Да се оплачем...

tete, за щастие общата почивка няма да се състои. Жената явно е на работа, но ако се бяха съгласили просто щях да откача. Нямаше да изляза от стаята.

А може и тя да не е социална и да е трила сол на главата на мъжа си 😁

Още ли е жив?

Вермилиън, тези дни Нейно Кифленство изкара такъв вирус, но е сравнително лек. Вземи от билкова аптека чай от подбел. Заедно е промивки на носа със солена вода, прави чудеса за носоглътката и отхрачване на секретите, които се стичат.

Чаят се пие, а не се ползва за промивка, така ли?

Да, чаят се пие. А промивката или със солена вода, или с физиологичен разтвор от аптеката. Пълниш спринцовка и изстрелваш в ноздрата. После и в другата ноздра и духаш носа. Изкарва неподозирани находки, загнездили се в носоглътката.

Вермилион, да не настивате от климатика? Аз съм със синузит и предпочитам да завирам, отколкото да стоя на климатик. Жегата не ми пречи, змия съм си. 😁

И двамата с ММ се прибрахме от морето подсмърчащи и с кашлица. Добре, че не засегна децата. Колеги, с които бяхме в една смяна се оплакват от същото. Явно циркулира пак нещо.

При нас климатика не се изключва, защото сме изцяло юг и в стаите става 36°+
И не се издържа, а проблеми не е имало . Климатикът ни е добър и не духа. Ако беше от него все щяхме да сме болни. Според мен е вирус  с едни същи симптоми сме. Тръгнали сме на лекар, пък да видим. Аз съм много зле, б@си болката.
Уиш, благодаря!👍

И аз съм лепнала нещо- трети ден ме боли глава, гърло и носа ми е запушен. Чакам да мине от самосебе си 🤣

Бързо оздравяване на всички!

Уиш, жив е 😆 Сърце не ми дава да го приключа преди рождения ден на детето. Да мине утре и ще помисля я за стрихнин, я за антфриз. Не може така, утре ще вземе и гости с преспиване да ми кани😜

Нямах никакво желание да пиша...нито пък да споделям..само като се присетя за случката и отново ме хващат бясовете.Имам момченце почти на 5 години вече.Откакто съм го родила избягвам детските площадки по ред причини.Доста майки превръщат въпростните съоражения в спални помощения или столова.Да не говорим,че отрочетата им са страшно нагли и нахални.Но по същество...в петък(24.08) излезнах с мой съученик и малкият на разходка.На прибиране обаче,детето поиска да поиграе на детската площадка,която пък е точно до нашият блок.Часа беше около 21,15ч и площадката гъмжеше от малки та и големи дечица с нехаещи майки.Едно дете се люлее на люлка видимо малка вече за него и като бонус това,детето стъпило с краката на люлката.Друго пък мята от пързалката шише с вода пред "зоркият поглед" на мама.Имаше и такива деца,които разпиляваха семки и пръчици по земята,и други които пък пълнеха една от пързалките с камъни и пясък.Моят юнак смело се качи на пързалката а ние с моят приятел се въоръжихме с дяволското търпение.Горе около пързалката блъсканица,кой кого да превари,кой кого да избута..Разгеле,идва ред и на моето детНо в момента,в който ще се пуска,едно нахално дете се качва по пързалката на обратно и казва"махай се,пречиш ми",на което аз не издържам и казвам"От другата страна има стълби,качи се от там,не е правилно да ходиш по пързалката",на което ми беше отвърнато "Ти да мълчиш дърта коза"И това от дете на 4-5 години.Майката на не повече от метър от детето си,само ме поглежда и се подхилква.Замълчах си,то детето не е виновно,че майка му не го възпитава.След няма и минута сблъсъка стана - горе на площадката друго дете блъска и удря моето.Качвам се за да ги разтърва и да разбера какъв е проблема,синът ми реве,другото го щипе и в момента в който се навеждам ми плюе в лицето.Свалям и двамата от площадката и търся майката на бандита.Същата майка,която "зорко "наблюдаваше отдолу.Питам я най - човешки дали няма да поеме контрол над ситуацията,да направи забележка а тя ми се усмихва мазно и ми казва "Площадката не е ваша,моето дете ще си прави каквото иска,ако не ви харесва или се махайте или синът ви ще пострада"....Много неща можех да кажа или пък да направя,но моят приятел ме дръпна и ме помоли да си тръгваме.Заради така наречените "майки"и злобни дечица избягваме и площадките...въпроса ми е до кога ? Има ли някоя майка или баща,баба,леля и т.н която може да се справи в подобна ситуация и как се справя ? От къде се появи това свръх самочувствие,че всеки може да си прави каквото иска и да се разминава без последствия?Тези площадки нали ги правят за да се забавляват децата,да играят и сприятеляват,от къде тази злоба и чувство за надмощие над другите...През септември тръгваме на пред училищна и това ли ни чака и там ? Хваща ме паниката,че съм безпомощна пред този"вид" хора,как да възпитам и детето си,ако го уча да отвръща та удара с удар в какво ще се превърне след време ? Ако пък всеки път отстъпва ще го мачкат и унижават...

Успокой се малко!
Не винаги се случват такива неприятни ситуации.Може на площадката детето да намери и добър приятел.
Предубедена си и го предаваш на детето.
Аз поне останах с много гадно чувство то поста ти.Направо си се нахъсала и озлобила.
От училището също може да останеш приятно изненадана.Недей така.

Леле, не знам къде се случва въпросната история, на мен лично ми прозвуча като Далас, Тексас. Последните 2 години съм редовен посетител на площадките, но такова чудо не е имало. Особено в квортала, където се познаваме и майките, и децата. Често една ги наблюдава, другите седим и после се сменяме.
В конкретната ситуация аз не знам дали бих се сдържала. Колкото и да не са възпитателни скандалите пред деца, някои възрастни особи си го заслужават.
Вермилиън, да се оправяте бързо с ЧУДесната.
Ариа, не го трепи човечеца. Къде по- доре да му тровиш нервичките още дълги години.

Съгласна съм. откак се е родило детето сме по площадки, квартални, чужди, всякакви. Е, не съм попадала на подобни екземпляри. В 99% от случаите детето си играе, среща други деца, никакви проблеми. Забелязала съм, че подобни истории се случват все на родители, които по принцип "на площадка не стъпват", ама веднъж стъпали и - ексцесия, потвърждаваща отвращението им от площадките. Не казвам, че няма всякакви идиоти - има. Ама не са масово явление.

Когато ходим при майка ми, малкия играе на тяхната квартална площадка.Има две-три момченца и едно момиче за цвят, които са точно като описаните от Бъни. Само че при тях не е единичен случай, а тенденциозно поведение, всичко се случва пред погледа на майките. Редовно тези деца се сбиват,блъскат, хапят други деца за щяло и нещяло и няма никакво значение дали са колкото тях или на годинка. Ако случайно не си намерят “жертва” се почват помежду си. Странно защо, но майките се намесват само тогава.
Та, в момента, в който с ММ видим въпросната групичка начело с родителско тяло, взимаме детето и сменяме дестинацията. Знам,че е неизбежно, но покрай такива деца, моето се научи да пищи като не стане на неговата и да удря през ръцете. Никога не сме го пляскали през ръцете вкъщи, та няма откъде да го е видял..