Е, то кога трябва? Бързо оздравяване
- Публикувана: 3 дек. 2013, 00:04 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2019, 00:42 ч.
Да се оплачем...
.
Гледам как семейството ми се разпада пред очите ми и нищо не мога да направя.НИ-ЩИ-ЧКО!Детето ми има вероятност да остане без баща,аз без съпруг и приятел с който да борим заедно подобието на живот което водим 
Две години бел ден не видяхме от болести,нещастия.Две години!В страшна депресия се намирам,не искам да живея вече.Родени сме за да страдаме,това разбрах за 34 години.Няма щастие,няма здраве,няма "живот ",всичко е измислица на някой болен мозък.Не се вижда края на мъката ни,не знам дали някога ще се оправим.Знам само че съжалявам че родих дете,та сега да се мъча да го гледам сама...Мозъка ми изпуши вече от тревоги и стрес,вчера щях да запаля къщата понеже сложих чиния в електрическата скара да стопля печеното червено цвекло.забравих го.Тази сутрин изгорих препечените филии на мъжа ми,после си забравих протмонето в къщи и като се прибрах излезнах пак понеже нямаме хляб.Детето го оставих самО в къщи,понеже няма на кой да го оставя.Нямам баби,дядовци,роднини.Сега искат и мъжа ми да вземат,единствената ми опора.Нищо вече не ми остана,психически и физически съм рухнала,нямам сила да се оправям с детето сама....
Две години бел ден не видяхме от болести,нещастия.Две години!В страшна депресия се намирам,не искам да живея вече.Родени сме за да страдаме,това разбрах за 34 години.Няма щастие,няма здраве,няма "живот ",всичко е измислица на някой болен мозък.Не се вижда края на мъката ни,не знам дали някога ще се оправим.Знам само че съжалявам че родих дете,та сега да се мъча да го гледам сама...Мозъка ми изпуши вече от тревоги и стрес,вчера щях да запаля къщата понеже сложих чиния в електрическата скара да стопля печеното червено цвекло.забравих го.Тази сутрин изгорих препечените филии на мъжа ми,после си забравих протмонето в къщи и като се прибрах излезнах пак понеже нямаме хляб.Детето го оставих самО в къщи,понеже няма на кой да го оставя.Нямам баби,дядовци,роднини.Сега искат и мъжа ми да вземат,единствената ми опора.Нищо вече не ми остана,психически и физически съм рухнала,нямам сила да се оправям с детето сама.... 
Да ти го "вземат"?
Болен ли е?
Болен ли е?
Да,болен.Болестта е страшна,няма лечение,няма подобряване.
Ами...много съжалявам, ама как би могла да се бориш заедно с него тогава?
Дали така не е по- добра за теб самата, за детето?
Съжалявам, нямам идея за какво заболяване говориш, но предната седмица в града ни се случи такъв кошмар че.....още ни държи влага на всички
По-добре за кого?За мен,дето 29 години търсих подходящия мъж,и най-накрая "излъгах"моя?За това че никога не съм била толкова щастлива с мъж,както когато се събрахме да живеем заедно.За това,че детето ми може да остане без баща,и децата в училище да му се подиграват.Знаете колко са жестоки децата,в това няма съмнение понеже знам мъжа ми какво е преживял в училище когато майка му се е резболяла от същата болест.Ако има бог,наистина е голямо и бездушно копеле
Депресията е най- ужасното нещо, отърви се от нея.
Имах такъв период в живота, ей така, без причина дори се случи при мен.
Само детето ме държеше, само тя ми даваше сила да стана от леглото изобщо.
Взех се в ръце, да чукна на дърво, отмина този период.
Ако не стане от само себе си, потърси лекарска помощ, помни, че има изход
Имах такъв период в живота, ей така, без причина дори се случи при мен.
Само детето ме държеше, само тя ми даваше сила да стана от леглото изобщо.
Взех се в ръце, да чукна на дърво, отмина този период.
Ако не стане от само себе си, потърси лекарска помощ, помни, че има изход
Как така ще му се смеят? Когато аз останах без моя баща преди около 10 години, в училище нямаше един човек, който да ми се е присмял, по-скоро даже страняха от мен, защото не знаеха как да реагират.
Не мисли така. Едно от най-егоистичните неща, които можеш да направиш е да се самоубиеш. По-добре говори със специалист. Депресията е нещо, което само някои могат да преодолеят с мисъл и собствени усилия.
Аз не знам майка ми как успя да се съвземе(аз не помня как съм се съвзела, въобще не помня две години от живота ми), да оцелее и заедно с това да ме отгледа и нищо никога да не ми е липсвало. Не познавам по-силен човек от нея.
Не се предавай, понякога чудеса стават и може да има подобрение.
Не мисли така. Едно от най-егоистичните неща, които можеш да направиш е да се самоубиеш. По-добре говори със специалист. Депресията е нещо, което само някои могат да преодолеят с мисъл и собствени усилия.
Аз не знам майка ми как успя да се съвземе(аз не помня как съм се съвзела, въобще не помня две години от живота ми), да оцелее и заедно с това да ме отгледа и нищо никога да не ми е липсвало. Не познавам по-силен човек от нея.
Не се предавай, понякога чудеса стават и може да има подобрение.