заведението е невротично и бургерите имат
вкус на фъшкии.

По същия начин аз виждам изкуство и чувам музика по различен и
по-качествен начин от доста хора.

Въпреки че и в двата случая имаме налице обективен стимул
(храна, фотони), накрая се виждат напълно различни картини на света.
За едни може да е рай, за други- ад.

Съвсем прозаичен пример.

А някои хора минават заспали през живота и пропускат доста неща,
които за друг са очевидни.