Малката падна пред очите на баща си и си счупи предния зъб наполовина. Изби го и навътре. Боли я, кръв тече от венеца, не иска да яде. А утре трябва да я пусна за първи ден на ясла. Зъболекарката каза, че е ок, но ми е притеснено.
- Публикувана: 3 дек. 2013, 00:04 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2019, 00:42 ч.
Да се оплачем...
Моя дребосък и той от вчера е със сополакита ....
Ох, Карз извинявай, ама така ме разхили. Като на гръцки го докара
. Да му минават бързо сополакитата, а ти едно сурваалаки да спретне
Мираж, ужас. Случват се такива неща. Дъщеря ми отнесе едно платно за сърф в главата, докато беше в ръцете на баща си. Отново под неговите грижи изби една дъска с чело, ходи 10 дни със синьозеленалилава цицина. Изобщо като пиша, май вече ме е страх да я оставям с него. Та успокой се и успех с адаптацията.
Бързо оздравявани на всички с оплаквания.
Бързо оздравявани на всички с оплаквания.
Вчера разбрах, че 6-годишният ми братовчед е искал да се самоубива 
Той не получава никаква любов. Майка му и баща му са разделени (не са разведени още) и майка му е в София, баща му редовно ходи до Америка, а той живее в Плевен с баба си и двамата си братя. На баба ми не ѝ се занимава, само им вика да се махат. Големия му брат не им обръща много внимание, тийнейджър е. Малкия пък е доста голям егоист. Той е много мило, умно и чувствително дете, в детската градина му се подиграват на расова основа (половин филипинец е), взимат му играчките, обиждат го, даже са го удряли.... И така детето не получава любов от никъде. Вчера разбрах, че това се е случило преди половин месец, майка ми е искала да го вземе при нея за няколко дни, ние с мъжа ми искаме да го вземем докато баща му се върне поне. Да, ама не...ако го вземем майка му ще разбере и ще го използва срещу баща им при развода, ще го настройва срещу нас и общо взето взимането ще има повече негативен резултат. Освен това не искаме да го разделяме от брат му.
Много мъчно ми стана за детето, няма и какво да направя. Знам, че вуйчо ми има вина, баба ми също. Вуйчо не може да си позволи да не ходи в Америка, баба ми ги предупреди, че деца не иска да гледа. Вуйчо ѝ взе помощница, но тя не става, любов му трябва на детето. Майка им не иска да ги гледа. Всъщност иска, но срещу заплащане и то не малко. И така от всичките столове, децата останаха на земята.
Той не получава никаква любов. Майка му и баща му са разделени (не са разведени още) и майка му е в София, баща му редовно ходи до Америка, а той живее в Плевен с баба си и двамата си братя. На баба ми не ѝ се занимава, само им вика да се махат. Големия му брат не им обръща много внимание, тийнейджър е. Малкия пък е доста голям егоист. Той е много мило, умно и чувствително дете, в детската градина му се подиграват на расова основа (половин филипинец е), взимат му играчките, обиждат го, даже са го удряли.... И така детето не получава любов от никъде. Вчера разбрах, че това се е случило преди половин месец, майка ми е искала да го вземе при нея за няколко дни, ние с мъжа ми искаме да го вземем докато баща му се върне поне. Да, ама не...ако го вземем майка му ще разбере и ще го използва срещу баща им при развода, ще го настройва срещу нас и общо взето взимането ще има повече негативен резултат. Освен това не искаме да го разделяме от брат му.
Много мъчно ми стана за детето, няма и какво да направя. Знам, че вуйчо ми има вина, баба ми също. Вуйчо не може да си позволи да не ходи в Америка, баба ми ги предупреди, че деца не иска да гледа. Вуйчо ѝ взе помощница, но тя не става, любов му трябва на детето. Майка им не иска да ги гледа. Всъщност иска, но срещу заплащане и то не малко. И така от всичките столове, децата останаха на земята.
Ако съм съдия...не виждам на кого ще присъдя родителските права.. 
Мира, баща им замина преди около половин месец, скоро ще се върне за да ги вземе и ще отидат тримата там. Работи в посока да имат американско гражданство. Иначе вуйчо ми има фирма за превоз на стоки. И той се заби в камиона...така че там не е подходящо за тях. Предполагам, че докато са там няма да пътува, не знам.
Не, няма да си го простя. Никой от нас няма да си го прости. Той сега е по-добре, вече не говори такива неща, но аз знам, че не е щастлив. Искам да го взема, но не искам вуйчо да си загуби попечителството.
Баба ни ни обича също, просто вече е възрастна, инвалид е и колкото и да не иска, ги гледа. Честно казано и аз на 70 не бих искала да гледам деца. Да идват да ги виждам да, но да ги гледам аз... Освен това тя е с ампутиран крак, как ще ги гледа? Какво ще им даде. Същата жена преди 15 години се качи да кара колело за да ми покаже, че не е страшно. Трудно ми е да Ви обясня, но нещата не са черно и бяло. Всички в тази ситуация са виновни, но и невинни, а накрая децата страдат...
Не, няма да си го простя. Никой от нас няма да си го прости. Той сега е по-добре, вече не говори такива неща, но аз знам, че не е щастлив. Искам да го взема, но не искам вуйчо да си загуби попечителството.
Баба ни ни обича също, просто вече е възрастна, инвалид е и колкото и да не иска, ги гледа. Честно казано и аз на 70 не бих искала да гледам деца. Да идват да ги виждам да, но да ги гледам аз... Освен това тя е с ампутиран крак, как ще ги гледа? Какво ще им даде. Същата жена преди 15 години се качи да кара колело за да ми покаже, че не е страшно. Трудно ми е да Ви обясня, но нещата не са черно и бяло. Всички в тази ситуация са виновни, но и невинни, а накрая децата страдат...
Майка им иска да ги гледа срещу пари сега. По време на развода ще направи всичко възможно за да затрудни развода и според мен няма да даде децата лесно. Доколкото знам в повечето случаи децата отиват при майката, а вуйчо ги иска, обича ги. Опита се да започне бизнес тук за да живее само тук, но не се получи. Та ако дойде при мен, тя със сигурност ще разбере и ще каже "ето той не се справя и ги е пратил при тях да го гледа някой си". Не искам и да ги разделям, няма да им се отрази добре. Ние апартамент нямаме, сега купуваме и две деца как да вземем без апартамент? За едно ще измислим начин, но с две ще ни дойде в повече. Да не говорим, че не сме подготвени, даже не знам какво означава да си подготвен. Ние сме много привързано семейство, искам да помогна. Може да нямам много, но любов знам, че мога да му дам.
Сега казват, че е добре, скоро баща им се прибира, предполагам, че няма да остави нещата така. Вероятно от обясненията ми изглежда много безотговорен човек, но не е така.
Сега казват, че е добре, скоро баща им се прибира, предполагам, че няма да остави нещата така. Вероятно от обясненията ми изглежда много безотговорен човек, но не е така.
Тогава намери начин да отидеш ти при баба си да им помогнеш. Те и сега са с баба си, а не с баща си. Не виждам голяма разлика дали са с недееспособната си баба или с млада и жизнена братовчедка. Все сте роднини, не сте чужди хора. Когато аз съм в затруднено положение ме питат "нямаш ли роднини да вземат детето докато ти си в болница с другото?". Това значи ли, че не се справям. Всеки се справя както може - един сам друг с помощта на роднини, трети с помощта на детегледачка, четвърти с помощта на приятели... А очевидно и майката не се справя добре, щом децата не са при нея и не пролага адекватни грижи за тях. В съда ще има битка за родителските права, ще се вадят кирливи ризи идокато съдът отсъди детето при кога ще бъде? В детската градина тормоз, в къщи нежелано, подхвърляно тук и там. Дано вуйчо ти по-скоро си реши пробремите, защото в тази ситуация е застрашено психическото здраве на детенцето.