Да се оплачем...

  • 7 461 583
  • 65 224
  •   1
Отговори
# 12 765
  • София
  • Мнения: 9 850
Оплаквам се, че не знам къде съм похарчила над 400лв от началото на месеца. Буквално не знам.
Оплаквам се и че бившата колежка трябваше да ми се обади, за да я питам разни работи, а не звъни и не звъни, пък и не вдига, аз като й звъня. Еми, как да си свърша аз работата, като не ми е обяснено всичко?? ooooh!

# 12 766
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 389
Оплаквам се, че не знам къде съм похарчила над 400лв от началото на месеца. Буквално не знам.


Аз пък се оплаквам, че знам точно къде наляхме 500 евро миналата седмица  ooooh! Колата глътна много. Ама имали сме, дали сме. Без кола не може!

# 12 767
  • Мнения: 3 743
В събота правим 1 месец. Мислех, че трудното е отминало, но уви. Опитвам се да я слагам по- често, но тя не иска да засуче или заспива. Щипя я, бутам я, какво ли не правя, но отнесе ли плувката каузата е загубена. Отделно от огромната промяна и стрес с ММ сме на нож, само се караме,не си говорим. Парите не стигат, съседът под нас прави ремонт на банята и се кърти....искам си стария живот и ритъм, идва ми в повече сега.

И моята дъщеря беше така, синът ми пък нямаше търпение и не засукваше правилно. С щерката по-лесно се справихме, просто лягах до нея и спяхме заедно, тя се самообслужваше за сученето. Първите дни постоянно ми беше в ръцете, но не издържах и реших, че ще спим заедно за по-лесно. Със синът се наложи да ползвам помпа, но от тези професионалните първите две седмици. После постепенно се научи да засуква правилно и откарахме на кърма до 1г и 6мес. както вече писах. И аз мисля, че сънят и спокойствието са много важни. И ММ не ме разбираше, спеше в друга стая ooooh!. Всяко начало е трудно, не се отказвай Hug

# 12 768
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 389
Много е важно разбирането и подкрепата от страна на бащата! Аз съм благодарна на ММ, че ги получих, когато имах нужда от тях.
Бебето беше в кувьоз 2 седмици след раждането. Аз се цедях денонощно, за да стимулирам отделянето на кърма и да мога да я кърмя.
Като я изписаха, се започна с адските мъки по приучаването към кърмене. Въпреки че засука от раз, не сучеше правилно, гърдите ми се разраниха, кръв, болки, рев... После пък започнаха коликите. Отделно повръщаше на фонтан след всяко кърмене, зима, прането не съхне...
Реших, че ще се справя и 3 месеца това бебе не слезе от ръцете ми. По цял ден беше отгоре ми, сучеше на поискване и нещата се наместиха. Но за мен това беше цената- никакво спокойствие, никакво време за мен, никаква свобода на движение, ако щете.

# 12 769
  • Мнения: 15 248
kama4e, честит рожден ден!  party023 Gift Като те боли главата, вземи една готова торта и не си усложнявай живота излишно.  Hug
Оплаквам се, че съм подценила някои хора. Оказа се, че простотията им е безгранична.

# 12 770
  • Сф
  • Мнения: 5 659
Благодаря за разбирането, момичета  Hug Знам, че ще отмине, но в момента ми е нанагоре. Само от майка ми се чувствам разбрана, мм уж ме подкрепя на думи, но действията му говорят друго. Дано пак тръгне пустата кърма!

# 12 771
  • Бургас
  • Мнения: 26 653
В събота правим 1 месец. Мислех, че трудното е отминало, но уви. Опитвам се да я слагам по- често, но тя не иска да засуче или заспива. Щипя я, бутам я, какво ли не правя, но отнесе ли плувката каузата е загубена. Отделно от огромната промяна и стрес с ММ сме на нож, само се караме,не си говорим. Парите не стигат, съседът под нас прави ремонт на банята и се кърти....искам си стария живот и ритъм, идва ми в повече сега.
Милата.... Трябва ти спокойствие. Не се ядосвай за нищо. Гледай ти и бебето да сте спокойни. Това е важно за да имаш кърма. Слагай по често бебчо на гърдата. Трябва да се стимулира кърменето,за да има мляко. Пийвай и биричка.
Аз мойте деца ги кърмих до 3годишна възраст и двамата.
Баткото в началото не искаше да засуче и се притесних малко,но бързо се оправи,
Не се тревожи за нищо. Гуш  Hug

# 12 772
  • Мнения: 6 178
Дойде ми няколко дни по-рано.
Утре щяхме да ходим с детето на басейн. Така ме е яд #Cussing out

# 12 773
  • I want it all and I want it now.
  • Мнения: 4 742
Бързо да излезете от това положение с кърменето.
За кърма знам, че се ядът ябълки /сок от ябълки/.
Моя позната по предписание на ЛК взимаше ЛАКТАМИКС.

# 12 774
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Miraj*, ако не суче ефективно цеди. Постоянно цеди на час и половина-два.  Дори и нищо да не капе, на празен ход цеди. Ел. помпа е спасението в този случай и постоянно слагане на гърда.
И ние сме в този филм и те разбирам много добре. До преди 2-3 дни моята красавица започваше да пищи само докато я доближа за кърмене. Пищи от сън до сън и аз с нея, колики, повръща, крива... писах също тук в пристъп на тотално отчаяние.
Направо ме е страх да се похваля и да се зарадвам, но 2 дни има мир и тя заспива след кърмене без да иска шише с кърма. В момента спи трети час и не мога да повярвам. Няма ревове и писъци. Изведнъж, от вчера е само на гърда и пак цедя след нея, за да има. Днес става на 3 месеца и да знаеш в адски кошмар живеем, но не губя надежда, че нещата ще потръгнат.
Не се отказвай. А ако детето ти наддава и пълни памперсите нямаш причина да се притесняваш за количеството кърма.
Та и аз да ти кажа - и това ще мине!
П.п.
Лактамикс и аз пих първия месец, ной-най добър ефект видях от безалколната бира. Също така много чай, много месо, много домати, булгур/жито, ябълки и банани. При мен тези неща действат.

Последна редакция: чт, 16 юни 2016, 17:27 от Vermilion`

# 12 775
  • Мнения: X
Таис, разбирам те. Дано се получи с ваканцията през юни.  Hug

Miraj*,  Hug аз съм на друго мнение.

Изисквай помощ от мм си, дори и да се скарвате всеки път, той трябва да знае, че това дете има нужда и от двама ви и ти имаш нужда от подкрепа, разбиране и почивка.
Опитай съветите на момичетата, но не се отчайвай ако не стане.
Не всички деца са кърмени, но израстват здрави и не-боледуващи , но най-важното, е че имат спокойни майки.

Навремето аз реших, че не желая да кърмя (имам необяснимо голям антагонизъм към кърменето от много години и сме го коментирали неведнъж с мъжа ми)  и поисках хапче веднага след раждането да не тръгва кърмата. Не че имах позиви за тръгване.
ММ ме попита веднъж само не искам ли поне да опитам, но аз твърдо отказах.

 Попитал е гинекологът ми какви хапчета да ми вземе, за да му даде рецепта, и е потърсил съвет за нежеланието ми за кърмене.

Докторът му е отговорил, че е по-добре да има спокойна жена у дома, без да е насилена да прави нещо, което не желае и беше прав.

# 12 776
  • Мнения: 11 707
И аз не съм кърмила, исках ама нямах кърма. Мисля, че кърменето, както и всичко останало се преекспонира и огромните изисквания, които интернетът и обществото налагат стресира твърде майките. Чела съм тема в която жена се самообвинява, че не е добра майка, защото мъжът и не я слуша и дал макдоналдс на детето. Та като почнат с кърменето и стигнат до макдоналдса все майката не е перфектна. Айде стига вече можеш да кърмиш до 7 клас и да храниш органик и детето ти пак да е болно. Може да не кърмиш, да даваш вафли и чипс и детето ти пак да е здраво. Всичко е въпрос на късмет може би, не на лични усилия и качества. Според мен колкото по-бързо след раждането този факт се осъзнае, толкова по-добре за цялото семеиство.

# 12 777
  • Мнения: 4 292
Miraj Hug И аз бях така с първото, голям стрес беше, само умора и нерви, не искам да си спомням! Сега е малко по-добре, понеже го карам по-лабежно!
Не се стресирай с кърменето, ако става става, ако не АМ и готово! И на мен ми е писнало от тази агитация и вменяване на вина, ако не кърмиш! Моята бебка е 2 месеца и се кърмим денонощно. Много със смесени чувства съм понеже успяхме да се напаснем, но същевременно чакам с нетърпение да спра, че да се откача. Имам да пия лекарства, разни интервенции да правя, а и да подишам малко Simple Smile
Контесата, и аз бях в тих ужас що е то кърмене и как не искам да си го помислям. Признавам си, че ми беше адски непонятно как ще сложа бебе на най-ерогенната ми зона! Голяма вътрешна борба беше, но реших да пробвам и се получи.
По тоя повод, не знам как са били дългогодишните кърмачки, но за мен този период изключва секса. Желание- под нулата, горкия ми мъж!

# 12 778
  • София
  • Мнения: 331
Да се оплача   Sad
Няма екипен дух в работата. Мениджърката,си е харесала един колега и само с него контактува, излизат си да пушат, пият кафе, хапват, даже вече не ме и викат. Другият е саможив и буквално няма с кого една дума да обеля. С мен не се говори освен ако няма нещо да ми се нареди да правя. Тотален игнор.
Чувствам се ужасно пренебрегната.
Заплатата не  е лоша, но ми отразяха и контактите и дейностите и хем почти нищо не правя, хем и нямам право да разговарям с останалите. Защото като пуша трябва да се крия от другите хора.
Хем затъпявам, хем се депресирам и мисля да си потърся нещо по-добро.

# 12 779
  • Мнения: 2 846
Да се оплача   Sad
Няма екипен дух в работата. Мениджърката,си е харесала един колега и само с него контактува, излизат си да пушат, пият кафе, хапват, даже вече не ме и викат. Другият е саможив и буквално няма с кого една дума да обеля. С мен не се говори освен ако няма нещо да ми се нареди да правя. Тотален игнор.
Чувствам се ужасно пренебрегната.
Заплатата не  е лоша, но ми отразяха и контактите и дейностите и хем почти нищо не правя, хем и нямам право да разговарям с останалите. Защото като пуша трябва да се крия от другите хора.
Хем затъпявам, хем се депресирам и мисля да си потърся нещо по-добро.

Нещо не разбрах - забранено е да се пуши на работа, ама мениджърката и колегата ти си пушат, а ти се криеш? Такива двойни стандарти много ме дразнят.

Общи условия

Активация на акаунт