Нещо ме тормози и не знам какво..Не че няма причини,но не знам кое от всичко е.
Приятеля ми заминава за 4 месеца,много,много ми е тъжно.
Приятеля ми заминава за 4 месеца,много,много ми е тъжно.
- Публикувана: 3 дек. 2013, 00:04 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2019, 00:42 ч.
Да се оплачем...
Моите племеннички са родени в САЩ и са американски гражданки.
Имат по две собствени имена. Не едно име, образувано от две имена и съответно - с тире между двете. Две собствени са, без тире. Но второто фигурира само в документите им, не се ползва. В БГ ЕСГРАОН са записани с двете имена, без тирета.
Точно като втория пример в този пост.
Имат по две собствени имена. Не едно име, образувано от две имена и съответно - с тире между двете. Две собствени са, без тире. Но второто фигурира само в документите им, не се ползва. В БГ ЕСГРАОН са записани с двете имена, без тирета.
С тире е едно име Ана-Мария е името, а без тире са две имена (както е прието в редица държави); например, моя позната е Марион Хейзъл Мери, но навсякъде е позната само като Марион еди-коя си. Повечето хора не са и чували, че е с три имена. Ако беше Марион-Хейзъл, това ще и е името, а Мери ще е "второто и име". Така че има значение как е записано.
Ана-Мария Трамонте навсякъде ще се води Ана-Мария Трамонте
Ана Мария Трамонте, най-често ще е известна като Ана Трамонте.
Ана-Мария Трамонте навсякъде ще се води Ана-Мария Трамонте
Ана Мария Трамонте, най-често ще е известна като Ана Трамонте.
Мерси за включванията. Говорих с преводач и ми каза, че превеждат буквално, така че явно ще е с тире.
Добре, само аз бях единствената викаща майка, която забранява на детето си, да се качва по руините при Сердика.
После някак си ударих колата, добре че не спуках картера.
И виждала.съм майки как губят децата си в паркове и съм мислела, "ллелел това на мен няма как да се случи ",но ето че във военно историческия си загубих детето.
За секунди се обърнах.
Слава Богу, войниците го откриха.
Не знам за чувството, близо до удар е най-вероятно, не се панирах, но.ми се искаше да се разплача.
Какви ли не черни мисли ми минаха през главата.
Аз съм лоша майка...
После някак си ударих колата, добре че не спуках картера.
И виждала.съм майки как губят децата си в паркове и съм мислела, "ллелел това на мен няма как да се случи ",но ето че във военно историческия си загубих детето.
За секунди се обърнах.
Слава Богу, войниците го откриха.
Не знам за чувството, близо до удар е най-вероятно, не се панирах, но.ми се искаше да се разплача.
Какви ли не черни мисли ми минаха през главата.
Аз съм лоша майка...
Уинд, разбирам те, и аз съм губила голямата щерка за минути, ужасно е чувството, и сега си го спомням точно. Бяхме на пейка на 5 м, те на пързалката, но тя решила да тръгне към едно барче, на което обикновено сядахме. Една жена я беше хванала за ръчичка и ни търсеха....кръвта ми беше спряла направо. Винаги ме е било страх, когато не са ми пред очите 
И на мен ми писна, за пръв път беше такова студено и гадно времето на рождения ми ден.
Вчера вечерта пък ми се развали слуховия апарат - направо класика по закона на Мърфи, точно преди празниците. Пак добре, че още е в гаранция и нямам кой знае какви социални ангажименти тия дни, но се стреснах доста, защото го гледам като писано яйце, а на фона на цената му и репутацията на производителя, честно казано, не очаквах подобно нещо, обикновено имам късмет с техниката.
Вчера вечерта пък ми се развали слуховия апарат - направо класика по закона на Мърфи, точно преди празниците. Пак добре, че още е в гаранция и нямам кой знае какви социални ангажименти тия дни, но се стреснах доста, защото го гледам като писано яйце, а на фона на цената му и репутацията на производителя, честно казано, не очаквах подобно нещо, обикновено имам късмет с техниката.
И аз я загубих на 3 г на плажа.По - точно я оставих на ММ за 5 мин.Но на втората минута добре че вдигнах глава_няма я.Аз отидах към морето , а ММ по дюните.Наоколо 80% чужденци.Ужас, чувството е адско. Имаше барче, което строяха , попитах и се оказа че е зад една колона, но се виждаше само отзад. Май нарочно се беше скрила- клекнала и се смее. 
Уинд, разбира се, че не си лоша майка 
Виж на колко хора се е случвало. И аз в отбора - миналата година я загубих в Трявна, някъде на центъра, не можех да я открия повече от15 минути и вече в главата ми се прожектираше как се връщам у дома без детето и ни дават по крими-хрониките... Тъкмо влезнах в сградата на Полицията да съобщя за изчезнало дете, когато я намериха две момиченца и я водеха за ръчичка. По-мъчително и отвратително чувство от това тогава не съм изпитвала 
. И съответно по-щастлива от тогава, когато я зърнах отново не съм била откакто я родих.
Виж на колко хора се е случвало. И аз в отбора - миналата година я загубих в Трявна, някъде на центъра, не можех да я открия повече от15 минути и вече в главата ми се прожектираше как се връщам у дома без детето и ни дават по крими-хрониките... Тъкмо влезнах в сградата на Полицията да съобщя за изчезнало дете, когато я намериха две момиченца и я водеха за ръчичка. По-мъчително и отвратително чувство от това тогава не съм изпитвала . И съответно по-щастлива от тогава, когато я зърнах отново не съм била откакто я родих.
Не съм гyбила детето, но съм допyскала две дрyги, много страшни неща:
Докато плямпах с мъжа ми по телефона, детето тръгна към yж тихата yлица, но не го хванах и точно тогава мина кола.
Второто нещо е, че пътyвахме с такси с детето. Той yж седи до мен, но аз пък се заговорих с шофьора, и в един момент се сещам, че не гледам детето. Знам си, че каквото и да говоря, каквото и да правя, погледът ми трябва да е в него. Но в него момент се залисах в интересния разговор. И като го поглеждам - надyпил се, опитва да отвори вратата, която пък не е заключена. Винаги, винаги го държа седнал в мен, но точно този път защо не го държах - не знам!
Оплаквам се, че ми се ходи на екскyрзия, но нито имаме време, нито пари.
Докато плямпах с мъжа ми по телефона, детето тръгна към yж тихата yлица, но не го хванах и точно тогава мина кола.
Второто нещо е, че пътyвахме с такси с детето. Той yж седи до мен, но аз пък се заговорих с шофьора, и в един момент се сещам, че не гледам детето. Знам си, че каквото и да говоря, каквото и да правя, погледът ми трябва да е в него. Но в него момент се залисах в интересния разговор. И като го поглеждам - надyпил се, опитва да отвори вратата, която пък не е заключена. Винаги, винаги го държа седнал в мен, но точно този път защо не го държах - не знам!
Оплаквам се, че ми се ходи на екскyрзия, но нито имаме време, нито пари.
