Почнах да правя бисквитена торта и млякото се пресече.
- Публикувана: 3 дек. 2013, 00:04 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2019, 00:42 ч.
Да се оплачем...
При възрастните здравната каса покрива следните три зъболекарски услуги:
- преглед;
- обтурация с амалгама или химичен композит ( кариес и пломба на зъб );
Ето това ми е вписано,това ми е правено.Не ми е слагала упойка,а ми сложи арсен.Почисти ми зъба от кариес и ще завърши с пломба.
Нека спрем темата,че я оспамихме.
- преглед;
- обтурация с амалгама или химичен композит ( кариес и пломба на зъб );
Ето това ми е вписано,това ми е правено.Не ми е слагала упойка,а ми сложи арсен.Почисти ми зъба от кариес и ще завърши с пломба.
Нека спрем темата,че я оспамихме.
Аз даже не бих качила снимка с някого, без да го питам, камо ли да го тагвам без разрешение.
Аз разбрах Карола, оплакването й свързано с "досадата" за премахване на тагове, а не че мисли приятелката си за "проста" и пр.
green_lizard, снимки на които си само ти ли? Странно?
Аз такива никога не слагам в профила си, но някои от съвместно мероприятие и въпросният човек е там?
Как да го избегна? Това е публично мероприятие да речем, отразено и в пресата и там сме всички или част от участниците или публиката?
Лично аз видях едни снимки, публикувани новинарски сайт, на които бяха участници в едно тържество. Изрично попитах дали мога да ги споделя в една група. Получих одобрение и едва тогава ги споделих. Ако обаче и аз бях на тези кадри въобще нямаше да питам никого.
Оплаквам се от живота си. Ей-така се замислих, че съм на (почти) 26, а начинът ми на живот не е улегнал, а направо спрял. Работа-вкъщи-работа-вкъщи. Иска ми се да пътуваме, да разглеждаме България, някакви емоции да изживяваме. И проблемът не е в това, че имаме дете, проблемът е в ММ. Е, този човек може да прекара цялото си съществуване в ходене на работа и киснене вкъщи, и дотам. Като се опитам да организирам дори кратко, близко пътуване... Ей, от десет кладенеца вода ще ми донесе, за да ме убеди, че не е удачно сега 
И безкрайно отлагаме всичко или за последния момент или изобщо ако може някой друг да го свърши или... Защо изобщо трябва да се върши?! Този монотонен, начин на живот без амбиции, цели и желания ме довършва психически. Много мога да се оплаквам от него и от човекът, в който се е превърнал, но няма да ми стигне времето. Какво се случи с него последните 1-2 години - не знам. Говорили сме мноооого пъти и той с телешко спокойствие ми обяснява, че явно си е такъв 
Е, не, преди не беше такъв... Толкова ми докривява на моменти, че ми се реве.
И безкрайно отлагаме всичко или за последния момент или изобщо ако може някой друг да го свърши или... Защо изобщо трябва да се върши?! Този монотонен, начин на живот без амбиции, цели и желания ме довършва психически. Много мога да се оплаквам от него и от човекът, в който се е превърнал, но няма да ми стигне времето. Какво се случи с него последните 1-2 години - не знам. Говорили сме мноооого пъти и той с телешко спокойствие ми обяснява, че явно си е такъв Е, не, преди не беше такъв... Толкова ми докривява на моменти, че ми се реве. 
И ние сме така, моя все се оправдава с децата. Ама те вече не са бебета, верно с тях да се пътува е истинско приключение (не в добрия смисъл 
). Но и бабите помагат, майка ми все предлага да ги гледа, ние да отидем на кино, на ресторант и тн. ММ му дай само да виси пред компа и ТВ. А не беше такъв преди да се оженим, само ми говореше - ще пътуваме, ще си направим собствен бизнес, ще уча.........И една голяма нула.
). Но и бабите помагат, майка ми все предлага да ги гледа, ние да отидем на кино, на ресторант и тн. ММ му дай само да виси пред компа и ТВ. А не беше такъв преди да се оженим, само ми говореше - ще пътуваме, ще си направим собствен бизнес, ще уча.........И една голяма нула.
И моят претърпя промяна. Всъщност той винаги си е бил къщно гърне, но докато бяхме гаджета ми се вързваше. Нямаше уикенд да не пътуваме някъде. Спомням си с носталгия. Откакто се роди детето сме пътували няколко пъти, но то не беше почивка, а фиаско, че малкия ни подлудяваше. Два пъти сме си тръгвали от платени хотели. Сега с две аз съм се спряла, но временно. Той доволен. Силно се надявам, че е само период, заявила съм му, че ако не желае ще си ходя без него. По-лошото е, че има фобии-не иска самолет, кораб, автобус, само с колата.
Оплаквам се от живота си. Ей-така се замислих, че съм на (почти) 26, а начинът ми на живот не е улегнал, а направо спрял. Работа-вкъщи-работа-вкъщи. Иска ми се да пътуваме, да разглеждаме България, някакви емоции да изживяваме. И проблемът не е в това, че имаме дете, проблемът е в ММ. Е, този човек може да прекара цялото си съществуване в ходене на работа и киснене вкъщи, и дотам. Като се опитам да организирам дори кратко, близко пътуване... Ей, от десет кладенеца вода ще ми донесе, за да ме убеди, че не е удачно сега И безкрайно отлагаме всичко или за последния момент или изобщо ако може някой друг да го свърши или... Защо изобщо трябва да се върши?! Този монотонен, начин на живот без амбиции, цели и желания ме довършва психически. Много мога да се оплаквам от него и от човекът, в който се е превърнал, но няма да ми стигне времето. Какво се случи с него последните 1-2 години - не знам. Говорили сме мноооого пъти и той с телешко спокойствие ми обяснява, че явно си е такъв Е, не, преди не беше такъв... Толкова ми докривява на моменти, че ми се реве.
И безкрайно отлагаме всичко или за последния момент или изобщо ако може някой друг да го свърши или... Защо изобщо трябва да се върши?! Този монотонен, начин на живот без амбиции, цели и желания ме довършва психически. Много мога да се оплаквам от него и от човекът, в който се е превърнал, но няма да ми стигне времето. Какво се случи с него последните 1-2 години - не знам. Говорили сме мноооого пъти и той с телешко спокойствие ми обяснява, че явно си е такъв Е, не, преди не беше такъв... Толкова ми докривява на моменти, че ми се реве. Хич и не разчитай да се оправи.Това, че преди децата е бил друг , е било само заради теб - да се хареса, да не ти откаже. Моят е същият вече 30 години. И говорихме, и спорихме, и какви скандали съм вдигала... Целият ми живот мина в скандали и опити да променя нещо ....Тц, не става и не става. или се спасяваш самосиндикално ( ходиш си сама или с приятелки) или свикваш и приемаш винаги да е така, или се разделяте. Но гаранция, че той няма да се промени.
Ако има някаква малка промяна, то тя ми коства такива нерви, че вече не мога и да се зарадвам. Толкова ми тежат тези скандали и разправии - само така успявам нещо да постигна. Иначе отговорът на всичко, което предложа е или "Не ми се прави", или само мълчание. а в последно време, като не му харесва нещо, става и излиза. Ще скита по улиците, или ще си говори с приятели 
ама да ме заведе някъде или да свърши нещо ...НЕ!Ето и аз се оплаках от живота си!
Оплаквам се че спряха водата и ме е страх дали ще я пуснат.
Аз разбрах Карола, оплакването й свързано с "досадата" за премахване на тагове, а не че мисли приятелката си за "проста" и пр.
Багодаря ти!
Точно това имах предвид!Аз не мога да се оплача, защото сме здрави, имаме дом, имаме работа, но пък чувствам празнота. Онзи ден се замислих как вече ми писна от еднообразието- едни и същи хора, едни и същи места. Просто ти става тъпо в един момент. За това имам нова стратегия за годината